Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
579
резултата от
379
текста с която и да е от думите за : '
коннкретност конкретни конкретно
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас
конкретно
като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях.
В растението тази обусловеност на всяка отделна част от цялото се явява дотолкова, доколкото всички органи са устроени от една основна форма. На 17 май 1787 година Гьоте пише тази мисъл на Хердер с думите: “На мене ми просветна мисълта че в онзи орган на растението, който обикновено наричаме лист, се крие истински протей, който може да се скрие и изяви във всички форми напред и назад. Растението е винаги само лист, така неразделно свързан с бъдещето семе, че не може да си представим единия без другото”.
Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях.
На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение. Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея. Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места. Ако бихме искали да извлечем едно понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени частични същества към едно цяло, това би било понятието за един "кошер" в зоологията. Това е един вид държава от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни индивиди, един индивид от по-висше естество/.
към текста >>
2.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Според Кант човешкият ум трябва именно да има свойството да може да си представя единството, понятието на нещото на нещо само като произлизащо от взаимодействието на частите като нещо общо аналитично добито чрез абстракция, а не така, че отделната част да се явява като произтичаща от едно
конкретно
(синтетично) единство, на едно понятие в интуитивна форма.
Защото обектът не се явява владян от законите на сетивния свят, но въпреки това съществува за сетивата, явява се за тях, така че тук като че човек стои пред едно неразрешимо противоречие в природата, като че съществува една пропаст между неорганичните явления, които могат да бъдат обяснени от тях самите, и органичните същества, при които става една намеса в законите на природата, при които общовалидни закони са като че изведнъж нарушени. Тази пропаст се приемаше всеобщо в науката до Гьоте; едва той успя да произнесе решаващата дума на загадката. Преди него се мислеше, че обяснима чрез самата нея е само не органичната природа; при органичната природа престава човешката познавателна способност. Ние ще оценим най-добре величието на Гьотевото дело, на делото, което той извърши, когато помислим, че великият реформатор на по-новата философия, Кант, не само споделяше тази стара грешка, а даже се опита да намери едно научно основание за това, че човешкият дух никога не ще успее да обясни органическите образувания. Той наистина съзираше възможността за едно разбиране на един интелектус архетипус, на един интуитивен ум -, на което би било дадено да прозре връзката между понятие и действителност при органическите същества както и при неорганическите; обаче на самия човек той отричаше възможността да притежава подобен ум.
Според Кант човешкият ум трябва именно да има свойството да може да си представя единството, понятието на нещото на нещо само като произлизащо от взаимодействието на частите като нещо общо аналитично добито чрез абстракция, а не така, че отделната част да се явява като произтичаща от едно конкретно (синтетично) единство, на едно понятие в интуитивна форма.
Ето защо според него на този ум е невъзможно да обясни органическата природа, защото ние трябва да си я представяме като нещо цяло действуващо в частите. Кант казва върху това: "нашият ум има следователно тази особеност за разсъдъчната способност, че за него познанието не се определя от общото за особеното и следователно това особеното не може да бъде изведено от общото.* /*Кант, Критика на разсъдъчната способност, в І. Кант, Събрани съчинения, т.ІІ, Лайпциг 1915 г, стр.272 и следв./
към текста >>
Това отношение, което обхваща разнообразието в едно единно цяло, е основано в отделните части на даденото, но като цялото не стига до едно реално,
конкретно
явление.
При неорганичното същественото, което трябва да разглеждаме е, че в неговото разнообразие явлението не е тъждествено с обясняващата го закономерност, а само сочи на последната като на нещо външно. Възприятието материалният елемента на познанието което ни е дадено чрез външните сетива, и понятието формалното -, чрез което познаваме възприятието като необходимо, стоят едно до друго като обективно изискващи се елементи, но така, че понятието не се намира в отделните членове на една поредица от явления, а в едно отношение на същите един към друг.
Това отношение, което обхваща разнообразието в едно единно цяло, е основано в отделните части на даденото, но като цялото не стига до едно реално, конкретно явление.
До външното съществуване в обекта стигат само членовете на това отношение. Единството, понятието се явява като такова само в нашия ум. На него се пада задачата да обхване разнообразието на явлението, то се отнася към това последното като сбор. Тук ние имаме работа с една двойност, с разнообразната вещ, която съзерцаваме, и с единството, което мислим. В органичната природа частите на разнообразието на едно същество не стоят в едно такова отношение едни спрямо други.
към текста >>
То не се явява като нещо
конкретно
само в нашия ум, а в самия обект, в който то произвежда от себе си разнообразието.
На него се пада задачата да обхване разнообразието на явлението, то се отнася към това последното като сбор. Тук ние имаме работа с една двойност, с разнообразната вещ, която съзерцаваме, и с единството, което мислим. В органичната природа частите на разнообразието на едно същество не стоят в едно такова отношение едни спрямо други. Единността се явява като действителност едновременно с разнообразието като тъждествено с него в гледания обект. Отношението на отделните членове на едно цяло от явления /организма/ е станало нещо действително.
То не се явява като нещо конкретно само в нашия ум, а в самия обект, в който то произвежда от себе си разнообразието.
Понятието няма само ролята на един сбор, на нещо обгръщащо, обхващащо, което има своя обект вън от себе си; то е станало изцяло едно с него.
към текста >>
Тя е резултат на даденото /на опитността/,
конкретно
явление.
Обясняващото формалното на познанието, понятието и обясненото материалното, възприятието са тъждествени. Идеята, чрез която схващаме органическото, е следователно съществено различна от понятието, чрез което обясняваме неорганичното; тя не само обхваща едно дадено разнообразие като един сбор а изнася от себе си своето собствено съдържание.
Тя е резултат на даденото /на опитността/, конкретно явление.
Тук се крие причината, защо в неорганическата естествена наука говорим за закони (природни закони) и обясняваме фактите чрез тях, а в органичната природа напротив вършим това чрез типове. Законът не е едно и също нещо с разнообразието на възприятието, което той владее, той стои над него; обаче в типа идейното и реалното са станали единство, разнообразието може да бъде обяснено само като изхождащо от една точка на тъждественото с него цяло.
към текста >>
При растението вътрешното единство се разпростира един вид в ширина, изявява своя живот в разнообразието, изгубва се в това разнообразие, така че то не добива, както ще видим това по-късно при животното, едно
конкретно
съществуване надарено с известна самостоятелност, което да стои като жизнен център срещу разнообразието на органите и да ги използува като посредници с външния свят.
Така всеки орган се явява като тъждествен с всички други, а също и с цялото растение. Гьоте изразява това така: "Аз разбрах, че в онзи орган на растението, който наричаме обикновено лист, се крие истинският протей, който може да се скрие и изяви във всички форми. Напред и назад растението е винаги само лист, така тясно свързан с бъдещия зародиш, че не може да си представим единия без другия." Така растението се явява един вид съставено само от отделни растения, като един сложен индивид, който се състои на свой ред от по-прости индивид. Следователно образуването на растението напредва от степен на степен и образува органи; всеки орган е тъждествен с всеки друг, т.е. еднакъв според формиращия принцип, различен във външната форма.
При растението вътрешното единство се разпростира един вид в ширина, изявява своя живот в разнообразието, изгубва се в това разнообразие, така че то не добива, както ще видим това по-късно при животното, едно конкретно съществуване надарено с известна самостоятелност, което да стои като жизнен център срещу разнообразието на органите и да ги използува като посредници с външния свят.
към текста >>
3.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това е идеализъм, обаче съвсем не такъв, който следва една мъглива, мечтателно единство на нещата, а едно такова единство, което търси
конкретно
идейно съдържание на действителността също така съобразно опита, както днешното свръхточно изследване търси съдържанието на фактите.
Днешната наука на опита следва съвсем правилния метод: Придържа се към даденото; но тя прибавя недопустимото твърдение, че този метод може да достави само факти достъпни за сетивата. Вместо да се придържа към това, как стигаме ние до нашите възгледи, тя предварително определя въпроса "що" относно тези възгледи единственото задоволително хващане на действителността е емпирическият метод с идеалистически резултат на изследването.
Това е идеализъм, обаче съвсем не такъв, който следва една мъглива, мечтателно единство на нещата, а едно такова единство, което търси конкретно идейно съдържание на действителността също така съобразно опита, както днешното свръхточно изследване търси съдържанието на фактите.
към текста >>
4.
07. ОТНОСНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той винаги изхожда от
конкретни
факти, сравнява ги, подрежда ги.
Нищо не е стояло по-далече от Гьоте, освен това, да изходи по един съзнателен начин от общи понятия.
Той винаги изхожда от конкретни факти, сравнява ги, подрежда ги.
От това за него се ражда идейната основа на тези факти. Голяма грешка е да се твърди, че не идеите са двигателният принцип в творчеството на Гьоте, понеже той прави онази странно известна забележка върху идеите на Фауст.
към текста >>
5.
16_4. ГЬОТЕВОТО ПОНЯТИЕ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
С това съм установил едно
конкретно
отношение между А и В и едно такова между С и Д.
Сега искаме да проучим, какво следва по-нататък от това установяване на едно външно отношение между два отделености. Аз мога да си представя два елемента в едно такова отношение само по един начин. Представям си А до В. Същото мога да сторя сега и с други два елемента на сетивния свят, С и Д.
С това съм установил едно конкретно отношение между А и В и едно такова между С и Д.
Сега аз искам да се абстрахирам напълно от елементите А, В, С и Д и да отнеса едно към друго само конкретните две отношения. Ясно е, че аз мога да отнеса една към друга тези взети като отделни същности именно така, както самите А и В. Това, което отнасям тук едно към друго, са конкретните отношения. Мога да ги нарека а и в. Когато отида сега още една крачка по-нататък, аз мога отново да отнеса а към в.
към текста >>
В първото измерение аз отнасям един към друг два
конкретни
елемента от явленията на сетивния свят; във второто измерение отнасям едно към друго самите тези две пространствени отношения.
Тук се крие тайната на трите измерения.
В първото измерение аз отнасям един към друг два конкретни елемента от явленията на сетивния свят; във второто измерение отнасям едно към друго самите тези две пространствени отношения.
Аз установих едно отношение между отношения. Заличил съм конкретните явления, останали са ми конкретните отношения. Сега отнасям едно към друго самите тези отношения пространствено. т.е.: Аз се абстрахирам напълно от това, че те са конкретни отношения; но тогава аз трябва да намеря отново във второто съвършено същото, което намирам в първото. Аз установявам отношения между еднакви неща.
към текста >>
т.е.: Аз се абстрахирам напълно от това, че те са
конкретни
отношения; но тогава аз трябва да намеря отново във второто съвършено същото, което намирам в първото.
Тук се крие тайната на трите измерения. В първото измерение аз отнасям един към друг два конкретни елемента от явленията на сетивния свят; във второто измерение отнасям едно към друго самите тези две пространствени отношения. Аз установих едно отношение между отношения. Заличил съм конкретните явления, останали са ми конкретните отношения. Сега отнасям едно към друго самите тези отношения пространствено.
т.е.: Аз се абстрахирам напълно от това, че те са конкретни отношения; но тогава аз трябва да намеря отново във второто съвършено същото, което намирам в първото.
Аз установявам отношения между еднакви неща. Сега престава възможността за отнасяне, защото престава различието.
към текста >>
Ние поставяме
конкретни
обекти под една обща гледна точка.
Ето защо пространството може да има само три намерения. Това, което предприехме тук с представата за пространството, е всъщност един специален случай на постоянно прилагания от нас метод, когато пристъпваме към нещата разглеждайки ги.
Ние поставяме конкретни обекти под една обща гледна точка.
Чрез това добиваме понятия за отделните неща; след това разглеждаме самите тези понятия от същите гледни точки, така че тогава имаме пред себе си само понятията за понятията; свържем ли и тези последните, тогава те се претопяват в онова идейно единство, което не може да бъде доведено под една гледна точка вече с нищо друго освен със самото себе си. Да вземем един особен случай. Познавам двама човека: А и В. Разглеждам ги от гледна точка на приятелството. В този случай ще получа едно на пълно определено понятие "а" за приятелството на двамата човека.
към текста >>
Второто измерение отнася две
конкретни
представи една към друга и чрез това преминава в областта на абстракцията.
Следователно пространството е възгледът за неща, един начин, как нашият дух обхваща едно единство. При това трите измерения се отнасят по следния начин. Първото измерение установява едно отношение между две сетивни възприятия*/*Сетивно възприятие означава тук същото нещо, което Кант нарича усещане/. Следователно то е една конкретна представа.
Второто измерение отнася две конкретни представи една към друга и чрез това преминава в областта на абстракцията.
Най-после третото измерение установява вече само идейното единство между абстракциите. Следователно съвсем неправилно е трите измерения на пространството да се вземат като имащи напълно еднакво значение. Кое е първото, това зависи естествено от възприеманите елементи. Тогава обаче другите имат едно напълно определено и различно от другите значение. Кант считаше съвсем погрешно, че е схванал пространството като цялост, вместо да го схване като една същност определима в себе си чрез понятие.
към текста >>
6.
16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тази идея той считаше за нещо
конкретно
, за едно изпълнено с духовно съдържание единство във всички отделни растения.
Трябва да си припомним състоянието на Гьотевия светоглед през това време. Тогава той вече беше замислил своята велика мисъл за метаморфозата на органическите същества. Още чрез откритието на междинната челюстна кост в него възникнал възгледът за единството на всяко природно съществуване. Отделните същества му се явиха като особено изменение на идейния принцип, който царува в цялостта на природата. Още в своите писма от Италия той беше изказал, че едно растение е растение само чрез това, че то носи в себе си "идеята на растението".
Тази идея той считаше за нещо конкретно, за едно изпълнено с духовно съдържание единство във всички отделни растения.
Тя не можеше да бъде обхваната с очите на тялото, но можеше да бъде обхваната с очите на духа. Който може да я види, той я вижда във всяко растение.
към текста >>
За него всяка представа трябваше да има едно
конкретно
съдържание.
Нужно е само да се освободим от представата, че у Гьоте светлина и тъмнина са реални същности, а да ги считаме само като принципи, като духовни същности, тогава ние ще добием съвършено друго мнение върху неговата теория на цветовете в сравнение с това, което обикновено си съставяме. Когато както Нютон под светлина разбираме само една смес от всички цветове, тогава изчезва всякакво понятие за конкретната същност "светлина". Тази същност се изпарява напълно и се превръща в една празна обща представа, на която не отговаря нищо в действителност. Такива абстракции бяха чужди на Гьотевия възглед за света.
За него всяка представа трябваше да има едно конкретно съдържание.
Само че за него "конкретното" не свършваше при "физическото".
към текста >>
7.
02. Предговор към новото издание (1918 г.)
GA_4 Философия на свободата
В тази „Философия на свободата“
конкретни
резултати от този род не се съдържат, както не се съдържат и
конкретни
природонаучни резултати; но по мое мнение съдържащото се в нея може да бъде особено необходимо за онзи, който се стреми към сигурността на такива познания.
Така разсъждавах за съдържанието на тази книга, когато я пишех преди двадесет и пет години. Такива изречения съм длъжен да напиша и днес, ако река да очертая замисъла на своя труд. При тогавашния ръкопис си поставих ограничението да не отивам по-далеч от онова, което е свързано в най-тесен смисъл с изтъкнатите два основни въпроса. Ако някой остане учуден, че в настоящата книга все още липсва насочване към сферата на света на духовния опит, изложена в мои по-късни съчинения, то нека той има предвид, че по онова време аз просто нямах намерение да предложа описание на резултатите от духовни изследвания, а исках първо да положа основата върху която могат да почиват такива резултати.
В тази „Философия на свободата“ конкретни резултати от този род не се съдържат, както не се съдържат и конкретни природонаучни резултати; но по мое мнение съдържащото се в нея може да бъде особено необходимо за онзи, който се стреми към сигурността на такива познания.
Казаното в книгата може да е приемливо и за някого, който поради лични основания се дистанцира от моите духовно-научни изследователски резултати. За онзи обаче, който може да разглежда тези духовно-научни резултати като нещо, към което има влечение, за него направеният тук опит ще има особена важност. А този опит цели да удостовери как едно непредубедено разсъждение, простиращо се само върху посочените два основни за всяко познание въпроса, води до възгледа, че човекът живее в един реален свят на Духа. В тази книга стремежът е да се оправдае опознаването на областта на Духа преди навлизането в духовния опит. А това оправдаване се извършва по такъв начин, че в настоящото изложение навярно никъде не се налага да се хвърля поглед към изтъквания по-късно от мен опит, за да бъде установена приемливостта на казаното тук, в случай че някой може или иска да прояви интерес към характера на самото настоящо изложение.
към текста >>
8.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
По негово мнение в действията на тялото той непосредствено чувства някаква реалност и
конкретно
нещото само за себе си.
„Издирваното значение на противостоящия ми само като моя представа свят или преходът от него като проста представа на познаващия субект към онова, което той освен това би могъл да бъде, никога не би могъл да бъде намерен, ако самият изследовател беше единствено чисто познаващият субект (крилата ангелска глава без тяло). Той обаче е вкоренен във въпросния свят, в него именно намира себе си като индивид, тоест неговото познание, което е обуславящият носител на целия свят като представа, все пак изцяло е получено посредством едно тяло, чиито афекции - както бе показано - предлагат на ума изходната точка за съзерцаване на света. За чисто познаващия субект като такъв, това тяло е една представа като всяка друга, един обект сред много обекти: В този смисъл неговите движения и действия са му известни в еднаква степен, както промените на всички други съзерцавани обекти, и щяха да му бъдат еднакво чужди и непонятни, ако значението им не му се разкриваше по някакъв съвършенно друг начин... За субекта на познанието, който чрез своята тъждественост с тялото се явява като индивид, това тяло е дадено по два съвсем различни начина: веднъж като представа в разумно съзерцание, като обект сред много обекти и подчинен на техните закони; но в същото време и по съвсем друг начин, а именно като онова всекиму непосредствено известно нещо, означавано с думата воля. Всеки истински акт на неговата воля незабавно и неминуемо е също така движение на неговото тяло: Той не може действително да иска акта, без едновременно да забелязва, че същият се явява като движение на тялото. Волевият акт и действието на тялото не са две обективно опознати различни състояния, свързани чрез причинна връзка, те не се отнасят като причина и следствие, а са едно и също, само че дадени по два съвсем различни начина: веднъж съвсем непосредствено, и втори път съзерцателно за ума." Чрез тези свои разсъждения Шопенхауер се смята в правото си да вижда в човешкото тяло „обективността" на волята.
По негово мнение в действията на тялото той непосредствено чувства някаква реалност и конкретно нещото само за себе си.
На изложеното трябва да се възрази, че действията на нашето тяло достигат до съзнанието ни само чрез себевъзприемания, и като такива те с нищо не превъзхождат други възприятия. Ако искаме да опознаем същността им, това е възможно само чрез мисловно съзерцание, тоест чрез тяхното включване в идейната система от наши понятия и идеи.
към текста >>
В наивното човешко съзнание най-дълбоко вкоренено е мнението, че мисленето е абстрактно, без всякакво
конкретно
съдържание.
В наивното човешко съзнание най-дълбоко вкоренено е мнението, че мисленето е абстрактно, без всякакво конкретно съдържание.
То можело да предложи най-много някакво „идейно" съответствие на единството на света, но не и него самото. Който дава такава преценка, той изобщо не си е изяснил какво означава възприятие без понятие. Нека само се вгледаме в света на възприятието: Той ни се представя като проста паралелност в пространството и последователност във времето, като струпване от единичности без връзка помежду им. Никое от нещата, които се появяват и се оттеглят от сцената на възприемането, няма някаква забележима непосредствена връзка с друго, която да бъде възприемана. Тук светът представлява разнообразие от равностойни обекти.
към текста >>
Защото само чрез едно съвсем определено
конкретно
съдържание аз мога да зная защо охлювът се намира на по-низша степен на организация в сравнение с лъва.
Нито един от тях не играе по-голяма роля от другия в световния гмеж. Речем ли да си изясним дали един факт има по-голямо значение от друг, ние трябва да се допитаме до нашето мислене. Без функциониращото мислене рудиментарният орган на животното, който не е от значение за неговия живот, ни се струва равностоен на най-важната част на тялото. Отделните факти проявяват своето значение за себе си и за останалите части на света едва когато мисленето прокара нишките си от една същност към друга. Това е съдържателната дейност на мисленето.
Защото само чрез едно съвсем определено конкретно съдържание аз мога да зная защо охлювът се намира на по-низша степен на организация в сравнение с лъва.
Простото съзиране, възприятието, не ми дава никакво съдържание, което би могло да ме осведоми за съвършенството на организацията.
към текста >>
Възприятието винаги се явява като съвсем определено, като
конкретно
съдържание.
И така какво представлява възприятието? Поставен най-общо, този въпрос е абсурден.
Възприятието винаги се явява като съвсем определено, като конкретно съдържание.
Това съдържание е дадено непосредствено и се изчерпва с даденото. Но по отношение на даденото може да се запита какво представлява то извън възприятието, сиреч какво представлява то за мисленето. Следователно във връзка с едно възприятие, въпросът „какво е то" може да бъде насочен само към понятийната интуиция, която му съответства. С оглед на това въпросът за субективността на възприятието в смисъла на критическия идеализъм изобщо не може да се поставя. Като субективно е редно да се означава само онова, което се възприема като принадлежащо към субекта.
към текста >>
9.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Всеобщите норми винаги предполагат
конкретни
факти, от които те могат да бъдат изведени.
Меродавно за едно интуитивно определено действие в конкретен случай е намирането на съответстващата, напълно индивидуална интуиция. При тази степен на нравствеността за всеобщи нравствени понятия (норми, закони) може да се говори само дотолкова, доколкото те следват от обобщаването на индивидуалните подтици.
Всеобщите норми винаги предполагат конкретни факти, от които те могат да бъдат изведени.
Фактите обаче се създават едва чрез човешката дейност.
към текста >>
10.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Изхождайки от съвкупността на своите идеи, човекът произвежда
конкретни
представи на първо място чрез въображението.
Изхождайки от съвкупността на своите идеи, човекът произвежда конкретни представи на първо място чрез въображението.
Следователно, за да осъществи своите идеи и за да се утвърди, свободният дух се нуждае от нравствено въображение. То е източник за действията на свободния дух. Затова и само хора с нравствено въображение са действително морално продуктивни. Елементарните проповедници на морал, сиреч хората, които надълго и нашироко излагат нравствени правила, без да могат да ги превъплътят в конкретни представи, са морално непродуктивни. Те приличат на критиците, които умеят смислено да разясняват какви качества трябва да притежава една художествена творба, но не са в състояние лично да създадат абсолютно нищо.
към текста >>
Елементарните проповедници на морал, сиреч хората, които надълго и нашироко излагат нравствени правила, без да могат да ги превъплътят в
конкретни
представи, са морално непродуктивни.
Изхождайки от съвкупността на своите идеи, човекът произвежда конкретни представи на първо място чрез въображението. Следователно, за да осъществи своите идеи и за да се утвърди, свободният дух се нуждае от нравствено въображение. То е източник за действията на свободния дух. Затова и само хора с нравствено въображение са действително морално продуктивни.
Елементарните проповедници на морал, сиреч хората, които надълго и нашироко излагат нравствени правила, без да могат да ги превъплътят в конкретни представи, са морално непродуктивни.
Те приличат на критиците, които умеят смислено да разясняват какви качества трябва да притежава една художествена творба, но не са в състояние лично да създадат абсолютно нищо.
към текста >>
11.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Ние никога не се стремим към някакво абстрактно удоволствие в определен размер, а към
конкретно
задоволяване по съвсем определен начин.
Ние никога не се стремим към някакво абстрактно удоволствие в определен размер, а към конкретно задоволяване по съвсем определен начин.
Когато се стремим към едно удоволствие, което трябва да бъде постигнато чрез определен обект или чрез определено усещане, ние не можем да бъдем задоволени, ако получим друг обект, или друго усещане, които ни доставят удоволствие в същия размер. Който се стреми към засищане, удоволствието от него не може да му бъде заменено от друго в същия размер, но може да бъде произведено по заобиколен начин. Само в случай, че нашето желание се стреми най-общо към определено количество удоволствие, то би трябвало да заглъхне незабавно, щом това удоволствие не би могло да се постигне без едно превишаващо го по величина неудоволствие. Но тъй като задоволяването се цели по определен начин, удоволствието настъпва след изпълнението му дори тогава, когато то неизбежно е съпроводено от превишаващото го неудоволствие. Поради това, че нагоните на живите същества се движат в определена посока и преследват конкретна цел, отпада възможността възникващото по пътя към тази цел количество неудоволствие да се взема под внимание като равностоен фактор.
към текста >>
12.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
Неуместно е също така въз основа на общочовешките характеристики да се определя какви
конкретни
цели индивидът да поставя на своята воля.
Никой не може веднъж завинаги да фиксира и в готов вид да завещае на човечеството понятийното съдържание, което човекът мисловно трябва да свърже с възприятието, за да се добере до пълната реалност (срв. стр.83 сл.). С понятията си индивидът трябва да се сдобие чрез собствена интуиция. Начинът на индивидуалното мислене не може да се изведе от някакво родово понятие. Меродавен за него е единствено индивидът.
Неуместно е също така въз основа на общочовешките характеристики да се определя какви конкретни цели индивидът да поставя на своята воля.
Който иска да разбере отделния индивид, той трябва да вникне в специфичната му същност, а не да остава при типичните своеобразности. В този смисъл всеки отделен човек представлява един проблем. А всяка наука, занимаваща се с абстрактни мисли и родови понятия, е само подготовка за онова познание, което придобиваме, когато една човешка индивидуалност ни споделя своето виждане за света, както и подготовка за познанието, което получаваме от съдържанието на нейната воля. Щом усетим, че някъде имаме работа с онова у човека, което е свободно от типичния начин на мислене и от характерната за рода воля, ние трябва да престанем да прибягваме до помощта на каквито и да било понятия от нашия дух, ако искаме да разберем неговата същност. Познанието се състои в свързване на понятието с възприятието посредством мислене.
към текста >>
13.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Би могло да се каже нещо по-
конкретно
, когато станат налични Ницшевите бележки към незавършените части на „Воля за власт“ във втория раздел на събраните му съчинения.
Засега не мога да имам определено мнение за това каква представа свързва Ницше с думите „вечно възвръщане“.
Би могло да се каже нещо по-конкретно, когато станат налични Ницшевите бележки към незавършените части на „Воля за власт“ във втория раздел на събраните му съчинения.
към текста >>
14.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
В курсовете по педагогика, по философските и хистологически въпроси той положи основите на една нова научна методика за наблюдения и изследвания, както и на начините за тяхното прилагане, претворяване в най-различни,
конкретни
трудови дейности.
През годините след Първата Световна война Рудолф Щайнер разгъна своята изследователска дейност върху множество области.
В курсовете по педагогика, по философските и хистологически въпроси той положи основите на една нова научна методика за наблюдения и изследвания, както и на начините за тяхното прилагане, претворяване в най-различни, конкретни трудови дейности.
При това в ядрото на неговото мислене винаги е бил стремежът към вътрешното съчетаване на творческия с научния и религиозния живот. „Нима не трябва" пита той в една своя лекция, изнесена пред учени в Хага, 1922 год. „когато се стремим към научната дейност да имаме в душевната си нагласа онова, което формира творческата? Какво би било, ако ние въобще не можехме да проникнем в природата по друг начин..., ако природата иска да бъде разбрана творчески? ... Не е по-различно и когато се заемаме с друга област, било то нравствена, социална или религиозна.
към текста >>
15.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
След като е поел пътя на окултното обучение, в минутите на вътрешно спокойствие, той се изпълва до такава степен с усещането за пълното безсмислие на всеки вид нетърпение, че оттогава насища с това усещане всяко
конкретно
нетърпение.
Напредвайки в тази област, окултният ученик постепенно сам започва да определя по какъв начин трябва да му въздействуват впечатленията на външния свят. Например, той чува дума, с която някой иска да го нарани или раздразни. Преди неговото окултно обучение, тази дума би постигнала целта си. Но сега, след като е поел пътя на окултното обучение, той е в състояние да лиши тази дума от нейното отровно жила, преди тя да е проникнала в неговото съзнание. Или друг пример: даден човек лесно изпада в нетърпение, когато е принуден да чака.
След като е поел пътя на окултното обучение, в минутите на вътрешно спокойствие, той се изпълва до такава степен с усещането за пълното безсмислие на всеки вид нетърпение, че оттогава насища с това усещане всяко конкретно нетърпение.
Нетърпението, което иначе би го завладяло, изчезва, и времето, което в първия случай би било пропиляно, сега се изпълва с полезни наблюдения, извършени по време на чакането.
към текста >>
16.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Защото тук става дума не за наука, а за
конкретни
възприятия.
Пред душата на окултния кандидат застават определени процеси и събития, които принадлежат на висшите светове. Обаче той може да вижда и чува, само ако е в състояние да възприема духовните процеси под формата на фигури, цветове, звуци и т.н., за които вече стана дума, когато разглеждахме "подготовката" и "просветлението". Първото "изпитание" се състои в това, че кандидатът стига до едно по-точно възприемане на неживите тела и техните материални качества, на растенията, на животните, на самия човек, отколкото е присъщо на обикновените хора. Обаче всичко това съвсем не се покрива с т.н. "научно познание".
Защото тук става дума не за наука, а за конкретни възприятия.
По правило, процесът протича така, че окултният кандидат бива обучаван за възможните начини, по които неживите предмети и живите същества се откриват пред духовните уши и очи. В известен смисъл, тези явления се разиграват пред наблюдателя и са незащитени, така да се каже, голи. Свойствата, които човек възприема по този начин, са недостъпни за физическите сетива и са като покрити с плътна завеса. Тази завеса пада пред кандидата в хода на един процес, означаван като "духовен процес на изгаряне". Ето защо това първо изпитание се нарича "изпитание чрез огъня".
към текста >>
17.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Всяка от тях трябва да има за него
конкретно
и точно значение.
Обикновено в тази област човек се оставя на случайността. Той чува едно или друго, вижда това или онова и после изгражда своите понятия. Докато той постъпва по този начин, неговият 16-листен лотосов цвят остава напълно бездействен. Едва след като човек вземе възпитанието си в свои ръце, лотосовият цвят оживява. За тази цел човек трябва да внимава при изграждането на своите представи.
Всяка от тях трябва да има за него конкретно и точно значение.
В нея той е длъжен да вижда определено послание от страна на външния свят. Длъжен е да не допуска случайни представи и да насочва живота на своите понятия така, че те да отразяват външния свят вярно и точно.
към текста >>
И окултният ученик трябва да знае, че тук нещата опират не до "добрите намерения", а до реални и
конкретни
действия.
В резултат на упражненията той става все по-съвършен и по-съвършен. Всъщност от тези упражнения зависи и появата на ясновиждането. Тази дарба се развива толкова по-бързо колкото по-добре са съгласувани човешките мисли и изисквания с процесите на външния свят. Всеки, който мисли или казва нещо, без то да е в съгласие с истината, умъртвява самия зародиш на 16-листния лотосов цвят. В този смисъл, честността и усета към истината, са градивни сили; а лъжата, лицемерието и липсата на почтеност са разрушителни сили.
И окултният ученик трябва да знае, че тук нещата опират не до "добрите намерения", а до реални и конкретни действия.
Ако мисля или говоря нещо, което не отговаря на истината аз разрушавам моята свръхсетивна организация, дори и да съм имал най-добро намерения. Когато изброените душевни процеси протичат правилно, 16-листния лотосов цвят започва да свети в прекрасни цветове и да се движи по определени закономерности. Нека повторим, че спомената дарба за ясновиждане не настъпва преди да бъде постигната определена степен от развитието на душата.
към текста >>
18.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Той вижда животинските и човешки инстинкти не само като отделни жизнени прояви, но и като
конкретни
процеси, като обекти, аналогични на масите и столовете във физическия свят.
Подобни сили тласкат растителните сокове в съдовете на растенията, причиняват цъфтежа, покълването на семената и т.н. За духовно- възприемателните органи всички тези сили приемат определени форми и цветове за физическите очи. В тази фаза на обучението си, окултния ученик вижда не само кристала или растението, но в кристала или растението, но и съответствуващите им духовни сили.
Той вижда животинските и човешки инстинкти не само като отделни жизнени прояви, но и като конкретни процеси, като обекти, аналогични на масите и столовете във физическия свят.
Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален облак, в аура, която го заобикаля отвсякъде. В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите сетива. Той може например, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати индивиди. В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази на балната зала. Търговският град има астрална атмосфера, различна от университетския град.
към текста >>
19.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
И в живота на една фамилия, на един народ, на една раса действуват независимо от отделните индивиди също и съвсем
конкретни
"души на фамилиите", "души на народите", "духове на расите".
Окултният изследовател се научава да разпознава и по-висшите светове, от които отделната личност е само съставна част, както ръцете, нозете и главата са съставни части на човешкото тяло.
И в живота на една фамилия, на един народ, на една раса действуват независимо от отделните индивиди също и съвсем конкретни "души на фамилиите", "души на народите", "духове на расите".
Да, в известен смисъл човешките личности са само "изпълнителни органи" на тези "души на фамилиите", "духове на расите" и т.н. Напълно вярно е да заявим, че една "народностна душа" може да си служи с всеки от принадлежащите и индивиди, за да извърши определени задачи. Народностната Душа не слиза в сетивния свят. Тя пребивава във висшите светове. А за да действува в сетивно-физическия свят, тя си служи с физическите органи на отделния човек.
към текста >>
20.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Той чувствува как от цялата неопределеност израства нещо
конкретно
.
Те съответстват на най-дълбоката ни душевна същност; и в тези образи духовният ученик разпознава в себе си онова, което преминава като негова основна и неунищожима същност от едно прераждане в друго. От този момент предчувствието за повтарящите се земни съществувания се превръща в действително изживяване. Спрямо всичко останало трябва да властва споменатата свобода на изживяванията. Едва след като ученикът постигне способността да заличава съответните образи, той навлиза в реалния духовен свят. На мястото на заличените образи идва нещо ново и в него той разпознава истинската духовна действителност.
Той чувствува как от цялата неопределеност израства нещо конкретно.
От това себевъзприятие следва по-нататъшната крачка, изразяваща се в наблюдение на външния душевно-духовен свят. То настъпва, когато ученикът е организирал своите вътрешни изживявания по начина, който ще бъде описан в следващите страници.
към текста >>
21.
ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Едно отношение, което е еднакво далеч, както от изгарящото желание да се узнаят все повече и по-
конкретни
подробности от свръхсетивния свят, така и от личната дезинтересираност към него.
Сега той има възможност чрез лични опитности да узнае нещо за свръхсетивния свят, доколкото е, така да се каже, малко или много облагодетелствуван от този свят, озаряващ неговия обикновен душевен живот. Следващата по ред и по-висша способност се състои в това, че човек може съзнателно да произвежда свръхсетивни наблюдения, опирайки се на обикновените си душевни изживявания. Пътят към постигането на тази способност минава, общо взето, през едно енергично и продължително вътрешно укрепване на душевния живот. То от своя страна е свързано с постигането на определено душевно настроение. Преди всичко, е необходимо търпеливо и спокойно отношение към свръхсетивния свят.
Едно отношение, което е еднакво далеч, както от изгарящото желание да се узнаят все повече и по-конкретни подробности от свръхсетивния свят, така и от личната дезинтересираност към него.
Изгарящото желание действува по такъв начин, че то разпръсква пред несвързания с тялото ясновиждащ поглед нещо като невидима мъгла. Незаинтересоваността действува по такъв начин, че свръхсетивните факти действително се откриват пред човека, но просто остават незабелязани. Тази липса на интерес понякога се проявява по твърде особен начин. Има хора, които съвсем честно се стремят към ясновидството. Но те предварително си изграждат точно определена представа за това, как трябва да изглеждат истинските опитности на ясновидеца.
към текста >>
22.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Напротив, след като изживява себе си в астралното тяло, човек изгражда живи и
конкретни
без помощта на никакви понятия отношения с тези Същества, както например в сетивния свят се среща с други живи хора.
Всичко това съвсем не означава, че човек теоретично си представя как зад природните процеси се намират различни духовни Същества.
Напротив, след като изживява себе си в астралното тяло, човек изгражда живи и конкретни без помощта на никакви понятия отношения с тези Същества, както например в сетивния свят се среща с други живи хора.
към текста >>
23.
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г.
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Как стоят нещата в отделните случаи, това трябва да се установи след
конкретно
свръхсетивно изследване.
Постепенно човек стига до убеждението, че в много случаи законите на свръхсетивните изживявания са други и често пъти противоположни на физическите. От друга страна, най-строго трябва да се пазим от извода, че бихме могли да научим нещо за свръхсетивните изживявания, като ги противопоставяме на сетивните.
Как стоят нещата в отделните случаи, това трябва да се установи след конкретно свръхсетивно изследване.
към текста >>
24.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Там те имат своите
конкретни
задачи.
Ние разбираме, че с онази степен на свръхсетивно познание, която е достатъчна само за елементарния свят, изобщо не можем да проникнем в истинското битие на тези Същества, както и до истинското битие на тези Същества, както и до истинската същност на човека не можем да проникнем с обикновеното физическо съзнание. В известно отношение Съществата, които образно нарекохме земни, водни, въздушни и огнени Духове, разгръщат своята дейност всред етерното (жизненото) тяло на Земята.
Там те имат своите конкретни задачи.
Описаните Същества от по висш порядък упражняват една дейност, която надхвърля мащабите на Земята. Ако в своите свръхсетивни опитности, изживявания, човек се запознае още по-отблизо с тях, той сам издига своето съзнание над земната област. Той вижда как Земята е произлязла от една друга област и как развива в себе си духовните зародиши, така че в бъдеще от нея да възникне така да се каже една "нова земя". В моята "Тайна наука" е обяснено защо предходният стадий на Земята е наречен "Старата Луна" и защо бъдещият свят, към който е устремена Земята, носи името "Юпитер". Същественото тук е, че в "Старата Луна" имаме един отдавна преминал свят, от който чрез сложни преобразувания е възникнала Земята, и че в духовен смисъл под "Юпитер" разбираме един бъдещ свят, към който е устремена нашата Земя.
към текста >>
25.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
В своята Антропология психологът Хайнрот нарече мисленето, чрез което Гьоте стигна до своите разбирания и прозрения в естественото образуване на растенията и животните, "
конкретно
, обективно мислене".
Обаче разум и природа са крайна сметка за него едно неделимо единство, на тяхната основа стои същата истина. Един стремеж към познание, който, откъснат от нещата, живее в един отвлечен свят, за него не е най-висшето. "Най-висшето би било, човек да разбере, че всичко фактическо е вече теория". Синевата на небето ни разкрива основния закон на цветните явления. "Нека не търсим зад явленията; те самите са учението, теорията".
В своята Антропология психологът Хайнрот нарече мисленето, чрез което Гьоте стигна до своите разбирания и прозрения в естественото образуване на растенията и животните, "конкретно, обективно мислене".
С това той разбираше, че това мислене не се отделя от предметите, от обектите; че предметите, възприятията стоят във вътрешното проникване с мисленето, че Гьотевото мислене е същевременно едно виждане, неговото виждане същевременно едно мислене. Шилер е един такъв наблюдател на този духовен способ. Той пише върху него в едно писмо до Гьоте: "Вашият наблюдателен поглед, който така спокойно и чисто почива върху нещата, не ви поставя никога в опасност да навлезете в погрешния път, в който се заблуждават така лесно както спекулацията така и произволната и подчиняваща се само на себе си способност на въображението. Във вашата правилна интуиция се намира всичко и далече по-пълно това, което анализът търси с усилия, и само защото то се намира във вас като едно цяло, на вас ви е скрито вашето собствено богатство; защото за съжаление ние знаем само това, което разделяме. Ето защо духове от вашия род рядко знаят, колко далече са проникнали и колко малко имат те причина да заемат от философията, която може само да учи от тях".
към текста >>
26.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
От друга страна с това те съдържат необходимостта за самото мислене, да отиде по-нататък към тези
конкретни
определения".
Вярно е, че това мнение върху Хегеловия начин на мислене отговаря възможно най-малко на неговия светоглед /виж изложението на този светоглед в главната "Класиците на светогледа"/, обаче по средата на столетието то беше завладяно вече множество духове и спечели все по-широка почва. Един човек, който от 1833 до 1872 година имаше като професор по философия в Берлин едно много влиятелно положение сред германския духовен живот, Тренделенбург, можа да привлече върху себе си големи аплодисменти, кога то разсъждаваше върху Хегел: този /философ/ искаше чрез своя метод "да учи другите, без сам да се учи", защото, "въобразявайки си, че притежава божественото понятие, възпрепятства уморителното изследване в неговото сигурно притежание". Напразно Мишеле се стараеше да поправи това със собствените думи на Хегел, като тези: "Развитието на философията се дължи на опита. Емпирическите науки подготвят съдържанието на особеното, за да бъде то прието във философията.
От друга страна с това те съдържат необходимостта за самото мислене, да отиде по-нататък към тези конкретни определения".
към текста >>
27.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
И така, Гьоте здраво хваща понятието „прарастение", прилага го към едно или друго
конкретно
растение и установява как се появяват все нови и нови форми, както във възходяща, така и в низходяща посока.
Какво представлява тя на пръв поглед? Нищо друго, освен едно абстрактно понятие. И ако Гьоте не беше прибавил нещо към него, то щеше да си остане едно празно понятие, което умъртвява всичко живо, също както разпиляното от Блуждаещите Светлини злато умъртвява мопса. Помислете обаче какво прави Гьоте с идеята за прарастението. Ако проследим пътуването му из Италия, ние ще видим как тази идея се превръща за него в един истински лайтмотив, който го води от едно растение към друго растение, от едно място към друго място.
И така, Гьоте здраво хваща понятието „прарастение", прилага го към едно или друго конкретно растение и установява как се появяват все нови и нови форми, както във възходяща, така и в низходяща посока.
После той проследява, стъпка по стъпка, как духовната реалност или духовният образ присъствува, как се вмъква във всяка сетивна растителна форма. Самият Гьоте, бих казал, се вмъква в нещата, също както Змията пропълзява в подземните пропасти. За Гьоте светът на понятията не е нищо друго, освен това, което човекът може да прибави към обективната действителност./*21/ За него Змията е представител на онази душевна сила, която не се стреми по един или друг егоистичен начин към по-висшите области на съществуванието, обладана от желанието да остави всичко под себе си, а търпеливо изследва понятията, които се потвърждават от самия живот, търпеливо напредва от една опитност към друга опитност, от едно изживяване към друго изживяване.
към текста >>
28.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Впрочем никак не беше лесно да се говори за духовния свят просто така, без да си се опрял на нещо
конкретно
[...] Самият аз трябваше понеже не би могло, така да се каже, да нахълташ с приказки за духовния свят в нечий дом, поне не и в един дом, типичен за нашето съвремие аз трябваше да се опра на нещо, и то не във външен, а в чисто вътрешен смисъл.
„Впрочем никак не беше лесно да се говори за духовния свят просто така, без да си се опрял на нещо конкретно [...] Самият аз трябваше понеже не би могло, така да се каже, да нахълташ с приказки за духовния свят в нечий дом, поне не и в един дом, типичен за нашето съвремие аз трябваше да се опра на нещо, и то не във външен, а в чисто вътрешен смисъл.
Ето защо в края на 80-те години, на много места аз свързах моите изследвания за духовния свят именно с Гьотевата Приказка. Аз можах да сторя това, просто понеже взех Гьоте на кредит; във всички случаи това беше Гьоте, нали така. [...] За мен беше напълно естествено да се опра на Гьотевата Приказка, понеже за всички беше ясно, че в нея се вливаха духовни импулси. Да, аз можех да се опра на нея, обаче не и на това, което тогава се разпространяваше като теософия [...] За човек с научно школувано мислене, който искаше да навлезе в духовния свят, беше просто невъзможно да бъде привлечен от онази духовна атмосфера, която тогава съществуваше в така наречения „езотеричен будизъм", прокламиран от Блаватска и Синет."/*30/
към текста >>
За всички присъстващи става ясно, че това е „първата сценична драма в историята на човечеството, в която реинкарнационната идея е представена
конкретно
." В оригиналния Щайнеров текст е посочено точното съответствие между действуващите лица в Мистерийната драма и имената на персонажите от Приказката.
Гьотевата Приказка и това става факт, когато на 15 Август се играе премиерата на розенкройцерската мистерия „Портата на посвещението".
За всички присъстващи става ясно, че това е „първата сценична драма в историята на човечеството, в която реинкарнационната идея е представена конкретно." В оригиналния Щайнеров текст е посочено точното съответствие между действуващите лица в Мистерийната драма и имената на персонажите от Приказката.
към текста >>
Тя е добре показана в края на Приказката [...], макар че той предпочиташе да не си служи с толкова
конкретни
характеристики.
той загатва: „...всъщност той имаше идея за бъдещия социален живот.
Тя е добре показана в края на Приказката [...], макар че той предпочиташе да не си служи с толкова конкретни характеристики.
Той не заяви, че в социалния живот трябва да бъдат разграничени три отделни сфери, обаче той представи тримата Царе: Златния Цар Царя на мъдростта, Сребърния Цар Царя на външния, политически живот и Бронзовия Цар живо та в материалния свят, в стопанската област. В лицето на Смесения Цар той представя единната, монополистична държава, която се разпада вътре в самата себе си; обаче, както казах, Гьоте отказва да си служи с конкретни характеристики. Още не беше настъпило времето, когато такива фини образи, от каквито е изградена Приказката, можеха да бъдат сгъстени до една толкова груба, сурова характеристика на социалния живот [...], все още не можеше да бъде материализирано в социалния живот всичко онова, което у Гьоте живееше на границата между фантазията и имагинацията.[...] Обаче след като беше написана „Портата на посвещението", вече настъпи времето, когато тези неща можеха да станат достояние на хората [...]"
към текста >>
В лицето на Смесения Цар той представя единната, монополистична държава, която се разпада вътре в самата себе си; обаче, както казах, Гьоте отказва да си служи с
конкретни
характеристики.
той загатва: „...всъщност той имаше идея за бъдещия социален живот. Тя е добре показана в края на Приказката [...], макар че той предпочиташе да не си служи с толкова конкретни характеристики. Той не заяви, че в социалния живот трябва да бъдат разграничени три отделни сфери, обаче той представи тримата Царе: Златния Цар Царя на мъдростта, Сребърния Цар Царя на външния, политически живот и Бронзовия Цар живо та в материалния свят, в стопанската област.
В лицето на Смесения Цар той представя единната, монополистична държава, която се разпада вътре в самата себе си; обаче, както казах, Гьоте отказва да си служи с конкретни характеристики.
Още не беше настъпило времето, когато такива фини образи, от каквито е изградена Приказката, можеха да бъдат сгъстени до една толкова груба, сурова характеристика на социалния живот [...], все още не можеше да бъде материализирано в социалния живот всичко онова, което у Гьоте живееше на границата между фантазията и имагинацията.[...] Обаче след като беше написана „Портата на посвещението", вече настъпи времето, когато тези неща можеха да станат достояние на хората [...]"
към текста >>
29.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Написани са между 1910 и 1913; представляват сценично изобразяване на „съдбовни сблъсъци" и „душевни конфликти" в живота на
конкретни
личности.
Написани са между 1910 и 1913; представляват сценично изобразяване на „съдбовни сблъсъци" и „душевни конфликти" в живота на конкретни личности.
Премиерите им са осъществени в Мюнхен под ръководството на самия Рудолф Щайнер. Днес те са включени като редовни представления в Гьотеанума, Дорнах.
към текста >>
30.
02. 2. Предговор
GA_23 Същност на социалния въпрос
Във въведението на книгата той напомня: „Нещата не се свеждат до това да знаем или да ни се струва, че знаем нещо за духовния свят, а до това, че той може да се прояви също и в практическото разрешаване на
конкретни
жизнени проблеми".
И все пак самоцелното вникване в социалните идеи би представлявало една голяма недооценка на това, което Рудолф Щайнер искаше.
Във въведението на книгата той напомня: „Нещата не се свеждат до това да знаем или да ни се струва, че знаем нещо за духовния свят, а до това, че той може да се прояви също и в практическото разрешаване на конкретни жизнени проблеми".
към текста >>
31.
04. 4.Относно целта на тази книга
GA_23 Същност на социалния въпрос
Те са тук и ние сме длъжни да се съобразяваме с тях като с
конкретни
факти на социалния живот.
Изграждането на такава социална воля изобщо не зависи от това, дали някому тези проблеми се харесват или не.
Те са тук и ние сме длъжни да се съобразяваме с тях като с конкретни факти на социалния живот.
Нека това накара да се замислят онези, които изхождайки от своето лично място в живота, например смятат, че авторът на тази книга обсъжда пролетарските изисквания по начин, които не им харесва, защото според тях го прави твърде едностранчиво, определяйки тези изисквания като нещо, за което социалната воля трябва да държи точна сметка. Обаче авторът ще се опита да говори за реалните факти от съвременния живот, доколкото може да ги обхване със своето познание. Пред погледа му са съдбоносните последици, които възникват, когато хората не желаят да видят самите факти, открояващи се всред живота на новото човечество; когато хората не желаят да разбият социалната воля, за да я приложат спрямо тези факти.
към текста >>
Работата не се свежда до това да знаем или да ни се струва, че знаем нещо за духовния свят, а до това, че той може да се прояви също и в практическото разрешаване на
конкретни
жизнени проблеми.
От съдържанието на книгата ще бъдат разочаровани също и онези, които под най-различна форма издигат лозунга, че най-после човечеството би трябвало да се освободи от чисто материалните си интереси и да се обърне „към Духа", „към идеализма". Защото авторът не предава особена стойност на елементарното позоваване на „Духа", както и на приказките за един далечен и призрачен духовен свят. Той признава само този духовен свят, които човек превръща в смисъл и съдържание на своя живот. При разрешаването на жизнените проблеми, ясно осъзнатите от човека духовни връзки имат същото огромно значение, както и при изграждането на един светоглед, засягащ на първо място душевните потребности на индивида.
Работата не се свежда до това да знаем или да ни се струва, че знаем нещо за духовния свят, а до това, че той може да се прояви също и в практическото разрешаване на конкретни жизнени проблеми.
към текста >>
Определени лица ще видят в книгата нещо „абстрактно", понеже за тях „
конкретно
" е само това, което отговаря на техните мисловни навици, а „абстрактно" е всичко, което е чуждо на тези навици, дори и то да е всъщност нещо напълно
конкретно
.
Ако все пак някой намира нещо утопично в тази книга, авторът би го помолил да се замисли: До каква голяма степен днес повечето представи, от които зависи развитието на социалния организъм, са отдалечени от действителния живот и проядени от жесток фанатизъм. Ето защо и на следващите страници, чието съдържание е в точно съответствие с истинските факти, лесно може да се погледне като на една утопия.
Определени лица ще видят в книгата нещо „абстрактно", понеже за тях „конкретно" е само това, което отговаря на техните мисловни навици, а „абстрактно" е всичко, което е чуждо на тези навици, дори и то да е всъщност нещо напълно конкретно.
към текста >>
32.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Както са налице природните дадености, лежащи извън икономиката, които човек трябва да приеме като нещо
конкретно
, защото тъкмо върху тях той гради първоначално своята стопанска инициатива, така и всичко, което създава едно правово отношение между човек и човека в стопанската система при условията на здравия социален организъм трябва да намери стабилни регулатор чрез правовата държава, която разгръща една специфична активност, сходна с онези природни дадености, представляващи в известен смисъл един самостоятелен фактор за стопанския живот.
Както от една страна стопанският живот е зависим от определени природни условия (климат, географски особености на местността, подземни богатства и т.н.), така от друга страна той е зависим от правовите отношения, които държавата създава между хората, ангажирани в стопанската дейност. С това се очертават и границите на всичко онова, което може и трябва да обхване дейността на стопанския живот.
Както са налице природните дадености, лежащи извън икономиката, които човек трябва да приеме като нещо конкретно, защото тъкмо върху тях той гради първоначално своята стопанска инициатива, така и всичко, което създава едно правово отношение между човек и човека в стопанската система при условията на здравия социален организъм трябва да намери стабилни регулатор чрез правовата държава, която разгръща една специфична активност, сходна с онези природни дадености, представляващи в известен смисъл един самостоятелен фактор за стопанския живот.
Социалният организъм такъв, какъвто е формиран в досегашното развитие на човечеството днес носи следите от модерните технологии на съвременната капиталистическа стопанска система. Този социален организъм е дал и съответното отражение върху самото социално движение; по-важно е, че той контролира стопанския живот в много по-голяма степен, отколкото трябва да бъде в един нормален и здрав социален организъм. Днес в стопанския кръговрат, където трябва да циркулират просто стоки, са включени също и други фактори: човешка работна сила и права. В съвременната стопанска система, която се основава върху разпределението на труда, се разменят не само стоки срещу стоки, но чрез стопанския процес се разменят също и стоки срещу труд, както и стоки срещу права. (Наричам „стока" всяко нещо, което чрез човешката дейност като такава, постига до определено място благодарение на човека и така бива доведено до своето предназначение.
към текста >>
33.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
И сега отмъщението на реалния свят бликва по такъв начин, че етично-религиозният живот на човека се превръща в огромна и неосъзнавана вътрешна лъжа, понеже нравствените импулси са напълно откъснати от непосредствените и
конкретни
жизнени условия.
Защото, ако не прекараме мост между двете области на живота, ще изпаднем по отношение на религиозния, нравствен живот, както и по отношение на социалното мислене в празно мечтателство, което е твърде далеч от ежедневната действителност. И това, което следва е, че тази ежедневна действителност, рано или късно, започва да си отмъщава. И тогава, движен от „духовни" импулси, човек: може и да се стреми към всевъзможни идеали, към всевъзможни качества, които той нарича „добри"; обаче на инстинктите пораждани в обикновените жизнени потребности, към същите инстинкти, чието задоволяване трябва да стане в икономическата сфера които се противопоставят на тези „идеали", на тези инстинкти, човек се отдава без какъвто и да е „Дух". Той остава без никакъв адекватен път, който може да го отведе от духовните понятия към ежедневната действителност. Така обаче ежедневието приема един облик, които няма нищо общо с етичните импулси от „по-благородния" душевно-духовен свят.
И сега отмъщението на реалния свят бликва по такъв начин, че етично-религиозният живот на човека се превръща в огромна и неосъзнавана вътрешна лъжа, понеже нравствените импулси са напълно откъснати от непосредствените и конкретни жизнени условия.
към текста >>
В случай, че не са посочени
конкретно
лице или група хора, правото за разпореждане може да се прехвърли на дружество или асоциация с нестопанска дейност.
Капитал, постигнат от спестявания и лихви следва да бъде прехвърлен след смъртта на собственика в съответствие с последната му воля в ръцете на лице или група хора, заети в материална или интелектуална производствена дейност, а не в ръцете на непроизводителна личност, която би превърнала капитала в източник на рента.
В случай, че не са посочени конкретно лице или група хора, правото за разпореждане може да се прехвърли на дружество или асоциация с нестопанска дейност.
Единствено ако човек не е в състояние сам да реши управлението на своя капитал, се намесва правовата държава, и то чрез духовните си институции.
към текста >>
34.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Споменатата цел е замислена въз основа на
конкретни
принципи; в реалния живот обаче тя трябва да бъде постигана във всяка отделна точка на човешкото общество.
За обективното мислене е от особено значение обстоятелството, че визираната тук цел пред един социален организъм има стойност за цялото човечество, макар и да е осъществима от всеки отделен социален организъм, независимо от това как другите държави се отнасят към тази концепция. Ако един социален организъм се разчлени на трите си естествени съставни части, техните представителни институции могат да влязат в международни връзки като една хомогенна единица дори и когато другите представителни институции все още не са предприели никакви стъпки в посока на троичното разделяне. Несъмнено, които работи за троичното разделяне, той го прави в името на една общочовешка цел. А това, което е необходимо да се направи, в много по-голяма степен ще се проникне с онези сили, които бликат от живота и се проявяват в истинските човешки импулси, отколкото с всевъзможните резолюции от конгреси, съвещания и т.н.
Споменатата цел е замислена въз основа на конкретни принципи; в реалния живот обаче тя трябва да бъде постигана във всяка отделна точка на човешкото общество.
към текста >>
Обаче на хората, които по стечение на обстоятелствата участвуваха в ръководството на Германия, липсваше нещо съществено: А именно усетът за ясното формулиране на
конкретни
задачи, с оглед на зараждащите се нови сили в съвременното човечество.
Обаче на хората, които по стечение на обстоятелствата участвуваха в ръководството на Германия, липсваше нещо съществено: А именно усетът за ясното формулиране на конкретни задачи, с оглед на зараждащите се нови сили в съвременното човечество.
Ето защо и есента на 1918 донесе точно това, което трябваше. Рухването на военната мощ беше съпроводено и от една духовна капитулация. Вместо порив към осъществяването на новия импулс на германския народ и то като краен израз на една общоевропейска воля се стигна до елементарното подчиняваме пред прочутите 14 точки на Уилсън. Пред една Германия той постави тезиси, каквито самата тя не молеше да измисли. Както Уилсън бе ограничен върху своите собствени 14 точки, така той можеше да помогне и на Германия само в това, което тя самата иска.
към текста >>
35.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Троичният социален ред говори за
конкретни
начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне.
И така, трябва да е станало ясно, че троичният социален ред не представлява някаква изолирана утопия, а е сбор от практични импулси, които всеки би могъл да реализира във всяка сфера на живота. Именно това отличава тази „идея“ от абстрактните „изисквания“ на разните социалистически партии. Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в обществения живот. И щом си намерят изкупителна жертва, те обявяват, че тя трябва да бъде елиминирана.
Троичният социален ред говори за конкретни начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне.
Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно. Това става особено ясно за всеки с отворено съзнание, който от личен опит е разбрал колко деструктивна може да е външната търговска политика на една страна, изградена само върху национални принципи. Освен упадъчни тенденции на местна почва, последват и такива в международните отношения.
към текста >>
36.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Системата ще се самокоригира, като намира хората, които са най-компетентни да извършват
конкретни
дейности, а след това, като пренасочва продуктите към потребителите, разглеждани като подходящи от кооперативните сдружения.
Не може да има политиканстване, когато икономиката се управлява по този начин. Може да има само компетенцията и уменията на отделните личности в даден отрасъл на индустрията, както и структурирането им с оглед на най-добрата социална ефективност. Това, което се прави в едно такова икономическо тяло, не се решава от броенето на гласове, а от гласа на реалните потребности.
Системата ще се самокоригира, като намира хората, които са най-компетентни да извършват конкретни дейности, а след това, като пренасочва продуктите към потребителите, разглеждани като подходящи от кооперативните сдружения.
към текста >>
37.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Нима не е също толкова важно да намериш мисли, които да доведат до
конкретни
действия?
Това ли е най-важното в живота — просто да кажеш нещо, което е напълно вярно?
Нима не е също толкова важно да намериш мисли, които да доведат до конкретни действия?
Това е присъщо на съвременния обществен живот и му нанася голяма вреда, а именно — хората не съчетават мисленето си с чувство за реалност.
към текста >>
38.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Промяната може да започне само когато, вместо налагането на
конкретни
мерки с оглед оздравяването на това или онова, цялата същност на икономическия живот се преобразува в смисъла на троичната система.
„Цялата настояща същност на световната икономика е такава, че цели съперничество между различните народи, като по този начин води до обезценяването на парите в дадения случай.
Промяната може да започне само когато, вместо налагането на конкретни мерки с оглед оздравяването на това или онова, цялата същност на икономическия живот се преобразува в смисъла на троичната система.
Разбира се, някои мерки могат да подобрят дадени аспекти за известно време. Но, докато икономическите методи в същината си остават в общи линии едни и същи, отделните „подобрения“ няма да доведат до добро. Всъщност едно такова „подобрение“, направено сега, неизбежно ще влоши положението в бъдеще.“
към текста >>
39.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
На този първи стадий на човешкото развитие, тази религиозна опитност беше свързана същевременно с едно вътрешно
конкретно
чувство на азовостта на Човека-дух.
В тази религиозна сфера се вливаше философското и космологическото познание. Човекът се намираше отново свързан с всичко това, от което го отделяше неговото физическо тяло, с това, от което го отделяше също Космосът достъпен за душата и за сетивата. Той намираше отново връзката с божествения свят в един религиозен израз, който беше увенчание на познанието.
На този първи стадий на човешкото развитие, тази религиозна опитност беше свързана същевременно с едно вътрешно конкретно чувство на азовостта на Човека-дух.
Само в това съзнание може да бъде желана и изживяна връзката, единението с божествения свят, т.е. религиозното чувство.
към текста >>
40.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
По този начин се добива едно
конкретно
виждане на ритмичния човек, на всичко онова, което е ритъм в организма.
Инспиративното познание позволява да се вижда с точност, какво означава процесът на вдишването и кръвообращението, които са свързани в една съвкупност от ритми.
По този начин се добива едно конкретно виждане на ритмичния човек, на всичко онова, което е ритъм в организма.
Това е виждането на работата, която астралния организъм извършва в нас. Освен това виждат се отношенията, които свързват този астрален организъм, под неговата физическа и етерна дреха, с дишането, със съвкупността на органическите, дихателни и кръвообращателни ритми. Тогава човек се научава да различава това, което във физическия и етерния организъм се дължи на наследствеността, подчинено на своите закони, закони свързани със Земята и това, което човешкото същество донася от свръхсетивните, космически, свръхземни светове: Тази душа и този дух, които слизат на земята и се обвиват с един физически и етерен организъм или още по-добре се обличат в него. Тогава той може да направи разлика между наследствените тенденции и това, което човешкото същество само донася от духовния свят за своето физическо съществуване.
към текста >>
41.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
В този сетивен свят ние възприемаме слънцето, луната, планетите, звездите и много други
конкретни
действителности.
Този духовен Космос се представя по такъв начин, че той отново довежда човека до това, което познава от сетивния свят.
В този сетивен свят ние възприемаме слънцето, луната, планетите, звездите и много други конкретни действителности.
Когато освободеното от всяка представа съзнание може да обхване духовния Космос, то вижда да му се разкрива духовната същност на Слънцето, тази на Луната, на планетите, на неподвижните звезди. И тук също медитиращият трябва смело да може да установи връзката между това, което възприема, и това което познава чрез сетивата. Той трябва да бъде способен да си каже: В този момент аз имам опитност за духовната същност, която ми се разкрива, и тази духовна същност аз виждам че е свързана с Луната, която възприемам във физическия сетивен свят. Също и за другите опитности. Тук също медитиращият трябва да може да запази контрол над своите движения, да живее едновременно в духовния свят и в сетивния свят.
към текста >>
42.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено
конкретно
, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята.
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята.
Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик. То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване. Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот. Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете. А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш.
към текста >>
Впрочем физиологията открива
конкретно
това.
От това ние схващаме, що е вечната ядка на човешкото същество, тази ядка надарена с "безсмъртие", която нито се ражда, нито умира. Пред тези действителности модерната философия само разбърква идеи заети от обикновеното съзнание. Но какво са тези мисли на текущия живот? Ние видяхме: Те са мъртви трупове в душата. За да може душата наистина да разбере, що е мислещата част на душата, ще и бъде необходимо, ако може да се освободи от всяка превзета идея, да проучи обективно в какво се състои мисленето и образуването на представите на обикновеното съзнание, достигне до този извод, че тази способност не може да се обясни чрез самата нея както мъртвият труп не може да се роди от мъртъв труп и че както него тя има своя произход другаде.
Впрочем физиологията открива конкретно това.
От всичко, което Интуицията установява в тази област, философията би трябвало да направи този извод: Понеже обикновеното мислене или способността да образуваме представи има характерните черти на нещо, което умира аз мога да направя извода, че тя произхожда от нещо, което я е предхождало.
към текста >>
43.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него
конкретно
възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
Възприемането на действителностите, които се явяват в началото на съня може да бъде плод само на тази подготовка на душата. Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство. Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително. Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен. Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил.
Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би предал на философията изработена през време на будното състояние, характера на една живяна действителност.
към текста >>
44.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Една част от съвременниците я виждаха и техните следовници имаха
конкретно
познание за нея чрез преданието.
Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея. Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса. Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието? Защото обикновеното съзнание имаше пред своя поглед историческата личност.
Една част от съвременниците я виждаха и техните следовници имаха конкретно познание за нея чрез преданието.
към текста >>
45.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Изследването относно проблемата на смъртта изисква още веднъж да бъде изложен по-ясно пътят изминат за постигане познанието на посвещението, защото успоредно можем да покажем
конкретно
, какви отношения установява човешкото същество умирайки със своето физическо тяло от една страна, със своята душа и със своя дух от друга страна.
Изследването относно проблемата на смъртта изисква още веднъж да бъде изложен по-ясно пътят изминат за постигане познанието на посвещението, защото успоредно можем да покажем конкретно, какви отношения установява човешкото същество умирайки със своето физическо тяло от една страна, със своята душа и със своя дух от друга страна.
към текста >>
Пред погледа се съдържа действително една етерна дейност, тази която изгражда и прониква тялото и винаги го е прониквала: Растежът, образуването на органите, на способностите на мислене, чувстване и воление, всички тези сили са възникнали постепенно от организма, от неговия дълбок и действителен живот, непознат за съзнанието, всичко това бликва под формата на активни, субстанциални и
конкретно
чувствени мисли.
Тогава забелязваме, че в душата един вид се е събудила една дейност, много по-интензивна отколкото по-рано, и ние отново започваме да мислим. Постигнатият напредък позволява да запазим отначало нашето обикновено съзнание; изрично подчертавам: Когато действително практикуваме имагинацията, ние се задържаме в състоянието на обикновеното съзнание и трябва постоянно да можем да преминаваме от едно състояние в друго и обратно. Но в онова друго състояние на съзнанието, в което можем да навлезем при обикновеното съзнание ние естествено запазваме обикновения земен образ ние изгубваме някак си способността да произвеждаме мисли; въпреки това, ако медитацията продължи, вътрешната дейност се засилва и животът на мислите отново започва помощно отколкото преди. В състоянието на обикновено съзнание мислите се отнасят към сетивния свят или към спомени; те са произведени от всякакъв вид възпоминания и вълнения. Но ново добитото мислене е активно чрез само себе си и позволява да приемем в съзнанието течението на нашия собствен живот; както вече показах, тук става въпрос за един дълбок слой на този живот, а не за спомени каквито са тези, които съдържа обикновено нормалното съзнание.
Пред погледа се съдържа действително една етерна дейност, тази която изгражда и прониква тялото и винаги го е прониквала: Растежът, образуването на органите, на способностите на мислене, чувстване и воление, всички тези сили са възникнали постепенно от организма, от неговия дълбок и действителен живот, непознат за съзнанието, всичко това бликва под формата на активни, субстанциални и конкретно чувствени мисли.
към текста >>
46.
24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека
GA_26 Мистерията на Михаил
И нейното отношение към Него не трябва да остане още неопределено, мъгливо-чувствено-мистично; то може да стане едно напълно
конкретно
отношение, което човек може да изживее
конкретно
и ясно.
Но срещу всичко това стои духовното действие на Христа. От Тайната на Голгота насам Христос е достижим за човешката душа.
И нейното отношение към Него не трябва да остане още неопределено, мъгливо-чувствено-мистично; то може да стане едно напълно конкретно отношение, което човек може да изживее конкретно и ясно.
към текста >>
47.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Това, което човек възприема сега в укрепналата сила на мисленето, съвсем не е бледо и сянкообразно; то е пълно със съдържание,
конкретно
-образно; то притежава една много по-интензивна действителност отколкото съдържанието на сетивните впечатления.
Преследвайки това упражняване човек стига до едно укрепване на силата на мисленето, за което по-рано не е имал никакво предчувствие. Той чувствува в себе си царуващата сила на мисленето като едно ново съдържание на неговото човешко същество. И едновременно с това съдържание на собственото човешко същество се разкрива едно съдържание на света, което човек по-рано може би е предчувствувал, но не го е познавал чрез опит. Когато в моменти на самонаблюдение насочваме поглед върху обикновеното мислене, ние намираме мислите сянкообразни, бледи в сравнение с впечатленията, които сетивата дават.
Това, което човек възприема сега в укрепналата сила на мисленето, съвсем не е бледо и сянкообразно; то е пълно със съдържание, конкретно-образно; то притежава една много по-интензивна действителност отколкото съдържанието на сетивните впечатления.
За човека изгрява един нов свят, когато е разширил по посочения начин силата на своята възприемателна способност. Когато човек се научава да възприема в този свят, както по-рано можеше да възприема само в сетивния свят, на него му става ясно, че всички природни закони, които по-рано е познавал, важат само във физическия свят; и че същността на света, в който сега е навлязъл, се състои в това, че неговите закони са други, даже противоположни на тези на физическия свят. В този свят не важи законът на притегателната сила на Земята, а обратно, явява се една сила, която действува не от центъра на Земята навън, а действува обратно така, че нейната посока върви от окръжността на вселената към центъра на Земята. Съответното важи и за другите сили на физическия свят.
към текста >>
Говори се за действуващи от далечините на света
конкретни
духовни Същества, както при сетивното гледане на нощното небе се говори за звезди и звездни образования.
Антропософията нарича познанието, което се ражда по този начин, познание чрез инспирация (вдъхновение) или инспиративно познание. (Не трябва да се заблуждаваме чрез такива изрази; те са взети от един принадлежащ на първобитни времена, инстинктивен начин на виждане в духовните светове. Обаче това, което се разбира с тях тук, е казано точно.) И светът, в който човек навлиза чрез Инспирацията, е наречен астрален свят. Когато се говори, както бе обяснено тук, за етерен свят, разбират се действията, които се упражняват от окръжността на света към Земята. Обаче косато се говори за "астрален свят", изхожда се съобразно с това, което инспиративното съзнание наблюдава, от действия, които се упражняват от окръжността на света от определени духовни Същества, които се изявя ват в тези действия, както в изходящите от Земята сили се изявяват земните вещества.
Говори се за действуващи от далечините на света конкретни духовни Същества, както при сетивното гледане на нощното небе се говори за звезди и звездни образования.
От тук и изразът "астрален свят". В този астрален свят човекът носи третия член на своето същество: астралното тяло.
към текста >>
48.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Благодарение на Шрьоер се научих да разбирам много
конкретни
примери за красота.
Благодарение на Шрьоер се научих да разбирам много конкретни примери за красота.
Благодарение на Цимерман пък се запознах с една развита теория за красивото. Двата подхода не се съгласуваха добре помежду си. Шрьоер, интуитивната личност с известно омаловажаване на систематичния подход, в съзнанието ми стоеше до Цимерман, строго систематичния теоретик на красотата.
към текста >>
49.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Защото погрешно смятах, че е напълно ясно, че понятието „звук“ е само абстрактно обобщение на отделните явления в звучащия свят, докато „светлина“ представлява нещо
конкретно
по отношение на явленията в осветения свят.
Аналогията се заключаваше в това, че отделните тонове и звуци се разглеждаха като особено модифицирани трептения на въздуха, а обективното в звука – извън човешкото възприятие за звук – като състояние на трептене на въздуха. По сходен начин се мислеше и за светлината. Това, което се разиграва извън човека, когато възприема дадено явление, предизвикано от светлината, се дефинираше като трептене в етера. Оттук се правеше изводът, че цветовете представляват организирани по особен начин трептения на етера. Тогава тази аналогия се беше превърнала в истинско мъчение за душевния ми живот.
Защото погрешно смятах, че е напълно ясно, че понятието „звук“ е само абстрактно обобщение на отделните явления в звучащия свят, докато „светлина“ представлява нещо конкретно по отношение на явленията в осветения свят.
„Звукът“ за мен беше обобщено абстрактно понятие, а „светлината“ – конкретна действителност. Казвах си, че светлината изобщо не се възприема сетивно. Възприемат се „цветове“ посредством светлината, която винаги се разкрива при възприемането на цветовете, но самата тя не се възприема сетивно. „Бялото“ – това не е светлина, а вече цвят.
към текста >>
50.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
По времето, когато у мен все повече се утвърждаваха
конкретни
възгледи за повтарящите се земни животи, се запознах с теософското движение, основано от Е.
По времето, когато у мен все повече се утвърждаваха конкретни възгледи за повтарящите се земни животи, се запознах с теософското движение, основано от Е.
П. Блаватска. „Езотеричен будизъм“ на Синет попадна в ръцете ми от един приятел, с когото говорех за тези неща. Тази книга, първото, с което се запознах в областта на теософията, не ми направи никакво впечатление. Радвах се, че не съм я прочел, преди да се появят вижданията, произлизащи от собствения ми душевен живот. Защото в съдържанието ѝ имаше нещо отблъскващо за мен и антипатията към този начин на представяне на свръхсетивното навярно първоначално щеше да ми попречи да напредвам по пътя, който ми беше предначертан.
към текста >>
51.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
На второ място, също и резултат от моето
конкретно
общо виждане в духовния свят.
Обаче от общуването ми с двете души – ваймарската се наричаше Ойнике – в мен се вливаха нови сили за „Философия на свободата“. Това, към което съм се стремил в нея, на първо място, е резултат от философските ми мисловни пътища през осемдесетте години.
На второ място, също и резултат от моето конкретно общо виждане в духовния свят.
На трето място, прилив на сили дойде благодарение на съпреживяването на духовните опитности на онези две души. У тях пред себе си виждах възхода, за който човекът трябва да благодари на естественонаучния светоглед. В тяхно лице обаче видях също така страха на благородни души от вживяването във волевия елемент на този светоглед. Тези души отстъпваха с боязън пред етичните последствия от един такъв светоглед.
към текста >>
52.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Свързаните ми с доклада думи, че Гьоте, дълго след като беше изковал тези забележителни слова, беше направил важното допълнение, че в действената духовна дейност на битието е видял полярност и развитие като
конкретно
проявление на духа и че едва чрез това общите думи могат да добият пълно съдържание, бяха приети като възражение срещу доклада на Виле, въпреки че аз напълно признавах неговото значение.
Беше учреден и „Съюз Джордано Бруно“. В него трябваше да се събират привърженици на духовно-монистичния светоглед, които особено силно изтъкваха, че не съществуват два мирови принципа, материя и дух, а че духът като принцип на единството изгражда всяко битие. На откриването на този съюз Бруно Виле изнесе много духовит доклад, в основата на който бяха заложени думите на Гьоте: „Няма материя без дух“. За съжаление след този доклад между Виле и мен се получи малко недоразумение.
Свързаните ми с доклада думи, че Гьоте, дълго след като беше изковал тези забележителни слова, беше направил важното допълнение, че в действената духовна дейност на битието е видял полярност и развитие като конкретно проявление на духа и че едва чрез това общите думи могат да добият пълно съдържание, бяха приети като възражение срещу доклада на Виле, въпреки че аз напълно признавах неговото значение.
към текста >>
53.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
За да свържем мисълта с нещо
конкретно
: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме.
Така може да бъде и с много неща на Духовната наука.
За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме.
Следователно от това, което външната наука, опираща се на сетивните явления, знае да каже върху мозъка и нервната система, Духовната наука трябва да се върне назад към нещо, което работи в самия човек като една душевно-духовна същност, която не може да бъде изследвана вече със сетивата, а само по пътя на вътрешните способности на душата. Много лесно е сега да се опровергае това, което Духовната наука разказва върху свръхсетивните неща, върху онази свръхсетивна същност, която стои на основата на човешкия мозък. Може да се каже: Всичко, което ти говориш тук, не е друго освен произведение на мозъка. Щом не разбираш това, погледни само, как духовните способности се повишават наред с напредъка на развитието. При нисшите животни духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-висшите животни и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство.
към текста >>
54.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И аз искам да обрисувам пред вас някои съвсем
конкретни
явления, които представляват факти.
Това знае всеки, който се е домогнал до действителни собствени духовни изследвания. Сега аз искам да говоря за най-първото състояние на промяна на сънния живот при действително ясновиждащия, правещ духовни изследвания човек. Първите наченки на тази възможност на духовното изследване не правят всъщност човека да изглежда много различен от това, което той е в обикновеното, нормално състояние на съзнанието. Защото когато човек предприема такива упражнения, каквито ще опишем по-късно, отначало той спи така както всеки друг човек и през време на съня остава също така в пълно безсъзнание. Обаче на този, който е правил духовно-душевни упражнения, моментът на събуждането показва нещо твърде особено.
И аз искам да обрисувам пред вас някои съвсем конкретни явления, които представляват факти.
към текста >>
55.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тогава Шилер, който не можеше да разбере такова
конкретно
схващане на духа на растенията, каза: но това, което нарисувахте тук, е само една идея!
Това беше, което накара Гьоте да се занимава с растителния свят, което го доведе до едно занимание, което всъщност не се състои в нищо друго, освен че той показва, как духът действува в света на растенията и как листът се явява в растението ту в една форма, ту в друга, превръщан е от духа в най-различни форми. Гьоте беше очарован, че духът формира листата в растенията, окръгля ги и ги развива в спирала около стъблото. И също така трябваше да остане достопаметно, когато един човек познаващ действително духа когато Гьоте проведе своя разговор със Шилер след излизане от сказката, която ботаникът Бач изнесе в природонаучното общество в Йена. Когато Шилер, когото сказката не задоволи, изказа своето мнение: Това е едно разглеждане на растенията, което е едностранчиво! Гьоте извади един лист хартия и с няколко щриха нарисува по свой начин, как за него духът действува в растението.
Тогава Шилер, който не можеше да разбере такова конкретно схващане на духа на растенията, каза: но това, което нарисувахте тук, е само една идея!
На което Гьоте можа само да каже: "Ще ми бъде много приятно да имам идеи, без да зная това и да ги виждам даже с очите си! "
към текста >>
56.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото какво друго е
конкретно
човекът, освен това, как той може да се радва, да бъде храбър и т.н.
Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено. Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него. Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота. Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа. Всъщност ние самите сме това, което са направили от нас нещата, които сме забравили.
Защото какво друго е конкретно човекът, освен това, как той може да се радва, да бъде храбър и т.н.
Когато обхванем човека не отвлечено, а напълно конкретно, ние трябва да кажем: той е хармоничното тъкане едно през друго, едно в друго, хармоничното действие едно в друго на неговите качества, така щото самият човек бива определен от това, което се влива надолу в по-дълбоките пластове на неговото съзнание. Това виждаме ние през време на живота.
към текста >>
Когато обхванем човека не отвлечено, а напълно
конкретно
, ние трябва да кажем: той е хармоничното тъкане едно през друго, едно в друго, хармоничното действие едно в друго на неговите качества, така щото самият човек бива определен от това, което се влива надолу в по-дълбоките пластове на неговото съзнание.
Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него. Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота. Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа. Всъщност ние самите сме това, което са направили от нас нещата, които сме забравили. Защото какво друго е конкретно човекът, освен това, как той може да се радва, да бъде храбър и т.н.
Когато обхванем човека не отвлечено, а напълно конкретно, ние трябва да кажем: той е хармоничното тъкане едно през друго, едно в друго, хармоничното действие едно в друго на неговите качества, така щото самият човек бива определен от това, което се влива надолу в по-дълбоките пластове на неговото съзнание.
Това виждаме ние през време на живота.
към текста >>
57.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но това учение не оставаше нещо отвлечено, напротив, то ставаше нещо напълно
конкретно
.
Но това учение не оставаше нещо отвлечено, напротив, то ставаше нещо напълно конкретно.
За днешната епоха, даже когато хората имат известно чувство за духовното, което се намира зад сетивното, е трудно да направим разбираемо, как един действително духовно-научен светоглед не се нуждае само от една единна централна духовна Сила. Но както трябва да различаваме отделните природни сили топлина, светлина, химически сили и т.н.-, така и в света на духовното трябва да различаваме не само един единен Дух, който с това съвсем не се отрича, но и по-нисши духовни сили, духовни "помощни сили", чиято област е по-тясно ограничена в сравнения с областта на всеобхващащия Дух. Така и Заратустра учеше своите ученици, че освен този обгръщащ всичко Ормузд съществуват и служители, духовни същества, които служат на Ормузд. Но преди да слезем до тези служещи духовни Същества, искаме да обърнем вниманието върху нещо, а именно върху това, че този възглед на Заратустра не е просто един дуализъм, просто едно учение за два свята, едно учение за света на Ормузд и за света на Ариман; но то е едно такова учение, което казва, че на основата на тези две мирови течения стои нещо единно, една единна Сила, една единна власт, от която произхожда царството на Светлината както и царството на Сянката, царството на Ормузд, както и царството на Ариман. Много трудно е да предизвикаме едно понятие за това, което Заратустра е виждал като нещо единно зад Ормузд и Ариман, за което още гръцките писатели ни казваха, че персийците са го обожавали като нещо живеещо в Единност, и което Заратустра наричаше "Зеруане акарене", т.е.
към текста >>
Това, което Заратустра мисли така не по един общ, отвлечен начин, а напълно
конкретно
като Сили организиращи света: Ормузд и Ариман, зад тях Заруана акарана, след това Амшаспандите, добрите и злите, после Изедите, Фравашите що са те?
Това, което Заратустра мисли така не по един общ, отвлечен начин, а напълно конкретно като Сили организиращи света: Ормузд и Ариман, зад тях Заруана акарана, след това Амшаспандите, добрите и злите, после Изедите, Фравашите що са те?
Те са това, което одухотворява великия свят, Макрокосмоса, което стои зад всички сетивно-физически действия, което са живите Същества зад това, което привидно ни изглежда само като външно сетивно. Обаче човекът, така както той стои в света, е едно копие, едно подобие на този велик свят. И затова в него трябва да се намира всичко, което прониква и изпълва със своите сили великия свят. Както в силите стремящи се към съвършенство намерихме израза на Ормузд в човека, а в непречистените сили израза на Ариман в човека, така ще намерим също израза в човека и за другите духовни Същества, за по-нисшите Духове. Но сега аз трябва да кажа нещо, което при днешните състояния на нашите светогледи ще предизвика безкрайно раздразнение в нашето време.
към текста >>
58.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и живее във всичко съвсем
конкретно
от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от кост на кост, от една животинска форма в друга.
Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и живее във всичко съвсем конкретно от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от кост на кост, от една животинска форма в друга.
И интересно е, че Гьоте е бил малко разбран от неговото време, че неговите съвременници както и самият Шилер не знаеха това, което всъщност Гьоте искаше. Но постепенно Гьотевият дух ще се вживее и в мисленето върху природата. Тогава хората ще познаят, че също Гьотевият Дух е бил с една степен над Джордано Бруно, че Джордано Бруно е говорил за Бога, който е пантеистично навсякъде, който може да бъде намерен навсякъде, в камъните и растенията и в животните, но че наистина и Гьоте търсеше Бога, който не тласка нещата отвън, но си казваше по-нататък: Ние не трябва да насочваме нашия поглед само върху всеобщото, а трябва да преминем към отделните явления и да търсим Духа в отделните неща. Защото по друг начин живее духът в растението, по друг начин в камъка, по друг начин в тази, по друг начин в онази кост. Духът е вечно движещото се, което формира отделните части на материята.
към текста >>
59.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Когато се върнем в древните времена се вижда, че зад еволюцията на човека стоят
конкретни
духовни същества, различни от съществата, действащи от определен и по-късен момент нататък.
Ще спомена само един такъв момент на съответствие.
Когато се върнем в древните времена се вижда, че зад еволюцията на човека стоят конкретни духовни същества, различни от съществата, действащи от определен и по-късен момент нататък.
Много от вас знаят, че човекът, такъв какъвто е днес, е четиричленно същество, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло (носителя на радоста, страстите и т.н.), и Аз, носителя на човешкото самосъзнание. Трите нисши члена, физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, съществуваха дълго преди Аза, който беше вграден в човека последен от всички. Духовни същества, обозначени в Библията като Елохим, работеха върху тези три по-ранни принципа. И когато Азът започна да бъде прибавян към тази троична същност, друго същество от свръх-сетивния свят се включи в работата на Елохима. Ако навлезем по-дълбоко в Библията, ще намерим, че това духовно същество е наречено Йехова, и това е правилно.
към текста >>
60.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Днес бих искал да говоря в частност за един от онези митове, забележителни с това, че докато от една страна са истински легенди, в същото време имат и външно значение на физически план, с други думи, те записват съвсем
конкретни
външни събития.
Тъй като днес присъстват някои новодошли, бих искал накратко да обясня, че в хода на тези лекции аз се опитах да покажа как различните митове и саги изразяват езотерично съдържание, и че е нужно само да знаеш как да интерпретираш техния език, за да можеш понякога да откриеш в тях дълбоки езотерични истини.
Днес бих искал да говоря в частност за един от онези митове, забележителни с това, че докато от една страна са истински легенди, в същото време имат и външно значение на физически план, с други думи, те записват съвсем конкретни външни събития.
към текста >>
61.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Опитайте се да разберете това съвсем
конкретно
.
Понастоящем ние живеем в епоха на еволюцията, която можем да наречем минерална епоха и задачата ни е да наситим този минерален свят напълно с нашия собствен дух.
Опитайте се да разберете това съвсем конкретно.
Вие искате да построите една сграда. Вие изваждате камъните от някоя кариера, дялате ги във форми, необходими за сградата и т.н. Какво свързвате с грубия материал, получен от минералното царство? Вие свързвате суровия материал с човешкия дух. Когато правите една машина, вие въвеждате вашия дух в тази машина.
към текста >>
62.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Духовното обуславя съвсем друг начин и вид на възприятие, отколкото сетивното, и въпросният човек очаква, че духовното следва да бъде също материално и
конкретно
, но там, в духовния свят, разбира, че астралното е от съвсем друг вид.
Когато премислите всичко, каквото човекът има да изживее и изтърпи оттатък, и каквото трябва да прекара, то може да се обобщи така: Човекът трябва да свикне да може да живее без тяло. За този, който е силно зависим от сетивното, е тежко. За този, който се е изтръгнал от сетивното, не е така тежко. Който не е направил нищо, за да издигне душата си нагоре, не е направил нищо да извиси душата си, усеща разликата между духовното и сетивното като разлика в тежестта, като оловна тежест, закачена за него. Действително е като разлика в тежестта.
Духовното обуславя съвсем друг начин и вид на възприятие, отколкото сетивното, и въпросният човек очаква, че духовното следва да бъде също материално и конкретно, но там, в духовния свят, разбира, че астралното е от съвсем друг вид.
Разликата му изглежда като тежест, която го дърпа назад към физическия свят. И това е най-лошото.
към текста >>
63.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Конкретно
третиране на въпроси като консумацията на захарта.
Въздействие на обкръжението върху човека. Сатурновите същества и въздействията им чрез сетивата. Черномагически практики в политиката чрез миризмите. Споменаване на изгаряния на неудобни личности преди и тяхното третиране днес. Употреба на захарта в Русия и Англия.
Конкретно третиране на въпроси като консумацията на захарта.
Познание и свобода.
към текста >>
64.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Каквото духовната наука представя, е истински
конкретно
плодоносното в живота.
Резултатите от ясновиждането могат да бъдат разбрани с обикновената логика и само за изследването на тези неща е необходимо ясновидството. Това, което се намира в антропософията, е единствено логичното за теоретическия и практическия живот. Това, което хората обясняват по материалистически начин за свръхсетивните неща, е нелогично.
Каквото духовната наука представя, е истински конкретно плодоносното в живота.
към текста >>
Когато сравним това с казанато за Свещения Граал, го имаме сега
конкретно
пред нас.
Когато сравним това с казанато за Свещения Граал, го имаме сега конкретно пред нас.
Чрез ритмизирането на дихателния процес човекът се учи да произвежда в себе си въглерода, който се среща в природата като графит и диамант, когато създава чистата невинна растителна природа в самия себе си. Да изгражда човек в самия себе си въглерода, чистата, невинна субстанция, това се нарича приготвянето на камъка на мъдреците. Можем да си го представим подобен на прозрачен диамант, но от мека субстанция. Човекът е огромен вътрешен апарат. Чрез окултното обучение той изучава, че сам работи върху развитието на своя собствен род в една висша форма.
към текста >>
65.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Така
конкретно
може да се посочи как чувстват съществата на деваханичния свят.
И ако си представите така цялата Земя, ще я видите като един голям организъм, в който различните групови азове на растенията се проникват. Тази сума от групови азове на растенията усеща също така страдание и радост, удоволствие и болка, както човешкият организъм. Можем съвсем точно да посочим как удоволствието и страданието съществуват в този земен организъм. Знаем, че откъсването на растенията причинява удоволствие, да, наслада, приятно чувство, подобно на приятното чувство, което изпитва кравата, когато телето бозае. Изскубването на корените обаче причинява болка на земния организъм.
Така конкретно може да се посочи как чувстват съществата на деваханичния свят.
Каквото и да правим на Земята, това не са трезви факти, а ако предприемем това или онова, причиняваме удоволствие и болка, радост или страдание на някое същество. Коси ли косачът житата, полъх от приятни чувства, които изпитва растителната душа, преминава над нивите. Така този, който чувства тези неща, върви по Земята, като се учи да съчувства на духовните същества, които живеят във висшите светове и изпращат само своите органи във физическия свят. Но когато веднъж се навлезе в девахана, там отново се срещат други същества, които не изпращат своите влияния така открито във физическия свят, а се проявяват много по-скрито.
към текста >>
66.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Това, което често се посочва като провидение, се представя съвсем
конкретно
в детайлите като група от същества.
Тези неправомерни прасили се именуват от християнската езотерика като сатанински власти.
Това, което често се посочва като провидение, се представя съвсем конкретно в детайлите като група от същества.
Някои неща човекът ще разбира по-добре, ако отново би могъл да изследва връзката на сетивните явления с тези духовни същества. Всичко, което виждаме в света, е израз на духовни същества.
към текста >>
67.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Така всяка архитектурна мисъл съвсем
конкретно
се опира на нещо определено.
Така всяка архитектурна мисъл съвсем конкретно се опира на нещо определено.
към текста >>
68.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това, което се образува от този екстракт на спомените,
конкретно
-реално се нарича причинно тяло.
След изтичане на времето, когато етерното тяло остава свързано с астралното, при това, че те заедно са се отделили от физическото, настъпва момент, когато астралното тяло заедно с всичко, което съставят висшите членове, се отделя и от етерното тяло. Когато се отдели етерното тяло, този екран на спомените угасва. Но в човека остава нещо от това, не всичко се изгубва. Това, което би могло да се нарече етерна, или жизнена субстанция се разтваря в мировия етер, но остава една есенция, която вече не напуска човека в неговия по-нататъшен жизнен път. Човекът взема със себе си като един вид екстракт от екрана на своя земен живот и го пренася в следващото прераждане, дори и ако после той да не може да си спомни за това.
Това, което се образува от този екстракт на спомените, конкретно-реално се нарича причинно тяло.
Всеки земен живот добавя нова страница в книгата на живота. Това увеличава жизнената есенция и способства за това,само ако миналите животи са били плодотворни следващият живот да се развие по съответен начин. Тук е причината за това, че човешкият живот може да бъде богат или беден на таланти, способности и т.н.
към текста >>
69.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Не е лесно да се проследи в Летописа на света
конкретно
събитие, необходимо е да се обърнем към помощта на външните факти, станали известни от обикновени източници.
Да вземем например Цезар. Ние можем да проследим всичко, което е извършил. Но трябва да се разберем, че можем да видим в тази "Летопис на света" преди всичко мислите на Цезар. Ако той е възнамерявал нещо да извърши, то ние ще видим цяла верига волеви решения чак до тази точка, когато постъпката се е изляла в живота.
Не е лесно да се проследи в Летописа на света конкретно събитие, необходимо е да се обърнем към помощта на външните факти, станали известни от обикновени източници.
Ако ясновиждащият иска да узнае нещо за Цезар и вземе за опорна точка някоя историческа дата, той бързо ще постигне успех. Често историческите дати са ненадеждни, но през това време те могат да бъдат от помощ. Ако ясновиждащият обръща поглед назад, към Цезар, той вижда, като че ли самият Дух на Цезар, реално действащ, стоящ до него и говорейки с него. Но ако човек, способен да вижда нещо, недостатъчно добре разбира тези висши светове, то при обръщането към миналото с този човек може да се случи всичко.
към текста >>
70.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Най-добре може да се убедим в това, как мислене, чувство, воля са станали
конкретни
, ако се сравни гръцкото с римското изкуство на строеж, в което ние многократно виждаме, като колоната, например, в своята пространствена задача, като носител на възвисената колона.
Представете си гръцкият храм съществуващ сам за себе си, напълно сам за себе си, само оживяван от боговете, тогава вие имате неговата тежест. И това не е символичен израз. Готическият храм принадлежи на вярващите. И който разбира пространството не като пустота, а като пронизано от сили, който знае, че в пространството кристализират сили, и който чувства тези сили, той чувства, че гръцкият храм е изкристализирало нещо от динамичните сили на света. Който има достатъчно силно чувство за това, че може да възприема тези същности, той знае, че силите пронизват пространството.
Най-добре може да се убедим в това, как мислене, чувство, воля са станали конкретни, ако се сравни гръцкото с римското изкуство на строеж, в което ние многократно виждаме, като колоната, например, в своята пространствена задача, като носител на възвисената колона.
Римското строително изкуство също е велико, но то има обаче много декорации, за които не съществуват по-дълбоки мотивации. В това няма мисъл, няма чувство за пространство. Има колона, обаче тя не изпълнява своето назначение. Всичко това е свързано със степента на развитие на човешкия дух. Само преминавайки през този антропоморфизъм, човечеството можело да бъде подготвено за възприемане на Богочовека, за приемане на живеещия Бог в самия човек.
към текста >>
71.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И по-
конкретно
, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества.
В последните лекции ние се занимахме главно с наличието на всевъзможни духовни същества, които се намират, така да се каже, между обкръжаващите ни сетивно-физическите царства на природата.
И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества.
И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло. Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид. Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване. По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят.
към текста >>
Също и това абстрактно, понятийно-разсъдъчно отношение, каквото човек има към годишните празници, трябва да стане отново
конкретно
, отново живо.
Нищо не ни дава такъв прекрасен символ за пронизването на света от духа, както повествуванието за чудото Петдесятница. Както пророчески се показва в сливане “огнените езици”, ако вие се замислите над това, на предстоящото пронизване и проникване на света с потоците на духовния живот. Всичко трябва отново да бъде духовно оживено.
Също и това абстрактно, понятийно-разсъдъчно отношение, каквото човек има към годишните празници, трябва да стане отново конкретно, отново живо.
Да се постараем и в това време на годината, което наричаме време на Петдесятница, Троица, действително да изпълним своята душа с мислите, които могат да възникнат за нас от днешното разглеждане. Тогава този празник, който без съмнение е установен от духовните основи, пак ще означава нещо живо за човека, когато неговото етерно тяло съзрее за духовно творчество. Но ако човек не възприеме духа на Троицата, тогава неговото етерно тяло, излизайки от физическото тяло, ще се окаже, преди всичко недостатъчно силно да победи това, което е било създадено преди, тези светове на спектри, фантоми и демони, които светът създава като свои допълнителни явления. За това, как еволюцията може да се направлява от Духа, какво можем да предскажем за това, ще бъде съдържанието на следващото разглеждане.
към текста >>
72.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В творчеството на композитора ние имаме не нещо различно, от процеса, в който възприятията на нощното съзнание пронизват дневното съзнание, остават спомени, спомени за астралните изживявания, и
конкретно
за изживяванията на разумната душа или душата на ума.
Това означава, че през нощта душата живее в тези звучения на сферите; и тези звуци на сферите избухват в нея, когато астралното тяло осъзнае себе си.
В творчеството на композитора ние имаме не нещо различно, от процеса, в който възприятията на нощното съзнание пронизват дневното съзнание, остават спомени, спомени за астралните изживявания, и конкретно за изживяванията на разумната душа или душата на ума.
Всичко онова, което човечеството знае като музикално изкуство – всичко това всъщност се отпечатъци, изображения на това, което се изживява безсъзнателно в хармонията на сферите, и да бъдеш музикално надарен означава не нещо по-различно, от това да имаш астрално тяло, което в дневно състояние може да възприема това, което го пронизва през нощта със своето звучене. Да бъдеш немузикален, това означава да имаш астрално тяло в такова състояние, че тези възприятия не могат да се получат. В музикалното изкуство човекът преживява звученето на духовния свят. И тъй като музикалното изкуство внася във физическия свят това, което може да бъде почерпено в астралния свят, то аз ви казах, че то довежда човека във връзка с тези същества, които имат за свой нисш член астралното тяло. С тези същества човекът живее през нощта; техните деяния той изживява в хармонията на сферите и ги изразява в дневния живот в своята земна музика така, че тази хармония на сферите се появява в земната музика като сенчест образ.
към текста >>
73.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Впрочем, тогава човекът е възприемал такива образи, както и днес при сънуването, но те са имали за него много по-
конкретно
и силно значение.
През Лемурийската епоха съотношението между дневното и нощно съзнание беше съвсем друго. Тогава всички човеци все още притежаваха едно смътно ясновиждащо съзнание. Когато нощем напускали физическото тяло и пребивавали в духовния свят, те възприемали - макар и не така отчетливо, както днешният човек вижда физическите предмети - самия духовен свят. Тези възприятия не могат да бъдат сравнявани с днешното сънуване. Днешното сънуване е само един последен и напълно атрофирал остатък от древното ясновид-ство.
Впрочем, тогава човекът е възприемал такива образи, както и днес при сънуването, но те са имали за него много по-конкретно и силно значение.
Нека да си изясним значението на тези образи.
към текста >>
Но в хода на развитието трябваше да настъпи нещо, нещо напълно
конкретно
, което би позволило на човека да вижда външно, физически, Съществото на Любовта.
Вече казахме, че човекът е призван да развие себесъзнателната Любов в условията на Земята. Следователно, той трябваше да има някакъв водач, някакъв учител за периодите на своето дневно съзнание, когато би могъл да възприема със своите сетива. Любовта можеше да бъде пренасяна в човека само нощем, по време на неговото спящо съзнание.
Но в хода на развитието трябваше да настъпи нещо, нещо напълно конкретно, което би позволило на човека да вижда външно, физически, Съществото на Любовта.
Как можеше да стане това? Само по един начин: Съществото на божествената Любов, Логосът, трябваше да слезе на Земята и да стане същество от плът и кръв, което човекът ще може да възприема със своите сетива. Понеже човекът беше напреднал до степента на външното сетивно възприятие, самият Бог, Логосът, трябваше да стане едно сетивно същество. Той трябваше да се появи в едно физическо тяло.
към текста >>
74.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Едва по-късно, с развитието на търговията и откритията на новото време, Азовото съзнание започва да се разширява и ние лесно ще различим в европейския свят външните и
конкретни
проявления на Съзнаващата Душа в устройството на градовете, техните закони и т.н.
А самите ние се намираме в една епоха - човечеството навлезе в нея приблизително към средата на Средновековието, започвайки от 10,11,12 век когато Азът навлиза в Съзнаващата Душа.Да,това става сравнително късно: Азът навлиза в Съзнаващата Душа едва към средата на Средновековието. Този факт лесно може да се докаже исторически; ако разполагаме с достатъчно време, бихме могли да осветлим и най-тъмните кътчета от средновековната история. Тогава в човека възниква едно точно определено понятие за индивидуалната свобода, за индивидуалната Азова способност. Ако разгледате още началните периоди на Средновековието, Вие навсякъде ще установите, че значението на човека се определя от начина, по който той е поставен в обществото. Човекът наследява от своите родители и деди известно положение, ранг и достойнство, и с оглед на тези фактори, които не са белязани от неговата личност и не са съзнателно свързани с Аза, той се проявява по един или друг начин в света.
Едва по-късно, с развитието на търговията и откритията на новото време, Азовото съзнание започва да се разширява и ние лесно ще различим в европейския свят външните и конкретни проявления на Съзнаващата Душа в устройството на градовете, техните закони и т.н.
Например от хрониките на Хамбург лесно би могло да се установи, как са се развили нещата в исторически план. Това, което през Средновековието са наричали “свободен град” е външният израз на нарастващото себесъзнание. Ако отправим поглед към бъдещето, ще се убедим: Сега ние работим за изграждането на личностовото съзнание в Съзнаващата Душа. Всички изисквания на новото време не са нищо друго, освен израз на несъзнаваните от човека изисквания на Съзнаващата Душа.
към текста >>
75.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Усещането е съвсем
конкретно
.
Обаче не те са същественото; те само показват, че съответният окултен кандидат е достатъчно обучен. Когато физическото тяло е достатъчно повлияно от душата, това се проявява в един външен симптом: ученикът усеща като че ли вода залива нозете му.
Усещането е съвсем конкретно.
А едно друго реално усещане се изразява под формата на могъщо видение в астралния свят, където вижда като пред себе си „измиването на нозете”, преклонението на по-висшата степен пред по-низшата. И тогава в астралния свят човек изживява това, което в Евангелието на Йоан е описано като исторически факт.
към текста >>
76.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Сега искам да ви говоря
конкретно
.
Но това, което се произвежда физически у човека чрез някой член на етерното тяло, то се нарича "рог". На езика на мистериите "рог" е нещо много тайнствено. Например това, което е било произведено в човека чрез факта, че някога той е минал през онази раса на Атлантската епоха, в която лъвът е бил типичен като групова душа, то се нарича рог. Следователно физическото, което е произведено от някой член на етерното тяло, се нарича рог. Например рог е органът, който е външен физически израз на нещо етерно.
Сега искам да ви говоря конкретно.
Всички физически органи на човека са всъщност сгъстени етерни органи, произлезли са от сгъстяването на етерното тяло.
към текста >>
77.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И същественото тук е, истинското духовно-научно познание представлява едно действително,
конкретно
познание, или иначе казано, че самото духовно-научно познание дава един верен, правдив образ на Космоса и на духовните Йерархии.
Ето как в хода на тези лекции, тръгвайки от смисъла и предназначението на Космоса, тръгвайки от смисъла и предназначението на Космоса, ние се опитахме да стигнем до смисъла на човешкото същество. В стремежа си поне отчасти да отговорим на големите въпроси, свързани със смисъла и предназначението на човешкото същество, днес ние следвайки мистерийната мъдрост се опитахме да обясним единичното с помощта на общото, да обясним точката с помощта на обкръжението, или с други думи, да обясним човека е помощта на обкръжаващия го звезден свят. Едва по този начин нашето познание постига връзка с реалността.
И същественото тук е, истинското духовно-научно познание представлява едно действително, конкретно познание, или иначе казано, че самото духовно-научно познание дава един верен, правдив образ на Космоса и на духовните Йерархии.
към текста >>
78.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
С него правилно ще си служат само онези хора, които в предишната си инкарнация са стигнали до духовно-научните идеи... У тези, които не си служат с този орган, ще възникнат
конкретни
нервни заболявания, и то много по-лоши от всички, които вече познаваме".
"Занапред ще възникне един физически орган вътре в структурата на днешния мозък, и той ще бъде орган на реинкарнационната памет.
С него правилно ще си служат само онези хора, които в предишната си инкарнация са стигнали до духовно-научните идеи... У тези, които не си служат с този орган, ще възникнат конкретни нервни заболявания, и то много по-лоши от всички, които вече познаваме".
(Лекция от 1 Май 1913, "Предварителните степени от Мистерията на Голгота", Събр. Съч. № 152).
към текста >>
*25. В антропософската литература терминът Народностна Душа или Народностен Дух е идентичен с Архангелои и означава
конкретно
духовно Същество, което с действията си в областта на човешкото етерно тяло, придава специфичен облик на мисленето и чувствата у съответните представители на даден народ.
*25. В антропософската литература терминът Народностна Душа или Народностен Дух е идентичен с Архангелои и означава конкретно духовно Същество, което с действията си в областта на човешкото етерно тяло, придава специфичен облик на мисленето и чувствата у съответните представители на даден народ.
За това как човекът сам може да "влоши" своите връзки с Архангелои виж Рудолф Щайнер, Лекция от 7 Октомври 1921, "Антропософията като космософия", І част (Събр. Съч. № 207).
към текста >>
79.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тук имате описано по-
конкретно
това, което вчера можах само да ви загатна, като Ви казах, че слънчевите сили бяха изгубили възможност да моделират веществата останали на Земята. Т.е.
Все таки човешката форма беше още твърде първобитна и имало е време, когато слънчевите Духове действуваха от горе върху човешките тела обгръщайки ги с астралното вещество, също както днес става с растенията през пролетта и есента. През определен период астралното тяло на човека беше съединено с физическото тяло на Земята; после то се оттегляше на Слънцето, за да се върне отново след това към оставения на Земята зародиш. Но Земята все повече се втвърдяваше, вследствие на което стана нещо, което Ви моля добре да запомните. Докато по-рано, когато Слънцето се беше отделило от Земята, все още имаше възможност астралните тела да се съединяват с физическите тела, нарастващото влияние на Луната /свързана още със Земята/ втвърди до такава степен тези физически тела, че слънчевите същества не можеха вече да проникнат в тях.
Тук имате описано по-конкретно това, което вчера можах само да ви загатна, като Ви казах, че слънчевите сили бяха изгубили възможност да моделират веществата останали на Земята. Т.е.
тези вещества втвърдявайки се, слънчевите същества не намираха вече в тях едно тяло, което да им подхожда. Това стана причина за замиране на живота на Земята, човешките души бяха принудени да напуснат телата; само най-силните тела можаха да над живеят този период на вкаменяване, който достигна своята върховна точка по времето, когато Луната започна да се отделя от Земята. Тогава на Земята останаха само редки екземпляри човешки същества и опустошението, което царуваше там, приличаше на едно бавно умиране. За да опишем по-подробно това, което е станало тогава, нека още веднъж се върнем назад в онази епоха, когато след Лунното развитие Земята се появи из недрата на вселената.
към текста >>
80.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но този, който наистина вярваше в Стария Завет и беше получил ученията изпълващи душата на човечеството през онези древни времена той не говореше алегорично, но
конкретно
, когато казваше: "без съмнение Аз съм един индивид, но същевременно Аз съм свързан с великия организъм, който се простира до Отца Авраама.
Едни от най-знаменателните думи, които той е произнесъл, са тези: "преди Авраам да бъде, беше "Аз Съм”! А също и следните: "Аз и Отец сме едно! " С това той искаме да каже, че за онези, които са свързан и със стария начин на живот, Азът се чувствува в сигурност само в лоното на едно братство основано на кръвните връзки. Когато почитателите на Стария Завет чуваха думите: "Аз и Отец Авраам сме едно" те чувствуваха нещо, което съвременният човек съвсем не може да разбере. Това, което човекът нарича своя индивидуален аз, което се развива между пределите на раждането и смъртта, може да му изглежда краткотрайно, преходно.
Но този, който наистина вярваше в Стария Завет и беше получил ученията изпълващи душата на човечеството през онези древни времена той не говореше алегорично, но конкретно, когато казваше: "без съмнение Аз съм един индивид, но същевременно Аз съм свързан с великия организъм, който се простира до Отца Авраама.
Пръстът няма съзнание за тялото освен до тогава, докато е свързан с него; така и Аз нямам спомени освен докато се чувствувам свързан с великия организъм на моя народ, който се простира до Отца Авраама. Аз завися също така тясно от моя народ както моят пръст зависи от моето тяло. Ако този пръст бъде отрязан, той престава да бъде вече пръст; неговият живот е осигурен само докато той е свързан с моята ръка, моята ръка с моето тяло. Иначе той няма смисъл да съществува. Аз също имам смисъл да съществувам само когато се чувствувам като член на една редица от поколения, през които тече кръвта на отца Авраама.
към текста >>
81.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Задаваме си въпроса: чрез какво прочее днес искаме да отговорим на този въпрос абстрактно, а в следващите дни ще сторим това
конкретно
чрез каквото прочее може човек да постигне една такава независимост от физическото тяло, чрез какво може той да се постави в едно състояние, което по отношение на познанието е подобно на момента на физическата смърт?
Задаваме си въпроса: чрез какво прочее днес искаме да отговорим на този въпрос абстрактно, а в следващите дни ще сторим това конкретно чрез каквото прочее може човек да постигне една такава независимост от физическото тяло, чрез какво може той да се постави в едно състояние, което по отношение на познанието е подобно на момента на физическата смърт?
Той може да се постави в това състояние единствено, като развие определени чувства и отсенки от чувства, които да обхванат душата така, че в известно отношение тези чувства и отсенки от чувства да обхванат чрез тяхната сила етерното тяло и да го излъчват от физическото тяло. Следователно в душата трябва да действуват толкова силни импулси на чувствата, мислите и волята, че да се създаде една вътрешна сила, която освобождава за определени моменти етерното тяло от физическото. Но в нашата епоха подобно нещо не може да се постигне чрез външни физически мероприятия. Това е невъзможно при днешния стадий на развитието на човечеството. Който би вярвал, че подобни неща могат да се произведат чрез физически мероприятия, би се подал на огромна измама.
към текста >>
82.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И тук това, което ще кажем сега, се свързва с едно указание, което бе дадено още вчера и което ще ни занимава по най-разнообразен начин все по-
конкретно
.
За наблюдателя на астралния свят е очебийно преди всичко това, че за този свят изпъква на първо място способността на нещата и съществата да се превръщат, да се метаморфозират, както за физическия свят изпъква раждането и умирането.
И тук това, което ще кажем сега, се свързва с едно указание, което бе дадено още вчера и което ще ни занимава по най-разнообразен начин все по-конкретно.
В астралния свят ние имаме работа с подвижни образования, с образования, които се превръщат едно в друго така, че те могат да бъдат ту едното, ту другото. Най-близкото за нас образоване на астралния свят е човешкото астрално тяло. За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален облак физическото тяло. Човешкото астрално тяло има свойството да се преобразява непрестанно. Почти всеки миг това, което обгръща човека като един астрален-ауричен облак, и го прониква, е различно, според това, дали човек развива в себе си по-висши или по-нисши подтици, инстинкти, по-диви, по-бурни или по-спокойни страсти, дали храни в себе си една или друга мисъл.
към текста >>
83.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Следователно, когато говорим за така наречената висша троичност, ние разбираме
конкретно
трите предиземни състояния; когато говорим за четворката, ние разбираме тази три състояния, как те са се изминали постепенно така, че са могли да приемат в себе си самата Земя.
Това е така наречената висша, предиземна троичност Древните посветени са поглеждали назад към прадревните епохи, когато всичко земно е било още духовно, и са казвали: това, което едва на Земята е станало твърдо, е било предхождано от други елементарни състояния. Когато Земята не беше се присъединила още като четвъртата същност към трите предидущи състояния, тя е била предхождана от тези три състояния: предиземното, на което всичко земно дължи своето съществуване. Нашата Земя е била предхождана от една троичност, която на нашия текущ език наричаме Сатурн, Слънце и Луна. А как стоят нещата сега с нашето Земно развитие? Тази троичност се е развила по-нататък и се е превърнала в нашата Земя.
Следователно, когато говорим за така наречената висша троичност, ние разбираме конкретно трите предиземни състояния; когато говорим за четворката, ние разбираме тази три състояния, как те са се изминали постепенно така, че са могли да приемат в себе си самата Земя.
Ето защо всички хора, които са се намирали във връзка с фактите на духовния свят благодарение на едно инстинктивно съзнание, са чувствували тайната на развитието на Земята в отношението между трите и четирите; те си казвали: нашата Земя е четвъртото въплъщение на нашето мирово развитие; бидейки четвъртото въплъщение, тя е приела в себе си предишните три въплъщения, които са се развили до тяхното земно състояние; обаче три от тези състояния трябваше да се развият до все по-високи степени в предиземната епоха. Така от това, което беше станало четири, хората са поглеждали със свещен трепет нагоре към трите: трите Сатурн, Слънце И Луна стоят на основата на четирите, което изразява нашето земно развитие. /Самопонятно е, че изразите Сатурн, Слънце и Луна не означават днешните небесни тела носещи същите имена /Когато проследим сега самото това наше Земно развитие, ние можем да се запитаме: Как участвуват отделните духовни същества в нейното по-нататъшно развитие?
към текста >>
Западният начин на мислене никога не може да се отдели от едно действително
конкретно
историческо схващане на нашето Земно развитие.
Но ако това е така, тогава в тази Земя трябва постоянно да се влива нов живот; човек трябва да види нещо ново на земята, щом отново идва на нея. Абстрактност е да се казва: същите мъдрости се явяват постоянно и отново в различните светогледи. Обаче конкретната истина е, че мъдростите се развиват, че те приеман все по-висши и по-висши форми, докато най-после на Земята ще се яви това, което е зряло, за да може да премине в едно друго състояние, както Сатурновото, Слънчевото, Лунното състояние са преминали в Земното състояние. Тук няма само повторение, а действителен напредък: това е именно, за което се касае. И в това имен но се състои разликата между източния и западния начин на мислене.
Западният начин на мислене никога не може да се отдели от едно действително конкретно историческо схващане на нашето Земно развитие.
А историческо схващане е само онова, което вижда напредък, а не повторение на едно и също нещо. Понятието на историята е това, което е настъпило в развитието на човечеството едва чрез запада. Едва на запад хората се научавали да схващат нещата действително исторически, а не само едно повторение на същото. И когато някъде между нас се яви някой, който не е напълно проникнат от понятието на историческия напредък и се отдава тогава в значителна степен на източния начин на мислене /в истинността на който съвсем не се съмняваме, която истинност ние напълно оценяваме, при все че казваме, какво към нея трябва да се прибави историческото схващане/, тогава лесно се оказва, че на такъв човек липсва понятието на историята и че за него трябва да възникне един странен въпрос: "какъв смисъл има в това вечно повторение? " Този беше въпросът, който Шопенхауер беше поставил, на когото липсваше в същинския смисъл понятието на историята и който сред нашия духовен живот беше един от онези, които бяха приели много неща за външния екзотеризъм от източния живот.
към текста >>
84.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в
конкретни
очертания на външния сетивен свят.
Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез Христовото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя. Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер. Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството? Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип.
И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят.
Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер. Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща. Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/. Това, което столетия са могли да направят, беше, че те са предали Евангелията, че са предали словото, което се разлива от Евангелията, че са запалили душите с топлина и ентусиазъм, които се разливат от Евангелията.
към текста >>
85.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно мислене, а ще го разбере само едно
конкретно
, духовно-реалистично мислене, което изследва фактите.
От това, което бе казано тук в последните две сказки, можете да разберете, че в развитието на човечеството съществуват определени факти на които едва ли се обръща внимание във външния живот, но поради тяхно то пренебрегване много от това, което става в духовните основи на това развитие, остава криво разбрано. От заключението на вчерашната сказка можете да видите, че това, което може да се нарече мистично изживяване на Христа, изживяването, което човек може да има когато чрез потопяване, чрез вглъбяване в своята вътрешност прониква своите душевни изживявания с това, което нарекохме Христова субстанция, че това не е съществувало винаги, но че то се е развило в течение на времето. Може да се види, че историческото събитие на слизането на Христа беше необходимо като една предпоставка за присъствието на мистичния Христос в душата, така щото не може да се каже, че мистичното изживяване на Христа е било винаги възможно за човешката душа и във Времената преди идването на Христа. Един Майстер Екхарт и други подобни личности с техните мистични изживявания са възможни само в християнското летоброене, но не и преди това.
Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно мислене, а ще го разбере само едно конкретно, духовно-реалистично мислене, което изследва фактите.
Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна. От атлантската катастрофа насам хората съществено са се изменили. И ако в съвременни я цикъл на човечеството за външната опитност в живота всичко се отнася до това, когато влиза в едно въплъщение човекът да възприема света чрез инструментите, които стоят на негово разположение в трите обвивки, във физическото, етерното и астралното тяло, то от промените, през които минава организмът на тези обвивки, ще зависи, как той ще възприема света в последователните епохи. Не съществува един абсолютен верен възглед за всички времена. Хората могат да виждат света само така, както отговаря на техния организъм.
към текста >>
В древна Индия това се чувствуваше като една отвлечена истина; но човек ще има на земята това като едно
конкретно
изживяване в душата, когато времената ще се изпълнят за това, когато чрез съответните подготовления ще се яви отново в нова форма това, което се беше проявило в древна индия, като един вид предвестник, то ще оживее отново.
Човекът е бил повлиян вече от Христа, още преди Христос да се яви на Земята. Още когато Заратустра сочеше към Слънцето и показваше там Аура-Маздао, Силата Христова лъчезареше надолу към Земята. А от другата страна лъчезареше вътре в душата силата на Луцифер. Сега нещата се обърнаха В бъдеще отвън ще лъчезари силата на Луцифер, а във вътрешността ще живее Христос Човешкият организъм ще трябва отново да бъде подложен на влия ние от две страни. Древния индиец чувствуваше от едната страна "Това си Ти", а от друга страна "Аз съм Цялото"; той чувствуваше, че това, което вижда във външния свят, а същият свят, както този, който виждаше вътре в себе си.
В древна Индия това се чувствуваше като една отвлечена истина; но човек ще има на земята това като едно конкретно изживяване в душата, когато времената ще се изпълнят за това, когато чрез съответните подготовления ще се яви отново в нова форма това, което се беше проявило в древна индия, като един вид предвестник, то ще оживее отново.
Такъв е ходът на развитието на човечеството в следатлантската епоха.
към текста >>
86.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
В миналото те бяха нещо
конкретно
.
То вече е подобно на това, което днешният човек измисля, въпреки че, поради развитието на съзнателната душа в днешния човек, тогава то беше много по-живо. Мислите са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено". Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис. В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус. Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени.
В миналото те бяха нещо конкретно.
Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там. През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния. Така в течение на времето всичко се изменя. Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света като за един разпрострян свят на светлината, а имаше съзнанието, че той има мисли, но такива мисли, които изникват като вдъхновени. И съдържанието на една възникваща така в него наука, това е халдейската астро-теология и на египетската херметическа мъдрост.
към текста >>
87.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
" В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо
конкретно
, то е едно същество.
Че с идването на Христа в Земното развитие настъпи нещо съвсем особено, това е нещо, което винаги е било чувствувано и познавано в Духовната наука, там, където има нейни истински центрове. В центровете на истинската Духовна наука е било чувствувано и познавано, че съществува нещо, което преминава първо през всички култури на следатлантската епоха; което е преминало вече през древно-индийската, древно-персийската, халдео-египетската и т.н. култури, което ще премине и през онези култури, които ще следват споменатите чак до следващата велика катастрофа и отвъд нея. Когато се запитаме: "къде можем да намерим една по-вярна формула на това, което преминава през цялото развитие на човечеството, отколкото можем да я намерим чрез наблюдението на сетивата или чрез човешкия ум? ", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури?
" В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество.
И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил. Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми. Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук. И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури. Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите.
към текста >>
Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали
конкретно
тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук.
Когато се запитаме: "къде можем да намерим една по-вярна формула на това, което преминава през цялото развитие на човечеството, отколкото можем да я намерим чрез наблюдението на сетивата или чрез човешкия ум? ", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури? " В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество. И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил. Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми.
Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук.
И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури. Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите. Християнският възглед би го нарекъл Дух Святи. Когато се говори за Бодисатва, говори се за една Същност преминаваща през всички култури, която може да се изяви на хората по един или друг начин. това е духът на Бодисатвите.
към текста >>
88.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на
конкретни
душевно-духовни Същества.
Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин. Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха. Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали пред себе си една мъртва цветна форма. Обаче за ясновиждащия човек тази цветна форма, този цветен образ съвсем не остава мъртъв. Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят.
С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества.
към текста >>
Искаме ли да разберем един човек от гледището на духовното изследване, ние не трябва да го описваме само като потомък на неговите предшественици, не само като индивид, който е получил етерното си тяло от едно или друго същество, респективно астралното си тяло от това или онова същество, а трябва подробно да опишем как всички тези свръхсетивни части са изминали своя дълъг път, за да се съберат сега в едно
конкретно
човешко същество.
Когато се издигаме в по-висшите светове със задачата, да проследим един човек по отношение на неговите предишни свръхсетивни съставни части, тогава всички отделни течения се разделят едно от друго. Едното ни води в една посока, другото в друга. И тогава стигаме до изключително сложни процеси в духовния свят.
Искаме ли да разберем един човек от гледището на духовното изследване, ние не трябва да го описваме само като потомък на неговите предшественици, не само като индивид, който е получил етерното си тяло от едно или друго същество, респективно астралното си тяло от това или онова същество, а трябва подробно да опишем как всички тези свръхсетивни части са изминали своя дълъг път, за да се съберат сега в едно конкретно човешко същество.
Всичко това не може да бъде постигнато изведнъж. Ако например проследим пътя, изминат от етерното тяло, ние ще стигнем до изключително важни констатации. В друг случай бихме могли да проследим пътя на астралното тяло. В единия случай може да отдадем по-голямо значение на етерното тяло, в другия на астралното тяло, и с оглед на всичко това да изградим своите описания. За онзи, който не наблюдава непосредствено това, което ясновидецът казва за едно същество, за него ще бъде съвършено безразлично дали единият стига до едно заключение, а другият до друго; на него ще му се струва, че става дума за едно и също нещо.
към текста >>
89.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете
конкретни
индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род.
И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука. От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем. Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура.
Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род.
Рождените дни на двете деца не са едни и същи.
към текста >>
Ето как двата светогледа се сливат, и то съвсем нагледно,съвсем
конкретно
.
И така, ние виждаме, колко точно евангелистът Матей описва витлеемския Исус, чиито родители още от по-рано живеели във Витлеем. Само Лука отбелязва, че родителите на Исус първоначално заселени в Назарет, се отправили към Витлеем за преброяването и тъкмо тогава се ражда Исус от Евангелието на Лука, след което родителите му отново се връщат в Назарет. Докато евангелистът Матей само споменава, че Исус се ражда във Витлеем, за да бъде отведен после в Египет. Едва след завръщането си от Египет, неговите родители се заселват в Назарет, за да може Исус който беше прероденият Заратустра да се окаже в близост до другия Исус, представителят на другото духовно течение, това на будизма.
Ето как двата светогледа се сливат, и то съвсем нагледно,съвсем конкретно.
към текста >>
Ето колко
конкретни
са фактите в религиозните текстове.
От другата страна имаме Натановия Исус и той наследява своите вътрешни, душевни заложби, именно от майката. Ето защо в Евангелието на Лука раждането на Исус се възвестява на майката (Лука 1, 26-38).
Ето колко конкретни са фактите в религиозните текстове.
Но да продължим нататък.
към текста >>
90.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Тъкмо поради тази причина еврейското учение дойде като едно чудно допълнение към Заратустровата космология, понеже към външното откровението прибавя моралния елемент, даващ възможност да се изпълват с
конкретно
съдържание понятия като „вина", „грях" и т.н.
Тъкмо поради тази причина еврейското учение дойде като едно чудно допълнение към Заратустровата космология, понеже към външното откровението прибавя моралния елемент, даващ възможност да се изпълват с конкретно съдържание понятия като „вина", „грях" и т.н.
Преди появата на еврейския елемент, за един лош човек можеше само да се каже, че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на Десетте заповеди наложи необходимостта да се прави разграничение между хората, които спазваха Закона и тези, които не го спазваха. Ето как в определен миг от историята на човечеството изгря понятието за вина, за прегрешение. А как точно си проби то своя път в историята, лесно ще разбере този, който се замисли, в каква неяснота относно понятията „вина" и „грях" живееха тогавашните хора и колко трагична е всъщност тази неяснота. Вземете книгата на Йов и веднага ще забележите дълбоката неяснота относно понятието „вина", пълното незнание за драмата, която сполетява човека при едно или друго нещастие, и тогава Вие ще доловите първия изгрев на новото понятие за „вината" и „греха".
към текста >>
91.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тези три течения се сливат в
конкретно
събитие, а именно в Христовото събитие.
По това време в Палестина са се стекли духовните течения, които преди това са текли в света разделени. Опирайки се на Евангелието от Лука, бихме могли да говорим за трите духовни течения, които се срещнаха в Христовото събитие. Едното от тях е свързано с Буда, другото – със Заратустра, а третото било въплътено в древноеврейската култура.
Тези три течения се сливат в конкретно събитие, а именно в Христовото събитие.
За такива духовни течения се говори най-често твърде абстрактно. Но всъщност те се осъществяват в особени същества, които трябва да бъдат формирани по такъв начин, че теченията да могат да се слеят в тях. Необходимо е точно да се изследват такива същества в тяхното вътрешно устройство.
към текста >>
92.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това трябва да си го представяме съвсем
конкретно
, а не само в абстракции.
Ако такъв Бодхисатва-Буда отново е въплътен в етерно тяло, то когато става видим, тогава се появява като множество, като сонм същества. Авторът на Евангелието от Лука разказва за това войнство същества, когато говори за Ангели, които се явили на пастирите в полето. Това етерно тяло, което се нарича нирманакайя на Буда, се е реело над детето Исус от Назарет. То е, което става инспираторът, който влива на капки всичко това, което е бил Буда, в християнството. Така виждаме, как тук будизмът се влива в християнството.
Това трябва да си го представяме съвсем конкретно, а не само в абстракции.
Който иска да разбере, как това се разиграва в действителност, той трябва да може да посочи конкретното събитие, когато прогресиращият до тази следваща степен Буда, се включва в християнството. Това е описано в Евангелието от Лука под формата на войнството Ангели, което представлява нирманакайя на Буда.
към текста >>
93.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
И по-
конкретно
, необходимо е било и това, народът да претърпи нещастие като вавилонското робство.
Ако, следвайки Евангелието от Матей, проследим времето на съдиите и царете и съдбините на древноеврейския народ, виждаме, че и обстоятелствата, които принуждават този народ често да се отклонява, са били необходими, за да го доведат до това, което в резултат се осъществило.
И по-конкретно, необходимо е било и това, народът да претърпи нещастие като вавилонското робство.
Виждаме, как се е формирала характерна народностна черта и колко необходимо е било тук стълкновението с другата страна на древната традиция, която битувала във Вавилон, когато народът узрял отново да се съедини с това, което е напуснал. Това е едната страна на нещата. Другата страна е, че именно по времето, когато древноеврейският народ влязъл в контакт с вавилонците, там работил велик, мощен учител от Изтока и няколко най-добри представители на еврейския народ могли да се озарят от светлината на този велик учител. Това било времето, когато в местата, където били отведени евреите, преподавал Заратустра, когото наричали още Назаратос, или Заратос.
към текста >>
94.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако някой иска да вярва, това е все едно да се задоволява с приказки какво представлява светлината, когато
конкретно
му е нужна светлина, за да освети стаята.
Това трябва да се осъзнае от всеки. Всеки трябва да разбере, че работата не е в това, да се получават съобщения от висшите светове, а да се получават по начин, който съответства на нашите земни условия. Всеки трябва да внимава да не получава съобщенията от висшите светове по друг начин. Разбира се, по-удобно е просто да се вярва на това, което се съобщава. Но това вече е лошо.
Ако някой иска да вярва, това е все едно да се задоволява с приказки какво представлява светлината, когато конкретно му е нужна светлина, за да освети стаята.
За това тук трябва да има светлина, простата вяра няма да помогне. Важно е първо да се приеме формата, формата на добросъвестното и задълбочено размишление, за да получаваме благодарение на тази форма посланията от духовния свят. Можем да ги изследваме само ако владеем ясновиждане, но ако вече са изследвани, може да ги разбере всеки, който ги възприема по правилния начин.
към текста >>
Човек може, така да се каже, да бъде ясновидец без да знае за това, и този, който акуратно изучава духовната наука и има виждане, може да очаква, че кармата му ще му позволи да съзерцава също и
конкретни
неща.
Разбира се, тук седят много хора, чиято карма в това въплъщение е такава, че те не са стигнали до там, да виждат света ясновидски. Но всички, които усвояват даденото в мисловна форма в истинската духовна наука, ще получат в следващото си въплъщение плодовете на това, защото са усвоили основите.
Човек може, така да се каже, да бъде ясновидец без да знае за това, и този, който акуратно изучава духовната наука и има виждане, може да очаква, че кармата му ще му позволи да съзерцава също и конкретни неща.
към текста >>
95.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Способностите, които
конкретно
се отнасят до комбинирането, в което няма ясновиждане, до разсъждаването за света съгласно мярката, числото и теглото, тези способности, които произлизат изцяло не от вглеждането в духовния свят, а от комбинирането на сетивните явления, първо са били насадени от духовния свят в индивидуалността, която ни е известна като Авраам или Аврам.
При съвременния начин на виждане това е така, че когато в нормално състояние на съзнанието разглеждаме, например, цвете, не виждаме астралното тяло, което обвива цветето, докато древният наблюдател е виждал цветето и астралното тяло около него. Днешното зрително възприятие, което вижда предметите със строго очертани контури, е било култивирано в човечеството благодарение на това, че ясновиждането изчезнало. В духовното развитие господства съвсем конкретен закон. Всичко, което се култивира в човечеството, винаги има за свой изходен пункт една индивидуалност. Способностите, които трябва да станат способности на голям брой хора, трябва да се развият първо в един човек.
Способностите, които конкретно се отнасят до комбинирането, в което няма ясновиждане, до разсъждаването за света съгласно мярката, числото и теглото, тези способности, които произлизат изцяло не от вглеждането в духовния свят, а от комбинирането на сетивните явления, първо са били насадени от духовния свят в индивидуалността, която ни е известна като Авраам или Аврам.
Той е бил избран, за да развие изначално тези способности, които в най-значителен смисъл са съединени с инструмента на физическия мозък. Авраам не без основание се споменава като изобретател на аритметиката, тоест на способността да прави съждения и да комбинира явленията от света съгласно мярката и числото. Той бил, така да се каже, първият от хората, сред душевните способности на които угасвало древното сумрачно ясновидство, и по такъв начин мозъкът им се подготвял да се проявява най-вече тази способност, която се нуждае от мозък. Това била съществена, могъща мисия, която била предадена именно на Авраам.
към текста >>
96.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Вие трябва да предприемате трансформирането на абстрактните идеали в
конкретни
идеали, за да допринесете за една еволюция, която се движи напред.
Те ще са в състояние да виждат обаче, че вътрешна доброта работи по-различно върху заобикалящата среда от злото. Онзи, който притежава тази наука в най-голяма степен е, Мантрея Буда, който ще дойде приблизително след 3000 г. "Майтрея Буда" означава "Буда с правилен разум". Той е този, който ще изясни на човешките същества значението на правилното мислене. Всичко това ще доведе човешките същества до разбиране в какво направление трябва да вървят.
Вие трябва да предприемате трансформирането на абстрактните идеали в конкретни идеали, за да допринесете за една еволюция, която се движи напред.
Ако не успеем в това, земята ще пропадне в материализъм и човечеството ще трябва да започне отново или на земята, след огромна катастрофа, или на следната планета. Земята има нужда от Антропософия! Който осъзнае това, е антропософ.
към текста >>
97.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Общо взето, хората се кълнат в една истина, ако тя им е представена като абстрактен принцип;
конкретно
обаче същата истина им изглежда илюзия.
Общо взето, хората се кълнат в една истина, ако тя им е представена като абстрактен принцип; конкретно обаче същата истина им изглежда илюзия.
Във всички теософски книги се намира забележката, че светът е една илюзия или майя. Всеки теософ знае това като истина и често я повтаря. Да се каже, че мъжкото или женско тяло е само една илюзия допринася нещо конкретно към абстракцията. Факт е, че нито мъжкото, нито женското тяло, с изключение на главата, не е правилно развито. Женското тяло не е напълно развито, докато мъжкото тяло е отишло твърде далеч в своето развитие.
към текста >>
Да се каже, че мъжкото или женско тяло е само една илюзия допринася нещо
конкретно
към абстракцията.
Общо взето, хората се кълнат в една истина, ако тя им е представена като абстрактен принцип; конкретно обаче същата истина им изглежда илюзия. Във всички теософски книги се намира забележката, че светът е една илюзия или майя. Всеки теософ знае това като истина и често я повтаря.
Да се каже, че мъжкото или женско тяло е само една илюзия допринася нещо конкретно към абстракцията.
Факт е, че нито мъжкото, нито женското тяло, с изключение на главата, не е правилно развито. Женското тяло не е напълно развито, докато мъжкото тяло е отишло твърде далеч в своето развитие. Тук няма средно положение. Женската форма е невярна по своята изостаналост, мъжката, защото е отишла твърде далеч отвъд средното положение на развитието, великите художници винаги са усещали това несъвършенство. Облеклото е произлязло от едно възвишено чувство към този факт.
към текста >>
98.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това не ще се получи в едно абстрактно духовно движение, всъщност трябва да лежи вътре у нас, в едно
конкретно
разбрано духовно движение, което държи сметка за духовния живот на голямо число индивидуалности.
Сега ще трябва да се опитаме да поемем такива понятия, които стават дори по-сериозни, когато биват отнесени до цялата реалност, към онази реалност, в която живее човешката душа с цялото си същество. Тази реалност се преобразява по различни начини, ала как се преобразява до висока степен зависи от човека. Две значителни преобразования, които са възможни, се изясняват, когато човек осъзнае как човешките души, в зависимост от това, дали поемат материалистични или духовни понятия между раждане и смърт, затварят себе си на земята или влизат в правилните сфери. По тези въпроси увеличаваща се яснота трябва да преобладава в нашите понятия. Тогава ние все повече ще откриваме правилното отношение към целия свят.
Това не ще се получи в едно абстрактно духовно движение, всъщност трябва да лежи вътре у нас, в едно конкретно разбрано духовно движение, което държи сметка за духовния живот на голямо число индивидуалности.
Наистина задоволително, че такива разисквания разисквания, които са особено значителни за онези сред нас, които вече не принадлежат на физическото поле, а са преминали през портата на смъртта, като са останали наши верни членове че такива разисквания като тези стават тук една реалност и че те ни довеждат все по-близо до нашите заминали си приятели.
към текста >>
99.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Конкретно
внимание се обръща на начина, по който, земята годишно променя своите условия на съзнание и други подобни.
Със старата мъдрост, чрез която човешките същества са стигнали до настоящото, хиляди конгреси могат да се състоят световни конгреси и национални конгреси и пр,хиляди общества могат да се основат, но на човек трябва да му бъде ясно, че тези хиляди конгреси, тези хиляди общества нищо не ще помогнат, ако духовната жизнена кръв на науката на духа не протече през тях. Звучи странно, но трябва да се каже, че всичко, което е нужно като начало е да се разпространи до множество хора например малката брошура "Човешкият живот в светлината на Духовната Наука". Нещо ново би могло да се постигне чрез това, като се позовем на знанието за връзката на човека с космическия ред. Внимание се обръща в тази брошура точно на такова знание.
Конкретно внимание се обръща на начина, по който, земята годишно променя своите условия на съзнание и други подобни.
Това, което се казва в тази лекция и в тази брошура е казано със специална цел за нуждите на нашето съвремие. Да приеме човек това е от по-голямо значение отколкото всякакви празни приказки за "космично чувство" и за навлизане в нещо като "повдигащи се вълни" и пр. Аз само ви цитирах тези неща, защото не ми е възможно да ги преразкажа, тъй като са твърде безсмислени.
към текста >>
Когато човек види нещата, които са скрити зад тези три думи, става ясно, че те са точно същите, като онези, който съвременният човек възприема по-абстрактно, но които са се възприемали по-
конкретно
до ХІV-ХV-тото столетие.
Три идеи постепенно са възникнали в течение на еволюирането през последните векове, идеи, които, по начина, по който те са навлезли в човешкия живот, са по същина абстрактни. Кант ги е наименувал погрешно, докато Гьоте ги е именувал правилно. Тези три иден Кант нарече Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарече правилно Бог, добродетел и безсмъртие.
Когато човек види нещата, които са скрити зад тези три думи, става ясно, че те са точно същите, като онези, който съвременният човек възприема по-абстрактно, но които са се възприемали по-конкретно до ХІV-ХV-тото столетие.
В древния атавистичен смисъл те са били възприемани също и по-материално. Хората са експериментирали по древния начин всъщност по онова време те са търсили чрез алхимичните експерименти да наблюдават процесите, които са показвали работата на Бога в процеса. Те са се опитвали да произведат Философския Камък.
към текста >>
Зад всички тези неща се крие нещо
конкретно
.
Зад всички тези неща се крие нещо конкретно.
Този Философски Камък трябваше да даде на човешките същества възможността да станат добродетелни, обаче това се е възприемало по-материално. Той е трябвало да доведе човешките същества да изживеят безсмъртието, да ги сложи в известно отношение с вселената, чрез което те биха преживели вътре у себе си онова, което става отвъд раждане и смърт. Всички съвременни измити идеи, с които хората днес се стремят да схванат древните неща, вече не съвпадат с онова, което се е възнамерявало по онова време. Тези неща просто са станали, абстрактни и съвременното човечество говори от абстрактни идеи. Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно.
към текста >>
За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-
конкретно
и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи.
Някои братства на Запада обаче все още са запазили отношение към древните традиции и са се опитали да ги приложат по съответен начин и да ги поставят в услуга на някакъв групов егоизъм. Наистина е необходимо да се знаят тези неща. Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин. Само в кръга на посветените се знае, че всичко това е само спекулация, че всичко това е само абстракции.
За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи.
Бог е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото. Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е заложена една многозначителна мистерия. Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли. Въпросът е само по какъв начин тази тайна се разбира.
към текста >>
100.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Не, човек не трябва да се приближава до тези неща напълно само
конкретно
.
Така има вътрешно отношение между Мистерията на Голгота и необходимото изкачване на човечеството до духовност, започващо от нашето време. Наистина от съвремието ни нататък човешките същества трябва да се издигат до известна духовност. През идващото време те трябва да схванат, че Мистерията на Голгота може да бъде разбрана по-нататък само чрез духовна деятелност, че Християнството трябва да има едно съществено духовно продължение, не само едно външно продължение чрез исторически традиции, или още исторически изследвания. Надявам се, че това, което току-що казах няма да бъде прието абстрактно, така че някой да мисли, че ако възприеме едно или две понятия относно значението на Мистерията на Голгота, е направил всичко, което е необходимо да бъде направено. Твърде често, се случва така.
Не, човек не трябва да се приближава до тези неща напълно само конкретно.
Не трябва само да си изгражда умствени картини за Христос и Неговата дейност, а би трябвало да е в състояние по някакъв начин да открие областта на Христос вътре в земната област. Христос слезе в земната област и човек трябва да е в състояние да открие Неговото владение.
към текста >>
Ние трябва да възприемем
конкретно
връзката на Мистерията на Голгота ...../липсва малко текст... днес.
Ние трябва да възприемем конкретно връзката на Мистерията на Голгота ...../липсва малко текст... днес.
Това е нещо, което е интимно свързано с онова, което сега трябва да навлезе в съзнанието на човечеството, защото всред множеството неща, загубени от човечеството, все още е възможно да се преживее истинската реалност на импулсите на чувството и волята. Човешките същества постепенно са били приспани в една велика илюзия. Именно, че те могат да оформят този земен живот според земните закони. Това е най-великата илюзия, на която човечеството може да се подаде. Ние намираме нейната радикална крайност например в чисто материалистичния социализъм, който подрежда всичко според икономическите закони, с други думи според чисто физически закони.
към текста >>
101.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние следователно ще си имаме работа с познание, притежавано от
конкретни
индивидуалности.
Днес пред нас се изправя една доста трудна задача, но моите слушатели ще имат желание да приемат големите изисквания налагани върху тях, ако от самото начало бъде казано, че това изследване ще ни позволи през следващите няколко дни да почувстваме по-твърда почва под краката си. В Духовната Наука, ако не се задоволяваме с това да си останем в абстракции, ние трябва също и да слушаме от време на време за сведения, принадлежащи към висшите области на духовното познание. Може също да се добави, че нашето изучаване днес по никакъв начин няма да се състои от умозаключения или теоретични изводи, а от неща, които винаги са били познати на онези, прониквали по-дълбоко в тези теми.
Ние следователно ще си имаме работа с познание, притежавано от конкретни индивидуалности.
към текста >>
102.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Изключено е да говорим за Карма и тогава, когато имаме пред себе си един човек, който предприема определено действие с
конкретни
намерения и после, в една или друга степен, те бъдат осъществени.
И все пак, описвайки понятието „Карма" по този начин, ние разполагаме само с една твърде абстрактна представа за него. И ако останем в областта на абстрактното мислене, едва ли бихме могли да претендираме за по-голяма точност. Но тук трябва да прибавим още нещо: ако следствието и причината действуват в един и същ момент, ние също не бихме могли да говорим за Карма. Защото в този случай съществото, което поражда следствието, явно има склонността да прави това непосредствено и бързо, следователно то вече предпоставя и предвижда следствието, обхващайки всички елементи, които са свързани с него. Така че и в този случай ние не можем да говорим за Карма.
Изключено е да говорим за Карма и тогава, когато имаме пред себе си един човек, който предприема определено действие с конкретни намерения и после, в една или друга степен, те бъдат осъществени.
към текста >>
103.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Абстрактното мислене може да си позволи всичко, но след като сме приели антропософската Наука за Духа, ние трябва да се научим да мислим
конкретно
.
Да, обаче подобен начин на мислене е прекалено абстрактен и не държи сметка, че когато в мировия ред трябва да възникне един толкова сложен организъм, какъвто е човешкият, за всяка от неговите съставни части са необходими строго специфични условия, така че едни или други човешки предположения могат да изглеждат и съвсем нереалистични.
Абстрактното мислене може да си позволи всичко, но след като сме приели антропософската Наука за Духа, ние трябва да се научим да мислим конкретно.
към текста >>
104.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако трябва да отговорим на този въпрос след
конкретни
антропософски, духовнонаучни изследвания и се позовем на ясновиждащия поглед, ще установим, че когато става дума за болести при човека, са налице нередности не само в човешкото физическо тяло, но и в свръхсетивните му съставни части в човешкото етерно тяло и в човешкото астрално тяло.
Ако трябва да отговорим на този въпрос след конкретни антропософски, духовнонаучни изследвания и се позовем на ясновиждащия поглед, ще установим, че когато става дума за болести при човека, са налице нередности не само в човешкото физическо тяло, но и в свръхсетивните му съставни части в човешкото етерно тяло и в човешкото астрално тяло.
Обаче ясновиждащият изследовател не може да проучва дадена болест така, че от една страна да разглежда физическото тяло, а от друга етерното тяло и астралното тяло; защото в болестта могат да участвуват и трите съставни части на човешкото същество. И така, как да си изградим представа за протичането на болестта?
към текста >>
Трябва да се стремим не към едни или други теории, а към
конкретни
случаи, към които да подходим с чисто антропософските изследователски методи.
Да, Кармата действува по точно определен начин както в здравето, така и в болестта. Тук отбелязвам в скоби, че фактите, за които става дума, са извлечени с помощта на духовнонаучното изследване.
Трябва да се стремим не към едни или други теории, а към конкретни случаи, към които да подходим с чисто антропософските изследователски методи.
към текста >>
105.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ще посочим и други примери, когато обсъждаме
конкретни
проблеми в следващите лекции.
И така, днес видяхме, как единствено понятието за Кармата ни позволява правилно да обхванем протичането на една болест, както и да търсим кармичните последици от миналите инкарнации в предразположбите към боледуване в сегашната инкарнация.
Ще посочим и други примери, когато обсъждаме конкретни проблеми в следващите лекции.
към текста >>
106.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Налага се от ново да припомня, че примерите са минали през основна духовнонаучна проверка; изобщо аз никога не съм предлагал хипотези, а само
конкретни
и добре проучени „случаи".
Понеже отново навлизаме в областта на фактологията, бих желал да се спра на конкретен пример.
Налага се от ново да припомня, че примерите са минали през основна духовнонаучна проверка; изобщо аз никога не съм предлагал хипотези, а само конкретни и добре проучени „случаи".
към текста >>
Личността, за която аз
конкретно
говоря, искаше да разбере живота не като се вслушва в съветите на другите, а с безплодно мъдруване относно това, как следва да постъпи при едни или други обстоятелства.
Нека да приемем, че на определена възраст даден човек се заразява от „дребна шарка", морбили, а ние имаме задачата да вникнем в кармическите закономерности на този случай. И тогава ние ще установим, че заразяването с дребна шарка е кармическа последица от един предишен живот, който бихме могли да опишем по следния начин: През миналата инкарнация въпросната личност не се е интересувала особено от външния свят, не в грубо-егоистичен смисъл, но все пак е предпочитала да се занимава със себе си; следователно, една личност, която е размишлявала много, но не върху външните събития, а в рамките на своя интимен душевен свят. Днес Вие несъмнено ще срещнете много хора, които вярват, че могат да решат световните загадки с помощта на самовглъбяване и безкрайно ровене в едни или други подробности.
Личността, за която аз конкретно говоря, искаше да разбере живота не като се вслушва в съветите на другите, а с безплодно мъдруване относно това, как следва да постъпи при едни или други обстоятелства.
Тази слабост на душата, която се очерта приживе, доведе съответното лице до там, че в живота между смъртта и новото раждане, то трябваше да подготви своя бъдещ организъм за заразяването с дребна шарка в относително късен период от следващата си инкарнация.
към текста >>
107.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Обаче Вие съвсем не трябва да си представяте днешното сънищно съзнание, а такъв вид съзнание, което пренасяше в образите на съня
конкретни
духовни процеси и събития.
Азът се свърза с човешкото същество едва в сегашното планетарно въплъщение на Земята. Ето защо човекът можа да се издигне до днешната степен на съзнание едва през Земната епоха. Едно съзнание като това, което днес ние имаме между раждането и смъртта, предполага че Азът взаимодействува с другите три съставни части на човешкото същество и е най-висш из между тях. Преди да бъде оплоден с Аза, човекът се състоеше само от физическото тяло, етерно тяло и астрално тяло. Тогава именно астралното тяло беше най-силно развито измежду трите тела и неговата степен на съзнание беше такава, че днес ние бихме могли да я сравним със сънищното съзнание, което е един вид остатък от човешкото съзнание по времето на Старата Луна.
Обаче Вие съвсем не трябва да си представяте днешното сънищно съзнание, а такъв вид съзнание, което пренасяше в образите на съня конкретни духовни процеси и събития.
Ако изследвате днешните сънища, неизбежно ще откриете, колко много хаос има в тях. Ако обаче изследвате човешкото съзнание през епохата на Старата Луна, ще установите, че там изобщо не бихте могли да възприемете никакви външни предмети, например растения. На Старата Луна външните впечатления бяха нещо напълно невъзможно за човека. Ако някой или нещо се доближаваше до Лунния човек, Вие бихте имали смътното усещане, как във вътрешния душевен свят на този човек израства един сънищен образ, едно съновидение, на което обаче биха съответствували определени лунни Същества или процеси; с други думи, тези образи на сънищното съзнание далеч не бяха нещо субективно.
към текста >>
108.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да предположим, че с
конкретни
хигиенни мерки, ние изобщо премахваме онези болести, от които може би даден човек има, така да се каже, кармическа потребност.
Но какво става с хода на Кармата, когато с помощта на определени средства, ние пречим на човека да постигне изкуплението, което той сам търси?
Да предположим, че с конкретни хигиенни мерки, ние изобщо премахваме онези болести, от които може би даден човек има, така да се каже, кармическа потребност.
Разбира се, тези мерки в никакъв случай не зависят от желанието на човека. Вече стана дума, как в определени епохи стремежът към чистота възниква само поради това, че в предходните столетия е изчезнал и сега отново се появява като един вид повторение в хода на общата еволюция. Ние се убедихме, че за Кармата на човечеството е нещо естествено, когато в определена епоха човекът стига до откритието на едни или други помощни средства. Лесно е обаче да разберем също и това, че в предишните епохи той не е стигнал до тези открития, просто защото тогава човечеството се нуждаеше от епидемиите, които днес хигиенните мерки на свой ред са длъжни да премахнат от лицето на света.
към текста >>
109.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Аз многократно изтъкнах пред Вас, че човекът изживява кармическите закономерности като нещо съвсем
конкретно
и точно, и че във всеки миг от своя живот, той може да обърне погледа си назад върху това, което е вършил, мислил или чувствувал в хода на предишните си инкарнации.
Аз многократно изтъкнах пред Вас, че човекът изживява кармическите закономерности като нещо съвсем конкретно и точно, и че във всеки миг от своя живот, той може да обърне погледа си назад върху това, което е вършил, мислил или чувствувал в хода на предишните си инкарнации.
И ние винаги се убеждаваме, че нашата „вътрешна" и „външна" човешка съдба могат да бъдат разбрани само с помощта на една, бих казал, „текуща сметка", където от едната страна записваме всичките си разумни, смислени и мъдри постъпки, а от другата всичките си грозни, отблъскващи и престъпни действия. Ако везните се наклонят към една от страните, това определя и съдбата ни в този момент от живота.
към текста >>
Виждаме как цялото войнство на Луцифер
конкретно
действува в рамките на гръцката култура и това, което тя дава като принос към възхода на цялото човечество: например в лицето на гръцките герои, на гръцките поети и художници; да, Луцифер прониква в човешките астрални тела и просто ги възпламенява и свързва с най-високите идеали.
Обаче ние виждаме също, че всяко начинание на Луцифер, влече след себе си отговора на Ариман.
Виждаме как цялото войнство на Луцифер конкретно действува в рамките на гръцката култура и това, което тя дава като принос към възхода на цялото човечество: например в лицето на гръцките герои, на гръцките поети и художници; да, Луцифер прониква в човешките астрални тела и просто ги възпламенява и свързва с най-високите идеали.
Ето как всичко онова, което гръцката култура беше длъжна да влее в развитието на земното човечество се превръща в един вид ентусиазъм на народностната Душа*5 (Volksseele). Тъкмо този момент използва Луцифер! И понеже Луцифер дължи своите сили на Лунното, а не на Земното развитие, той просто предизвиква появата на Ариман; но докато Луцифер разгръща своята активност от една епоха в друга, Ариман се намесва по такъв начин, че той подлага ако ми позволите този израз на частична поквара това, което е постигнал Луцифер на Земята.
към текста >>
110.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Следователно, Вие виждате, че за една определена степен на зрялост в мистичното или окултно развитие се изисква една по-свободна гледна точка относно всичко онова, което и без друго смятаме за нещо величествено; само че сега към индивидуалния човешки живот ние прибавяме мисията на отделните народи, мисията на отделните Народностни Духове, защото до
конкретни
приноси в общата мисия на човечеството може да стигне само онзи, който извлича своето познание от дълбоките пластове на народностната почва, или казано с други думи, от самия Дух на Народа.
Вие може би ще разберете най-добре какво имам предвид, ако си припомните, че на определена степен от мистичното или окултно развитие, ученикът се нарича безотечествен човек. Този израз „безотечествен човек“ е чисто технически и ако без да се произнасяме за пътя на познанието поискаме да го охарактеризираме по един ясен и прост начин, ние би трябвало да посочим, че „безотечествен човек“ е онзи, който в своето познание, в своя цялостен поглед относно великите общочовешки закони остава действително неповлиян от всичко онова, което иначе напира в човешката душа, израствайки направо от мястото, където живее неговият народ. Бихме могли още да добавим, че безотечественият човек е онзи, който съумява да приеме в себе си великата мисия на цялото човечество, без при това да смесва нюансите на особените усещания и чувства, произтичащи от характера на този или онзи народ.
Следователно, Вие виждате, че за една определена степен на зрялост в мистичното или окултно развитие се изисква една по-свободна гледна точка относно всичко онова, което и без друго смятаме за нещо величествено; само че сега към индивидуалния човешки живот ние прибавяме мисията на отделните народи, мисията на отделните Народностни Духове, защото до конкретни приноси в общата мисия на човечеството може да стигне само онзи, който извлича своето познание от дълбоките пластове на народностната почва, или казано с други думи, от самия Дух на Народа.
към текста >>
Когато днес човекът става достатъчно съзнателен в своето астрално тяло, намирайки се извън своето физическо и етерно тяло, той не може друго колкото и да е напреднал -, освен да се придвижва напълно свободно натам или насам в своето астрално тяло и да действува независимо от своето физическо тяло тук или там по света, обаче в този случай той не би могъл да извърши никакво
конкретно
действие чрез своето физическо и етерно тяло.
Докато спи, неговото астрално тяло и неговият Аз напускат етерно-физическия организъм, така че той, бих казал, оставя етерното и физическото тяло да лежат в леглото, а астралното тяло и Азът, така да се каже, „витаят“ отгоре. Представете си още, как в съзнанието на този човек се пробужда следната мисъл: „Да, аз съм един Аз! “ и това пробуждане в духовното тяло би изглеждало както всяка обикновена мисъл в ясното дневно съзнание. Каква забележителна гледка би представлявал такъв един човек! В определен момент той би усещал: „Ето, аз се намирам тук“, а може би там някъде долу, далеч от първоначалното място: „А ето тук е моето физическо и моето етерно тяло; те се намират на „друго“ място, но фактически ми принадлежат, макар и с моите по-висши тела, аз да съм извън тях или, казано иначе, да се „нося“ над тях“.
Когато днес човекът става достатъчно съзнателен в своето астрално тяло, намирайки се извън своето физическо и етерно тяло, той не може друго колкото и да е напреднал -, освен да се придвижва напълно свободно натам или насам в своето астрално тяло и да действува независимо от своето физическо тяло тук или там по света, обаче в този случай той не би могъл да извърши никакво конкретно действие чрез своето физическо и етерно тяло.
Обаче в едно далечно бъдеще, намирайки се примерно в Северна Европа, човекът намирайки се извън тях ще може да ги насочва към други места и да им заповядва: Вървете нататък! Днес това все още не е възможно. Обаче за човека, който ще е напреднал до следващото планетарно въплъщение на нашата Земя, Бъдещия Юпитер, тези неща ще са напълно възможни. Те чисто и просто ще представляват част от бъдещата еволюционна степен на човека. И тогава ние ще имаме следното усещане: Ето, сега въпреки че се намирам извън моето тяло аз съм истинският диригент на себе си!
към текста >>
Всяка епоха се ръководи предимно от един Дух на Времето, който слага върху нея своя отпечатък и възлага на отделните Народностни Духове
конкретни
задачи, така че общият облик на епохата бива индивидуализиран чрез действията на Народностните Духове.
Те действуват като взаимно се редуват и, така да се каже, подавайки си ръка един другиму. При всяка смяна на епохите те си предават главните задачи, които стоят пред човечеството. Духът на епохата, който ръководеше гръцката култура, предава мисията на следващия и т.н. Следователно, те непрекъснато се сменят: Както видяхме, има определен брой такива Духове на Времето, такива Духове на Личността, които действуват в хода на мировата история. Спрямо Народностните Духове, тези Духове на Личността са от по-висш ранг.
Всяка епоха се ръководи предимно от един Дух на Времето, който слага върху нея своя отпечатък и възлага на отделните Народностни Духове конкретни задачи, така че общият облик на епохата бива индивидуализиран чрез действията на Народностните Духове.
После идва нова епоха и предишният Дух на Времето бива заменен от следващия Дух на Личността, от следващия Архай.
към текста >>
111.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
И когато трябва да навлязат в някои
конкретни
подробности, те просто го забравят и предпочитат да останат в сферата на материалистичното съзнание, фактически онова, което застава толкова тайнствено пред нас, когато, проучваме земите на този или онзи народ, е именно етерната аура на съответната географска област.
Обикновено хората го произнасят като една абстрактна истина.
И когато трябва да навлязат в някои конкретни подробности, те просто го забравят и предпочитат да останат в сферата на материалистичното съзнание, фактически онова, което застава толкова тайнствено пред нас, когато, проучваме земите на този или онзи народ, е именно етерната аура на съответната географска област.
Това, което физическите очи виждат в зелената растителна покривка на Земята, в особената конфигурация на терена и т.н., е общо взето само Майя, илюзия; то е по-скоро едно сгъстяване на всичко онова, което действува в етерната аура. Всъщност от етерната аура зависи само онази част на външния свят, която е свързана с основния организиращ принцип на живота.
към текста >>
А сега си представете и то съвсем живо, съвсем
конкретно
как човешкото етерно тяло е изцяло потопено в етерното тяло на народа; представете си още съвместното действие на тези две етерни тела, индивидуалното и общото, и помислете после как етерното тяло на народа се отразява в народностните темпераменти, в индивидуалните темпераменти; едва сега Вие се доближавате до онзи тайнствен момент, когато Духът на Народа се изявява по един специфичен начин в представителите на съответния народ.
Естествено, в резултат на тяхната дейност напредва и самият човек; работата на Архангелите винаги рефлектира обратно върху хората. А какво е значението на отделните хора за Духа на Народа, това ще разгледаме през следващите дни. Този въпрос е изключително важен. Но много по-съществено е това, че ние внимателно можем да проследим един такъв Дух на Народа: Как той се въплъщава тук или там по света, как после живее известно време в духовния свят, за да се въплъти отново на едно или друго място и т.н. Когато разглеждаме тези процеси, ние винаги се изправяме пред личните задачи, произлизащи от Аза на тези Същества.
А сега си представете и то съвсем живо, съвсем конкретно как човешкото етерно тяло е изцяло потопено в етерното тяло на народа; представете си още съвместното действие на тези две етерни тела, индивидуалното и общото, и помислете после как етерното тяло на народа се отразява в народностните темпераменти, в индивидуалните темпераменти; едва сега Вие се доближавате до онзи тайнствен момент, когато Духът на Народа се изявява по един специфичен начин в представителите на съответния народ.
към текста >>
112.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Постепенно тезата, че външният свят е само илюзия и Майя, придобива все по-
конкретно
значение.
Постепенно тезата, че външният свят е само илюзия и Майя, придобива все по-конкретно значение.
Това, което се разиграва под формата на външните исторически събития, е само външният отблясък от дейността на духовните, свръхсетивни Същества, също както и външният човек е само външен отблясък от вътрешния човек. Ето защо аз непрекъснато трябваше да изтъквам: Изречението „Светът е Майя“ има изключително голяма стойност. Обаче съвсем не е достатъчно да го повтаряме като едно абстрактно твърдение, а да проследяваме, и то в подробности, неговата вътрешна логика.
към текста >>
113.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
И тук ние се докосваме до онези сили много моля да не се изопачава това, което ще кажа, понеже нещата се отнасят не до
конкретни
личности, а до физическите организиращи сили, които не са идентични с ядрото на човешката личност и представляват естествената жизнена среда за естественото развитие на човека докосваме се до онези сили, които имат много общо с умирането на човека, с онези негови качества, които принадлежат към последната третина от живота му.
Ако продължим въпросната линия в посока на Запад, ние ще се окажем в Америка, т.е. в онези области, където действуват силите, имащи отношение към качествата, които са характерни за възрастта след средната третина от човешкия живот.
И тук ние се докосваме до онези сили много моля да не се изопачава това, което ще кажа, понеже нещата се отнасят не до конкретни личности, а до физическите организиращи сили, които не са идентични с ядрото на човешката личност и представляват естествената жизнена среда за естественото развитие на човека докосваме се до онези сили, които имат много общо с умирането на човека, с онези негови качества, които принадлежат към последната третина от живота му.
Тази закономерно протичаща линия е една реалност, една истина; тя е една действителна крива, израз на закономерните действия, упражнявани върху човека от страна на нашата Земя. Силите, които определят човешките раси, следват точно тази линия. Индианското население измря не защото това се харесваше на европейците, а защото то трябваше да завладее онези сили, които по-късно го изличиха от лицето на Земята. От особеностите на тази линия зависи всичко онова, което става в рамките на съответната раса и което е предизвикано от силите, намиращи се извън влиянието на нормалните Духове на Формата. Там, където се проявяват расовите признаци, свръхестествените сили действуват именно по този начин.
към текста >>
Взаимодействията между нормалните и абнормните Архангели, както и тези на Ангелите маркираха пътя, който беше необходим, за да се роди един Платон, като
конкретно
човешко същество, със своето човешко лице, със своите мисли, чувства и воля.
Ние изобщо не можем да разберем отделния човек, ако не виждаме как в цялостното си развитие той е стигнал до своя днешен вид благодарение на взаимодействието, което постигат висшите Същества. Един Платон на пример може да се появи само благодарение на факта, че върху нашата Земя, чрез тайнствените взаимодействия между нормалните и абнормните Духове на Формата, възникна кавказката раса.
Взаимодействията между нормалните и абнормните Архангели, както и тези на Ангелите маркираха пътя, който беше необходим, за да се роди един Платон, като конкретно човешко същество, със своето човешко лице, със своите мисли, чувства и воля.
Народността стои винаги между расата и индивида. Ето защо днес ние трябваше, макар и в общи линии, да посочим отличителните белези на расата. А утре ще разгледаме как става израстването на народите от недрата на расата, както и намесата на другите Йерархии в този процес, респективно в работата на онези Същества, които наричаме Духове на Формата.
към текста >>
114.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
И така, ако си изграждате все по-ясни и по-
конкретни
представи за нещата, Вие стигате до едно вътрешно познание за тези своеобразни и пръснати по цялата Земя расови характери, до едно познание за сложното взаимодействие между нормалните и абнормните Духове на Формата.
И така, ако си изграждате все по-ясни и по-конкретни представи за нещата, Вие стигате до едно вътрешно познание за тези своеобразни и пръснати по цялата Земя расови характери, до едно познание за сложното взаимодействие между нормалните и абнормните Духове на Формата.
Същевременно ние очертахме общата картина, такава каквато я установяваме в една определена точка. Обаче това, което споменах за различните точки на Земята, е в сила само за определен момент от развитието. То е в сила за онзи период от Атлантската епоха, когато започнаха големите преселения на народите, в резултат на което те можаха да изградят съответните расови при знаци. Ето защо в моята „Тайна наука“ Вие ще срещнете твърдението, че в старата Атлантида съществуваха опре делени мистерийни центрове, наречени атлантски оракули, които имаха грижата да ръководят въпросните преселения и своеобразното разпределение на човешките раси по Земята. Истините, за които сега става дума, винаги са били обект на старателно изследване в тези мистерийни оракули, и първоначално хората изцяло са се съобразявали с техните указания.
към текста >>
115.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
И той никога не би могъл да доведе до някакво цялостно и в същото време
конкретно
познание за света.
Ако обаче човекът се стреми да обхване великия Космос, той не би стигнал далеч с убеждението: В основата на света лежи единството! Взети сами за себе си, монизмът или монотеизмът представляват само един краен идеал.
И той никога не би могъл да доведе до някакво цялостно и в същото време конкретно познание за света.
Въпреки това през Следатлантската епоха трябваше да се появи и течението на монотеизма, така че един на род беше натоварен със задачата за осигури фермента, импулса за този монотеизъм. Тази задача беше възложена семитския народ. И Вие виждате, как монистичният принцип беше застъпен в семитския народ с една сурова и абстрактна строгост, с една абстрактна неумолимост и всички други народи, доколкото те се стремят да обхванат своите божествени Същества в едно единно цяло, дължат този импулс именно на семитите. Монистичният импулс винаги идва от страна на семитите. За другите народи са присъщи предимно плуралистичните импулси.
към текста >>
Да, тук ние сме изправени пред един величествен отказ, пред едно изоставане на определени Същества от висшите Йерархии и в същото време можем
конкретно
да посочим неговото огромно историческо значение.
Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Дух на Личността? Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство. Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството.
Да, тук ние сме изправени пред един величествен отказ, пред едно изоставане на определени Същества от висшите Йерархии и в същото време можем конкретно да посочим неговото огромно историческо значение.
Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с помощта на различни Духове на Времето. Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните Духове на Времето. Следователно, тук ние отново имаме един пример за това, как протича една такава резигнация, докато в същото време сме свидетели и изживяваме величественото зрелище, при което, именно в нашата епоха, Духовете на Народите се издигат до степента Духове на Времето.
към текста >>
116.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
“ той отговаря: „Абстрактното е например един отделен човек, който изпълнява всекидневните си задължения, да речем: един дърводелец.“ Следователно онова, което за абстрактния човек представлява нещо
конкретно
, за Хегел е нещо абстрактно.
Философските системи на Средна Европа, застъпвани от Фихте, Шелинг и Хегел, още през 19 век, привидно са твърде далеч от митологическата област. И въпреки това те не са нищо друго, освен резултат от най-сублимираното старо ясновидство, от съвместната работа с божествено-духовните сили, протичаща в човешката душа. Ина че би било невъзможно един Хегел да вижда в своите идеи определени реалности, невъзможно би било Хегел да направи едно толкова характерно за него изказване, а именно когато на въпроса: „Какво е абстрактното?
“ той отговаря: „Абстрактното е например един отделен човек, който изпълнява всекидневните си задължения, да речем: един дърводелец.“ Следователно онова, което за абстрактния човек представлява нещо конкретно, за Хегел е нещо абстрактно.
Това, което за абстрактния човек е само мисли, за Хегел представляваше великия майстор-създател на света. Хегеловият идеен свят е последният и сублимиран до краен предел израз на Съзнателната душа и съдържа в себе си като чисти понятия това, което северният човек доскоро виждаше като сетивно-свръхсетивни, божествено-духовни сили, намиращи се в непрекъсната връзка с Аза. И когато Фихте говори за Аза, това не е нищо друго, освен бих казал утайката от всичко онова, което Богът Тор предостави на човешката душа, само че Фихте го видя от гледната точка на Съзнателната душа и го формира с привидно бедна, ла конична мисъл: „Аз съм“, от която тръгва и цялата му философска система. Една права линия свързва раждане на Аза всред северните народи, Бога Тор или Донар в духовния свят, и философията. Тъкмо този Бог подготви всичко необходимо за идването на Съзнателната душа и за изпълването и с подходящо съдържание, понеже тя беше предназначена да навлезе и действува във физическия свят.
към текста >>
И същественото тук е, че Соловьов включва в държавата всички
конкретни
качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност.
Може би не съществува по-голяма противоположност от тази между понятието за държавата в най-висшия християнски смисъл, което за Соловьов просветва като сън от бъдещето, онова християнско понятие за държавата и народа, което поднася всички богатства на света като един дар пред слизащия от висините Дух-Себе, само и само да устои пред силите на бъдещето, само и само да бъде християнизирано от силите на бъдещето следователно, няма по-голяма противоположност от тази между понятието на Соловьов за християнската общност, при което понятието за Христос е изцяло ориентирано към бъдещето, и понятието за Божията държава на св. Августин. Наистина св. Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници. И сега, важното се свежда до това, каква перспектива дава човешкото познание относно развиващото се християнство. В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот.
И същественото тук е, че Соловьов включва в държавата всички конкретни качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност.
Нито една друга философия не е така силно проникната от понятието за Христос, чиято светлина идва за нас не от другаде, а от източниците на Духовната наука, и нито една друга философия не е останала в своя зародишен вид, както философията на Соловьов. Всичко, което откриваме в европейския Изток, от характеровите особености на отделните народи до техните философии, засега се проявява като нещо, което носи в себе си зародишните кълнове на едно бъдещо развитие и тъкмо поради тази причина източните народи подлежат на едно специално възпитание, което е задача на онзи Дух на Времето, когото вече познаваме, защото преди време казахме: Духът на Времето, предвождащ древния гръцки народ и носещ импулсите на християнството, беше натоварен с мисията да се превърне в Дух на Времето за по-младите европейски народи. Този Дух на Времето трябваше да стане не само възпитател на онази Душа на Народа, която носи в себе си зародишните кълнове на Шестата културна епоха, но и да полага специални грижи през първите периоди от нейното съществувание. И сега ние можем буквално да заявим като в случая понятията „баща“ и „майка“ губят своите граници -, че това, което в духовния свят постепенно израсна до съответната Душа на Народа, беше не само възпитано, а изхранено и откърмено от онези сили, за които установихме, че са формирани от древно-гръцкия Дух на Времето, след като междувременно той се издигна до една друга степен във външния свят.
към текста >>
117.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Щайнер изпълва думата „антропософия“ с все по-
конкретно
съдържание.
От 1909 Р.
Щайнер изпълва думата „антропософия“ с все по-конкретно съдържание.
Това се налага от нарастващото му изследователско ясновидство, от необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос.
към текста >>
118.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И онази война, за която окултната история ни съобщава толкова много и толкова
конкретни
подробности, войната между Арджасб и Гущасб, първият от които беше цар на туранците, а вторият цар на иранците и покровител на Заратустра, тази война като противоположност между Севера и Юга продължава макар и под формата на настроение още дълго там, в земите на Иран и Туран.
Ето как възникна тази забележителна двойнственост. Ето как усещаха нещата хората от Иран, хората на Заратустра, и тези усещания намериха израз също и в техните закони. Те искаха да изградят своя живот по такъв начин, че поривът към духовния свят да личи дори и във външното законодателство. Тази е външната последица на Заратустровото направление, на заратустризма. Противоположността между Иран и Туран трябва да ни стане напълно ясна.
И онази война, за която окултната история ни съобщава толкова много и толкова конкретни подробности, войната между Арджасб и Гущасб, първият от които беше цар на туранците, а вторият цар на иранците и покровител на Заратустра, тази война като противоположност между Севера и Юга продължава макар и под формата на настроение още дълго там, в земите на Иран и Туран.
Размислим ли върху този факт, ще видим как от Заратустра води началото си строго определено душевно направление, което се разпростира върху цялото човечество.
към текста >>
119.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Заратустризмът разделя самото Време на два Принципа, или по-добре казано, им позволява да възникнат като самостоятелни сили: Добрият Принцип на Светлината, който вчера описах доста
конкретно
пред Вас като Принцип на Ормузд, и злият Принцип на Мрака, Принципът на Ариман.
Така стоят нещата и с големите въпроси, свързани с човешките светогледи. Все някъде те трябва да бъдат прекратени. В случая с учението на Заратустра те трябва да бъдат прекратени там, където става дума за тихото, спокойно течащо Време.
Заратустризмът разделя самото Време на два Принципа, или по-добре казано, им позволява да възникнат като самостоятелни сили: Добрият Принцип на Светлината, който вчера описах доста конкретно пред Вас като Принцип на Ормузд, и злият Принцип на Мрака, Принципът на Ариман.
В основата на този древно-персийски възглед наистина лежи нещо много дълбоко, а именно, че цялото Зло в света и всичко, което в условията на физическия свят наричаме „тъмнина", „мрак" и т.н., първоначално съвсем не е тъмнина, мрак или Зло.
към текста >>
Ето защо и Земната мъдрост на Мойсей, фактически, трябваше да срещне, и то съвсем
конкретно
, Слънчевата мъдрост на Хермес; тези две направления трябваше да се сблъскат на всяка цена.
Особената мисия на Мойсеевата мъдрост трябваше да бъде следната: Да направи понятно за човека развитието на Земята след нейното отделяне от Слънцето. Типично Земна мъдрост беше тази, която Мойсей трябваше да утвърди; Слънчева мъдрост беше тази, която трябваше да утвърди Хермес. Следователно, когато Мойсей си при помня всичко, което е приел от Заратустра, в него проблясва еволюцията на Земята и планетарната еволюция на човека. Той тръгва, така да се каже, от земния елемент, от земната същност. Обаче, тази Земна същност се отдели от Слънцето и съдържа в себе си макар и в замъглен вид нещо от Слънцето; ето как Земната същност среща Слънчевата същност.
Ето защо и Земната мъдрост на Мойсей, фактически, трябваше да срещне, и то съвсем конкретно, Слънчевата мъдрост на Хермес; тези две направления трябваше да се сблъскат на всяка цена.
И този сблъсък е описан по един съвършено чуден начин, като исторически факт в срещата между Мойсей и неговото посвещение от една страна, с мъдростта на Хермес, от друга. Във факта, че Мойсей се ражда в Египет и че неговият народ е привлечен към Египет, в сблъсъка между Мойсеевия народ и египетския Хермесов народ ние имаме един далечен отблясък от срещата между Слънчевата мъдрост и Земната мъдрост; независимо, че и двете идват от Заратустра, те се проявяват на Земята в два съвършено различни еволюционни потока. Обаче в определен момент от еволюцията те трябва да се слеят, да се съединят.
към текста >>
120.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И когато Евангелието на Матей
конкретно
описва картината на Изкушението, след Изкушението той ще опише и подемната фаза на Христовия Аз, който може да изживява духовния свят в самия себе си и за целта не се нуждае да излиза извън пределите на своето тяло.
И така, до какво се свеждаше постижението, според което Христовото Същество стана образец за цялото човечество, след като представи под външна и историческа форма всичко онова, което иначе се разиграваше зад булото на Мистериите? Проповедта за Царството!
И когато Евангелието на Матей конкретно описва картината на Изкушението, след Изкушението той ще опише и подемната фаза на Христовия Аз, който може да изживява духовния свят в самия себе си и за целта не се нуждае да излиза извън пределите на своето тяло.
Тайната на този Аз, който се издига и навлиза в духовния свят според примера на Христовото Същество, живеещо във външното Царство: Тъкмо тази тайна трябваше да бъде разкрита в онези времена след историята за Изкушението, за които ни говори Евангелието на Матей. Следват онези глави, които започват с проповедта от планината и представянето на онова, което Христос даде като възглед за Царството, за Малхут.
към текста >>
121.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Но ако бихме искали да опишем какви
конкретни
промени настъпиха с човешкия Аз, би трябвало да покажем как всяка една от съставните части на човешкото същество можа да стане „блажена" в себе си по един съвсем нов начин.
Но ако бихме искали да опишем какви конкретни промени настъпиха с човешкия Аз, би трябвало да покажем как всяка една от съставните части на човешкото същество можа да стане „блажена" в себе си по един съвсем нов начин.
В изречението: „Блажени бедните духом, защото те ще намерят Царствата небесни в себе си" е оповестена новата истина за физическото тяло.
към текста >>
122.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
В духовната наука истина и познание се постигат толкова по-трудно, колкото по-дълбоко ние проникваме от общото към отделните
конкретни
неща.
В духовната наука истина и познание се постигат толкова по-трудно, колкото по-дълбоко ние проникваме от общото към отделните конкретни неща.
Вие вече можахте да забележите това, когато в отделните работни групи се правят опити да се говори за историята по-подробно, например за превъплъщенията на великия водач на персийската религия Заратустра, когато се е говорило за връзката на Заратустра с Мойсей, с Хермес, а също с Иисус от Назарет. Също така и по други поводи са засягани конкретни исторически въпроси. Когато от великите истини за духовната същност на света, от великите световни закони стигаш до духовната природа на отделната индивидуалност, на отделната личност, то от нещата, необичайността на които все още сравнително лесно се приема от човешкото сърце, преминаваш в области, изпълнени с това необичайно. И пред тази пропаст - между частните и общи истини - недостатъчно подготвения човек го настига обикновено недоверие.
към текста >>
Също така и по други поводи са засягани
конкретни
исторически въпроси.
В духовната наука истина и познание се постигат толкова по-трудно, колкото по-дълбоко ние проникваме от общото към отделните конкретни неща. Вие вече можахте да забележите това, когато в отделните работни групи се правят опити да се говори за историята по-подробно, например за превъплъщенията на великия водач на персийската религия Заратустра, когато се е говорило за връзката на Заратустра с Мойсей, с Хермес, а също с Иисус от Назарет.
Също така и по други поводи са засягани конкретни исторически въпроси.
Когато от великите истини за духовната същност на света, от великите световни закони стигаш до духовната природа на отделната индивидуалност, на отделната личност, то от нещата, необичайността на които все още сравнително лесно се приема от човешкото сърце, преминаваш в области, изпълнени с това необичайно. И пред тази пропаст - между частните и общи истини - недостатъчно подготвения човек го настига обикновено недоверие.
към текста >>
123.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-
конкретно
приложимо за всички външни
конкретни
отношения.
Така е и с другите мерни единици, например с фута, който е бил взет от човешкия крайник, или лакът - него са измервали по човешката ръка; навсякъде можем да намерим, че в основата лежи нещо, което е било намерено като закономерност в човека, в микрокосмоса. И всъщност до неотдавна в основата на нашата мерна система е стояло цялото мислене на древните вавилонци. Дванадесетте знака на Зодиака и петте планети им дали 5 х 12 = 60; това е основното число. Древните вавилонци смятали въобще до шестдесет. След шестдесет те започвали отначало.
Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения.
Защото това число има дванадесет части. Защото дванадесет е било дузина, а дузината не е нищо друго, а дар от мисията на вавилонците. При нас навсякъде в основата стои числото десет, число, което ни готви големи трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение към шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена към конкретните отношения. Не трябва да звучи като критика на нашето време, когато се говори, че човечеството е изпаднало в абстрактното даже по отношение на сметките и изчисляването, понеже една епоха не може да прави същото като предходната. Ако ние искаме да изобразим движението на културите от атлантската катастрофа до гръцката епоха и оттук по-нататък през нашата, то можем да кажем: индийската, персийската, египетската култури се спускат долу [на земята]; в гръцката култура се намира този пункт, когато се изработва чисто човешкото на физически план; след това пак започва подем.
към текста >>
124.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Такива думи ни показват, че тази фраза непосредствено се докосва до най-дълбоката мъдрост, защото думите "човек е микрокосмос по отношение на Макрокосмоса" могат да бъдат действително просто тривиална фраза - правилно разбрани, те могат да представляват за нас съвкупност от милиони и милиони отделни
конкретни
истини.
Всичко това може да ни подскаже в каква бездна от премъдрост надникваме ние в смътното предчувствие, което изразяваме чрез простото изречение: човешкият микрокосмос е своего рода отражение на Макрокосмоса.
Такива думи ни показват, че тази фраза непосредствено се докосва до най-дълбоката мъдрост, защото думите "човек е микрокосмос по отношение на Макрокосмоса" могат да бъдат действително просто тривиална фраза - правилно разбрани, те могат да представляват за нас съвкупност от милиони и милиони отделни конкретни истини.
И това трябва да се подчертае, за да ви се покаже каква е била конфигурацията на душата на хората от древноперсийската култура. Тогава е имало, особено при водещите личности, живо усещане за тази връзка на човека с Макрокосмоса.
към текста >>
125.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тогава ние не ще се нуждаем от никакво предание, защото ще Го виждаме
конкретно
.
И при това може да се забележи, че то е минало скритом през едно развитие, което дава възможност да бъде видян Христос в етерно тяло. Както някога Христос беше виждан физически, сега Той ще може да бъде виждан етерно. Така щото в това двадесето столетие настъпва едно виждане на Христос като естествено събитие, също както някога апостол Павел Го беше видял. Определен брой хора ще могат да виждат Христос в етерния свят. Така че те също ще познаят Христос, дори и ако биха били изгорени всички Библии.
Тогава ние не ще се нуждаем от никакво предание, защото ще Го виждаме конкретно.
И това е събитие, имащо подобно значение също както онова, което се разигра на Голгота. В следващите столетия хората все повече и повече ще стигнат до това да виждат Христос. Следващите три хилядолетия на Земята ще бъдат посветени на едно такова развитие, че етерното тяло ще става все по-чувствително, че определени хора ще изживеят както това, така и други събития. Аз искам да спомена само още едно събитие: Ще има все повече хора, които ще искат например да направят нещо и тогава ще почувстват подтика да изоставят своето намерение, да се въздържат и да не го изпълнят. Тогава те ще имат едно видение и ще забелязват все повече и повече: Това, което ще настъпи в бъдеще, е кармическото последствие на това, което съм направил.
към текста >>
126.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Антропософски ориентираната Духовна наука почива, както знаем, на окултната наука, която в резултатите на нейното изследване ни запознава със силите на различните епохи, позволява ни да познаем тези сили също и в нашите
конкретни
културни епохи.
Антропософски ориентираната Духовна наука почива, както знаем, на окултната наука, която в резултатите на нейното изследване ни запознава със силите на различните епохи, позволява ни да познаем тези сили също и в нашите конкретни културни епохи.
Ето защо, където и да сме събрани, трябва да говорим също и за тези вътрешни сили на нашето собствено време, за да могат задачите на Духовната наука да станат така явни, както те трябва да бъдат разбирани в дълбините на нашия живот, да насочваме нашия живот към неговите велики цели именно според окултното изследване.
към текста >>
127.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Когато например в теософската литература се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и
конкретно
.
Но така или иначе, повечето хора успяваха да си изградят един образ на Христос не според фактите, а според личните си предпочитания, според идеала, с който разполагаха. И тук трябва да добавим, че в известен смисъл днешните теософи вършат същото.
Когато например в теософската литература се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и конкретно.
Едно ясно и конкретно мислене е длъжно да допусне понятия като „Учител“, „по-висша индивидуалност“ и „Адепт“. Само едно мислене, което отрича развитието, не би допуснало тези понятия. Когато обсъждаме понятията „Учител“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив живот тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще. Естествено е, и така трябва да бъде, че онзи, който изхождайки от теософското познание е постигнал такива възгледи за подобни личности, проявява чувство на висше страхопочитание пред индивидуалността на Учителите, Адептите и т.н. И когато от едно такова понятие се издигнем до онзи възвишен живот, какъвто е животът на Буда, така че в смисъла на теософското познание сме вече сигурни: „Да, Буда трябва да бъде считан за един от най-висшите Адепти“, тогава в нашите мисли, в нашите сърца и чувства, ние стигаме до една дълбока свързаност с тази индивидуалност.
към текста >>
Едно ясно и
конкретно
мислене е длъжно да допусне понятия като „Учител“, „по-висша индивидуалност“ и „Адепт“.
Но така или иначе, повечето хора успяваха да си изградят един образ на Христос не според фактите, а според личните си предпочитания, според идеала, с който разполагаха. И тук трябва да добавим, че в известен смисъл днешните теософи вършат същото. Когато например в теософската литература се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и конкретно.
Едно ясно и конкретно мислене е длъжно да допусне понятия като „Учител“, „по-висша индивидуалност“ и „Адепт“.
Само едно мислене, което отрича развитието, не би допуснало тези понятия. Когато обсъждаме понятията „Учител“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив живот тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще. Естествено е, и така трябва да бъде, че онзи, който изхождайки от теософското познание е постигнал такива възгледи за подобни личности, проявява чувство на висше страхопочитание пред индивидуалността на Учителите, Адептите и т.н. И когато от едно такова понятие се издигнем до онзи възвишен живот, какъвто е животът на Буда, така че в смисъла на теософското познание сме вече сигурни: „Да, Буда трябва да бъде считан за един от най-висшите Адепти“, тогава в нашите мисли, в нашите сърца и чувства, ние стигаме до една дълбока свързаност с тази индивидуалност.
към текста >>
128.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Всъщност ние трябва да разбираме Възкресението като едно
конкретно
историческо проявление на свещените Мистерии, но в същото време сме длъжни да отчитаме и една голяма разлика: Онзи, който възкресяваше отделните ученици на древните Мистерии, беше йерофантът; обаче Евангелията ясно показват, че онзи, който възкреси Христос, е Съществото, което ние наричаме Отец, или с други думи, самият Отец възкресява Христос.
Тук ние трябва да посочим два важни момента.
Всъщност ние трябва да разбираме Възкресението като едно конкретно историческо проявление на свещените Мистерии, но в същото време сме длъжни да отчитаме и една голяма разлика: Онзи, който възкресяваше отделните ученици на древните Мистерии, беше йерофантът; обаче Евангелията ясно показват, че онзи, който възкреси Христос, е Съществото, което ние наричаме Отец, или с други думи, самият Отец възкресява Христос.
Евангелията ни насочват и към факта, че това, което в по-малък мащаб се разиграваше в дълбините на Мистериите, беше изнесено от божествените Духове навън, в исторически план, и вече като Събитието на Голгота, то придоби смисъл и значение за цялото човечество, а Съществото, наричано от нас Отец, като един вид йерофант, извърши Възкресението на Христос Исус. Така тук ние имаме усилено до краен предел същото, което в по-малък мащаб се разиграваше по-рано в древните Мистерии. Този е единият момент.
към текста >>
129.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето защо и една от задачите на Антропософията е тази: Да научи хората, че Духът може да бъде обхванат като нещо
конкретно
, като нещо реално.
Ето защо и една от задачите на Антропософията е тази: Да научи хората, че Духът може да бъде обхванат като нещо конкретно, като нещо реално.
Благодарение на всичко онова, което хората изучават в „познанието за висшите светове“ чрез медитации, концентрации и т.н., те ще узреят до такава степен, че в себе си ще изживяват не само мислите, не само абстрактните чувства и усещания, но и проникването с елемента на Духа, така че ще изживяват причастието по непосредствен, духовен път; и по този начин у човека ще възникват живи мисли като медитативни мисли които ще са същото, само че от вътрешна страна, каквато е и символът на причастието осветения хляб. И както ранните християни можеха да търсят своя път към Христос именно чрез причастието, така и напредналите християни ще се доближават до образа на Христос чрез напредващата антропософия, ще се издигат в духовния свят до това, което занапред също ще се превърне в един екзотеричен път към Христос. И тогава в човешките сърца ще се влеят такива сили, които ще укрепят Христовия Импулс още повече; ще се променят и всички ритуали, така че това, което по-рано се извършваше чрез символите на хляба и виното, занапред ще се извършва като едно непосредствено духовно причастие. Обаче мисълта за причастието тя ще продължи да съществува. Трябва обаче да е налице и една друга възможност, а именно: определени мисли, които се вливат в сърцата ни чрез истините на антропософията, определени вътрешни мисли, вътрешни чувства да ни обхванат и одухотворят с онзи свещен трепет, с който доскоро причастието грабваше човешките души.
към текста >>
130.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Написани са между 1910 и 1913; представляват сценично изобразяване на „съдбовни сблъсъци“ и „душевни конфликти“ в живота на
конкретни
личности.
Написани са между 1910 и 1913; представляват сценично изобразяване на „съдбовни сблъсъци“ и „душевни конфликти“ в живота на конкретни личности.
Премиерите им са осъществени в Мюнхен под ръководството на самия Рудолф Щайнер. Днес те са включени като редовни представления в Гьотеанума, Дорнах.
към текста >>
Щайнер изпълва думата „Антропософия“ с все по-
конкретно
съдържание.
От 1909 Р.
Щайнер изпълва думата „Антропософия“ с все по-конкретно съдържание.
Това се налага поради нарастващото му изследователско ясновидство, поради необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос.
към текста >>
131.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Аз посочих: Човек няма някакво
конкретно
изживяване, а само констатира, че изживяването е налице.
А сега Ви моля да се абстрахирате от току-що казаното.
Аз посочих: Човек няма някакво конкретно изживяване, а само констатира, че изживяването е налице.
Замислете се върху тези думи. Представата за нарастваща светлина не е съвсем точна; ето защо аз казах, че тук става дума не за някакви светкавици, а за нещо, което тлее в далечината.Тук всичко протича едновременно и не бихме могли да кажем, че нещо възниква и после замира. Едва сега ние получаваме едно усещане за съотношенията между Духовете на Волята и Херувимите. Съзнанието за това усещане може да бъде постигнато! Да, сега човек стига до съзнанието, че Духовете на Волята или Престолите жертват своята собствена същност в името на Херувимите.
към текста >>
132.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Тук Вие виждате съвсем
конкретно
, как водният елемент се сгъстява в земен.
Обаче така ние навлизаме и в духовната характеристика на това, което наричаме четвърти елемент в Космоса. Защото зад всяка разновидност на огъня ние имаме един вид жертва от най-висш порядък да, навсякъде зад огъня и топлината се извършва някакво свръхсетивно жертвоприношение -, ако зад всичко онова, което обгръща Земята като въздух, ние откриваме един вид безвъзмездната, вездесъща космическа добродетелност, ако зад течния елемент или водата ние съзираме духовна резигнация, тогава ние трябва да окачествим земния елемент, който единствен може да бъде носител на смъртта защото ако не съществуваше елементът на Земята, нямаше да съществува и смъртта като онзи елемент, който поради резигнацията на висшите Същества е откъснат от своята същинска мисия.
Тук Вие виждате съвсем конкретно, как водният елемент се сгъстява в земен.
Но всичко това намира своя израз и в един чисто духовен процес. Нека да си представим, как част от водната маса на един поток замръзва и се превръща в лед, или с други думи, водата става твърда. В основата на този процес лежи не друго, а обстоятелството, че това, което позволява превръщането на водата в лед, е всъщност прекъсването на връзката между водата и нейната първоначална мисия, нейната първоначална цел. Точно тази е в същото време и духовната страна на втвърдяването, на преминаването от течно в твърдо състояние. Защото, ако разглеждаме потока в окултен смисъл, само неговата течаща водна маса е „вода", а ледът всъщност „земя".
към текста >>
133.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Един човек, който се е занимавал известно време с антропософия и по-
конкретно
с основните възгледи за прераждането и кармата, би попитал: Защо се стига толкова трудно до един непосредствен, правилен възглед за онази същност на човека, която преминава през множеството земни животи, за онази същност на човека, която, ако бихме я опознали малко по-точно, би трябвало да ни доведе до едно проникване в тайните на повтарящите се земни животи, както и на кармата?
Един човек, който се е занимавал известно време с антропософия и по-конкретно с основните възгледи за прераждането и кармата, би попитал: Защо се стига толкова трудно до един непосредствен, правилен възглед за онази същност на човека, която преминава през множеството земни животи, за онази същност на човека, която, ако бихме я опознали малко по-точно, би трябвало да ни доведе до едно проникване в тайните на повтарящите се земни животи, както и на кармата?
към текста >>
134.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Когато въведем в живота си правилни и
конкретни
идеи за прераждането и кармата – само за такива може да става въпрос, – едва тогава ще видим как този живот може да бъде оплоден посредством тези идеи.
Ще се получи едно напълно необикновено преобразяване на живота, ако не само в главите на отделни хора, както е днес все още, живее под формата на теория това, че съществуват прераждане и карма. Засега това в най-широк смисъл е все още само теория. Може да се каже, че има определен брой антропософи, които вярват в прераждането и кармата, но те живеят по такъв начин, че все едно прераждане и карма не съществуват и животът се заключава само между раждането и смъртта. Това не може и да е другояче. Защото привичките, които животът носи със себе си, се променят с по-бавни темпове, отколкото се променят идеите.
Когато въведем в живота си правилни и конкретни идеи за прераждането и кармата – само за такива може да става въпрос, – едва тогава ще видим как този живот може да бъде оплоден посредством тези идеи.
към текста >>
Защото кармата става от значение за живота едва тогава, когато я възприемаме
конкретно
, когато наистина прилагаме в живота си това, което разкрива духовно-научното изследване.
Виждаме, че ние като хора пристъпваме в живота, като в началото сме заобиколени от родители, братя, сестри и т. н. Виждаме, че благодарение на това устройство по необходимост в първите години от живота ни тези, които са около нас, са поставени в това положение повече или по-малко от природните елементи: кръвно родство, близост на мястото и т. н. След това, когато пораснем, виждаме как този кръг на кръвното родство се разширява, как встъпваме в съвсем други, вече независещи от кръвното родство връзки с един или друг човек. Става дума за това, че тези неща трябва да бъдат разглеждани на първо място кармически и тогава ще придобият едно съвсем ново значение за живота.
Защото кармата става от значение за живота едва тогава, когато я възприемаме конкретно, когато наистина прилагаме в живота си това, което разкрива духовно-научното изследване.
Това естествено може да бъде установено само от духовно-научното изследване, но след това може да бъде прилагано в живота.
към текста >>
Хората ще трябва все повече да научават за тези
конкретни
факти.
В хода на развитието на западноевропейската култура все повече се е стигало дотам, че размишлявайки за връзките си с онези, с които е кръвен роднина, човек вече да не може да говори за нещо друго освен за случайност. Говори се за случайност, вече дори по този начин нещата в живота се оказват разбираеми. Щом човек смята, че животът му трае само от раждането до смъртта и е еднократен, как би могло да се вярва в нещо друго освен в случая? За единия си живот човек естествено ще се съгласи, че е отговорен за последствията от действията, които е извършил. А когато вижда себе си отвъд протичащото между раждането и смъртта, тъй като се чувства вътрешно свързан с други хора от другото прераждане, той се чувства отговорен по същия начин, както тук, в живота, по отношение на собствените си дела.
Хората ще трябва все повече да научават за тези конкретни факти.
В общата идея, че в смисъла на кармата човек сам си избира родителите, все още няма нищо особено. Но човек добива една представа за този избор, която може да се затвърди с помощта на всички останали житейски опитности, когато знае: Тези, които сега си избрал напълно несъзнателно, си бил избрал в един предишен живот по времето на най-будното си съзнание, тогава, когато си бил най-зрял.
към текста >>
135.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Той отслабва силно дори у тези, които днес се наричат антропософи, когато в отделни
конкретни
случаи се говори за това как антропософията трябва да навлезе във всички детайли на външния живот.
Този основен характер на нашата съвременна епоха се проявява най-радикално може би в това, че човек все още има по-голям или по-малък интерес по отношение на централните въпроси, свързани с религията и с развитието на човека и света, а също така и с кармата и прераждането. Такива въпроси, които се разпростират върху отделните позитивни учения на различните религиозни вероизповедания – да кажем във връзка с личността на Буда или на Христос, – разискването на такива въпроси все още предизвиква широк интерес. Но този интерес все повече отслабва и замира.
Той отслабва силно дори у тези, които днес се наричат антропософи, когато в отделни конкретни случаи се говори за това как антропософията трябва да навлезе във всички детайли на външния живот.
По същество това е твърде разбираемо. Човек се намира във външния живот, един има една, а друг – друга позиция в света. Бихме могли да кажем, че така, както е устроен светът днес, той създава впечатление за едно голямо предприятие, в което отделният човек е просто брънка от веригата. Така се чувства той в този свят на работата си, с грижите си, с това, което го занимава от сутрин до вечер, и той не разбира нищо друго освен че трябва да се пригоди към този външен световен ред.
към текста >>
Нека само да поставим в публичното пространство един конкретен въпрос и да го разгледаме в духовно-научен, в антропософски смисъл, и почти веднага ще установим, че интересът, който съществува при обсъждането на общи религиозни и подобни въпроси, за такива
конкретни
въпроси вече не е налице.
Към това се прибавя и въпросът, който би трябвало да е възникнал във всяка душа, която поне малко иска да отправи своя поглед извън това, което ѝ носи ежедневието, въпросът за съдбата на душата, за началото и края на душевния живот, за взаимодействието с божествено-духовните същества, за мировите сили. И между това, което му носи ежедневието, това, за което е угрижен и т. н., и това, което получава в сферата на антропософията, се получава една дълбока пропаст, една широка бездна. Бихме могли да кажем, че за повечето хора, а също и за антропософите от съвременността почти не съществува съгласуване на антропософските им убеждения с това, което вършат и представляват навън във всекидневния живот.
Нека само да поставим в публичното пространство един конкретен въпрос и да го разгледаме в духовно-научен, в антропософски смисъл, и почти веднага ще установим, че интересът, който съществува при обсъждането на общи религиозни и подобни въпроси, за такива конкретни въпроси вече не е налице.
Разбира се, не можем да очакваме антропософията да се възприема непосредствено и да започне да говори на всеки. Но трябва да се обърне внимание на това, че антропософската духовна наука има мисията да въведе в живота, да включи в него всичко онова, което трябва да произтече за една душа, която все повече си създава убеждението, че идеите за прераждането и кармата са реалност. И така, като характерен отличителен белег на съвременния антропософ може да се посочи това, че той е на път да си изгради едно обосновано вътрешно убеждение за валидността на идеите за прераждането и кармата. Всичко останало се получава вече от само себе си като непосредствено следствие, като последица.
към текста >>
Горното ни показва най-добре едно
конкретно
разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата – с лекар, но това не е лесно изпълнимо! Но човек напредва най-добре, когато следва непринудено вътрешния си мир. Затова последният трябва да е ориентиран към съвместно съществуване и уважение, трябва да зачита човешкото достойнство. А това може да стане само ако хората бъдат разбирани така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под внимание закона за прераждането и кармата. Съвместният живот на хората ще се издигне на едно по-високо ниво само тогава, когато в душата се оживи значението на закона за прераждането и кармата.
Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
към текста >>
136.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Те се оказват плодотворни именно тогава, когато ги внасяме колкото е възможно
конкретно
в мислите, а именно когато храним такива мисли, когато приемаме в нас такива мисли, които просветват за нас като истинни и които въпреки това противоречат на сетивния свят.
При тях аз зная, че те ми разкриват нещо, по отношение на което, ако не искам да го призная за вярно, аз се оказвам недостоен да се наричам човек. Това признание на едно откровение чрез вътрешността схващано като чувство, като вътрешен импулс, е една мощна педагогическа сила във вътрешността на човека, когато той се отдава на него чрез медитация. Когато човек си каже първо: "в света на сетивата има много неща, върху които решава просто моят произвол; обаче от духа ми се разкриват неща, върху които моят произвол не може да стори нищо, който въпреки това ме засягат, за които аз трябва да се покажа достоен като човек." Когато човек остави тази мисъл да стане все по-силна и по силна, така че да бъде принуден от неговата собствена вътрешност, тогава той израства над чистия егоизъм, тогава надделява, както също казваме, едно по-висше Себе, което знае, че е едно с Духа на света, тогава това по-висше Себе побеждава обикновеното произволно себе. Нещо подобно трябва да развиваме ние като настроение в нас, ако искаме да стигнем до там, да ни се отвори вратата, която води в духовния свят. Защото когато се отдаваме често на такива настроения, каквито бяха описани, те се оказват плодотворни за нас.
Те се оказват плодотворни именно тогава, когато ги внасяме колкото е възможно конкретно в мислите, а именно когато храним такива мисли, когато приемаме в нас такива мисли, които просветват за нас като истинни и които въпреки това противоречат на сетивния свят.
Такива мисли могат да бъдат отначало само образи; обаче такива образи са извънредно полезни за окултното развитие на човека.
към текста >>
137.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Вие забелязвате, обични приятели, аз се опитвам да опиша нещата колкото е възможно по-
конкретно
, така както те се представят на виждането чрез окултния поглед; Аз не бих искал да говоря с абстрактни схеми; с такива схеми би могло да се разкаже всичко възможно.
Вие забелязвате, обични приятели, аз се опитвам да опиша нещата колкото е възможно по-конкретно, така както те се представят на виждането чрез окултния поглед; Аз не бих искал да говоря с абстрактни схеми; с такива схеми би могло да се разкаже всичко възможно.
Аз бих искал да представя нещата така, както те се явяват на окултния поглед. Впечатлението, което се получава тук, може да бъде сравнено само със следното. Ако в един човек, който да речем е на възраст 30 години биха се явили внезапно всички представи, които той е имал, когато е бил на 15 години, и ако биха замълчали всички други представи, които е можал да преработи в своята душа от своята петнадесетгодишна възраст нататък, тогава този човек би имал пред себе си така да се каже обективирана, поставена пред неговата собствена съзнание, своята душа в 15-годишната възраст. Обаче той би трябвало да си каже: ако бих имал сега в себе си само това, което е било тогава съдържание на моята душа, тогава не бих могъл да мисля всичко това, което сега мисля, тогава бих бил невъзможен в това устройство на душата, в което се намирам сега. Този човек би изглеждал на себе като върнат назад с 15 години и би бил наясно върху това, че всичко, което преживява като съдържание на своята душа на 15-годишната си възраст, не би го произвело като човек, какъвто той е сега на 30 годишна възраст, но че има нещо общо с това, кое то е бил някога.
към текста >>
Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до
конкретни
представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват.
Само окултното изследване ни довежда до аза на животните. Обаче този аз на животните не може вече да бъде намерен в същата област в която може да бъде намерен човешкият Аз. Животинският аз може да бъде намерен само съществуващ отделно от физическото тяло; така че всъщност ние се запознаваме с един напълно друг свят, когато с окултния поглед се издигаме до животинския аз. И когато човек не обича да прави всякакви схематични деления и предварително да казва: светът се състои от физическо поле, астрално поле, ментално поле и т.н., когато той не обича това, защото при всички тези наименования не се получава особено много нещо, той трябва да постъпи тогава по друг начин. Аз намерих даже в теософски книги, че там много се говори за израза "Логос", обаче не намерих, че с този израз се предизвикват всъщност пред стави за това, което Логосът е действително.
Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват.
Защото с това, че споменатите писатели разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде конкретно, не може да започне нищо. Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно. Следователно не е добре да постъпва ме с абстракции, за да предизвикаме представи, когато говорим за неща, които излизат вън от физическата област на човека. Нещо друго е, когато окултният поглед търси за животното това, което за човека се проявява вече във физическия свят, в цялото действие и целите постъпки на човека: Аза.
към текста >>
Защото с това, че споменатите писатели разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде
конкретно
, не може да започне нищо.
Обаче този аз на животните не може вече да бъде намерен в същата област в която може да бъде намерен човешкият Аз. Животинският аз може да бъде намерен само съществуващ отделно от физическото тяло; така че всъщност ние се запознаваме с един напълно друг свят, когато с окултния поглед се издигаме до животинския аз. И когато човек не обича да прави всякакви схематични деления и предварително да казва: светът се състои от физическо поле, астрално поле, ментално поле и т.н., когато той не обича това, защото при всички тези наименования не се получава особено много нещо, той трябва да постъпи тогава по друг начин. Аз намерих даже в теософски книги, че там много се говори за израза "Логос", обаче не намерих, че с този израз се предизвикват всъщност пред стави за това, което Логосът е действително. Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват.
Защото с това, че споменатите писатели разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде конкретно, не може да започне нищо.
Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно. Следователно не е добре да постъпва ме с абстракции, за да предизвикаме представи, когато говорим за неща, които излизат вън от физическата област на човека. Нещо друго е, когато окултният поглед търси за животното това, което за човека се проявява вече във физическия свят, в цялото действие и целите постъпки на човека: Аза.
към текста >>
И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем
конкретно
астрален свят.
Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно. Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз.
И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален свят.
към текста >>
138.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Щайнер изпълва думата "Антропософия" с все по-
конкретно
съдържание.
От 1909 Р.
Щайнер изпълва думата "Антропософия" с все по-конкретно съдържание.
Това се налага от нарастващото му изследователско ясновидство, от необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в Теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос. След като поема издаването на Събраните Съчинения на своя съпруг, Мария Щайнер следвайки негови лични указания почти навсякъде в печатните текстове замества прилагателното "теософски" с "антропософски". Читателят трябва да знае, че в следващите лекции изразът "теософски" е идентичен с "антропософски.
към текста >>
139.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Но ако по време на Земното развитие не бе станало нещо съвсем определено и
конкретно
, нещо за което днешните философи не искат и да знаят, то в този случай, наследството не би имало никаква стойност.
Но ако по време на Земното развитие не бе станало нещо съвсем определено и конкретно, нещо за което днешните философи не искат и да знаят, то в този случай, наследството не би имало никаква стойност.
Ако всичко би останало просто така, сякаш Земята е превъплъщение на това, което съществуваше в Стария Сатурн, в Старото Слънце и в Старата Луна; ако Земята не би могла да предложи на човека нищо друго освен силите, с които тя разполага, поради това, че в нея все още не са заглъхнали въздействията от Сатурн, Слънцето и Луната, тогава на Земята никога не биха възникнали съмнения и размисли, каквито намираме в техния най-висш смисъл именно при философията. И философията е нещо близко на всеки един човек, защото всеки човек може и трябва да философствува. Но това е така, понеже в хода на планетарните Земни превъплъщения се вмъкна една нередност: От съзидателните сили, които устроиха Земната планета, се обособи една основна сила и тя не действуваше вече като другите, а така, че бихме могли да кажем: в духовно отношение тази сила действува върху човека по същия начин, както във физическо отношение Лунната светлина действува върху Земята.
към текста >>
140.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако Вие
конкретно
си представите един такъв мистик, лесно ще го определите като човек на екстаза, като човек влюбен в своите екстази.
Ако Вие конкретно си представите един такъв мистик, лесно ще го определите като човек на екстаза, като човек влюбен в своите екстази.
Но ако поискате да му предадете нещо от опитностите на мозъка, той веднага ще се отдръпне. Все едно дали му говорите за висшите светове или за външната природа: и в двата случая той остава напълно равнодушен. Той неизбежно ще Ви отговори: "Да, може и да е така, но всичко това изобщо не си струва да го знаем. Ние служим на човечеството само ако сме свързани със заобикалящия свят чрез сърцето." От всички душевни изживявания, тези мистици признават само трепетите на сърцето. Ето защо те са неспособни да разберат и приемат някои окултни истини и представи, тъй като за тях се изисква поне малко мислене.
към текста >>
Но тук ние съвсем не сме изправени пред някаква пантеистична духовност, която винаги съдържа в себе си нещо надуто и превзето; тук нямаме възгласи, мечтания и химни от страна на един всеобщ природен дух, а
конкретни
невинно-детински усещания, изпълващи душата му при всеки допир с прекрасния свят на природата.
Но тук ние съвсем не сме изправени пред някаква пантеистична духовност, която винаги съдържа в себе си нещо надуто и превзето; тук нямаме възгласи, мечтания и химни от страна на един всеобщ природен дух, а конкретни невинно-детински усещания, изпълващи душата му при всеки допир с прекрасния свят на природата.
към текста >>
Да, всичко това съществува, но за него не може да се говори с думи, тъй като то не протича в ясно разграничени и
конкретни
изживявания.
Тогава върху него започва да действува нещо, което е сходно със заличаването на човешкото съзнание, със заличаването на всички земни изживявания, нещо което е сходно с опиянението на екстаза.
Да, всичко това съществува, но за него не може да се говори с думи, тъй като то не протича в ясно разграничени и конкретни изживявания.
към текста >>
141.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Когато илюстрирам едно изживяване, каквото бихме могли да получим чрез това първо висше съзнание, когато го подкрепям с особени и
конкретни
примери, това има своя дълбок смисъл.
Но аз бих желал да обърна вниманието Ви и върху нещо друго.
Когато илюстрирам едно изживяване, каквото бихме могли да получим чрез това първо висше съзнание, когато го подкрепям с особени и конкретни примери, това има своя дълбок смисъл.
Историята с изкушението не беше спомената случайно. И когато насочим това първо свръхсетивно съзнание към Старата Луна, ние ставаме свидетели на едно повторение на историята за изкушението, повторение, което става заради човека, в името на човека. В действителност, това е станало твърде отдавна. Защото, виждате ли, окултистът научава тъкмо това, че Христос е извоювал победа над Луцифер още на Старата Луна, и че описаната в Евангелията сцена е втора, тя е само едно повторение. И всичко това идва от обстоятелството Вие трябва да считате за нещо най-естествено, че и Христос подлежи на развитие от обстоятелството, че на Старата Луна, макар и на по-ниска степен от своето развитие, Христос вече е отблъснал Луцифер.
към текста >>
142.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Защото когато човек изпитва това, той все повече и повече ще разбира как душите на тези, които искат да се нарекат теософи, трябва да израстват съвместно в общи, сериозни и достойни цели, изразени в
конкретни
непосредствени дейности.
Може би за някои изглежда абсолютно ненужно това да бъде казвано. Теософията обаче не се състои само от теории или пророчества. Теософията се състои от всеотдайната жертвоготовност за това, което изисква от нас нашата епоха, също и тогава, когато изпълняваме непосредствено тези изисквания, когато трябва да пълзим с дни наред по пода, за да приведем в ред всичко, което след това може да се оживи за миг в нас, което трябва да бъде живо в нашата душа, за да може тази душа да се подготви за изискванията на съвременната епоха. Трябва да бъде събудено едно чувство за това, че от действителна човешка работа произлиза същината на онзи духовен живот, необходим за бъдещето на хората.
Защото когато човек изпитва това, той все повече и повече ще разбира как душите на тези, които искат да се нарекат теософи, трябва да израстват съвместно в общи, сериозни и достойни цели, изразени в конкретни непосредствени дейности.
Защото ценно е преди всичко това, което прави всеки един, каквото сътворява той, каквото е готов да принесе в жертва! И ценно е това, което всеки един придобива като търпимост към разочарования. Тук на това място и в нашето средноевропейско духовно-научно движение трябва да бъде казано: Онези, чиято карма е, така да се каже, да държат ведно нишките, от които се нуждаем за образуването на духовната ядка, действително са изживели немалко разочарования в последно време. И ако е било казано нещо за тези разочарования, още не всичко е пропаднало и ние бихме искали да измолим от духовните сили, стоящи зад нашето движение, и да ги възпламеним, така че такива думи да не трябва да се чуват: че нашите скъпи сътрудници искат да се уморят. Докато движите ръцете си, докато движите мислите си, можем да си казваме за нашето духовно движение: Вие искате!
към текста >>
143.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Не искам да говоря много с абстракции, а бих искал по възможност да приведа за пример
конкретни
неща, затова сега ще дам следния пример за такъв живот извън сетивното тяло в една по-висша, принадлежаща на душата организация.
Ако сега в изходната точка на нашите разглеждания се запитаме: Какви представи можем да си изградим за някой посветен – от само себе си се разбира, че в началото на цикъла лекции за едно толкова обширно понятие могат да се дадат само встъпителни понятия, – първоначално ще е необходимо да резюмираме някои неща, които вече сме чували от сферата на теософията. Нека си изясним, че за пълната инициация е необходимо човек вътре във физическото си тяло да не разглежда света около себе си или който и да е свят, който го заобикаля, така, че да го възприема посредством очите си и другите си сетивни органи или пък посредством свързания с мозъка разсъдък и посредством това, което може да нарече сетиво за ориентация. Също така да не си изгражда понятия за тези светове, какъвто обикновено е случаят, а чрез това, което може да се нарече „да се възприемат светове извън физическото тяло“ да е станал в състояние да има в душевното си битие нещо, което може да се нарече свръхсетивно, духовно тяло, което има в себе си такива възприемателни органи – но от по-висш порядък, – както физическото тяло има очи, уши и други сетивни органи и органи на разсъдъка. Да се виждат светове, без да си служим с органите на физическото тяло – това е като начало една неказваща много, но в сухотата си съответстваща дефиниция на инициацията. А великите посветени, които са дали на човека големите културни импулси в хода на последователните епохи, са постигнали тази независимост от сетивното тяло и използването на едно съвсем друго тяло дори в най-висша степен.
Не искам да говоря много с абстракции, а бих искал по възможност да приведа за пример конкретни неща, затова сега ще дам следния пример за такъв живот извън сетивното тяло в една по-висша, принадлежаща на душата организация.
към текста >>
И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това
конкретно
същество във висшите светове.
– Това, разбира се, е невъзможен факт, но да допуснем, че е така. – Тези човешки души тогава биха могли, доколкото това, което принадлежи на земята, е духовно, да го изживяват също и в духовните светове и това, което е действало като величествени, велики принципи в посветените, щеше да е видимо във висшите светове. И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество! Защото според мировите закони Христовата мистерия е трябвало да протече на земята. Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за разбирането на Христовото същество.
И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове.
Оттам е било така, че изразяването на принципа на инициацията при Христовото същество се е получило по съвсем различен начин, отколкото при другите посветени. Последните са преживявали един свръхсетивен свят понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в последователния ход на развитието на човечеството. Но когато са преживявали във висшите светове, намирали са се вътре в тях, те са били извън физическото си тяло. Ако и при висшите посветени да не е нужно много, за да се излезе извън физическото тяло, все пак си остава вярно, че е необходимо това прескачане от физическото им тяло към по-висшите тела. При Исус Христос имаме особеното явление, че той според принципа на инициацията, според това, от което човек се нуждае за изразяване на инициацията, съзнателно – което можем да наречем толкова съзнателно в човешки смисъл – всъщност през целите три години, през които е живял на земята, той не се е отдалечавал в смисъла на инициацията от физическото си тяло, а е оставал винаги в него.
към текста >>
144.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Виждате, че трябва да се остави много, с което човек е свързан интимно в света на сетивното битие, и аз бих искал сега да опиша нещата
конкретно
и нагледно, не теоретично.
Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове. Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо. Тогава се говори погрешно. Човек трябва да се преобрази, но не теоретично, а живо. Изобщо не може да се употребява това, което е усвоено като представи в сетивния свят, то трябва да се остави.
Виждате, че трябва да се остави много, с което човек е свързан интимно в света на сетивното битие, и аз бих искал сега да опиша нещата конкретно и нагледно, не теоретично.
към текста >>
Така на границата между сетивно битие и духовен свят стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така
конкретно
, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага.
Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега. Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл. Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме.
Така на границата между сетивно битие и духовен свят стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага.
Той е там като конкретно, реално същество. И щом се запознаем с него, го опознаваме също като същество, което принадлежи към категорията същества, които по един определен начин са преживели живота от земното начало, но не това, което се изживява като душевно същество. Това е съществото, което трябваше да бъде драматизирано с думите:
към текста >>
Той е там като
конкретно
, реално същество.
Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл. Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме. Така на границата между сетивно битие и духовен свят стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага.
Той е там като конкретно, реално същество.
И щом се запознаем с него, го опознаваме също като същество, което принадлежи към категорията същества, които по един определен начин са преживели живота от земното начало, но не това, което се изживява като душевно същество. Това е съществото, което трябваше да бъде драматизирано с думите:
към текста >>
145.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И нека да не си служим с някакви абстракции, а да посочим съвсем
конкретни
примери.
Нека с помощта на модерното духовно-научно изследване да вникнем по-дълбоко във времената, чиито център се определя от това „изпълване“. Нека да се опитаме и да разберем какво означава старото време да бъде изпълнено и да започне едно ново време. Това е най-лесно осъществимо, ако насочим поглед към някакво събитие, разиграло се в древността, и после да насочим поглед към друго събитие от по-новото време, но така, че между тях двете, точно по средата, да лежи Мистерията на Голгота. Следователно, нека да вземем нещо, което се е случило преди Мистерията на Голгота, както и нещо, което се е случило след тази Мистерия, и да проследим разликите във времето, за да проследим доколко старото време е изтекло и доколко е започнало да тече новото време.
И нека да не си служим с някакви абстракции, а да посочим съвсем конкретни примери.
към текста >>
146.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Аз не се опитвах да Ви давам някакви характеристики, а посочих
конкретни
примери, резултат от духовно-научното изследване, такива примери, които ни показват душите от древността и душите от новото време; това са наистина типични примери, от които узнаваме как определени души от древността, инкарнирани по-късно, се проявяват в напълно променен вид.
Ако си припомните основната точка и главната цел на вчерашното разискване, Вие лесно ще си представите колко различни са вътрешните пластове на човешката душа в зависимост от това дали тя е живяла преди Мистерията на Голгота или след нея.
Аз не се опитвах да Ви давам някакви характеристики, а посочих конкретни примери, резултат от духовно-научното изследване, такива примери, които ни показват душите от древността и душите от новото време; това са наистина типични примери, от които узнаваме как определени души от древността, инкарнирани по-късно, се проявяват в напълно променен вид.
Настоящият лекционен цикъл ще ни посочи причините за този могъщ прелом.
към текста >>
147.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Нека да си представим нещата още по-
конкретно
.
Нека да си представим нещата още по-конкретно.
Нека да си представим как древният човек е бил поставен в света преди много, много хидядолетия. Бихме могли да си го представим така, сякаш той се намира пред някакъв „учител“, който обяснява нещо на своите ученици. И ето, че сега той установява: Ако наоколо се намират много ученици, един от тях възприема думите на „учителя“ с дълбоко вълнение; друг също ги чува, но скоро ги забравя; а трети е така потънал в своя егоизъм, че не чува нищо. Разбира се, древният човек не би могъл да анализира и сравни тримата ученици. Обаче попадайки в преходното състояние между будност и сън, цялата тази картина отново застава пред душата му.
към текста >>
148.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Защото тук трябва
конкретно
да съпоставим тези различни вероизповедания, не е това което Християнството е станало в течение на времето като едно, или друго вероизповедание, а с това, което то съдържа по същество, по своето съдържание.
Такъв един упрек е едно извънредно лошо разбиране, защото тази Христова Тайна бе открита в нейното истинско значение, именно в по-новите времена чрез окултното изследване. И ако последователят на Буда би искал да каже: Ти поставяш Християнството над Будистката религия, защото изтъкваш Христа като нещо твърде особено, това не се намира в моите религиозни книги, следователно ти онеправдаваш Будизма такова едно изказване е също толкова неразбираемо, както ако будистът би желал неговите съмишленици да не приемат Коперниковата мирова система, защото и това не се намира в свещените книги на Будизма. Фактът, че неща които са били открити по-късно се признават за истини, няма нищо общо с еднаквото значение на религията. Тайната на Голгота е такава, че тя не е никаква особена привилегия, а е една истина на Духовната наука, която също както Коперниковата мирова система, може да бъде призната от всяка религиозна система и не става дума за изтъкването на едно религиозно вероизповедание, като заемащо върховно място над другите религии, а за това, че изнасянето на Тайната на Голгота е един установен факт от новата Духовна наука. Ако това е още особено неразбираемо, то още по неразбираемо е да се говори за това, че всички религиозни вероизповедания, трябва да бъдат сравнявани абстрактно и че трябва да се приеме един вид абстрактна равностойност на същността на всички религиозни вероизповедания.
Защото тук трябва конкретно да съпоставим тези различни вероизповедания, не е това което Християнството е станало в течение на времето като едно, или друго вероизповедание, а с това, което то съдържа по същество, по своето съдържание.
към текста >>
При тези
конкретни
изследвания се установи, как физически ние приемаме в нас целия Космос и го внасяме отново в съществуванието.
Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество. Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви. Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си. Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя. И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям грях, да остави неизползувани тези сили.
При тези конкретни изследвания се установи, как физически ние приемаме в нас целия Космос и го внасяме отново в съществуванието.
Да, от онези сили, които човек носи фактически със себе си, само малко са фактически онези сили, които произхождат от Земята. Ние разглеждаме човека по отношение на силите, които действуват в неговото физическо тяло, царуват в неговото етерно тяло, царуват в неговото астрално тяло и в неговия Аз. Силите, които действуват в нашето физическо тяло ни идват без съмнение непосредствено от Земята, обаче от това което се нуждаем за етерното тяло не можем да го извлечем непосредствено от Земята, а само от силите, които действуват върху нас между смъртта и едно ново раждане. Един човек, който не е развил религиозни импулси, не може да приеме в себе си правилно силите, които се намират в сферата на Венера. Силите от които се нуждаем за етерното тяло можем да получим, когато се разширяваме в планетната система.
към текста >>
149.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Всъщност, за изяснението на тези въпроси, общите разглеждания съвсем не допринасят такава полза, както отделните
конкретни
случаи, които описват, как може да изглежда това, или онова.
Когато човекът не съществува вече за физическите сетива, възниква първо загадъчният въпрос: Какво е тогава положението на човека след смъртта. Какво става с човека след смъртта. Официалната наука не може да даде никакъв отговор, защото тя констатира само това, което очите виждат, когато физическото тяло се разлага. Физическият мозък също се разлага и ясно е, че той не може да бъде от никаква полза за това, което човекът изживява без физическата дреха, без физическото тяло. и въпреки това въпросите, които се отнасят за отвъдният свят са налице и искат настоятелно отговор.
Всъщност, за изяснението на тези въпроси, общите разглеждания съвсем не допринасят такава полза, както отделните конкретни случаи, които описват, как може да изглежда това, или онова.
Това може да действува непосредствено в живота.
към текста >>
150.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
При това наше събиране, не бих искал да ви развивам общи теории, а да разгледам
конкретни
неща, когато искаме да отговорим на такива въпроси като този, който току що бе зададен.
При това наше събиране, не бих искал да ви развивам общи теории, а да разгледам конкретни неща, когато искаме да отговорим на такива въпроси като този, който току що бе зададен.
Ясновидецът, който може да вижда в духовните светове, стига също постепенно до това, да прозре онзи живот, който човек води между смъртта и едно ново раждане. Този живот между смъртта и едно ново раждане протича в духовните царства, които постоянно са около нас, на които ние постоянно принадлежим с една най-добра част на нашият духовно душевен живот. Когато човекът е минал през вратата на смъртта и е съблякъл своето физическо тяло, той живее единствено в духовният свят, живее в един свят, който иначе остава затворен за него, докато той си служи с физическите сетива и с ума свързан с мозъка. Ясновидецът може да проследи живота между смъртта и едно ново раждане. Основните въпроси, които възникват и които първо са меродавни за нашите идеали са всъщност от разглеждането на този живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Нека разгледаме едно друго
конкретно
изживяване на ясновидеца.
Нека разгледаме едно друго конкретно изживяване на ясновидеца.
Когато разглеждахме хора, които живеят между смъртта и едно ново раждане и приведем на обикновен език това, което ни измъчва те казват: В мене живее нещо, което ми причинява болка, страдание, които излизат от самия мене. Това е както главоболието при физическият човек, само че вътрешна болка, така го чувствуват такива хора след смъртта. Аз самият си причинявам това, аз самият си създавам болката. И след смъртта човек може да се оплаква много от вътрешни болки и вътрешни страдания. Когато като ясновидец проследим, докъде идват тези вътрешни болки, тези болки, които сполетяват човека след смъртта, трябва да се препишат на начина, по който той е водил своя живот на Земята.
към текста >>
151.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И можем да кажем: Колкото и разпространено да бъде определено висше ясновидство между днешното човечество, което дава възможност да се вижда в другите светове, колкото и много описания да има на духовните области, толкова малко съществува едно действително,
конкретно
виждане в миналите прераждания, което да е развито по такъв начин, че да се използуват само силите на говора.
Те водят до сили на измамата, но те водят именно до това, когато не са правилно развити, тогава под влияние на тези сили ясновидецът може да пропадне, отколкото да се развие и издигне. Така, че тези сили, които дават на човека способността да вижда минали земни въплъщения са най-опасните. Човек трябва да развие тези сили само тогава, когато същевременно се погрижи за развитието на своята морална чистота. Ето защо човек трябва да развие в себе си най-чистата моралност, когато иска да развие тези сили. Знаещите учители не ще се съгласят да дават лесно указания за систематичното развитие на тези сили, които позволяват виждането на миналите земни съществувания.
И можем да кажем: Колкото и разпространено да бъде определено висше ясновидство между днешното човечество, което дава възможност да се вижда в другите светове, колкото и много описания да има на духовните области, толкова малко съществува едно действително, конкретно виждане в миналите прераждания, което да е развито по такъв начин, че да се използуват само силите на говора.
Ето защо обикновено за целта се вземат други средства, когато някой сведущ иска да насочи хората към виждането на миналите земни съществувания. И тук ние стигаме до една интересна точка, която ни показва, как действително човек трябва да обръща внимание на нещата, които иначе малко взема под внимание. Рядко може да се случи, някой да бъде доведен в неговото духовно ръководство до там, да вижда в миналите земни съществувания само чрез развитието на силите на говора. Въпреки това съществуват много хора, които в настоящето време могат това, то се постига обикновено с други средства. И едно от тези средства е такова, което може да изглежда чудновато, което обаче почива напълно на една дълбока истина.
към текста >>
152.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Това, което при Кришна е Йога, при Павел е превърнато в нещо
конкретно
, а именно във вярата, която трябва да заеме мястото на закона.
А всичко онова, което намираме във философията Санкхия като закономерно вникваме във формите на света, е превърнато в нещо историческо и е идентично с това, което апостол Павел нарича Закон. И на края, при апостол Павел, третото направление се проявява като вяра във възкръсналия Христос.
Това, което при Кришна е Йога, при Павел е превърнато в нещо конкретно, а именно във вярата, която трябва да заеме мястото на закона.
към текста >>
153.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Само онези хора, които никога не изпитват желание да научат нещо
конкретно
за окултните факти, могат да сложат всички свръхсетивни опитности под един общ знаменател и да смесят виденията на Павел с виденията на други личности, каквито са например по-късните светии.
Благодарение на въпросното Събитие от Дамаск, той знаеше: Да, след Мистерията на Голгота, в самата планетарна сфера на Земята вече живеят всички онези сили, които възкръснаха при Мистерията на Голгота. Или, с други думи: той позна възкръсналия Христос! Ето кого започна да проповядва той от този момент нататък. И защо той можа да го възприеме тъкмо в този вид? Тук се налага да насочим нашето внимание върху характера на една такава визия, върху едно такова събитие, каквото е това от Дамаск, защото сега ние все пак сме из правени пред една визия, пред едно събитие от твърде особен род.
Само онези хора, които никога не изпитват желание да научат нещо конкретно за окултните факти, могат да сложат всички свръхсетивни опитности под един общ знаменател и да смесят виденията на Павел с виденията на други личности, каквито са например по-късните светии.
Какво се случи всъщност, и защо Павел можа да види Христос по онзи не обикновен начин, по който той му се откри пред Дамаск? Защо Павел беше напълно сигурен: Да, това е възкръсналият Христос? Този въпрос ни връща назад към един друг въпрос: Какво всъщност беше необходимо, за да може при Кръщението в реката Йордан цялото Христово Същество да се въплъти в Исус от Назарет? Впрочем ние вече посочихме през каква подготовка трябваше да премине онова човешко тяло, в което се въплъти Христовото Същество.
към текста >>
154.
Съдържание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Януари 1912 година; в нея той описва съвсем
конкретни
, разбираеми за всеки упражнения.
В двете мюнхенски лекции, държани на 25. и 27. февруари 1912 година, Рудолф Щайнер скицира съвсем нов възглед относно несъзнателните страни на душевния живот, което същевременно се явява и като отговор на психоанализата, стремяща се но това време към обществено признание; той разкрива родството на тези скрити страни на душата с по-висшите душевни способности, които предстоят да се развият в бъдеще. Как душевният живот може да се проникне със съзнанието и по този начин да се развие по-нататък, показва лекцията «Нервност и Азовост» от 11.
Януари 1912 година; в нея той описва съвсем конкретни, разбираеми за всеки упражнения.
В другите лекции Рудолф Щайнер разглежда развитието на отделни душевни способности: удивление, съвест, честност и обич, и тяхното значение.
към текста >>
От този том могат да се получат както много
конкретни
стимули за задълбочаване и по-добро разбиране на цялостния човешки душевен живот, така и отговарящо на съвремието разбиране на явлението Христос.
От този том могат да се получат както много конкретни стимули за задълбочаване и по-добро разбиране на цялостния човешки душевен живот, така и отговарящо на съвремието разбиране на явлението Христос.
към текста >>
155.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И макар че тези личности ни изглеждат толкова различни, все пак ще съумеем да ги разберем чрез това, което духовното познание ни дава като
конкретни
факти за човешкото прераждане и карма.
И нищо земно, нищо на нашата Земя не е в състояние да го запази. Но чрез духовната наука ни става ясно, че това, което живее като индивидуалност в Рафаел, каквото тази индивидуалност си е изработила, се запазва и изработеното отново ще се появи с нея. И когато узнаем, че същата тази индивидуалност отново се появява в поета Новалис44 и вземем ли първото предвестие на Новалис, което се появява като зора на една нова, жива идея за Христос, тогава ще си кажем: Дълго време преди във външния свят да изчезне това, което е направил Рафаел, дълго време преди това тази индивидуалност ще бъде отново тук, за да даде в нова форма онова, което има да даде на човечеството. Колко хубаво е, че западната култура през един определен период разглежда само отделната ограничена личност, колко хубаво е, че ние се научаваме да обичаме дадена личност в нейния отделен живот! Колко безкрайно се обогатява нашата душевност, когато се научаваме как вечното в човека преминава от една личност в друга личност!
И макар че тези личности ни изглеждат толкова различни, все пак ще съумеем да ги разберем чрез това, което духовното познание ни дава като конкретни факти за човешкото прераждане и карма.
Не толкова от общите понятия и учения ще има полза човечеството, колкото точно от това, което може да хвърли светлина в детайлите. Тогава някои неща, които могат да се постигнат само чрез интуитивното виждане и чрез окултното изследване, ще могат да се прибавят към другите факти и тогава най-после можем да насочим поглед към самата Мистерия на Голгота, можем да си припомним, че в тридесетата година от живота на Исус от Назарет Христос е навлязъл в него и е преминал през Мистерията на Голгота.
към текста >>
156.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ето защо в днешно време ще бъде много трудно, ако човек реши да проправи някакъв път с помощта на тези толкова
конкретни
факти, извлечени, направо от Духа, какъвто е случаят с Петото Евангелие.
Има един човек защо пък да не назовем имена който стана много известен, именно защото непрекъснато говори за Духа: Рудолф Ойкен *31. Да, той непрекъснато говори за Духа, обаче ако прочетем всичките му книги опитайте се да го сторите навсякъде ще срещнете: Духът съществува, човекът трябва да го усети, да го изживее и т.н. Този мотив, облечен в безкрайни фрази, звучи във всичките му книги и навсякъде четем: Дух, Дух, Дух! Ето как се говори днес за Духа, защото хората са високомерни, а и не полагат усилия, за да стигнат до изворите на самия Дух. И тези хора днес са широко известни, уважавани от всички!
Ето защо в днешно време ще бъде много трудно, ако човек реши да проправи някакъв път с помощта на тези толкова конкретни факти, извлечени, направо от Духа, какъвто е случаят с Петото Евангелие.
За тази цел са необходими сериозност и усет за истината. Една от най-новите книги на Ойкен носи заглавието: „Можем ли все още да бъдем християни? ". Страниците на тази книга не са нищо друго, освен безкрайни фрази, съставени от Дух и душа, от душа и Дух, и за всичко това се изписват много томове, понеже така се печелят уважение, слава и титли като се обяснява на хората, че трябва да знаят нещо за Духа. Обаче днешните читатели не забелязват вътрешната неистинност на повечето автори, а колко бихме искали да вярваме, че най-после хората ще се научат да четат. На една от страниците четем: Днешното човечество е престанало да вярва в демони; от хората вече не се изисква да вярват в демони!
към текста >>
157.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Оттук нататък това навлизане в обвивките на едно
конкретно
човешко тяло стана източник на страдания за цели три години.
Оттук нататък това навлизане в обвивките на едно конкретно човешко тяло стана източник на страдания за цели три години.
Защото проучването на Петото Евангелие в светлината на Хрониката Акаша, показва, че Христовото Същество не стана изведнъж едно пълно цяло с трите тела на Исус от Назарет. Когато виждаме Христос Исус да ходи по Земята, ние се досещаме, че макар и трите тела да са проникнати от Него, все пак Христос не е изцяло в тях, както нормално един друг човешки Аз прониква в принадлежащите му тела; в случая трите тела на Исус от Назарет бяха само слабо докоснати като от една могъща аура. Напълно възможно беше и то се случваше много пъти, а именно, че тялото на Христос Исус се намираше тук или там, в уединение или заедно с други хора, обаче действителният Христос като едно духовно Същество изобщо не присъствуваше на това място, а се движеше из страната. Не винаги, когато Христос се явяваше тук или там, на един или друг от апостолите, не винаги това духовно Същество се намираше във физическото тяло на Христос Исус. В тези случаи Той се явяваше в едно духовно тяло, което беше толкова силно, че другите винаги го усещаха като физическо присъствие, като осезаема физическа реалност.
към текста >>
158.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ние добре знаем първоначално за тези неща ще загатнем само по един твърде абстрактен начин, но по-късно ще ги разгледаме съвсем
конкретно
, че тук става дума за това, да бъдат разкрити тайните на Изида.
Ние добре знаем първоначално за тези неща ще загатнем само по един твърде абстрактен начин, но по-късно ще ги разгледаме съвсем конкретно, че тук става дума за това, да бъдат разкрити тайните на Изида.
Лесно е да си представим образа на древната Изида и детето Хор, както и връзката между Изида и Хор, сина на Изида и Озирис. Обаче това е една абстрактна представа. Зад нея, естествено, са скрити дълбоки тайни. Младежът от Саис не беше достатъчно зрял, за да се устреми към тях. После, когато влезе в замъка, Парсифал пропусна да зададе въпроса за чудесата на Свещения Граал и първото, което срещна, беше една жена, една годеница, която оплакваше своя току-що починал годеник, когото държеше в скута си: ето образа на скърбящата майка, държаща своя мъртъв син в ръцете си, един образ, с чиято помощ по-късно беше представяна тъгуващата Богородица с тялото Христово!
към текста >>
159.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Обаче наред с тези
конкретни
описания, извлечени от Петото Евангелие, ние се стремим и към едно по-добро разбиране на всичко онова, което е свърза но с Мистерията на Голгота.
Сега обаче ние се обръщаме към младежките години на Исус от Назарет, такива каквито те се откриват пред духовно-научното изследване, за да видим, как онова същество, което наричаме Исус от Назарет, се появи пред Йоан Кръстител, когато наближи времето, Христос да се въплъти в него.
Обаче наред с тези конкретни описания, извлечени от Петото Евангелие, ние се стремим и към едно по-добро разбиране на всичко онова, което е свърза но с Мистерията на Голгота.
Нека днес преди всичко да насочим душевния си поглед върху онзи, когото обикновено наричаме Предтеча: върху Йоан Кръстител, както и върху някои важни подробности, свързани с мисията на Йоан Кръстител.
към текста >>
А докато бива подготвяна тук ще представя нещата по-скоро абстрактно, защото по-късно ще имаме възможност да ги разгледаме
конкретно
, един срещу друг застават Христос Исус и Йоан Кръстител.
И така, Мистерията на Голгота наближава своята върхова точка.
А докато бива подготвяна тук ще представя нещата по-скоро абстрактно, защото по-късно ще имаме възможност да ги разгледаме конкретно, един срещу друг застават Христос Исус и Йоан Кръстител.
И когато потопим душата си в това, което току-що казахме за Йоан Кръстител, то ще ни подскаже по какъв начин Христос Исус застава пред Йоан Кръстител: като пред онзи, който най-добре разбира какво именно означава да се почита Духът на Земята.
към текста >>
160.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Но когато прозвучат
конкретни
послания от духовните светове, засягащи еволюцията на човечеството, те срещат не само добронамерени слушатели, а направо по беснели критици, какъвто беше случаят с истината за двете момчета Исус, която успя да хвърли истинска светлина в разбирането на всички обективно мислещи хора.
Днес отново съм длъжен да говоря за някои неща, които се получиха в резултат на нашия антропософски живот, а именно в резултат на духовно-научните изследвания, проведени в свръхсетивната област на Акаша и отнасящи се до живота на Исус. Допълнителни факти изнесох и в други градове, а пред Вас искам да засегна още нещо, и то от строга определена гледна точка. Общо взето, налага се да подчертая: никак не е лес но да се говори за подобни неща, понеже на резултати, получени от непосредствени духовни изследвания, днес се гледа с лошо око, макар и по принцип да се допуска съществуването на някакъв „всеобщ Дух", за който обаче се говори прекалено наивно и абстрактно.
Но когато прозвучат конкретни послания от духовните светове, засягащи еволюцията на човечеството, те срещат не само добронамерени слушатели, а направо по беснели критици, какъвто беше случаят с истината за двете момчета Исус, която успя да хвърли истинска светлина в разбирането на всички обективно мислещи хора.
Ето защо аз моля съобщенията в днешната лекция да бъдат приети с истинско преклонение пред духовния свят, защото изнесени извън нашите кръгове, те лесно биха могли да останат недоразбрани и да породят явна враждебност.
към текста >>
Да, за човешките души е истинска помощ, ако могат често да си спомнят за Мистерията на Голгота, както и за други
конкретни
събития, които днес все още подлежат на окултно изследване.
Но от друга страна, има гледни точки, съгласно които човек е длъжен да говори за тези неща. Една от тези гледни точки е, че нашата епоха действително се нуждае от едно истинско обновяване на разбирането за Христовото Събитие, от един обновен поглед в същността на това, което се разигра като Мистерия на Голгота. Има и друга гледна точка. Според нея именно окултното изследване е тясно свързано с цялото светоусещане, което произлиза от Духовната Наука и което потвърждава каква огромна помощ за човешките души представлява това, че те често могат да си спомнят за най-великите събития от историята на човечеството.
Да, за човешките души е истинска помощ, ако могат често да си спомнят за Мистерията на Голгота, както и за други конкретни събития, които днес все още подлежат на окултно изследване.
Още веднъж бих желал да изтъкна голямата душевна стойност на спомените за такива събития и да се спра на някои неща, които идват в резултат от изследването в свръхсетивната област на Хрониката Акаша и които представляват един вид Евангелие, Петото Евангелие. Другите четири Евангелия също не са написани едновременно; те също са възникнали чрез инспирации, идващи от Хрониката Акаша. Днес ние живеем в една епоха, когато се сбъдват думите на Христос Исус: „Аз съм с вас през всички дни". Загадъчни са времената, в които Той е съвсем близо до нас и ни казва нови неща, макар и те да са станали още в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Това изключително събитие не губи нищо от своето величие, ако го разглеждаме в неговите
конкретни
подробности.
Преди време, макар и доста абстрактно, аз описах как Христовото Събитие е поставено в самия център на планетарната Земна еволюция.
Това изключително събитие не губи нищо от своето величие, ако го разглеждаме в неговите конкретни подробности.
Описваме ли ги правилно, въпросното събитие застава пред нас нагледно и живо. Когато един ден Петото Евангелие заеме своето подобаващо място защото, макар и може би след доста продължителен период от време, човечеството наистина ще се нуждае от него, това изключително събитие ще бъде разглеждано по съвсем друг начин. Петото Евангелие ще се превърне в извор на утеха и здраве, то ще стане една книга на силата. В края на Четвъртото Евангелие са записани онези думи, които всички знаем: Че светът не е в състояние да побере книгите, които биха могли да бъдат написани. Тези думи отговарят на истината.
към текста >>
161.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Не като обработени идеи, не като нещо, което да бъде подобно на обработените от Платон или Аристотел идеи, а като вдъхновения, като нещо, което стоеше пред тях с пълна сила като
конкретни
вдъхновения.
Нека за тази цел още веднъж се запитаме: Защо древните индийски Риши биха могли с тяхната извънредно дълбока мъдрост да разберат така лесно Христа-Исуса? Ето, това е една тривиалност, но все пак е вярно: защото те имаха необходимите мъдрости и понятия, които Четвъртата следатлантска епоха нямаше. Те имаха всичко това, за което например напразно жадуваха гностиците, а също и агностиците и апостолски те отци, както ги наричат. Те имаха всичко това; но как го имаха?
Не като обработени идеи, не като нещо, което да бъде подобно на обработените от Платон или Аристотел идеи, а като вдъхновения, като нещо, което стоеше пред тях с пълна сила като конкретни вдъхновения.
Тяхното астрално тяло беше обхванато от това, което се вливаше в него от Вселената; и от действието на Космоса в тяхното астрално тяло произлизаха понятията, които след това биха могли да извикат пред душата им Съществото на Христа-Исуса. Бихме могли да кажем: Това беше дадено на хората. Хората не бяха си го разработили; то идваше като извиращо от дълбочините на астралното тяло. И то извираше с една чудесна яснота и бистрота от астралното тяло на свещените Риши и техните ученици и общо взето от цялата принадлежаща на Първата след атлантска епоха култура. И това намаля все повече, но все още съществуваше във Втората и Третата след атлантска културна епоха и се запази като един слаб остатък в Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>
162.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
– Един такъв човек не стига дотам, че
конкретно
да си представя духовните същества, както прави това спиритуалистът, обаче размишленията му все пак го насочват към духовната страна на света, въпреки че за него тя остава твърде смътна и неопределена.
За Лайбниц това беше монадата. И той си казваше: Сигурно има много монади и тези монади са с най-различна яснота. Ако аз имам тук един глобус, вътре в него се намират много монади, както например в рояка от комари има много отделни комари, обаче тези монади остават почти несънателни. Част от тях развиват в себе си неясни, съвсем тъмни представи. Има други монади, които сънуват; има монади, които развиват в себе си будни представи; накратко, има монади, намиращи се на най-различна степен.
– Един такъв човек не стига дотам, че конкретно да си представя духовните същества, както прави това спиритуалистът, обаче размишленията му все пак го насочват към духовната страна на света, въпреки че за него тя остава твърде смътна и неопределена.
Той я нарича монада, което означава, че той е загрижен само за нейния представен характер.
към текста >>
163.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Той навлиза съвсем
конкретно
в идеализма и го „улавя” толкова интензивно, сякаш държи в ръцете си някакъв предмет; този човек е гностик в полето на идеализма.
Докато при други обстоятелства човек може да се изяви като гностик в полето на идеализма; и тогава той ще има особената предразположба ясно да разпознава идеалите на човечеството и идеите на света. И тук разликата между единия и другия човек по отношение на идеализма е много съществена, понеже, нали така, и двамата могат да са негови привърженици. Първият си остава един идеалистичен мечтател, който винаги подчертава, че е идеалист, и думата идеал, идеал, идеал не слиза от устата му, обаче той всъщност не познава много идеали и няма способността да отправя към тях своя вътрешен взор и ясно да различава техните контури. За разлика от него, вторият не само говори за идеали, но е в състояние така да ги изобразява в душата си, сякаш е художник, който рисува върху своето платно.
Той навлиза съвсем конкретно в идеализма и го „улавя” толкова интензивно, сякаш държи в ръцете си някакъв предмет; този човек е гностик в полето на идеализма.
Или казано с други думи: Той поначало е гностик, обаче в конкретния случай се оставя главно под въздействието на онази част от духовния Зодиак, която определихме като „идеализъм”. Но нека да продължим нататък.
към текста >>
164.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
И така ние се чувстваме включени в логиката на Космоса, или казано още по-
конкретно
, ние се чувстваме реално поставени в логиката на йерархиите, а като човешки души, ние се чувстваме приютени в космическите мисли, както от друга страна, ние чувстваме как нашите малки мисли са приютени в нашия душевен живот.
Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят. Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н. И това, което представляват хората, всъщност са преценките на Космоса, становищата на Космоса, които произтичат от тези понятия.
И така ние се чувстваме включени в логиката на Космоса, или казано още по-конкретно, ние се чувстваме реално поставени в логиката на йерархиите, а като човешки души, ние се чувстваме приютени в космическите мисли, както от друга страна, ние чувстваме как нашите малки мисли са приютени в нашия душевен живот.
към текста >>
165.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Тук Вие виждате едно по-точно предаване на това, което не можах да сторя така точно в моята публична сказка: как именно
конкретно
навлизаме в областите, които преживяваме между смъртта и едно ново раждане.
Тогава човек гледа своето тяло като нещо съществуващо после. Той се намира сега действително само в течащото напред време. И на мястото на вън и вътре сега е настъпило едно преди и едно след това. Благодарение на това ние сме в състояние чрез едно такова излизане от тялото действително да проникнем в областите, в които живеем между смъртта и едно ново раждане; защото вървим обратно във времето, живеем в един живот, който сме живели преди този земен живот. И този земен живот се явява такъв, че ние казваме: Какво има там в бъдещето, какво ни се явява като послешно?
Тук Вие виждате едно по-точно предаване на това, което не можах да сторя така точно в моята публична сказка: как именно конкретно навлизаме в областите, които преживяваме между смъртта и едно ново раждане.
Връщайки се в живота, който по-рано сме живели духовно, ние сме излезли по този път от нашето тяло, но с това сме излезли и вън от пространството. Благодарение на това напускането на тялото от сегашното към предишното има в себе си една по-висока степен на вътрешност в сравнение с първо описаното излизане и за духовния изследовател описаното сега излизане от тялото има безкрайно по-голямо значение от посоченото вчера, което не излиза извън пространството. Защото ние можем да разберем онова, което съставлява дълбоките вътрешности на душата, само когато използуваме описания днес път. И тук бих искал първо да Ви приведа един пример, от който ще видите, как човек трябва да се стреми да проникне зад интимностите и тънкостите на човешкия живот.
към текста >>
166.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Тези изправания, тези изкупвания стават и чрез други предпоставки: но би трябвало да изброя хиляди и хиляди
конкретни
случаи, ако бих искал да докажа всичко, което е свързано с този важен въпрос на кармата.
Тези изправания, тези изкупвания стават и чрез други предпоставки: но би трябвало да изброя хиляди и хиляди конкретни случаи, ако бих искал да докажа всичко, което е свързано с този важен въпрос на кармата.
Да вземем например следния случай; да предположим, че през времето, което следва мировия среднощен час, ние се намираме в духовния свят така, че поглеждаме назад към определени радости, които сме имали, и казваме: ние можем да превърнем действията на тези радости в способности, които можем да изразим после, когато отново ще бъдем въплътени. Но тогава може да се случи следното. Ние можем да забележим: Когато сега в твоето настоящо положение превръщаш тези минали изживявания в способности, смущават те, пречат ти определени елементални същества. /Това може да се случи/. Тези елементални същества не ти позволяват да усвоиш действително тези способности.
към текста >>
167.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Сега, скъпи мои приятели, аз не бих искал да ви описвам абстрактно това, което имам да казвам, а бих искал да изходя най-напред от едно съвсем
конкретно
разглеждане.
Сега, скъпи мои приятели, аз не бих искал да ви описвам абстрактно това, което имам да казвам, а бих искал да изходя най-напред от едно съвсем конкретно разглеждане.
към текста >>
168.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
За да се изкажа съвсем ясно, скъпи мои приятели, бих искал да свържа тези неща с
конкретни
изживявания, бих искал да ги свържа с изживявания, кои то някои от приятелите, стоящи тук, вече познават, които обаче тази вечер ще осветлим особено от една определена гледна точка, за да могат да бъдат съпоставени с това, което току-що казах за природата на човешките идеали.
И този; свят на идеалите може да застане за човека след смъртта по такъв на чин пред неговата душа, че той да чувствува по отношение на него нещо, което бихме могли да облечем с думите: "Да, тези идеали, които бяха разпалили и озарили най-дълбоко моето сърце, на които съм гледал като на най-ценното, като на най-вътрешното благо на моето сърце, тези идеали сега ми изглеждат като нещо чуждо. Те изглеждат така, като че ли съвсем не принадлежат на всичко онова, за което аз си спомням като за действителни земни преживявания на физическото поле". И въпреки това, умрелият човек отново се чувствува като магнетически привлечен към тези свои идеали, той се чувствува като че ли е омагьосан от тези идеали. Тези идеали могат да имат нещо извънредно привличащо за мъртвия. Но те могат да имат и нещо, което да го изпълва с една лека уплаха, за която той чувствува, че може да стане опасно за него, че това може да го отчужди от Земната еволюция и от всичко, което свързва Земната еволюция с един живот, който е между смъртта и едно ново раждане.
За да се изкажа съвсем ясно, скъпи мои приятели, бих искал да свържа тези неща с конкретни изживявания, бих искал да ги свържа с изживявания, кои то някои от приятелите, стоящи тук, вече познават, които обаче тази вечер ще осветлим особено от една определена гледна точка, за да могат да бъдат съпоставени с това, което току-що казах за природата на човешките идеали.
към текста >>
169.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Накратко: ние не бива да се придържаме само към общото твърдение на пантеистите, като казваме, че в основата на физическия свят стои един духовен свят, а трябва да разглеждаме нещата
конкретно
при всяко отделно физическо събитие трябва да бъдем наясно върху следното: в неговата основа стои едно духовно събитие, едно истинско духовно събитие и само взаимното допълване между физическото и духовното събитие дава едно цяло.
И така, ние можем да приведем хипотетични примери от всякакъв вид за това, как тук, на физическото поле, се разиграва някакво събитие, но и че съществува едно етерно тяло на същото това събитие, с други суми, едно елементарно, едно свръхсетивно събитие, което е свързано с физическото.
Накратко: ние не бива да се придържаме само към общото твърдение на пантеистите, като казваме, че в основата на физическия свят стои един духовен свят, а трябва да разглеждаме нещата конкретно при всяко отделно физическо събитие трябва да бъдем наясно върху следното: в неговата основа стои едно духовно събитие, едно истинско духовно събитие и само взаимното допълване между физическото и духовното събитие дава едно цяло.
към текста >>
170.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Да, ето какво може да се получи в един
конкретно
взет случай.
Да, ето какво може да се получи в един конкретно взет случай.
Но това не прави никакво впечатление на хората, защото те обикновено казват: Не винаги може да се проследи целият живот на онези, които излизат от училищата. Това е изключено. А и съвсем не е най-важното. Така обикновено мислят хората.
към текста >>
Обаче пророчеството, предсказването на едно отделно,
конкретно
събитие, което носи в себе си живите сили на еволюцията, такова предсказване е възможно само тогава, когато погледът е насочен към онези явления, които Луцифер и Ариман пренасят от настоящето в бъдещето.
Нека добре да запомним тази разлика, скъпи приятели. Пророчеството като такова не е нещо невъзможно.
Обаче пророчеството, предсказването на едно отделно, конкретно събитие, което носи в себе си живите сили на еволюцията, такова предсказване е възможно само тогава, когато погледът е насочен към онези явления, които Луцифер и Ариман пренасят от настоящето в бъдещето.
към текста >>
171.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Нека сега да пристъпим към опиянението ако човек изтрезнее напълно, той неизбежно се включва в един пречистен, интензивен религиозен живот; с помощта на точни и
конкретни
понятия той задълбочава религиозните си изживявания: и всичко това се дължи на импулсите, които той е приел от Духовната наука.
Нека сега да пристъпим към опиянението ако човек изтрезнее напълно, той неизбежно се включва в един пречистен, интензивен религиозен живот; с помощта на точни и конкретни понятия той задълбочава религиозните си изживявания: и всичко това се дължи на импулсите, които той е приел от Духовната наука.
Ако сега обаче се обърнете към един човек, който не желае да има нищо общо с идеите на Духовната наука, и ако този човек нека да приемем, че той разгръща своята дейност в областта на днешната теология бъде принуден, макар и за миг, да погледне, така да се каже, духовно-научните истини право в очите, тогава той ще изтрезнее по един твърде странен начин както изтрезняват онези, които вече не са пияни, но последиците на алкохолното опиване са все още в кръвта им. Да, този човек ще изпадне в тежък махмурлук. Днес това се забелязва на всяка крачка. Да, ако днес, когато Духовната наука е вече добре позната, но не и разбрана това се наблюдава особено в местата около Дорнах, където теолозите все пак са чували нещо за нея, ако днес Вие се вслушате в техните думи, ще установите съвсем ясно: всичко това при тях се проявява, общо взето, като един вид махмурлук, в който те изпадат поради обстоятелството, че макар и за кратко, трябва да се докоснат до антропософските понятия и идеи: все такива неща, вместо които те разполагат единствено с опияняващи, безсмислени думи и точно с тези думи без никакви вътрешни основания теолозите се опитват да ни обяснят духовния произход на човешката душа. Те се ужася ват от евентуалното отрезвяване, което едва ли ще понесат, защото знаят: тук пред тях не възниква каквато и да е яснота, а извинете ме за грубия израз само един навъсен череп!
към текста >>
Колко много човешки същества има днес, които са направо безпомощни и не могат да подхванат нищо, понеже не са в състояние да изпълнят душите си с едни или други
конкретни
импулси от духовния свят!
Следователно за мнозина това се превръща в идеал: Азът да бъде премахнат, заличен! Но в действителност в този си вид Азът ще бъде премахнат едва през Шестата следатлантска епоха, и то само тогава, когато човечеството започне да се осланя единствено на природата; защото, ако липсват волевите импулси, идващи от средищния център на личността, тогава за Аза ще се говори все по-малко и по-малко. През Петата следатлантска епоха хората все пак имаха задачата да се издигнат до развитието на един Аз; но този Аз би могъл да им се изплъзне, ако те не го търсят с цената на непрекъснати вътрешни усилия. И за съжаление колко много хора срещаме днес, които споделят усещането за едно безсилие на техния Аз; да, нека да не забравяме, че от друга страна, има и хора, които са наясно с тези неща.
Колко много човешки същества има днес, които са направо безпомощни и не могат да подхванат нищо, понеже не са в състояние да изпълнят душите си с едни или други конкретни импулси от духовния свят!
Да, ние сме изправени пред тази мъчителна гледка на неизразими душевни бедствия и те са много по-разпространени в нашия свят, отколкото обикновено си мислим. Защото броят на хората, които бих казал стоят безпомощни пред видимия свят и не съумяват да открият в своята душевна организация необходимите духовни импулси, за да напредват с този Аз през света на явленията, броят на тези хора става все по-голям и по-голям.
към текста >>
Когато обсъждаме подобна тема, налага се да говорим за съвсем
конкретни
неща.
Когато обсъждаме подобна тема, налага се да говорим за съвсем конкретни неща.
За да си спомним за Аза в нашите следващи инкарнации, необходимо е преди това действително да сме проникнали в истинската природа на Аза именно с помощта на антропософията. Нима човек може да си спомни нещо, което никога не си е представял и за което никога не е мислил? Ето защо не бива да се учудваме, че днес хората все още не могат да си спомнят за Аза, тъй като в предишните си инкарнациите нито са си представяли Аза, нито са мислили върху него. И напълно естествено е, че сънуващата логика на така наречения монизъм винаги ще настръхва срещу всичко онова, което би могло да възникне от истинската логика на антропософията.
към текста >>
172.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И ние можем да посочим такива
конкретни
духовни влияния.
Разбира се, може би за човешкия егоизъм е по-привлекателно всичко това да се приписва само на нечия гениалност. Но нещата стоят така, че и това, което се проявява вътрешно, се дължи на външни духовни влияния.
И ние можем да посочим такива конкретни духовни влияния.
Имаме работа с етерното тяло на едно момче, което тяло е станало на седем години и е могло да се грижи за физическото тяло още шест-седем десетилетия, което с цялата могъща формираща сила, необходима за оформянето на човешкото тяло, сега се намира в етерната аура на Дорнахската сграда.
към текста >>
173.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Светът за нас е изпълнен с
конкретно
духовно съдържание или духовни сили и духовни същества.
Ако ми позволите, бих искал да Ви представя следните мисли в образна, в имагинативна форма. В духовната наука ние слушаме за действителния духовен свят, за конкретния духовен свят, за елементарните същества, които ни заобикалят. Слушаме за йерархиите, за ангели, архангели и т.н.
Светът за нас е изпълнен с конкретно духовно съдържание или духовни сили и духовни същества.
На тези същества, които обитават духовния свят, не им е безразлично, че знаем за тях! В четвъртия следатлантски период им е било малко или много безразлично, но в петия следатлантски период вече не им е безразлично, а това е така, сякаш някой ги лишава от духовна храна, когато хората тук, на земята, не знаят нищо за тях. Духовният свят е в тясна връзка със сегашния физически земен свят. Това най-добре ще се разбере, ако Ви кажа нещо, което може би ще изглежда парадоксално, което обаче просто е вярно. И въпреки че днес не е възможно да се каже много, някои истини трябва да се дадат, защото хората не могат да живеят без тези истини.
към текста >>
Но той не разпознава още, че в петата следатлантска епоха това може да дойде само от действителното,
конкретно
духовно познание.
Единственото, което всъщност не се харесва на автора, е издигането към духовното познание, към конкретното, реалното духовно познание. Което значи, че той би искал да има това, което може да произлиза от теософията – също и според възгледите му – като импулси за морално усъвършенстване на човека.
Но той не разпознава още, че в петата следатлантска епоха това може да дойде само от действителното, конкретно духовно познание.
Не разпознава корените. Той иска да има плодовете без корените. Не разпознава взаимовръзката. Тъкмо този човек е изключително интересен, защото той, както се вижда, също е изучавал усърдно моята книга „Теософия“, но не е разбрал, че едното не е възможно без другото. Той би премахнал с удоволствие главата на тази книга, като задържи тялото, защото разглежда това тяло като нещо стойностно.
към текста >>
Тъкмо при най-добронамерените трябва да открием колко трудно е все още днес за хората да признаят необходимостта от
конкретни
духовни светове.
Че са нужни социално разбирателство, свобода на мисълта, такива хора вече го разбират; че е нужно обаче третото, духовното познание, което трябва да изгради основа за нашата пета следатлантска епоха, това те още не желаят да признаят. Това е нещото, до което те още не могат да достигнат. Това е една от най-важните задачи на духовно-научния светоглед: да се пробуди разбиране за това. Хората все още наричат фантастика издигането в духовните светове. Те не разбират, че тъкмо загубата на познанието за духовните светове е причина за материализма и свързаната с него липса на социално разбирателство, причина е за материалистическия живот, както и за материалистическите убеждения за живота на по-новото време.
Тъкмо при най-добронамерените трябва да открием колко трудно е все още днес за хората да признаят необходимостта от конкретни духовни светове.
Ето защо трябва толкова много да се стремим да спечелим разбиране за такива импулси, каквито са тези, за които исках да говоря в днешната лекция.
към текста >>
В днешната лекция исках да посоча трите големи идеали, конкретните идеали за петата следатлантска епоха:
конкретно
социално човешко разбирателство, мисловна свобода, духовно познание.
В днешната лекция исках да посоча трите големи идеали, конкретните идеали за петата следатлантска епоха: конкретно социално човешко разбирателство, мисловна свобода, духовно познание.
Трите конкретни идеали трябва да зададат на учените посоката към бъдещето. Те трябва да пречистят живота, да дадат на морала импулсите, трябва да станат в най-широк смисъл ориентировачни и насочващи, трябва да изпълват живота и да го на насърчават в рамките на съвременното човечество. Но първите два няма да могат да се изпълнят – социалното разбирателство и мисловната свобода, – ако към тях не се присъедини като трето и духовното познание, защото трябва да бъде развивана съзнателната душа. А най-високата степен на тази съзнателна душа е духът-себесъщност, който ще трябва да бъде естествена заложба в шестия следатлантски културен период. Той не може да се развие без подготвителния етап на онази вътрешна самостоятелност на човека, която се постига чрез разгръщане на съзнателната душа.
към текста >>
Трите
конкретни
идеали трябва да зададат на учените посоката към бъдещето.
В днешната лекция исках да посоча трите големи идеали, конкретните идеали за петата следатлантска епоха: конкретно социално човешко разбирателство, мисловна свобода, духовно познание.
Трите конкретни идеали трябва да зададат на учените посоката към бъдещето.
Те трябва да пречистят живота, да дадат на морала импулсите, трябва да станат в най-широк смисъл ориентировачни и насочващи, трябва да изпълват живота и да го на насърчават в рамките на съвременното човечество. Но първите два няма да могат да се изпълнят – социалното разбирателство и мисловната свобода, – ако към тях не се присъедини като трето и духовното познание, защото трябва да бъде развивана съзнателната душа. А най-високата степен на тази съзнателна душа е духът-себесъщност, който ще трябва да бъде естествена заложба в шестия следатлантски културен период. Той не може да се развие без подготвителния етап на онази вътрешна самостоятелност на човека, която се постига чрез разгръщане на съзнателната душа. В нашата духовно-научна дейност трябва да вземем под внимание факта, че това, което познаваме като абстрактни истини, носи в себе си действителна магическа сила, която само трябва да се освободи, за да може да хвърли истинска ясна светлина върху целия живот.
към текста >>
В този смисъл тези три
конкретни
социални идеали и идеали на познанието представляват също и това, което ще даде на съзнателната душа способността да разбира по нов начин Мистерията на Голгота в петата следатлантска епоха, да приема по нов начин Христос.
В този смисъл тези три конкретни социални идеали и идеали на познанието представляват също и това, което ще даде на съзнателната душа способността да разбира по нов начин Мистерията на Голгота в петата следатлантска епоха, да приема по нов начин Христос.
Защото ние изграждаме реална връзка с духовните светове, като се учим да разбираме как тези светове се отнасят към централния импулс на земното развитие, към Христовия импулс. Христовият импулс ще стане наша реална връзка с духовния свят под влиянието на мислите, които струят от него към земното битие, защото в земното битие след Мистерията на Голгота в човешките души могат да просияят мисли, утешаващи като ярки звезди, както го описах, нагоре към света на ангелите, които са загубили Христос от своите сфери, и така те отново могат да го видят да блести от сферите на човешките мисли.
към текста >>
174.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Но можем да посочим
конкретни
примери.
Особена загадка представлява това, което човекът изживява между раждане и смърт като съдба. В тази дума се съдържа много, изключително много. Вчера в откритата лекция38 успяхме да разберем как въпросите за съдбата придобиват яснота, когато се разглеждат повтарящите се земни животи. Това са най-общи гледни точки.
Но можем да посочим конкретни примери.
Да разгледаме случай, когато някой загубва близък човек. Близкият, да кажем, умира сравнително рано, така че този, който остава, трябва да живее още дълго без този си близък. Ние виждаме, когато в нас е активна една такава мисъл, че пред духовните ни очи се явява нещо, което трябва да представлява съдбовен въпрос за мнозина. Става въпрос за това, че духовната наука наистина може да осветли един такъв съдбовен въпрос. Разбира се, всеки отделен случай има индивидуален аспект.
към текста >>
Да, на този, който действително е в състояние да изследва такива
конкретни
случаи в духовните светове, ще му стане ясно, че преминалият в духовния свят развива с този, който е останал тук, една по-интензивна и интимна връзка, отколкото е възможна във физическото тяло.
Гледната точка на преминалия в духовния свят е по-различна. Връзката му с този, с когото е живял във физическия свят, няма да се отслаби поради факта, че вече е преминал в духовния свят.
Да, на този, който действително е в състояние да изследва такива конкретни случаи в духовните светове, ще му стане ясно, че преминалият в духовния свят развива с този, който е останал тук, една по-интензивна и интимна връзка, отколкото е възможна във физическото тяло.
Често се забелязва, че тази по-интимна връзка възниква, за да завърши по правилен начин кръга от взаимоотношения, образуван тук, във физическия свят. При действително позитивно изследване често се прави следното откритие: вижда се, че хората са се открили тук, във физическия живот. Под прага на съзнанието се оформя определен кръг от взаимни интереси. Ако тези хора бяха останали още дълго време заедно във физическия свят, връзката, която имат благодарение на кармата от по-ранен живот, не би могла да се задълбочи достатъчно интензивно. В много случаи този, който е преминал през портата на смъртта, може да постигне такова кармично необходимо задълбочаване благодарение на факта, че сега е свързан с останалата на земята душа в своите мисли, прониква и протича в нея с мислите си.
към текста >>
Когато говорим за такива неща, ние можем да научим много, ако разглеждаме
конкретни
случаи.
Когато говорим за такива неща, ние можем да научим много, ако разглеждаме конкретни случаи.
Друг конкретен случай, който бих искал да посоча, е, когато животът на даден човек приключва поради инцидент. От самото начало трябва да сме наясно за голямата разлика между случай, когато животът приключва поради злополука, например човекът е прегазен от влак или смъртта му е причинена отвън, по насилствен начин, и случай, когато животът приключва на преклонна възраст или поради болест. Трябва да се има предвид разликата между рано приключил живот поради болест и живот, приключил на преклонна възраст.
към текста >>
Нека потвърдим това твърдение с
конкретни
факти.
Нека потвърдим това твърдение с конкретни факти.
Днес има малък брой хора, които в живота си между раждането и смъртта приемат духовната наука в душите си. Не говоря за духовно изследване, а за духовна наука: представи, идеи, които се добиват чрез духовната наука. По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта. Това не е без значение за живота, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта. Фактът, на който искам да обърна внимание сега, е възникнал в настоящето.
към текста >>
175.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Следователно ние имаме елементарен свят, към който принадлежим посредством нашето етерно тяло, с който създаваме
конкретни
отношения с особени елементарни същества.
Следователно ние имаме елементарен свят, към който принадлежим посредством нашето етерно тяло, с който създаваме конкретни отношения с особени елементарни същества.
И така, в този елементарен свят се запознаваме със същества, които са толкова действителни, колкото хората, животните тук, във физическия свят, които обаче не се инкарнират, а остават само до етерното – най-твърдата им телесност е именно етерната. Така, както тук се движим сред хора, така също се движим непрекъснато между елементарни същества. Някои стоят по-далеч от нас, но имат отношения с други хора. Но определен брой от тях стоят много близко до нас, а някои се намират в най-интимни отношения с нас и опосредстват връзката ни с космическо-елементарния свят. Такова едно същество като тези елементарни същества сме и ние във времето, след като сме преминали през портата на смъртта, когато носим нашето тяло с нас в продължение на няколко дена.
към текста >>
Това са тайните, но
конкретни
взаимовръзки между физическия и духовния свят.
Следователно Вие ще видите как следващата епоха в човешкия живот винаги е обусловена от предходната, че предходният период от време винаги живее в следващия период. Защото всъщност, колкото и странно да звучи, ние ставаме наистина достатъчно зрели, за да влияем непосредствено върху други хора, да им въздействаме директно, в тяхната вътрешност едва след нашата смърт. Това, което не би трябвало да искаме: да натрапваме собствените си навици на някой пълнолетен човек – имам предвид духовно пълнолетен, а не в правния смисъл на думата, – е правилно и съответства на изискванията на напредъка в развитието на човечеството, след като сами сме преминали през портата на смъртта. Освен всичко останало, което се съдържа в процеса на кармата и във всеобщите закони на инкарнацията, тези неща са също налични. И когато питате за тайните първопричини, защо, да кажем, хората днес правят това или онова, тогава при мнозина – във всеки случай не при всички – ще откриете, че те правят нещо поради причината, че определени импулси произтичат от починалите преди двадесет, тридесет или преди още повече години.
Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят.
Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят. То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да въздейства върху други. Също така то става все по-зряло. И аз Ви моля, обърнете внимание сега, че не говоря за външни неща, а за вътрешно, реално духовно действие. Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго.
към текста >>
Но това лично нещо го вмъквам, бих казал, поради обективни причини, защото една такава истина може да стане напълно разбираема само чрез
конкретни
примери.
Простете ми, че на това място вмъквам нещо лично.
Но това лично нещо го вмъквам, бих казал, поради обективни причини, защото една такава истина може да стане напълно разбираема само чрез конкретни примери.
Никой не би трябвало да представя възгледи и идеи като свои лични мнения, дори да са придобити напълно искрено. Следователно никой, стъпил напълно честно на основата на окултизма, никой, придобил опитност според изискванията на духовната наука, няма да си позволи да налага своите мнения на света, но ще направи всичко възможно, за да не налага своите мнения директно на света. Защото това, което той придобива под влиянието на личните си усещания като мнения, ще може да въздейства тридесет, четиридесет години след смъртта му. Тогава то ще навлиза в душите по същия начин, по който навлизат в душите импулсите на духовете на времето, архаите. Тогава то ще е толкова зряло, че действително да може да въздейства, да съответства на обективния ход на нещата.
към текста >>
176.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Както един отделен човек може да бъде подложен на внушение, за което вече Ви говорих, така чрез прилагане на подходящи средства може да се внушава на цели групи от хора, особено когато се знае какво
конкретно
свързва хората от тези групи.
Който рече сега да се възползва от такова нещо, може да го стори. Налице естествено е не само описаното от мен това са течения, редом с тях има други течения и човек постепенно трябва да насочва внимание то си и върху тях. На света съществуват средства за извършването на, бих казал, внушения на едро. Ако никой поиска да извърши внушения на едро, умът му ще трябва да роди нещо впечатляващо.
Както един отделен човек може да бъде подложен на внушение, за което вече Ви говорих, така чрез прилагане на подходящи средства може да се внушава на цели групи от хора, особено когато се знае какво конкретно свързва хората от тези групи.
Силата, намираща се в един отделен човек, може да се отправи в определена посока. Тогава той може да е убеден в дълбокото си миролюбие, но делата си извършва поради това, че му се внушават отнякъде: той е напълно различен от онова, което върши. Обаче при наличие на необходимото познание така може да се постъпва и с душите на цели групи, стига само да се изберат подходящите средства. Една сила, която е жива, но няма както силата в някои славянски племена определена посока , трябва, така да се каже, чрез внушение на едро да бъде тласната в определена посока.
към текста >>
Защото тя е нещо
конкретно
, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда.
Разглеждайте скицираните тук от мен неща като своего рода духовна атмосфера; защото вече се полагат грижите да представляват своего рода духовна атмосфера. Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера, мислите им се оформят в нея. Случва се мислите на най-умните хора да приемат доста особени форми. Следователно, ако ще се преценява как мислят хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която живеят хората.
Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда.
Тази среда именно произтича съвсем конкретно от известни течения. Тя не е неопределеното, както смятат много хора.
към текста >>
Тази среда именно произтича съвсем
конкретно
от известни течения.
Разглеждайте скицираните тук от мен неща като своего рода духовна атмосфера; защото вече се полагат грижите да представляват своего рода духовна атмосфера. Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера, мислите им се оформят в нея. Случва се мислите на най-умните хора да приемат доста особени форми. Следователно, ако ще се преценява как мислят хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която живеят хората. Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда.
Тази среда именно произтича съвсем конкретно от известни течения.
Тя не е неопределеното, както смятат много хора.
към текста >>
И така, опитах се да Ви представя най-напред как, от една страна, възникват
конкретни
видове среда, а от друга да приведа поне няколко примера, които показват как хората са вмъкнати в отделните видове среда и как трябва да се опознае съответната среда, щом никой държи да разбере мисли, изказани на едно или друго място.
И така, опитах се да Ви представя най-напред как, от една страна, възникват конкретни видове среда, а от друга да приведа поне няколко примера, които показват как хората са вмъкнати в отделните видове среда и как трябва да се опознае съответната среда, щом никой държи да разбере мисли, изказани на едно или друго място.
Безспорна е необходимостта поне веднъж основно да се проникнем от изискването, което трябва да се постави към живота, какъвто ни се разкрива днес да се култивира не ентусиазмът на невниманието, а тъй да се каже ентусиазмът на вниманието.
към текста >>
177.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Оттук проличава, че към нещата е рядко да се пристъпва много по-
конкретно
, отколкото обикновено се смята.
И все пак Вие ще проявите разбиране, ако на мен ми се струва донякъде немаловажно, че в един такъв роман има не просто смътни намеци, ами нещата са доведени до една толкова конкретна точка, каквато е смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд.
Оттук проличава, че към нещата е рядко да се пристъпва много по-конкретно, отколкото обикновено се смята.
Тъкмо това трябва да ни навежда на мисълта, че извършва щото се във физическия план до голяма степен е само нещо като символ на онова, което реално протича, така да се каже, "зад кулисите на битието". Защото, ако прочетете какво се е случило във връзка с това събитие, с това покушение, но пропуснете да се призовете духовното, Вие не ще бъдете в състояние да си представите, че по този начин човек бива накарван да отдаде такова значение на случая. Днес обаче все още не е възможно да се говори съвсем непредубедено за тези неща и да се изразява всичко, стоящо във връзка с тях. Допустимо е може би да се посочват само някои, на първо място повече външни моменти.
към текста >>
178.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не
конкретно
встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече. Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия. Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция. Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност. Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност.
Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>
179.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Сравнението, както казах, е грубо, тъй като в единия случай имаме работа с двама физически човека, а в другия с една физическа и с една нефизическа същност;
конкретно
погледнато обаче, двете са съвсем различни образувания.
Ако целим да разберем взаимовръзките, към които някои наши приятели съгласно изразеното от тях желание проявяват интерес, ние освен туй трябва да се помъчим да схванем конкретната реалност на онова, което представлява народната душа. Защото нашето материалистическо време и начинът ни да усещаме са доста предразположени да бъркат народната душа с отделната душа, сиреч, когато се говори за един народ, да се смята, че в реалността той има нещо общо с отделните членове на народа. За окултиста, ако ми бъде позволено да използвам едно малко грубо, но образно сравнение, е точно толкова безразсъдно да отъждествява някого, който нарича себе си англичанин или германец, с неговата народна душа, колкото безразсъдно би било отъждествяването на сина или дъщерята с бащата или майката.
Сравнението, както казах, е грубо, тъй като в единия случай имаме работа с двама физически човека, а в другия с една физическа и с една нефизическа същност; конкретно погледнато обаче, двете са съвсем различни образувания.
Човек безспорно ще разбере заложеното в основата, но онова, чието схващане е крайно необходимо, ако някой изобщо желае да говори за тези неща с реално основание, ще бъде разбрано едва от момента, когато се проумеят тайните на повтарящите се земни животи и на свързаната с тях Карма. Защото в това се крие невероятно важната истина, че сред даден народ човек се е озовал само посредством една инкарнация, докато в индивидуалната си същност той носи нещо съвсем друго, неимоверно повече, както и неимоверно по-малко от онова, което се съдържа в народната душа. По отношение на реалността, себеотъждествяването с народната душа няма абсолютно никакъв смисъл, ако излиза извън рамките на онова, което се означава с думи като любов към отечеството, любов към родината, патриотизъм и други подобни. Тези неща ще се видят в правилна светлина едва след като на истините за реинкарнацията и Кармата се поглед не сериозно и задълбочено.
към текста >>
180.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Дълг на съвременността е все повече да вниква в тези неща и по такъв начин действително
конкретно
да схване смисъла на развитието на земното човечество.
Дълг на съвременността е все повече да вниква в тези неща и по такъв начин действително конкретно да схване смисъла на развитието на земното човечество.
Защото в свещените писания се съдържат величави и необикновени неща не тривиалностите, за които днес нерядко се говори при религиозните прояви, а онези пронизващи до мозъка на костите, просмукващи сърцата свещени истини, съпътстващи цялото развитие на човечеството. Това вибрира във всичко, което се съдържа в Евангелията. И тези Евангелия ще станат близки и скъпи на човечеството едва тогава, когато Духовната Наука разбули техния скрит, окултен смисъл. И един ден човечеството ще знае защо в Евангелието от Лука се казва:
към текста >>
181.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
А освен това длъжни сме да признаем пред себе си, че сериозността на времето изисква да свързваме непосредствените
конкретни
преживявания на деня с онова, което представлява нерва, съкровенния импулс на нашите духовнонаучни стремежи.
Изходна тема за разсъжденията ни през последно време беше, от една страна, цялостното развитие на човечеството, доколкото Мистерията на Голгота е дала отражение върху него. Следователно предмет на заниманията ни беше най-висшето, най-значителното в развоя на света и човечеството. Напълно понятно е, че от друга страна ние се спирахме на явления от съвременността. В частност това трябваше да става поради обстоятелството, че голяма част от нашите приятели изразиха желание да чуят нещо именно за тези съвременни събития.
А освен това длъжни сме да признаем пред себе си, че сериозността на времето изисква да свързваме непосредствените конкретни преживявания на деня с онова, което представлява нерва, съкровенния импулс на нашите духовнонаучни стремежи.
След разнообразните разисквания, направени от нас, ние все пак можем да кажем, че причините, поради които в развитието на човечеството се стигна до такава катастрофа, каквато се наблюдава около нас, са дълбоки и че всъщност свидетелство за повърхностност е подбудите за събитията от нашето съвремие да се разглеждат, бих казал, само в техните най-горни пластове.
към текста >>
182.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*97. Нещо по-
конкретно
в това отношение не е известно.
*97. Нещо по-конкретно в това отношение не е известно.
към текста >>
Според публикуваната от няколко вестника версия на изявлението за външната политика, дадено от министър-председателя Клемансо по повод интерпелацията на сенатора Годен дьо Вилен, то гласи както следва: "Твърдите, че съм бил привърженик на английската политика, без да добавяте нищо по-
конкретно
и без да е известно какво собствено значи това, но го използвате, за да пророкувате голямо нещастие за Франция" (Годен дьо Вилен го апострофира: "Да или не, има ли военно споразумение с Англия?
*141. "Франкфуртер цайтунг« от 23 Ноември 1906, бр. 323 (утринно издание). "Париж, 21 ноември.
Според публикуваната от няколко вестника версия на изявлението за външната политика, дадено от министър-председателя Клемансо по повод интерпелацията на сенатора Годен дьо Вилен, то гласи както следва: "Твърдите, че съм бил привърженик на английската политика, без да добавяте нищо по-конкретно и без да е известно какво собствено значи това, но го използвате, за да пророкувате голямо нещастие за Франция" (Годен дьо Вилен го апострофира: "Да или не, има ли военно споразумение с Англия?
"). Клемансо продължава: "Смятате ли, че мога да отговоря на такъв въпрос с да или не?
към текста >>
183.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Възстановяване на общуването с умрелите чрез
конкретни
спомени.
Мислене, чувство и воля. Общуването ни с умрелите.
Възстановяване на общуването с умрелите чрез конкретни спомени.
Истинският исторически преглед и илюзията на историята. Особености във взаимоотношенията ни с умрелите. Пътят на Ерве до фашизма. Духовните основи на взаимоотношенията Изток – Запад.
към текста >>
Някои
конкретни
сведения за живота след смъртта.
Някои конкретни сведения за живота след смъртта.
Значение на имагинациите, инспирациите и интуициите за живота между смъртта и новото раждане. Едуард фон Хартман. Двете различни книги на Хертвиг. Луциферическите импулси в миналото, ариманическите импулси в бъдещето. Значението на бездуховността на съвременния живот за социалния живот.
към текста >>
184.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още
конкретно
разбиране на духовния свят.
Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност. Да се правят окултните Истини развлечение в ежедневния живот – това не може да бъде задача на нашето духовнонаучно движение. Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени духовни същества, и че Духовната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна истинност на тези духовни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата духовна наука. Трябва да ни бъде ясно: ако изхождаме от чисто антропософски основи, ако в своята душа научаваме великите истини, касаещи висшето същество на човека, тогава ние стоим от другата страна на всички расови различия. Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората.
И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на духовния свят.
към текста >>
185.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
– И по-
конкретно
се появява това, което често съм наричал панорама на живота; – потокът на живота в това, което е било преживяно за времето между раждането и смъртта.
Значи, първо – това е усещането на живота в себе си, усещането на самооживеност, преход към известна активност, докато дотогава те са били сковани в пасивност. Мъртвите чувстват: Ти оживяваш това, което самият ти сега представляваш. Ти си в самия себе си. Това, което досега си наричал свят, си е заминало от тебе. Това, в което сега живееш, когато изцяло го изпълваш, ражда в самото себе си силите за оживяване, то оживява тебе самия.
– И по-конкретно се появява това, което често съм наричал панорама на живота; – потокът на живота в това, което е било преживяно за времето между раждането и смъртта.
Картините от този живот се изправят пред душата. Като от мощен самозараждащ се сън, сякаш от точката, в която ти самият се намираш, се изправя целият последен земен живот. А на тези образи им е нужна сила, пробуждаща от съня. Те биха останали протичащ, продължаващ сън, ако не я имаше силата, родена от чувството: моята телесна обвивка се освобождава от духовно-душевното. Силата, родена от това съзнание, дава живот на съня.
към текста >>
Представете си това
конкретно
.
Когато портата на смъртта преминава човек, животът на когото е прекъснат от външни сили, или изобщо млад човек, тогава отделянето на етерното тяло става скоро след смъртта. Но нормално в етерното тяло са заложени сили за живот до дълбока старост. Животът е прекъснат, но в етерното тяло остават заложените в него сили. И както във физическия свят никакви сили не изчезват, а се преобразуват, така и силите, заложени в етерното тяло, не изчезват, а се запазват. Когато човек умре на младини, в разцвета на силите си, той оставя на света тези сили на етерното тяло, които би могъл да използва в своя по-нататъшен живот.
Представете си това конкретно.
Човек е покосен от куршум на 25 години. Жизнените етерни сили, които той би могъл да ползва през целия остатък на един дълъг живот, остават, тези сили са дар от мъртвия за света, за духовната жизнена атмосфера, в която ние с вас живеем. Ние сме обкръжени от тези сили. Тези сили са пронизани от жертвоготовност, с която преди ги е изпълвал мъртвият. От рано умрелите остават тези сили.
към текста >>
Да се спрем още само на това, което ни се открива от такива дълбоки взаимовръзки, даващи възможност да се хвърли поглед в духовния свят и да се видят в него не размитите абстрактни образи, свойствени за нашето обикновено земно съзнание, а
конкретни
духовни същества.
Да се спрем още само на това, което ни се открива от такива дълбоки взаимовръзки, даващи възможност да се хвърли поглед в духовния свят и да се видят в него не размитите абстрактни образи, свойствени за нашето обикновено земно съзнание, а конкретни духовни същества.
Тогава виждаме – заедно с това, което се разиграва като лична съдба на хората, преминали през портата на смъртта – съществата от висшите йерархии и съществата от елементарния свят. Но виждаме и това, което остава вътрешно със Земята: това, което остава в етерните тела на умрелите. Това, което са оставили на децата на Земята, приелите смъртта на бойните полета, ще продължи да действа. То ще се съедини с това, което ще донесат в своето съзнание срещу тези кълнове децата на Земята, което те ще донесат за бъдещето. Имайки това в сърцето си, да кажем думите, с които често завършваме нашите разглеждания.
към текста >>
186.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но тук, между нас, където вече толкова много сме говорили за духовното, може и да може да бъде казано нещо съвсем
конкретно
, за по-голяма яснота.
Естествено изниква въпросът, не може ли да бъде даден конкретен пример за човек, типичен за нашия век, достигнал солидна възраст и останал в душевното си развитие на нивото на 28-годишния? Разбира се, ако днес се даде такъв пример – в свят, нищо не искащ да знае за действащите в развитието на човека духовни закони, ще ти се присмеят като на глупак.
Но тук, между нас, където вече толкова много сме говорили за духовното, може и да може да бъде казано нещо съвсем конкретно, за по-голяма яснота.
Защо да не може духовният изследовател да отговори конкретно на своите приятели, желаещи по-дълбоко да вникнат в характерните черти на своята епоха?
към текста >>
Защо да не може духовният изследовател да отговори
конкретно
на своите приятели, желаещи по-дълбоко да вникнат в характерните черти на своята епоха?
Естествено изниква въпросът, не може ли да бъде даден конкретен пример за човек, типичен за нашия век, достигнал солидна възраст и останал в душевното си развитие на нивото на 28-годишния? Разбира се, ако днес се даде такъв пример – в свят, нищо не искащ да знае за действащите в развитието на човека духовни закони, ще ти се присмеят като на глупак. Но тук, между нас, където вече толкова много сме говорили за духовното, може и да може да бъде казано нещо съвсем конкретно, за по-голяма яснота.
Защо да не може духовният изследовател да отговори конкретно на своите приятели, желаещи по-дълбоко да вникнат в характерните черти на своята епоха?
към текста >>
Това днес го виждаме в много
конкретни
случаи.
Оттук е ясно, че крайната точка, достигана от човечеството в неговото развитие, не е случайна; тя отговаря на дълбоката необходимост на законите на развитие на човечеството, колкото и зашеметяващи да са те.
Това днес го виждаме в много конкретни случаи.
Фактически, в развитието на човечеството още не е имало епоха, когато хората да са толкова несклонни да се опират на жизнения опит. Днес всеки се стреми възможно най-скоро да стане умник. Защо? Защото той подсъзнателно чувства: до 28-та година трябва да съм свършил. Да възприемат още нещо след 28 години – за мнозина днес това е абсурдна идея, изобщо пълен абсурд. Продължават да живеят, но се учат на умения за живота само до 28 години, и по-точно – до 27 години.
към текста >>
Конкретно
– извинете, че в заключителната част на лекцията говоря за конкретности – когато осъзнаеш необходимостта да се мисли реално, става просто ужасно.
Конкретно – извинете, че в заключителната част на лекцията говоря за конкретности – когато осъзнаеш необходимостта да се мисли реално, става просто ужасно.
Да се мисли реално, значи, да се мисли духовно, тъй като ако в мисленето не участва духовното, мисленето не е реално, то става безпочвена абстракция. Ако направиш навик реалното мислене, много неща шокират. Простете, ако скорошният пример, който ще дам, може да ви се стори банален.
към текста >>
187.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Затова,
конкретно
, е изчезнало знанието за душата, и все повече се губи.
Самопреживяване в тяло!
Затова, конкретно, е изчезнало знанието за душата, и все повече се губи.
Това духовно-душевно именно отвътре трябва отново да се надигне. Петият културен период е още едва в самото начало, той е започнал в 1413-1415 година. В петия период човечеството ще се развива така, че духовното все повече ще се издига във вътрешното на човека. Но именно в областта на душевното добива значение едно особено обстоятелство: в човека се появява нещо материално, което преди не е било толкова грубо материално, а именно самото мислене. Такова мислене като нашето съвременно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи.
към текста >>
Но идеите трябва отново да станат
конкретни
, да се оживят.
Ако искаме по-дълбоко да разберем своята епоха, трябва всичко това да го държим в съзнанието и чувството си. В човека трябва да оживее животът на душата. Той постепенно, както съм ви го описвал, си е отишъл от нашето обкръжение, от зримия обкръжаващ ни свят.
Но идеите трябва отново да станат конкретни, да се оживят.
Братството е прекрасна идея, но, абстрактно изразена, тя е лишена от смисъл. Ако се знае, първо, че човешката душа чрез тялото и в тялото живее тук на физически план, че тук тя е телесно-душевна, душевно-телесна; ако се знае, второ, че човек е не само душевно-телесно, а истинско душевно същество; ако се знае, трето, че душата е пронизана с дух, ако се знае, че душата е тричленна, че човек представлява съчленение на тяло, душа и дух, тогава сме заложили началото на разбирането на конкретното съдържание на абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство. Да се каже за абстрактния човек, че той трябва да живее в Свобода, Равенство и Братство, е куха фраза. Трябва да имаме живото чувство, че, когато човек е във физическия свят, във физическо тяло, той се нуждае от социална организация, изградена на действителното братство, и че това братство може да бъде правилно разбрано, само ако разбираме човека като въплътен в тяло. Това е основата за правилното разбиране на идеята за братство.
към текста >>
Днес нямаме време да се спираме на това подробно, но вече ви е ясна коренната разлика между абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство, и пронизаните със знание
конкретни
идеи, насочени към реалността.
Народната мъдрост е изразила това в думите: след смъртта всички са равни. Имали са предвид духовното в човека. Да се говори за равенство може само, имайки предвид духовното в човека, третия член на човешкото същество. Изпълнено с живот трябва да стане чувството: всяко човешко същество тук на Земята живее в тяло, душа и дух. Развитието трябва да върви така, че телата да живеят в братство, душите в свобода, а духовете – в равенство.
Днес нямаме време да се спираме на това подробно, но вече ви е ясна коренната разлика между абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство, и пронизаните със знание конкретни идеи, насочени към реалността.
към текста >>
188.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Доста по-трудно е така да се влезе в света, в който човек живее между смъртта и новото раждане, че да установи
конкретни
, определени връзки на въплътения човек с конкретен починал.
Доста по-трудно е така да се влезе в света, в който човек живее между смъртта и новото раждане, че да установи конкретни, определени връзки на въплътения човек с конкретен починал.
Тези взаимоотношения, в известен смисъл, винаги са налице, във всеки случай между определени починали. Но именно от това, което днес вече беше казано, става ясно, защо те не достигат до съзнанието на живия. И именно това, което преживява съзерцаващото съзнание, когато установява връзка с конкретен починал, именно това ни дава да разберем, защо човек в своето обичайно будно съзнание не осъзнава своята, винаги реално съществуваща връзка с починалия. Ако искаме да установим също така връзките между съзерцаващото, пробуждащото се съзнание и конкретен починал, трябва да се усвоят съвсем особени душевни преживявания, съвсем различни от привичните ни преживявания в будното съзнание. Именно при този пример става ясно, как всичко привично, изработено за ориентиране във физическия свят, трябва да бъде отхвърлено и заменено с друго, ако искаме със съзерцаващо съзнание да встъпим в конкретния духовен свят.
към текста >>
Ясновидското съзнание може да даде разяснение и за някои други
конкретни
моменти от връзките на живите с умрелите.
Ясновидското съзнание може да даде разяснение и за някои други конкретни моменти от връзките на живите с умрелите.
Днес ще засегна още една такава взаимовръзка. Когато наши близки или приятели, или по друг начин кармично свързани с нас хора, преминат портата на смъртта, те си отиват на различна възраст: деца, млади хора или по-възрастни. Когато с ясновидско съзнание се наблюдава, каква връзка се установява с умрелите на различна възраст, за това може да се каже следното. Когато през портата на смъртта преминава дете или млад човек, взаимоотношенията им с останалите може да се опише със следните думи: децата и младите хора, преминавайки портата на смъртта не губят тези, които са им били близки, те остават в непосредственото им обкръжение. И нашата мъка, нашата болка получават от това особен характер.
към текста >>
Трябва да се намери мъжество – днес за това се изисква известно мъжество – да се навлезе в духовния живот
конкретно
.
Обогатява се вътрешният живот на душата. Получавайки дара на духовната наука, тя научава не само това, което засяга въплътените в телесност хора, но и това, което е важно за душите, изоставили телесното. Само тогава човек има работа с пълната /с цялата/ действителност. Отново и отново трябва да бъде казано, че говорейки за духа "изобщо", далеч няма да стигнеш. Да се говори за духовния живот "изобщо" /в общ план/, както някои философи или хора, въобразяващи си, че материализмът може да бъде преодолян, ако се говори дух, дух, дух, – не, с това няма да постигнеш много.
Трябва да се намери мъжество – днес за това се изисква известно мъжество – да се навлезе в духовния живот конкретно.
Трябва да бъде намерено мъжество, колкото и голямо да е самомнението на материалистично мислещата съвременност, трябва да бъде намерено мъжество безусловно да се признаят пред съвременното обкръжение тези духовни конкретности, за които днес говорим. Даже не можем да си представи, колко безкрайно съдбовно и катастрофално за човечеството е свързано с това, че хората нищо не знаят за най-важното в живота на света и затова не мислят за това най-важно, и затова са така чудовищно далеч от действителността. И това предизвиква такива разрушителни катастрофи. Разразилата се катастрофа са готови да я припишат на най-различни причини, само не и на тази, която действително, в най-дълбок смисъл, е нейната причина.
към текста >>
189.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това не е толкова просто да си го изясним
конкретно
, но трябва да го разберем; затова би трябвало като в огледално отражение да разгледаме някои от тези истини.
Ако тези, които днес се придържат към естественонаучния мироглед, не бяха твърде лениви,за да медитират над своите понятия, тези хора с естественонаучен мироглед много бързо сами биха стигнали до духовната наука. Работата не е в съдържанието на естественонаучните понятия, а в начина на използването им. Самите понятия са фини, интимни, но ги употребяват в материалистичен смисъл.
Това не е толкова просто да си го изясним конкретно, но трябва да го разберем; затова би трябвало като в огледално отражение да разгледаме някои от тези истини.
към текста >>
190.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тази основна особеност, която имам предвид, се състои в това, че нашата духовна наука не само изобщо твърди, че духовният свят е действителността, че вътре в духовния свят действително живеят и действат духовни същества, но и че въз основа на отделни явления, на
конкретни
случаи, отново и отново показва, че около нас и вътре в нас самите по време на земния ни живот, всичко е творчество на Боговете.
Основната особеност на нашите духовнонаучни разглеждания не се оценява достатъчно още в нашите кръгове. Възможно е даже на мнозина сред нас да им се струва странно, когато в началото се говори абстрактно за тези особености на нашето духовнонаучно движение, и те си мислят: че как иначе, това се разбира от самосебе си! – И въпреки всичко, това не е така.
Тази основна особеност, която имам предвид, се състои в това, че нашата духовна наука не само изобщо твърди, че духовният свят е действителността, че вътре в духовния свят действително живеят и действат духовни същества, но и че въз основа на отделни явления, на конкретни случаи, отново и отново показва, че около нас и вътре в нас самите по време на земния ни живот, всичко е творчество на Боговете.
Казвам, че може да се мисли, че когато сериозно се насочи духовен поглед към духовния свят, става от самосебе си разбиращо се да се разглежда обкръжаващото ни като творение на духовния свят. Но това е още далеч, от тези обобщаващи, съвсем абстрактни и празни, нищо не казващи мисли, да се проникне до тези духовни сфери, където в конкретния случай се разбира, как в сетивната действителност твори Духът. Ще ви покажа това днес с един своеобразен пример. С пример, който едновременно ще покаже, колко далеч е съвременното човечество, поне да предчувства, какво значи това: сетивният свят около нас, както го преживяваме между раждането и смъртта, да е творение на духовната действителност.
към текста >>
191.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
За да ви дам представа какво е действало тогава, съвсем обективно ще ви приведа
конкретни
факти.
Такива са, така да се каже, изходните точки от една страна. Да разгледаме тези изходни точки от другата страна, а именно в Берлин.
За да ви дам представа какво е действало тогава, съвсем обективно ще ви приведа конкретни факти.
Не ми вменявайте вина, ако тук характеризирам нещата съвсем обективно. В 1905 година, същият този човек, на чиито плещи през 1914 година в Берлин все пак падна отговорността за решението на въпроса за войната, тогава генерал, а по-късно генерал-полковник фон Молтке, беше назначен за началник на Генералния щаб. При назначаването му се е разиграла следната сцена – ще го кажа толкова кратко, колкото е възможно. Генерал фон Молтке съгласно своите убеждения не е можел да приеме този най-отговорен пост, без да поговори предварително с Върховния главнокомандващ, – императора, за условията на поемането на тази отговорност. Тази беседа е станала, примерно, така.
към текста >>
192.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако Вие, скъпи мои приятели, ако си припомните някои от деликатно разискваните проблеми по време на тазгодишните ни антропософски лекции, сигурно ще откриете, че по адрес на най-решителните събития, нещата са изнесе ни от нас твърде
конкретно
и ясно.
И все пак, тези ужасяващи събития са подчинени на загадъчни и тайнствени закони.
Ако Вие, скъпи мои приятели, ако си припомните някои от деликатно разискваните проблеми по време на тазгодишните ни антропософски лекции, сигурно ще откриете, че по адрес на най-решителните събития, нещата са изнесе ни от нас твърде конкретно и ясно.
Ако си припомните онези лекции, които изнесох през последните години тук в Дорнах върху характера на руския народ и върху противоположната същност на този руски народ спрямо западните и средноевропейски народи, Вие ще намерите,че те са напълно достатъчни, за да се проумеят стихийните и драматични събития на нашата мъчителна епоха, да се проумее и онова, което нарича ме "руска революция": т.е. онова чудовищно събитие, което нахлу като едно напълно разбираемо кармическо отмъщение. (Естествено думата "отмъщение" е употребена като технически термин, а не в нейния морален смисъл). Върху всичко това ще размишлява още дълго не само руският народ, върху това ще размишляват и европейските народи, ще размишлява цялото човечество. Защото събитията и Източна Европа са много по загадъчни, отколкото изглеждат на пръв поглед.
към текста >>
193.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Бих желал да Ви илюстрирам този световен закон не с абстрактни формули, а с помощта на неговите
конкретни
прояви в нашата съвременна епоха.
И сега неизбежно възниква следващият въпрос: Не е ли възможно за тези неща да се мълчи и занапред? Това обаче е невъзможно, скъпи мои приятели; поради ред съображения това е изключено. Една от причините се крие в един велик световно-исторически закон.
Бих желал да Ви илюстрирам този световен закон не с абстрактни формули, а с помощта на неговите конкретни прояви в нашата съвременна епоха.
Вие знаете: от известно време в развитието на човечеството се намесват все повече и повече такива културни импулси, които по-рано бяха съвсем непознати,или по-добре казано изобщо не съществуваха. Опитайте за миг да се пренесете мислено в някоя от онези древни епохи, които са сравнително близо до нас. Тогава Вие ще се окажете в една епоха, която не познаваше парния локомотив, електричеството; епоха, в която велики мислители като Леонардо да Винчи се мъчеха да изобретят летателни машини и много други "фантастични" съоръжения. В сравнително кратък срок от време всички те бяха реализирани. Замислете се: Колко много зависими сме от приложението на парата, електричеството, самолетостроенето и т.н.
към текста >>
Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим
конкретно
към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост.
Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят.
Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост.
След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци. Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда. На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват! Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло.
към текста >>
194.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ето защо в своята книга "За грешките и за истината" Сен Мартин даде не просто идея за външната природа и нейното разнообразие, не просто идея за историята и нейния ход, а политически идеи, съвсем
конкретни
политически идеи.
Вече казах: Дори и в по-късните столетия би могла да се търси известна аналогия с отделни примери от римската история например, с Нума Помпилиус и нимфата Егерия. Виждате ли, днес нещата не се откриват така непосредствено на хората и затова те смятат цялата история за една общоприета басня, за една измислица. Припомнете си, че в края на 16 и началото на 17 век се появи мистичния Якоб Бьоме*29, чиито дълбоки интуиции загатваха за една много по-древна епоха. Към учениците на Якоб Бьоме спадаха и много хора от по-късните времена; един от последните съзнателни ученици на Якоб Бьоме беше Сен Мартин. Особено в своята книга "За грешките и за истината" той се опира изцяло на Якоб Бьоме, макар и същността на учителя да е вече твърде разводнена, макар и ако ми позволите този израз там Якоб Бьоме да е вече твърде "изветрял" И все пак спомените от миналото бяха толкова силни, че Сен Мартин знаеше: ако човек иска да има правилни идеи за социалната структура, ако иска да има точни и ръководни политически идеи, той не може просто да ги измисли; тези идеи трябва да му бъдат предадени от духовния свят.
Ето защо в своята книга "За грешките и за истината" Сен Мартин даде не просто идея за външната природа и нейното разнообразие, не просто идея за историята и нейния ход, а политически идеи, съвсем конкретни политически идеи.
Днес, когато единствените политически структури на света са държавите, бихме могли да наречем идеите на Сен Мартин "държавнически" Обаче в неговото изложение откриваме една съвсем конкретна и същевременно удивителна представа. С една дума, той говори за "първичното човешко прелюбодеяние" Разбира се, това прелюбодеяние е станало на времето, преди още да е можело да се говори за сексуални отношения между мъжа и жената. И така, той няма предвид едно обикновено прелюбодеяние; той има предвид нещо съвсем друго; той има предвид нещо, което твърди и Библията, когато ти казва. "И Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, ги вземаха за жени". Точно това събитие е причина за настъпилия хаос в атлантския свят; то се намира в една загадъчна връзка и с обстоятелството, че човекът превърна своята духовно-елементарна природа в един грубо-сетивен свят.
към текста >>
195.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И така, не всички
конкретни
качества на учителя са влизали в действие спрямо Хердер.
Само че това едва ли би ни осветлило отношението между въздействията на възпитателя и самата историческа личност през нейните зрели години. В повечето случаи би се получило например както с Хердер, който израсна като един забележителен човек. Известният ректор Грим беше един от неговите учители. Наред с всичко останало, той беше прочут и с това, че пердашеше ученици те наляво и надясно. Разбира се, старанието на Хердер не може да се обясни с този пердах; той беше едно послушно дете и едва ли е бил бит.
И така, не всички конкретни качества на учителя са влизали в действие спрямо Хердер.
Впрочем за този ректор Грим се разказва една чудесна история и ти е напълно вярна: Веднъж един съученик на Хердер бил здраво напердашен от въпросния ректор Грим. Вървейки по улицата, момчето срещнало един селянин, натоварен с прясно одрани телешки и овчи кожи. Кажи, моето момче, попитал го той, къде мога да намеря тук някой, който да избели моите кожи? Тогава момчето отвърнало: О, тази работа ще Ви свърши само ректор Грим, той пипа много здраво и сигурно ще Ви избели кожите както трябва! Човекът го послушал и след малко позвънил в дома на ректора Грим; не ще и дума, за ректора това бил един добър урок.
към текста >>
196.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ние търсим реалното и
конкретно
знание върху световните процеси и събития.
Скъпи мои приятели, Движението, което се оглавява от мисиз Безант, държи особено много на тези неща. Мнозина от Вас още си спомнят за моите протести срещу това благородно умиление, което се разрасна тъкмо в средите на "Теософското Общество". С една съмнителна интернационално-либерална патетичност започнаха да се прокламират благородни и възвишени идеали. Всеобщо братство, всеобща любов така се говореше навсякъде. Обаче ние не можем да се присъединим към този тон.
Ние търсим реалното и конкретно знание върху световните процеси и събития.
И за да окачествя атмосферата на "всеобщото теософско братство", аз отново ще си послужа с едно сравнение, до чиято помощ съм прибягвал и друг път: Представете си един човек, застанал сам всред студената стая. Представете си, как той коленичи пред празната печка и повтаря: мила печко, твой велик дълг е да стоплиш стаята, и така, моля те, стопли моята стая. Ето, точно това правят и благородните дами в средите на "Теософското Общество". А работата е съвсем проста: Печката трябва да се напълни с дърва и въглища, и да се запали. Така че щом сме влезли в едно духовно Движение, ние трябва да внасяме в него конкретни и реални понятия, иначе години наред ще си пълним главите с приказки за всеобща човешка любов.
към текста >>
Така че щом сме влезли в едно духовно Движение, ние трябва да внасяме в него
конкретни
и реални понятия, иначе години наред ще си пълним главите с приказки за всеобща човешка любов.
Ние търсим реалното и конкретно знание върху световните процеси и събития. И за да окачествя атмосферата на "всеобщото теософско братство", аз отново ще си послужа с едно сравнение, до чиято помощ съм прибягвал и друг път: Представете си един човек, застанал сам всред студената стая. Представете си, как той коленичи пред празната печка и повтаря: мила печко, твой велик дълг е да стоплиш стаята, и така, моля те, стопли моята стая. Ето, точно това правят и благородните дами в средите на "Теософското Общество". А работата е съвсем проста: Печката трябва да се напълни с дърва и въглища, и да се запали.
Така че щом сме влезли в едно духовно Движение, ние трябва да внасяме в него конкретни и реални понятия, иначе години наред ще си пълним главите с приказки за всеобща човешка любов.
Това и прави лидерът на "Теософското Движение" мисис Безант.
към текста >>
197.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Вие виждате: Ако поискаме да разберем духовния живот в неговите
конкретни
проявления, тогава трябва да се откажем от общите фрази, от мъгливия пантеизъм, според който зад физическия свят чисто и просто се простира един духовен свят.
Днес аз се опитах да Ви представя скритите духовни причини на събитията, които обсъждахме през после дните лекции.
Вие виждате: Ако поискаме да разберем духовния живот в неговите конкретни проявления, тогава трябва да се откажем от общите фрази, от мъгливия пантеизъм, според който зад физическия свят чисто и просто се простира един духовен свят.
Общите и мъгливи разсъждения за Духа не водят до никъде. Ние трябва да обхванем съвсем конкретни духовни събития и духовни Същества, които са разположени зад прага на човешкото съзнание. Защото както тук събитията са не нещо общо, а нещо съвсем конкретно, същото се отнася и за събитията в духовния свят. Аз не допускам, че има много хора, които утре ще се пробудят от сън и ще си кажат: Ето сега аз излизам през вратата на моя дом и попадам в единния, всеобщ свят. Естествено, те няма да си кажат това, а ще си представят своите съвсем конкретни задачи, срещи и т.н.
към текста >>
Ние трябва да обхванем съвсем
конкретни
духовни събития и духовни Същества, които са разположени зад прага на човешкото съзнание.
Днес аз се опитах да Ви представя скритите духовни причини на събитията, които обсъждахме през после дните лекции. Вие виждате: Ако поискаме да разберем духовния живот в неговите конкретни проявления, тогава трябва да се откажем от общите фрази, от мъгливия пантеизъм, според който зад физическия свят чисто и просто се простира един духовен свят. Общите и мъгливи разсъждения за Духа не водят до никъде.
Ние трябва да обхванем съвсем конкретни духовни събития и духовни Същества, които са разположени зад прага на човешкото съзнание.
Защото както тук събитията са не нещо общо, а нещо съвсем конкретно, същото се отнася и за събитията в духовния свят. Аз не допускам, че има много хора, които утре ще се пробудят от сън и ще си кажат: Ето сега аз излизам през вратата на моя дом и попадам в единния, всеобщ свят. Естествено, те няма да си кажат това, а ще си представят своите съвсем конкретни задачи, срещи и т.н. Същото се отнася и за дълбоките причини, лежащи в основата на общочовешката и мирова еволюция: ние стигаме до тези причини само тогава, когато си представим нещата отвъд границите на физическия свят по съвсем определен, конкретен начин, а не с помощта на мъгливи, пантеистични фрази като Вселена, провидение и т.н.
към текста >>
Защото както тук събитията са не нещо общо, а нещо съвсем
конкретно
, същото се отнася и за събитията в духовния свят.
Днес аз се опитах да Ви представя скритите духовни причини на събитията, които обсъждахме през после дните лекции. Вие виждате: Ако поискаме да разберем духовния живот в неговите конкретни проявления, тогава трябва да се откажем от общите фрази, от мъгливия пантеизъм, според който зад физическия свят чисто и просто се простира един духовен свят. Общите и мъгливи разсъждения за Духа не водят до никъде. Ние трябва да обхванем съвсем конкретни духовни събития и духовни Същества, които са разположени зад прага на човешкото съзнание.
Защото както тук събитията са не нещо общо, а нещо съвсем конкретно, същото се отнася и за събитията в духовния свят.
Аз не допускам, че има много хора, които утре ще се пробудят от сън и ще си кажат: Ето сега аз излизам през вратата на моя дом и попадам в единния, всеобщ свят. Естествено, те няма да си кажат това, а ще си представят своите съвсем конкретни задачи, срещи и т.н. Същото се отнася и за дълбоките причини, лежащи в основата на общочовешката и мирова еволюция: ние стигаме до тези причини само тогава, когато си представим нещата отвъд границите на физическия свят по съвсем определен, конкретен начин, а не с помощта на мъгливи, пантеистични фрази като Вселена, провидение и т.н.
към текста >>
Естествено, те няма да си кажат това, а ще си представят своите съвсем
конкретни
задачи, срещи и т.н.
Вие виждате: Ако поискаме да разберем духовния живот в неговите конкретни проявления, тогава трябва да се откажем от общите фрази, от мъгливия пантеизъм, според който зад физическия свят чисто и просто се простира един духовен свят. Общите и мъгливи разсъждения за Духа не водят до никъде. Ние трябва да обхванем съвсем конкретни духовни събития и духовни Същества, които са разположени зад прага на човешкото съзнание. Защото както тук събитията са не нещо общо, а нещо съвсем конкретно, същото се отнася и за събитията в духовния свят. Аз не допускам, че има много хора, които утре ще се пробудят от сън и ще си кажат: Ето сега аз излизам през вратата на моя дом и попадам в единния, всеобщ свят.
Естествено, те няма да си кажат това, а ще си представят своите съвсем конкретни задачи, срещи и т.н.
Същото се отнася и за дълбоките причини, лежащи в основата на общочовешката и мирова еволюция: ние стигаме до тези причини само тогава, когато си представим нещата отвъд границите на физическия свят по съвсем определен, конкретен начин, а не с помощта на мъгливи, пантеистични фрази като Вселена, провидение и т.н.
към текста >>
198.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Във връзка с това напомних за съвсем
конкретни
неща.
В лекцията си от миналата неделя аз се опитах да очертая пред Вас част от картината на духовното развитие през последните десетилетия. Помолих Ви да вземете под внимание, че онова, което става на физическото поле, всъщност се подготвя продължително време в духовния свят.
Във връзка с това напомних за съвсем конкретни неща.
Обърнах внимание на това,че през 40-те години на 19 век в духовния свят, който непосредствено граничи с нашия физически свят, започна една война, една метаморфоза на онези войни, които обозначаваме с помощта на един древен символ, като войната на св. Михаил със Змея. Аз посочих, как тази война в духовния свят продължи до месец ноември 1879, как тук ние сме изправени пред една война в духовния свят, пред една война на Михаил със Змея ние добре знаем какво следва да разбираме под този образ и пак в края на ноември 1879 Михаил победи Змея, т.е. ариманическите сили, сваляйки ги на Земята, в царството на човеците. Къде се намират сега тези ариманически Същества?
към текста >>
Подобни съотношения между духовния и физическия свят са просто заложени в целия миров порядък и ние следва да се съобразяваме с тези
конкретни
факти.
Представете си нагледно: каква огромна част от човешките мисли, чувства и воля са пронизани днес от ариманическите Същества.
Подобни съотношения между духовния и физическия свят са просто заложени в целия миров порядък и ние следва да се съобразяваме с тези конкретни факти.
Какъв смисъл има, ако хората останат застинали в своите абстракции и казват: Да, човекът трябва да се бори срещу Ариман. С една такава абстрактна формула не се стига доникъде. Понякога днешните хора изобщо не предусещат всред атмосферата на какви духовни Същества се намират. Сериозното значение на този факт все някога трябва да бъде разбрано.
към текста >>
199.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Тези неща следва да бъдат разглеждани в техните
конкретни
съотношения.
Тези неща следва да бъдат разглеждани в техните конкретни съотношения.
Вземете официалната наука какъв път поема тя? Тя поема пътя на всевъзможните абстракции; дори тя става най-полезна тъкмо поради това, че поема пътя към всевъзможните абстракции. Занапред хората ще се нуждаят от по-друга естествена наука, защото такава, каквато е тя днес особено що се отнася до възпитанието тази наука ще показва все повече и повече недостатъци. Занапред ще бъде изключено, на децата да се преподава според абстрактните закони на днешната естествена наука.
към текста >>
Вие виждате: Периодически следва да се взема становище относно най-разнообразни проблеми на съвремието, понеже антропософията е тук, не за да ни пренася в някакви измислени светове, а за да ни помогне в овладяването на съвсем
конкретни
земни цели.
Вие виждате: Периодически следва да се взема становище относно най-разнообразни проблеми на съвремието, понеже антропософията е тук, не за да ни пренася в някакви измислени светове, а за да ни помогне в овладяването на съвсем конкретни земни цели.
към текста >>
200.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Само че би трябвало да се избягват всякакви алегории, както и празни приказки за абстрактни духовни същества; нещата трябва да се назовават съвсем
конкретно
.
От една страна хората още като деца трябва да бъдат запознавани с природния свят по такъв начин, както това е постигнато в отделни повтарям: В отделни разкази, взети от книгата на Бремс, където човек действително успява да си изгради нагледна представа за процесите в животинския свят. Тук следва да се прави важната разлика между описания, които са извлечени от самия живот и такива, които съдържат всевъзможни повърхност ни алегории и символи. В последния случай ние само бихме отчуждили децата от действителните природни процеси. Ако например разглеждаме живота на пчелите, не бива да правим това като зоолози, а като хора, които действително могат да се потопят в нещата с цялата си душа и без никаква излишна сантименталност. Несъмнено, книгата на Метерлинк*52 за пчелите е много добра, но тя не би била подходяща за деца; по-скоро тя би могла да послужи като ръководство за написване на една детска книга за пчелите или мравките.
Само че би трябвало да се избягват всякакви алегории, както и празни приказки за абстрактни духовни същества; нещата трябва да се назовават съвсем конкретно.
към текста >>
До известен резултат може да се стигне не от журналистическите тиради, които само приспиват и объркват хората, а когато бъдат посочени
конкретни
личности.
Но ето че човек се пробужда и установява: важното е не да се прокламира демокрацията, а да не бъдем подведени от нейните лозунги, да виждаме истинския облик на нещата. Днес това е крайно належащо, понеже тогава хората биха видели колко малко на брой са центровете, които насочват събитията и упражня ват над цялото човечество своята ужасна, кървава власт. Но хората се оставят да бъдат приспивани от европейската и американската журналистика и накрая потъват в онази лудост, според която народите воювали помежду си. Всичко, което се казва относно антагонизма и омразата между народите, се прави, за да бъдат скрити истинските причини.
До известен резултат може да се стигне не от журналистическите тиради, които само приспиват и объркват хората, а когато бъдат посочени конкретни личности.
Само че това е твърде неудобно. Същият човек, който написа тези изречения през 1910, който следователно се пробуди, изложи в своята книга една доста неприятна равносметка. Той направи един списък от 55 мъже, които всъщност владеят и експлоатират Франция. Този списък се намира в книгата "Демокрацията и финансистите", написана през 1910 от Франсиз Делези*53, от същия автор, който написа известната книга "Войната, която идва" Тази книга беше написана през 1912, а "Демокрацията и финансистите" през 1910. В тази, книга Вие ще откриете забележителни мисли.
към текста >>
201.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Бих искал да допълня още нещо, за да не изнасям неопределени, а
конкретни
резултати от антропософското духовно изследване.
Така в духовното изследване постепенно се стига до духовните факти, като се тръгне от смъртта. Това наблюдение стига до обширното също и в отделния случай, когато смъртта се вземе за основа на духовното изследване, както раждането и зародишният живот се взимат за основа на физическото изследване.
Бих искал да допълня още нещо, за да не изнасям неопределени, а конкретни резултати от антропософското духовно изследване.
В обикновения духовен живот можем да различаваме насилствено настъпилата смърт поради външна намеса и смъртта, идваща отвътре поради болест или старост. Следователно ние можем да различаваме различни видове смърт. Духовното изследване, което конкретно се занимава с природата на смъртта, открива следното. Нека вземем за пример насилствената смърт, настъпила в даден живот поради катастрофа или по друг начин. Това е настъпване на дадено събитие, прекъсващо живота в това земно съществуване.
към текста >>
Духовното изследване, което
конкретно
се занимава с природата на смъртта, открива следното.
Така в духовното изследване постепенно се стига до духовните факти, като се тръгне от смъртта. Това наблюдение стига до обширното също и в отделния случай, когато смъртта се вземе за основа на духовното изследване, както раждането и зародишният живот се взимат за основа на физическото изследване. Бих искал да допълня още нещо, за да не изнасям неопределени, а конкретни резултати от антропософското духовно изследване. В обикновения духовен живот можем да различаваме насилствено настъпилата смърт поради външна намеса и смъртта, идваща отвътре поради болест или старост. Следователно ние можем да различаваме различни видове смърт.
Духовното изследване, което конкретно се занимава с природата на смъртта, открива следното.
Нека вземем за пример насилствената смърт, настъпила в даден живот поради катастрофа или по друг начин. Това е настъпване на дадено събитие, прекъсващо живота в това земно съществуване. От внезапното настъпване на смъртта зависи развитието на духовното съзнание в духовния свят след смъртта, както от силите, дадени ни при раждането, зависи - но по начина, който описах - възможността да можем да развиваме съзнание в живота. След смъртта съзнанието е от друг вид. Съзнанието, което развиваме тук на Земята, почива на основата на нервната система, както аз се опирам на земната основа, когато ходя.
към текста >>
202.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
А голямата опасност, развитието на съвременното човечество да напредва по едностранен начин, може да се прецени само от конкретните, от истинските
конкретни
условия, когато се знае какво представлява Земята като организъм, когато се знае какво всъщност произлиза от различните точки на Земята.
Противно на това, от отделните територии много лесно се поражда стремеж за власт, власт и власт.
А голямата опасност, развитието на съвременното човечество да напредва по едностранен начин, може да се прецени само от конкретните, от истинските конкретни условия, когато се знае какво представлява Земята като организъм, когато се знае какво всъщност произлиза от различните точки на Земята.
В Източна Европа има сравнително по-малка склонност към двойника, чисто поради това, което се излъчва от Земята, понеже руският елемент е повлиян от нея, но приема и съвсем особени сили, и то сили, които не произлизат от Земята. Тайната на руската география е, че каквото руснакът възприема от Земята, е получената най-напред от Земята светлина, която след това се излъчва от нея. Руснакът всъщност приема от Земята това, което първоначално е било излъчено от външните мирови области към Земята. Руснакът обича своята Земя, но я обича именно поради причината, че за него тя е огледало на небето. Поради това, макар да е териториално повлиян, руснакът има нещо извънредно космополитно - намиращо се днес още на детска степен, - понеже, доколкото се движи в мировото пространство, Земята влиза в отношения с всякакви области от земното обкръжение.
към текста >>
Независимо от детайлите, за които говорих, исках чрез вида на посочените импулси преди всичко да предизвикам чувството как човекът трябва да започне да разбира, че с цялата си същност е вплетен в конкретен духовен свят с
конкретни
духовни същества и
конкретни
духовни сили.
Днес се опитах да ви представя картина за някои действени импулси в отделния човек и в човешката общност.
Независимо от детайлите, за които говорих, исках чрез вида на посочените импулси преди всичко да предизвикам чувството как човекът трябва да започне да разбира, че с цялата си същност е вплетен в конкретен духовен свят с конкретни духовни същества и конкретни духовни сили.
Ние можем да се врастнем в света, в който сами влизаме и живеем между смъртта и ново раждане, а също и в самия физически свят, само ако разбираме както физическия, така и духовния свят.
към текста >>
203.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Днес на всяка крачка може да се види, че когато се говори за
конкретни
отношения на човека с духовния свят на хората, които още не са възприели някакви понятия от антропософията, те не искат да се съгласят с такива неща.
Днес на всяка крачка може да се види, че когато се говори за конкретни отношения на човека с духовния свят на хората, които още не са възприели някакви понятия от антропософията, те не искат да се съгласят с такива неща.
Страхуват се да се занимават с това. Не искат да съберат смелост да свържат мислите си с някакви импулси, за които се говори като за идващи от духовния свят. По времето на кризи винаги е съществувало подобно нещо, а ние живеем във време на криза. С извънредно мъчителни чувства трябва да гледаме колко немарливо е днешното човечество към така ясните, така настоятелно предупреждаващите трагични събития на настоящето; колко малко хората се опитват да насочат необходимото внимание към тези събития в настоящето по друг начин освен под натиска, идващ от материалното. Бихме искали да кажем, че първо трябва да бъде натрапено на отделния човек, за да обърне внимание, че това, което се случва в наше време, навсякъде поставя решителни общочовешки импулси пред човешката душа.
към текста >>
Това, за което се касае, е, че сегашните хора трябва да изградят
конкретни
отношения с духовния свят.
С извънредно мъчителни чувства трябва да гледаме колко немарливо е днешното човечество към така ясните, така настоятелно предупреждаващите трагични събития на настоящето; колко малко хората се опитват да насочат необходимото внимание към тези събития в настоящето по друг начин освен под натиска, идващ от материалното. Бихме искали да кажем, че първо трябва да бъде натрапено на отделния човек, за да обърне внимание, че това, което се случва в наше време, навсякъде поставя решителни общочовешки импулси пред човешката душа. И оттам идва, че хората изобщо не се вслушват, когато по някакъв начин се казва, че трябва да се предприемат важни, радикални неща от съвременните хора, за да се излезе от настоящата мизерия, и каквото се измисли и предприеме, трябва да бъде породено от духовните познания, от конкретните духовни знания. С непрекъснатото подчертаване на духовното общо взето, с говоренето, че хората трябва да се задълбочат духовно и т. н., не се прави нищо.
Това, за което се касае, е, че сегашните хора трябва да изградят конкретни отношения с духовния свят.
Разбираемо е, че също и в предишните епохи, в които хората още са имали отношение към духовния свят, те са били насочвани към конкретни отношения с духовния свят, които днес вече не се разбират. Преди не се е говорило така общо взето, че долу на Земята е пълно с хора, а там горе има нещо божествено, а се е говорило конкретно.
към текста >>
Разбираемо е, че също и в предишните епохи, в които хората още са имали отношение към духовния свят, те са били насочвани към
конкретни
отношения с духовния свят, които днес вече не се разбират.
Бихме искали да кажем, че първо трябва да бъде натрапено на отделния човек, за да обърне внимание, че това, което се случва в наше време, навсякъде поставя решителни общочовешки импулси пред човешката душа. И оттам идва, че хората изобщо не се вслушват, когато по някакъв начин се казва, че трябва да се предприемат важни, радикални неща от съвременните хора, за да се излезе от настоящата мизерия, и каквото се измисли и предприеме, трябва да бъде породено от духовните познания, от конкретните духовни знания. С непрекъснатото подчертаване на духовното общо взето, с говоренето, че хората трябва да се задълбочат духовно и т. н., не се прави нищо. Това, за което се касае, е, че сегашните хора трябва да изградят конкретни отношения с духовния свят.
Разбираемо е, че също и в предишните епохи, в които хората още са имали отношение към духовния свят, те са били насочвани към конкретни отношения с духовния свят, които днес вече не се разбират.
Преди не се е говорило така общо взето, че долу на Земята е пълно с хора, а там горе има нещо божествено, а се е говорило конкретно.
към текста >>
Преди не се е говорило така общо взето, че долу на Земята е пълно с хора, а там горе има нещо божествено, а се е говорило
конкретно
.
И оттам идва, че хората изобщо не се вслушват, когато по някакъв начин се казва, че трябва да се предприемат важни, радикални неща от съвременните хора, за да се излезе от настоящата мизерия, и каквото се измисли и предприеме, трябва да бъде породено от духовните познания, от конкретните духовни знания. С непрекъснатото подчертаване на духовното общо взето, с говоренето, че хората трябва да се задълбочат духовно и т. н., не се прави нищо. Това, за което се касае, е, че сегашните хора трябва да изградят конкретни отношения с духовния свят. Разбираемо е, че също и в предишните епохи, в които хората още са имали отношение към духовния свят, те са били насочвани към конкретни отношения с духовния свят, които днес вече не се разбират.
Преди не се е говорило така общо взето, че долу на Земята е пълно с хора, а там горе има нещо божествено, а се е говорило конкретно.
към текста >>
Най-хубавите и значителни резултати на такива
конкретни
отношения са пророчества като тези на Данаил и на Апокалипсиса, където не се говори само: Хора, имайте доверие в един бог, вярвайте на един бог, а се казва: Първото царство, второто царство, третото царство - едното трябва да замени по някакъв начин другото.
Най-хубавите и значителни резултати на такива конкретни отношения са пророчества като тези на Данаил и на Апокалипсиса, където не се говори само: Хора, имайте доверие в един бог, вярвайте на един бог, а се казва: Първото царство, второто царство, третото царство - едното трябва да замени по някакъв начин другото.
На хората конкретно се е разказвало за връзката на духовния свят със физическо-сетивния. Човечеството изцяло е отвикнало да говори така конкретно за отношението на духовното към физическото. Днес то иска - ако мога да се изразя така тривиално - да хвърли всичко на един куп. На човечеството му се иска да измисли теории, според които хората по цялата Земя да се направят еднакво блажени. Днешният социалист мисли, че дадени идеи са правилни за човешкия живот в Англия, Америка, Русия, Азия и ако всички така устроят държавите си, както иска социализмът, ще настъпи щастието, за което днешният човек на Земята мечтае.
към текста >>
На хората
конкретно
се е разказвало за връзката на духовния свят със физическо-сетивния.
Най-хубавите и значителни резултати на такива конкретни отношения са пророчества като тези на Данаил и на Апокалипсиса, където не се говори само: Хора, имайте доверие в един бог, вярвайте на един бог, а се казва: Първото царство, второто царство, третото царство - едното трябва да замени по някакъв начин другото.
На хората конкретно се е разказвало за връзката на духовния свят със физическо-сетивния.
Човечеството изцяло е отвикнало да говори така конкретно за отношението на духовното към физическото. Днес то иска - ако мога да се изразя така тривиално - да хвърли всичко на един куп. На човечеството му се иска да измисли теории, според които хората по цялата Земя да се направят еднакво блажени. Днешният социалист мисли, че дадени идеи са правилни за човешкия живот в Англия, Америка, Русия, Азия и ако всички така устроят държавите си, както иска социализмът, ще настъпи щастието, за което днешният човек на Земята мечтае. Така мисли човекът.
към текста >>
Човечеството изцяло е отвикнало да говори така
конкретно
за отношението на духовното към физическото.
Най-хубавите и значителни резултати на такива конкретни отношения са пророчества като тези на Данаил и на Апокалипсиса, където не се говори само: Хора, имайте доверие в един бог, вярвайте на един бог, а се казва: Първото царство, второто царство, третото царство - едното трябва да замени по някакъв начин другото. На хората конкретно се е разказвало за връзката на духовния свят със физическо-сетивния.
Човечеството изцяло е отвикнало да говори така конкретно за отношението на духовното към физическото.
Днес то иска - ако мога да се изразя така тривиално - да хвърли всичко на един куп. На човечеството му се иска да измисли теории, според които хората по цялата Земя да се направят еднакво блажени. Днешният социалист мисли, че дадени идеи са правилни за човешкия живот в Англия, Америка, Русия, Азия и ако всички така устроят държавите си, както иска социализмът, ще настъпи щастието, за което днешният човек на Земята мечтае. Така мисли човекът. Всичко това са абстракции, нереални понятия и идеи.
към текста >>
В това отношение искам да говоря съвсем
конкретно
.
В това отношение искам да говоря съвсем конкретно.
Фактът, че през 1879 г. някои духове на мрака са били свалени и оттогава се намират в човешкото царство, има важни, значителни последствия. Преди всичко останало мисленето, ясното мислене придобива невероятно по-голямо значение за хората, отколкото преди. В човешкото развитие няма такава епоха, в която, като се вземат предвид вътрешните необходимости на човешкото развитие, да може да се каже, че ясното мислене е толкова необходимо, колкото яденето и пиенето са необходими за поддържането на физическото тяло. Защото ако човекът мисли неясно във времето, в което живеем и в което човечеството ще живее в бъдеще, няма да бъдат разбрани в правилна-та светлина такива зрели истини, които следва да паднат от духовния свят.
към текста >>
Тези, които се страхуват днес от
конкретни
духовни знания заради материалистическите си представи, още дълго време няма да искат да приемат, че с 1879 г.
Тази истина особено изпъква, когато душевният поглед се насочи в света, където човекът пристъпва след смъртта. Хората, родени преди 1879 г., все още са взимали някакъв остатък със себе си, който ги е опазвал да станат това, за което се мислят тук. И още дълго време ще е възможно да бъдат опазвани да станат само това, за което се мислят - нещата се променят постепенно, - но само чрез страдание, само когато могат да страдат, когато, казано парадоксално, страданието замести познанието, като сами усетят незадоволителното в представата им за човека. Хармония със самия себе си, същевременно познание, което оставя човека да бъде човек също и след смъртта, ще има в бъдеще само ако хората осъзнаят истинската си връзка с духовния свят още тук, във физическото тяло.
Тези, които се страхуват днес от конкретни духовни знания заради материалистическите си представи, още дълго време няма да искат да приемат, че с 1879 г.
се извършва промяна. Въпреки това е необходимо да се възприеме такова нещо. Оттук виждате, че става важно и в бъдеще ще става все по-важно съществуващото като духовно познание да се разпространи по Земята. Духовете на мрака ще държат да наложат своите намерения особено много като внасят объркване между хората, за да не стигнат те дотам, да си изграждат правилните мисли, в които ще могат да се превърнат след смъртта. Човекът трябва да стане това, което си представя.
към текста >>
204.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но те трябва и
конкретно
да се наблюдават.
Отново ще вникнем в нещата от гледната точка на антропософската наука, ще ги осветим в по-широк смисъл и ще видим как изобщо трябва да ги разглеждаме много по-обширно.
Но те трябва и конкретно да се наблюдават.
Такива проблеми, които обикновено се третират още със старите незадоволителни познавателни средства, трябва преди всичко да се изместят в светлината на антропософското познание.
към текста >>
Тук започват надличните
конкретни
влияния, а не онези абстрактни демонични, за които говори психоанализата.
Но Вагнер умира през 1883 г. Духовният път на Ницше в определен смисъл поема странната си посока тогава, когато започва влиянието на Вагнер. Но Вагнер влиза в духовния свят, когато духовната борба горе е преминала и духовете вече са паднали от небето на Земята. Ницше се намира долу, когато духовете се намират наоколо на Земята, Вагнер е горе, когато те вече са паднали. Влиянието на Вагнер след смъртта му върху Ницше показва съвсем друга задача, не както влиянието на Шопенхауер върху Ницше.
Тук започват надличните конкретни влияния, а не онези абстрактни демонични, за които говори психоанализата.
Човечеството ще трябва да се реши да навлезе в този конкретен духовен свят, да схване нещата, които са така очевидни, когато се изследват фактите. В бъдеще ще се напише биография на Ницше според това, че е бил повлиян от онзи Рихард Вагнер, който е роден през 1813 г., изживял е до 1879 г. всичко, довеждащо до блестящото същество, което охарактеризирах в моята книга; че от 16-та си година нататък е бил под влиянието на Шопенхауер, но Шо-пенхауер е присъствал в духовния свят по време на духовната борба преди 1879 г., че е изложен на влиянието на Вагнер след като той посмъртно се намира в духовния свят, а Ницше е бил на Земята, където са слезлите долу духове на мрака.
към текста >>
205.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но тъкмо тази лекция102 ще е доказателство за трудностите, с които се бори духовната наука в съвременното културно течение, по простата причина, че е принудена да посочи ясни и точни граници на понятията и
конкретни
духовни изживявания.
Но тъкмо тази лекция102 ще е доказателство за трудностите, с които се бори духовната наука в съвременното културно течение, по простата причина, че е принудена да посочи ясни и точни граници на понятията и конкретни духовни изживявания.
При такъв индивид като Десоар далеч не може да става дума например за логика. А в много голяма степен логиката изобщо липсва в съвременната така наречена научна литература.
към текста >>
206.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Това наистина не лежи в смисъла на едно абстрактно духовно движение, а при нас трябва да залегне в смисъла на напълно
конкретно
схващаното духовно движение, което свързва някои индивидуалности с духовния живот.
Сега трябва да се опитаме да възприемем такива понятия, които още по-сериозно ще се свържат с отнасящото се до цялата действителност, до онази действителност, в която човешката душа живее според цялото си същество. И тази действителност метаморфозира по различни начини, но много зависи от човека как тя се променя. Важна метаморфоза вече е тази, когато човек осъзнае как човешките души, според това дали между раждането и смъртта възприемат материалистически или духовни понятия и представи, съответно биват заточени в земната сфера или се издигат в духовните сфери. За тези неща трябва да имаме все по-ясни понятия и представи. Тогава ще установим правилните съотношения към целостта и все повече ще трябва да ги изграждаме.
Това наистина не лежи в смисъла на едно абстрактно духовно движение, а при нас трябва да залегне в смисъла на напълно конкретно схващаното духовно движение, което свързва някои индивидуалности с духовния живот.
към текста >>
207.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
В тази малка брошура «Човешкият живот от гледната точка на духовната наука»136 вниманието се насочва към това знание, по-
конкретно
там е казано как Земята променя всяка година състоянията на съзнанието си и др.
Със старото знание, чрез което хората са навлезли в нашето време, могат да се организират хиляди конгреси, световни конгреси, народни конгреси и да се образуват хиляди сдружения. Човек трябва обаче да е наясно, че тези хиляди конгреси и сдружения няма да допринесат нищо, ако духовна-та жива кръв на науката за духа не протече през тях. Това, което липсва на хората днес, е смелостта да навлязат в истинското изследване на духовния свят. Колкото и странно да звучи, но някога трябва да се каже например, че първоначално не е нужно нищо друго освен като първа крачка да се разпространи в по-широки кръгове малката брошура «Човешкият живот от гледната точка на духовната наука» и с това ще се направи нещо друго в постигането на знанието за взаимовръзката на човека с космическия ред.
В тази малка брошура «Човешкият живот от гледната точка на духовната наука»136 вниманието се насочва към това знание, по-конкретно там е казано как Земята променя всяка година състоянията на съзнанието си и др.
Казаното в тези лекции и в тази брошура е напълно съобразено с потребностите на нашето време. Да се възприеме това би означавало много повече от всички празни приказки за космически чувства и вливане в някакъв си «прибой», или не знам още какво. Представих ви именно такива неща, не мога да ги повтарям, защото са прекалено безсмислени в тяхното формулиране.
към текста >>
Когато се разгледат нещата, стоящи зад тези три думи, се вижда, че те са същите, които днешният човек схваща повече абстрактно, докато до 14, 15 век са се схващали
конкретно
, но в древния атавистичен смисъл са се мислили и по-материално.
Три идеи постепенно кристализират в течение на развитието през последните столетия, които така, както се разпространяват между хората, са абстрактни идеи. Кант ги назовава по погрешен начин144, Гьоте - по правилен145. Кант нарича тези три идеи Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарича пра-вилно: Бог, добродетелност и безсмъртие.
Когато се разгледат нещата, стоящи зад тези три думи, се вижда, че те са същите, които днешният човек схваща повече абстрактно, докато до 14, 15 век са се схващали конкретно, но в древния атавистичен смисъл са се мислили и по-материално.
Правят се експерименти по древния начин, правят се опити в алхимичните експерименти да се наблюдават такива процеси, които да покажат действието на Бог в тях. Правят се опити да се създаде камъкът на мъдреците.
към текста >>
Зад всички тези неща стои нещо
конкретно
.
Зад всички тези неща стои нещо конкретно.
Този камък на мъдреците следва да постави хората в състоянието да станат добродетелни, но той се е мислел повече като материален. Би следвало хората да стигнат и до безсмъртие, в известен смисъл да се поставят в такива отношения с универсума, че да изживеят в себе си това, което води извън раждането и смъртта. Всички мъгляви идеи, с които днес се търси да се разберат тези древни неща, не се покриват повече с това, което някога се е искало. Нещата са станали абстрактни и съвременното човечество говори за абстрактни идеи. То иска да разбере Бог и добродетелността с абстрактни теории като само абстрактно нещо.
към текста >>
Но тези неща действително са възможни, ако се приложат материалистически, когато абстрактните идеи за Бог, добродетелност и безсмъртие се направят
конкретни
идеи за злато, здраве и продължаване на живота, когато в смисъла на груповия егоизъм се използва това, което ви представих като големите проблеми на петия следатлантски културен период.
За всички тези неща виждате външни знаци. Не знам дали някои между вас са забелязали известната книга, идваща от Запад и носеща заглавието «Нелепостта на умирането»147. Всички тези неща протичат в тази посока. Те са само в началото, понеже това, което е по-далеч от началото, днес още се пази за груповия егоизъм, държи се езотерично.
Но тези неща действително са възможни, ако се приложат материалистически, когато абстрактните идеи за Бог, добродетелност и безсмъртие се направят конкретни идеи за злато, здраве и продължаване на живота, когато в смисъла на груповия егоизъм се използва това, което ви представих като големите проблеми на петия следатлантски културен период.
към текста >>
208.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Смятам, че в откритите лекции, които се изнасят от антропософска страна, сега е необходимо да се кажат, да достигнат до ушите на хората съвсем определени, предизвикани от предзнаменованията на нашето трудно време неща, и също така съм убеден, че сред самите нас трябва да се обсъдят съвсем
конкретни
духовнонаучни истини.
В известен смисъл продължавам разглежданията, които започнахме в една предишна лекция, защото са поредица от това, което съм убеден, че трябва да обсъдим именно днес.
Смятам, че в откритите лекции, които се изнасят от антропософска страна, сега е необходимо да се кажат, да достигнат до ушите на хората съвсем определени, предизвикани от предзнаменованията на нашето трудно време неща, и също така съм убеден, че сред самите нас трябва да се обсъдят съвсем конкретни духовнонаучни истини.
към текста >>
Към тези неща трябва да се пристъпи напълно
конкретно
, трябва да се изграждат не само представи за Христос и за неговото влияние, а в известен смисъл трябва да може да се намери царството на Христос в нашето земно царство.
Така Мистерията на Голгота се намира в интимна връзка с необходимото извисяване на човечеството към духовността, започващо в нашата епоха. Както от нашата епоха нататък човечеството трябва да се издигне до известна духовност, така то трябва да започне да разбира, че Мистерията на Голгота може да бъде схваната само по духовен начин, че в същността си християнството трябва да претърпи духовно, а не историческо развитие във външния смисъл на историческото изследване или традицията. Но това, което казах сега, не бива да се схваща по абстрактен начин. Не бива да се смята, че вече всичко е направено за схващането на значението на Мистерията на Голгота, като се усвоят само няколко понятия, което много често се прави.
Към тези неща трябва да се пристъпи напълно конкретно, трябва да се изграждат не само представи за Христос и за неговото влияние, а в известен смисъл трябва да може да се намери царството на Христос в нашето земно царство.
Христос е слязъл в земното царство и неговата област трябва да може да се открие.
към текста >>
Да се схване
конкретно
връзката на Мистерията на Голгота с проблема на смъртта, е нещото, върху което исках да насоча вниманието днес.
Да се схване конкретно връзката на Мистерията на Голгота с проблема на смъртта, е нещото, върху което исках да насоча вниманието днес.
То е в тясна връзка с това, което трябва да достигне до съзнанието на човечеството. Защото измежду другото, което липсва на човечеството, е именно, че хората са изгубили възможността да изживяват истинската реалност в чувства и волевите си импулси. Те постепенно се обгръщат с големите илюзии, че могат да изграждат земния живот според земните закони – най-голямата илюзия, на която могат да се отдадат. Една велика илюзия, която намира своята крайност например в чисто материалистическия социализъм, който, естествено, никога няма да допусне, че когато хората изграждат и най-незначителните връзки помежду си, тогава действат и мъртвите, а подрежда всичко според икономически, това означава според чисто физически закони. Това е едната крайност.
към текста >>
209.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Но когато имаме нещо общо с отделните
конкретни
мъртви, тогава винаги се получава връзка на отделния мъртъв – колкото и невероятно да звучи – с нашата кръвоносна и нервна система.
Първото може лесно да се постигне; другото, наистина да се влезе в контакт с отделния мъртъв, е напълно възможно, но е по-трудно, защото изисква ангажимент от този, който търси такъв контакт. За този особен контакт е необходимо човек наистина да се подложи на известно обучение. Защото относно контактуването с духовния свят съществува важен закон. Той може да се опише така: Това, което тук са низши пориви за човека, от другата страна, от духовната страна, е висш живот и когато човекът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши пориви. Когато само общо взето влезем в контакт с духовния свят, когато придобием познания относно нашето собствено безсмъртие и там имаме нещо общо с душевно-духовното, изобщо не може да става дума, че може да навлезе нещо нечисто.
Но когато имаме нещо общо с отделните конкретни мъртви, тогава винаги се получава връзка на отделния мъртъв – колкото и невероятно да звучи – с нашата кръвоносна и нервна система.
Мъртвият навлиза в инстинктите, страстите и поривите, които се изживяват в нашата кръвоносна и нервна система, и това може да възбуди низши инстинкти. Общуването може да бъде опасно само за този, който не се е научил да се владее и не е пречистил своята природа. Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите, а не защото е грешно, когато общуването се извършва по правилния начин. Естествено, ние трябва да изключим методите на модерния спиритизъм. Когато контактът се извършва духовно, не е погрешно, но когато човек не го прави с чисти, одушевени мисли, много лесно се стига дотам, както казахме, да стане възможно в човека да се възбудят низши страсти.
към текста >>
Ако от този пример извлечете само едно, а именно че нещата са точно обратни в духовния свят и че човек трябва да се настрои да ги приема за напълно различни, вие сте си спечелили важно разбиране, от което човек непрекъснато ще се нуждае, ако иска да проникне в духовния свят, разбиране, което е извънредно трудно да се приложи
конкретно
.
Сега изтъкнах една от особеностите на общуването на така наречените живи с така наречените мъртви.
Ако от този пример извлечете само едно, а именно че нещата са точно обратни в духовния свят и че човек трябва да се настрои да ги приема за напълно различни, вие сте си спечелили важно разбиране, от което човек непрекъснато ще се нуждае, ако иска да проникне в духовния свят, разбиране, което е извънредно трудно да се приложи конкретно.
За да се разбере добре физическият свят, който всъщност навсякъде е проникнат от духовността, е необходимо например също и тук да си имаме понятие за едно пълно обръщане. И понеже днешната наука и обикновеното съзнание изобщо нямат такова разбиране, и физическият свят не се разбира духовно. Това се научава именно когато хората правят големи усилия да разберат света. Такива неща понякога трябва да бъдат прозрени. Преди години на Общото събрание в Берлин, свързвайки го с някои Гьотеви представи, пред голям брой наши приятели говорих за външния човешки физически организъм и се опитах да изясня, че главата в нейната физическа форма може да бъде разбрана само ако се разбира като пълно обръщане на останалия организъм.
към текста >>
Спомнете си
конкретни
моменти, когато сте живели с него и се запитайте: Какво е това, което особено ме интересуваше у мъртвия?
Трябва да си спомните кога тук сте се обръщали с любов към мъртвия и да се обърнете към него с такова любвеобилно настроение. Не абстрактно, а с участие, с топлина трябва да се обърнете към мъртвия. Тогава това може да продължи в душата така, че вечерта при заспиването, без да знаете, да се превърне във въпрос към мъртвия. Или се опитайте да си припомните какво е било от особен интерес за мъртвия. Представете си как сте живели тук с него.
Спомнете си конкретни моменти, когато сте живели с него и се запитайте: Какво е това, което особено ме интересуваше у мъртвия?
Какво ме заплени? Къде наистина имах такова впечатление, какво казах тогава? Приятно ми беше, че той го каза, той ме поощри, беше ми скъп, аз дълбоко се интересувах от това, което той каза. Когато си припомняте такива моменти, в които сте били свързани с мъртвия, в които сте проявили силен интерес към него и когато го приложите така, като че ли искате да говорите с мъртвия, като че ли искате да му кажете нещо, когато развиете чувствата си по този начин и от интереса, който сте си припомнили, съставите въпроса, той остава в душата ви и вечерта при заспиването въпросът или това, което искате да споделите, стига до мъртвия. Тук обикновеното съзнание по правило не може да знае много за тези неща, понеже човек веднага заспива, но в сънищата наистина много често остава това, което е стигнало отвъд.
към текста >>
210.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Противно на това, когато свържете отношението си с нещо
конкретно
, то преминава отвъд.
Да вземем един специален случай. Винаги се намирате в отношения с някой кармично свързан с вас мъртъв човек. Ако искате да изградите това отношение особено интимно, особено реално, ще направите добре най-напред да вземете под внимание едно правило, а именно, че абстрактните мисли, абстрактните представи имат най-малко значение за духовния свят. Всичко, което остава в абстрактното, не достига отвъд до духовния свят. Следователно, когато мислите за мъртвия само абстрактно, ако – можем да кажем – обичате мъртвия само абстрактно, отвъд не преминава нищо особено.
Противно на това, когато свържете отношението си с нещо конкретно, то преминава отвъд.
Имам предвид следното: Спомняте си например конкретна ситуация, в която сте били с мъртвия, когато е бил още жив. Представяте си съвсем точно и конкретно как е стоял или седял срещу вас, как сте се разхождали с него. Представяте си го в съвсем конкретна ситуация, обрисувате пред себе си как е било, какво е казал той, какво сте му отвърнали, представяте си тембъра на гласа му и се опитвате – което е най-трудното – отново да оживите в душата си чувствата, които сте изпитвали към него. Представяте си конкретната действителна ситуация, преживяна с него. След което, опирайки се на това, се опитайте да кажете нещо на мъртвия, което бихте му казали, ако беше жив, да го попитате нещо, което искате.
към текста >>
Представяте си съвсем точно и
конкретно
как е стоял или седял срещу вас, как сте се разхождали с него.
Ако искате да изградите това отношение особено интимно, особено реално, ще направите добре най-напред да вземете под внимание едно правило, а именно, че абстрактните мисли, абстрактните представи имат най-малко значение за духовния свят. Всичко, което остава в абстрактното, не достига отвъд до духовния свят. Следователно, когато мислите за мъртвия само абстрактно, ако – можем да кажем – обичате мъртвия само абстрактно, отвъд не преминава нищо особено. Противно на това, когато свържете отношението си с нещо конкретно, то преминава отвъд. Имам предвид следното: Спомняте си например конкретна ситуация, в която сте били с мъртвия, когато е бил още жив.
Представяте си съвсем точно и конкретно как е стоял или седял срещу вас, как сте се разхождали с него.
Представяте си го в съвсем конкретна ситуация, обрисувате пред себе си как е било, какво е казал той, какво сте му отвърнали, представяте си тембъра на гласа му и се опитвате – което е най-трудното – отново да оживите в душата си чувствата, които сте изпитвали към него. Представяте си конкретната действителна ситуация, преживяна с него. След което, опирайки се на това, се опитайте да кажете нещо на мъртвия, което бихте му казали, ако беше жив, да го попитате нещо, което искате. Направете това съвсем конкретно, като че ли той е пред вас. Това преминава отвъд.
към текста >>
Направете това съвсем
конкретно
, като че ли той е пред вас.
Имам предвид следното: Спомняте си например конкретна ситуация, в която сте били с мъртвия, когато е бил още жив. Представяте си съвсем точно и конкретно как е стоял или седял срещу вас, как сте се разхождали с него. Представяте си го в съвсем конкретна ситуация, обрисувате пред себе си как е било, какво е казал той, какво сте му отвърнали, представяте си тембъра на гласа му и се опитвате – което е най-трудното – отново да оживите в душата си чувствата, които сте изпитвали към него. Представяте си конкретната действителна ситуация, преживяна с него. След което, опирайки се на това, се опитайте да кажете нещо на мъртвия, което бихте му казали, ако беше жив, да го попитате нещо, което искате.
Направете това съвсем конкретно, като че ли той е пред вас.
Това преминава отвъд. В този момент, в който имате чувството: „Сега ще споделя нещо с мъртвия“ или
към текста >>
Това обаче е основно изискване на нашето време – хората да се осмелят да възпитат в себе си силата, с която да застанат пред духовния свят с неговите
конкретни
форми на проявление.
Това обаче е основно изискване на нашето време – хората да се осмелят да възпитат в себе си силата, с която да застанат пред духовния свят с неговите конкретни форми на проявление.
към текста >>
Човек обаче трябва да си зададе въпроса: „Към кого се обръщат всъщност хората, когато търсят да навлязат в
конкретни
отношения с духовния свят, като при това говорят за своя Бог?
Колко много хора има днес, които казват: „Аз поглеждам нагоре не към различните йерархии, към ангели, архангели и т.н., а поглеждам нагоре към моя Бог.“ Колко много хора декламират какъв голям напредък е това, че човечеството се е преборило да достигне до единния Бог, до монотеизма.
Човек обаче трябва да си зададе въпроса: „Към кого се обръщат всъщност хората, когато търсят да навлязат в конкретни отношения с духовния свят, като при това говорят за своя Бог?
“
към текста >>
211.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Напредъкът ще се състои в следното: Занапред ще трябва да говорим
конкретно
, засягайки най-близките въпроси, отнасящи се именно до нашата съвременна епоха.
Напредъкът ще се състои в следното: Занапред ще трябва да говорим конкретно, засягайки най-близките въпроси, отнасящи се именно до нашата съвременна епоха.
Тези въпроси ни засягат, понеже в астралното ни тяло ангелите формират определени образи и занапред чрез съзнателната душа тези образи ще изграждат цялостния ни облик. Ако нямахме съзнателната душа, нямаше да има нужда да се грижим за нищо, тогава биха се появили други духове, други йерархии, които да осъществят това, което върши ангелът. Но тъй като ние трябва да развием съзнателната душа, не се появяват никакви други духове, за да осъществяват това, което твори ангелът.
към текста >>
212.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Днес бих искал да говоря по-
конкретно
за различни неща, свързани с начина на изживяване на Мистерията на Христос, който трябва да се подготви чрез такива духовни идеали, каквито напоследък описах, като направя връзка с разглежданията – с които се занимахме предишната седмица – за участието в духовния свят, към което човешката душа трябва да се стреми в бъдеще.
Днес бих искал да говоря по-конкретно за различни неща, свързани с начина на изживяване на Мистерията на Христос, който трябва да се подготви чрез такива духовни идеали, каквито напоследък описах, като направя връзка с разглежданията – с които се занимахме предишната седмица – за участието в духовния свят, към което човешката душа трябва да се стреми в бъдеще.
към текста >>
Не само „буквата убива, духът животвори“, който израз често се разбира погрешно, а още звукът убива и духът трябва първо отново да се оживи, като в отделното изживяване
конкретно
се направи връзка с Христос и с Мистерията на Голгота.
Когато хората днес питат „Как да намеря Христос? “, трябва да се даде такъв отговор, защото Христос не може да бъде достигнат чрез някакво си философстване или чрез удобна мистичност. Той може да бъде достигнат само когато човек има смелостта да се постави непосредствено в живота. И в такъв случай също и по отношение на говора трябва да чувствате безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и след това да почувствате възкресението на духа в словото. Това е.
Не само „буквата убива, духът животвори“, който израз често се разбира погрешно, а още звукът убива и духът трябва първо отново да се оживи, като в отделното изживяване конкретно се направи връзка с Христос и с Мистерията на Голгота.
Христос се намира в тази първа стъпка. Не само да се търси там, където се намират красиви думи и да се поглежда тяхното съдържание – днес хората са свикнали с това, – а да се търси в човешката цялост, да се търси как са произлезли думите от мястото, откъдето биват изговаряни. Това ще става все по-важно и по-важно. Ако някои между нас го обмислят, няма да чуваме вече така често хората да казват: Този говори напълно по антропософски или по теософски, трябва непременно да се прочете! Не става въпрос какви думи се намират там, а от кой дух произлизат.
към текста >>
213.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Необходимо е да се вижда, как
конкретно
човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност.
Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън. Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред. Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури. Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда. Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил.
Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност.
Това е важно, макар и днес това да е неудобно. Но ако непредубедено застанем на гледната точка на истинското разбиране на действителността, трябва да приемем в себе си някои неудобни истини.
към текста >>
214.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Такова абстрактно противопоставяне е недостъпно за разсъдъка, но спиритуалистът мисли не абстрактно, а
конкретно
.
Може да се каже: но защо това трябва да бъде противопоставяно – определението на Бентам за благото, като щастие за болшинството от хората, и определението за злото, като щастие за малцинство от хора?
Такова абстрактно противопоставяне е недостъпно за разсъдъка, но спиритуалистът мисли не абстрактно, а конкретно.
Той не мисли: какво е противоположното на това? – а мисли за реалното, което се развива, и то в по-голямата си част не се съгласува с голото човешко мислене.
към текста >>
Не е задължително да се съмняваш в целия духовен свят, от самосебе си се разбира, не, но по отношение на такива
конкретни
истини често се казва: може би, все пак, си попаднал в някаква илюзия!
Този, който като мен е видял, колко много са хората днес, – в това можете да се убедите посредством външните факти, – които живеят с марксизма или подобни на него възгледи, ще почувства необходимостта да се запознае с тези неща по-отблизо. Тогава често му казват: не изпадаш ли в илюзии?
Не е задължително да се съмняваш в целия духовен свят, от самосебе си се разбира, не, но по отношение на такива конкретни истини често се казва: може би, все пак, си попаднал в някаква илюзия!
Дълбоко чувство на отговорност по отношение на истината – ето какво е нужно да се развие именно по отношение на духовните истини. Тогава ще дълбаем все по-дълбоко и по-дълбоко. А в действителност има немалко, а много, прекалено много потвърждения за това, което сега ви приведох, потвърждения за ариманическия характер на марксизма или други подобни мирогледи.
към текста >>
Но ако нещата се разгледат
конкретно
, ако се разгледа такова явление, като Карл Маркс, за който е известно, че духът му е действал ариманически, и го попитаме: как ще постъпиш в конкретния случай?
Това е само един пример. Бих могъл да ви демонстрирам множество неща, които обнадеждават, ако не те е грижа за истината, и които като гръм нахлуват в душата, ако животът на човечеството ти е скъп на сърцето.
Но ако нещата се разгледат конкретно, ако се разгледа такова явление, като Карл Маркс, за който е известно, че духът му е действал ариманически, и го попитаме: как ще постъпиш в конкретния случай?
– тогава лъсва ариманичното и се усеща: ти трябва да признаеш такава истина.
към текста >>
215.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Човек мисли – показах това с
конкретни
факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята.
Но всички прекрасни изказвания на философията ще останат безплодни, ако, от друга страна, не се научим строго да различаваме определени неща. Даже най-проницателните съвременни психолози обръщат внимание на това, че за волята, собствено, ние не знаем нищо достоверно. Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята. Волята, по същество, в будния живот на човека също спи. Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята.
Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята.
Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят. По отношение на волята съвременният човек, собствено, спи. Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
към текста >>
216.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но когато в областта на преходното, в областта на пространственото човек не абстрактно, не геометрично, като нас, а
конкретно
е изпитвал как се изживява божественото в пространството, и когато, изпитвайки това, той е изпитвал също и преходното, тогава той е съотнасял това преходно с елементите на вечното и е усещал троичността на пространството като отражение на троичността на духовността.
И както би могло да има неяснота в определен смисъл между горно и долно, дясно и ляво, предно и задно, така при определени обстоятелства се е усещала неяснота във взаимоотношенията Бог, Син и Дух.
Но когато в областта на преходното, в областта на пространственото човек не абстрактно, не геометрично, като нас, а конкретно е изпитвал как се изживява божественото в пространството, и когато, изпитвайки това, той е изпитвал също и преходното, тогава той е съотнасял това преходно с елементите на вечното и е усещал троичността на пространството като отражение на троичността на духовността.
към текста >>
Времето не се е възприемало от древните толкова абстрактно, колкото го усещат днес; но самото
конкретно
преживяване на времето е било изгубено още по-рано, отколкото конкретното преживяване на пространството.
Подобен произход на троичността на божественото има също и единството на божественото. То е свързано с живото преживяване на времето.
Времето не се е възприемало от древните толкова абстрактно, колкото го усещат днес; но самото конкретно преживяване на времето е било изгубено още по-рано, отколкото конкретното преживяване на пространството.
Ако днес с правилно разбиране се прочете Платон или Аристотел[ii], не както ги четат някои днешни професори, – често съм ви цитирал една бележка, която Хебел[iii] е направил в своя дневник, където един от професорите стои пред факта, че в неговото училище на учебните занятия присъства прероденият Платон, и той разказва, че този професор чете заедно с класа един от диалозите на Платон, и прероденият Платон получава лоша оценка от този професор за този диалог, както пише в своя дневник Хебел, – който днес чете Платон и Аристотел с действително, дълбоко разбиране, навсякъде при тях ще намери, че в VI, VII, VIII век преди Христа са изпитвали още чувството за време. Чувството за пространство вече е угасвало при Платон и Аристотел, но все още отчетливо се е забелязвало. Но чувството за живо преживяване на времето било изгубено още по-рано. Изцяло и напълно то е било живо във втория следатлантски период, в праперсийската епоха, и, естествено, би предизвикало студени тръпки в учениците на Заратустра, ако някой им кажеше, че времето протича равномерно, по права линия, от минало към бъдеще.
към текста >>
217.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вчера ви казах какви пространствени и времеви преживявания са имали хората в древните времена, как
конкретно
са чувствали пространството, как
конкретно
са чувствали времето.
Не казвайте, че тези неща са твърде сложни, защото не е там работата.
Вчера ви казах какви пространствени и времеви преживявания са имали хората в древните времена, как конкретно са чувствали пространството, как конкретно са чувствали времето.
Това, което ние изпитваме абстрактно, те са го изпитвали конкретно. Трябва така да се научим да разглеждаме обкръжаващия свят, че навсякъде да виждаме в равновесие това взаимодействие между застиване и разтваряне, избързване и връщане, праволинейно и криволинейно. Може просто да се спи, гледайки света. Но ако го гледаме будни, виждаме, как всички същества в него ги грози опасност от втвърдяване или разтваряне, ако излязат от равновесие. Трябва да развием това чувство и в бъдеще човечеството да го изпитва така живо, както в миналото е изпитвало чувството за пространство и време.
към текста >>
Това, което ние изпитваме абстрактно, те са го изпитвали
конкретно
.
Не казвайте, че тези неща са твърде сложни, защото не е там работата. Вчера ви казах какви пространствени и времеви преживявания са имали хората в древните времена, как конкретно са чувствали пространството, как конкретно са чувствали времето.
Това, което ние изпитваме абстрактно, те са го изпитвали конкретно.
Трябва така да се научим да разглеждаме обкръжаващия свят, че навсякъде да виждаме в равновесие това взаимодействие между застиване и разтваряне, избързване и връщане, праволинейно и криволинейно. Може просто да се спи, гледайки света. Но ако го гледаме будни, виждаме, как всички същества в него ги грози опасност от втвърдяване или разтваряне, ако излязат от равновесие. Трябва да развием това чувство и в бъдеще човечеството да го изпитва така живо, както в миналото е изпитвало чувството за пространство и време.
към текста >>
И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние
конкретно
да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н.
Формите са там, но доколко е възможно, в човешкия облик да бъде унищожено всичко луциферическо и ариманическо. Могат да се почувстват Луцифер и Ариман в техните форми. Могат да се усетят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство. И този, който усвои това, което живее в това чувство, което може да се развие съзерцавайки тройствеността, много ще усвои за разглеждането на живота. Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер.
И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние конкретно да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н.
Навсякъде в живота да се разбира колебаещото се състояние – това е, което се изисква. Защото животът е невъзможен без такова колебаещо се състояние. Можете, ако имате часовник с махало, да искате да прекратите колебанията, да спрете махалото; но тогава няма да можете да ползвате часовника; за да показва времето, махалото трябва да се клати. Така и в живота махалото трябва да се клати. Това е необходимо навсякъде да се забелязва.
към текста >>
218.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И само защото това е така, е възможно следното
конкретно
явление.
Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така? Естествено, мнозина мислят, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на човека. Но това не е така. Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека. Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото.
И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление.
Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот. Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен. Така че можете да си представите следното.
към текста >>
219.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Работата съвсем не е в това, да се лелее общата идея, а в това,
конкретно
да се подходи към всеки отделен човек и да се развива по отношение на него любовно, или по-добре е да се каже, изпълнено с интерес познание.
Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много. В хода на човешкото земно развитие не е имало епоха по-отдалечена от действителния, истински интерес към непосредствената природа на човека, от нашето време. Но не трябва да се бърка това, което тук се има предвид, с липсата на критичност по отношение на човека. Този, който изхожда от идеята: всички хора трябва да се разглеждат като еднакво добри и всички еднакво трябва да се обичат, – разглежда въпроса от удобната луциферическа гледна точка, защото изхожда само от своята фантазия. Да се разглеждат всички хора като равни, наистина е луциферическа фантазия.
Работата съвсем не е в това, да се лелее общата идея, а в това, конкретно да се подходи към всеки отделен човек и да се развива по отношение на него любовно, или по-добре е да се каже, изпълнено с интерес познание.
към текста >>
Говорейки
конкретно
, когато ние, бидейки отделни хора пълзящи на четири крака, се изправяме, преодоляваме в своя изправен стоеж силата на тежестта и ориентираме себе си в пространството; но силите, стоящи в основата на това, се вливат в пространството от непространственото.
От Пра̀силите, които, собствено, не са Пра̀сили, а Духове на Формата, може да зависи това, което живее във външните земни форми така, както то зависи от Духовете на Формата. Но важното е, че в нашето земно битие всичко това, което е свързано с пространството, доколкото то се формира в пространството, се формира от непространственото. Ще разберем напълно пространственото само в случай, че от неговата образност се върнем към праобразите, които имат непространствен характер. Естествено, това представлява трудност за западното мислене, доколкото е трудно да си представим непространственото. Но въпреки това работата стои така, че всичко, което е свързано с нашето изначално човешко битие, което произлиза от Духовете на Формата, доколкото приема определена форма в пространството, е действие на непространственото.
Говорейки конкретно, когато ние, бидейки отделни хора пълзящи на четири крака, се изправяме, преодоляваме в своя изправен стоеж силата на тежестта и ориентираме себе си в пространството; но силите, стоящи в основата на това, се вливат в пространството от непространственото.
към текста >>
Обаче е доста по-лесно да се говори за духа от гледна точка на мъглявия мистицизъм или от гледна точка на абстрактните естественонаучни понятия, отколкото по действителен научен начин, както това се прави по отношение на природата,
конкретно
да се вниква в духовните процеси и духовните импулси.
Характерно за нашето днешно време е това, че то не е склонно да се отнася с духовното така, както се отнася с природното.
Обаче е доста по-лесно да се говори за духа от гледна точка на мъглявия мистицизъм или от гледна точка на абстрактните естественонаучни понятия, отколкото по действителен научен начин, както това се прави по отношение на природата, конкретно да се вниква в духовните процеси и духовните импулси.
Живеем в епоха, когато човек трябва да започне съзнателно да си изяснява, какво действа в неговата душа. Знаем защо мина времето, когато в своето подсъзнание човек можеше да намери импулсите, които са му давали по-нататъшните насоки; днес човек трябва да започне съзнателно да встъпва в областта, в която живее неговото душевно и това душевно изработва съзнанието.
към текста >>
Трябва да се обръща внимание на такива
конкретни
импулси, които в живота имат огромно значение.
Ако разгледате портрети на изтъкнати исторически личности, които по външен вид приличат на своите предци, навсякъде ще видите, че в същото време в биографиите им са отбелязани душевни качества, – и те са именно унаследени качества, – които се противопоставят на тези, от които са получили приликата във външния вид. В това се състои една от съществените тайни на живота. Предците доста по-добре биха разбирали своите потомци и родителите доста по-добре биха разбирали своите деца, ако без предразсъдъци имаха предвид този факт. Ако, например, – извинете, че говоря такива неща, но все пак не се намираме в общество на филистери, – някаква майка, имайки синче, което много прилича на нея, се радва, че синчето ѝ толкова прилича на нея, за възпитанието му би било особено полезно, ако тя би си казала: ами ако моето синче развие качества, като тези, които са причина за честите караници с мъжа ми?
Трябва да се обръща внимание на такива конкретни импулси, които в живота имат огромно значение.
Особено необходимо е познанието за такива импулси за задачите на възпитанието в бъдеще, за бъдещото човешко развитие. Защото в бъдеще трябва да възпитаваме не изхождайки от абстрактни принципи, а на емпирична, конкретна основа.
към текста >>
220.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
По отношение на най-важните аспекти от човешката еволюция, както и по отношение
конкретно
на християнството, се намираме в повратна точка.
По отношение на най-важните аспекти от човешката еволюция, както и по отношение конкретно на християнството, се намираме в повратна точка.
Определено много хора, които имат активна социална дейност, изразиха готовност да приемат християнството — но само толкова християнство, колкото беше необходимо да им напомня за личните социални идеали. Но този най-важен измежду всички импулси, който сам по себе си осмисля и дава цел на земното съществуване, не е редно да се разглежда по този начин.
към текста >>
Ние не се занимаваме само със себе си, но и с хората от други етапи на живота; и
конкретно
с децата, които се раждат и растат.
Има и друго, което трябва да научим.
Ние не се занимаваме само със себе си, но и с хората от други етапи на живота; и конкретно с децата, които се раждат и растат.
Следствие от човешката еволюция е, че много от онова, което някога се е разкривало от само себе си в душата, сега трябва да се придобие чрез допълнителни усилия — чрез стремежа към познания за свръхсетивното или поне към реални знания за живота. Това важи както за децата, така и за хората като цяло — голяма част от тяхното собствено същество е скрито за самите тях. И това важи не само за опитностите, които ще дойдат по-късно в живота им. Много от онова, което в стари времена се е разкривало чрез атавистичното ясновидство, сега е скрито за човека, който обръща внимание само на себе си, който търси знания само в себе си. То остава скрито от люлката до гроба.
към текста >>
Щайнер не дава
конкретни
примери за такива икономически термини.
[4] В тази лекция Р.
Щайнер не дава конкретни примери за такива икономически термини.
Но се имат предвид такива, които принизяват човека до някакви бездушни форми, като „човешки капитал“,„човешки ресурси“ и т.н.
към текста >>
[5] И тук, както в повечето лекции върху социалния въпрос, се има предвид
конкретно
наскоро приключилата или все още бушуваща Първа световна война, в зависимост от времето, когато е изнасяна дадена лекция.
[5] И тук, както в повечето лекции върху социалния въпрос, се има предвид конкретно наскоро приключилата или все още бушуваща Първа световна война, в зависимост от времето, когато е изнасяна дадена лекция.
към текста >>
221.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Нека сега
конкретно
разгледаме този земен духовен живот — религията, образованието, изкуството и тъй нататък.
Нека сега конкретно разгледаме този земен духовен живот — религията, образованието, изкуството и тъй нататък.
С негова помощ придобиваме известна връзка с други човешки същества. Тук трябва да направим разлика между връзките, които правим заради личната съдба и кармата, и онези, които в този тесен смисъл не зависят от нашата карма. Някои от връзките, които осъществяваме в течение на живота, са пряко следствие от връзките, създадени в предишни животи; някои ще дадат кармичните си плодове в бъдещи животи. Човешките същества създават връзки едно с друго по най-различни начини.
към текста >>
222.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Само този ще бъде пътят, за да се стигне отново до възможността, да не виждаме в този човек, какъвто той стои пред нас, от едната страна само нещо чисто духовно-душевно, което обитава в едно тяло, а от друга страна нещо телесно лишено от душевност, а да виждаме
конкретно
духовното, което работи в него, макар и по един луциферически начин, което работи над човешката глава, да виждаме
конкретно
божествено-духовното, което работи над целия човек, което получава обаче един противник в намиращия се вън от главата организъм в ариманическата природа.
Само този ще бъде пътят, за да се стигне отново до възможността, да не виждаме в този човек, какъвто той стои пред нас, от едната страна само нещо чисто духовно-душевно, което обитава в едно тяло, а от друга страна нещо телесно лишено от душевност, а да виждаме конкретно духовното, което работи в него, макар и по един луциферически начин, което работи над човешката глава, да виждаме конкретно божествено-духовното, което работи над целия човек, което получава обаче един противник в намиращия се вън от главата организъм в ариманическата природа.
към текста >>
Ние трябва да станем способни да гледаме човека така, че във всяка негова нишка да виждаме духовното,
конкретно
-духовната същност с телесното.
Пред нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н. познават, или това, което имаме пред нас във външното сетивно наблюдение у човека.
Ние трябва да станем способни да гледаме човека така, че във всяка негова нишка да виждаме духовното, конкретно-духовната същност с телесното.
Трябва да имаме съзнанието: в течащата в живия човек кръв не се намира онова, което можем да направим да пада на капки, а тази течаща в живия човек кръв е одухотворена по един особен начин. Ние трябва да се научим да познаваме духа, който пулсира през нервната система тогава, когато нервната система се намира именно в една фаза на умиране и т.н. и т.н. Във всички отделни прояви на живото трябва да можем да виждаме заедно духовния елемент.
към текста >>
223.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
За човечеството ще бъде все повече и повече необходимо да бъдат разгледани тези
конкретни
неща на душевния живот, а не да се задържаме само в общи, неясни, мъгливи неща.
По този начин се различават също пътищата на човека към светата Троица.
За човечеството ще бъде все повече и повече необходимо да бъдат разгледани тези конкретни неща на душевния живот, а не да се задържаме само в общи, неясни, мъгливи неща.
И днес хората имат една особена голяма склонност към тази мъгливост. Да бъде заменена тази склонност със склонността да се проникне в конкретността на душевния живот, това е една съществена задача на нашето време.
към текста >>
224.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
За този, който взема
конкретно
сериозно духовното изследване, това е един извънредно голям проблем.
За този, който взема конкретно сериозно духовното изследване, това е един извънредно голям проблем.
Аз се натъкнах на този проблем особено силно и изразих тогава това в една или друга форма на различни от нашите приятели аз се натъкнах особено силно на този проблем, бих могъл да кажа, натъкнах се пред извикващо, когато в 1914 година избухна тази военна катастрофа. Как върху еврейското човечество нахлу едно събитие, което измервайки го по неговите причини, както сме свикнали да мерим по отношение на миналите исторически събития, фактически е невъзможно? Който знае, че при решаващите неща в 1914 година едва ли са участвували повече от 30 до 40 лица в Европа, и който знае, в какво душевно състояние са били повечето от тези хора, за него възниква всъщност важният проблем. Защото по-голяма част от тези хора, колкото и странно да звучи това, по-голяма част от тези хора са се намирали в едно размътено съзнание, имали са едно затъмнено съзнание. Главното през последните години извънредно много неща са стана ли по такъв начин, че те са били причинени от едно размътено човешко съзнание.
към текста >>
225.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Навсякъде в това знание има условия, които съществуват само чрез това, че ние не сме в състояние да схванем духовното като нещо
конкретно
.
Обаче това е напълно погрешно. Не скоростта е един резултат, а скоростта е елементарното, което носи в себе си нещо, било материално или духовно, и ние разлагаме скоростта на "път", "пространство" и "време". Ние абстрахираме от скоростта тези две величини. Обаче пространството и времето като такива не са нещо действително в света, различните скорости. Това е една забележка, която аз правя само за физиците, но физиците ще ме разберат, че даже във всички неща, които днес се поставят теоретически на основа та на нашето съвременно знание, царуват неиздържащи условия.
Навсякъде в това знание има условия, които съществуват само чрез това, че ние не сме в състояние да схванем духовното като нещо конкретно.
към текста >>
226.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Даже и представата за материалния интерес, която се счита за нещо извънредно
конкретно
и действително, ще стане исторически действена само тогава, когато тя бъде издигната до висотата на вяра, когато не ще бъдат вече броени жертвите, които и се принасят, а нейната себестойност ще служи за обещетение и оправдание само на всичко, което се упражнява в нейното име.
"... Избухването на световната война беше повратът за всяко капиталистическо и с това марксистко мислене. Ръководителите на човечеството познаха ясно това и масите го чувствуваха тъпо, че никога така наречените жизнени интереси не владеят света, а го владеят сили от съвършено друго естество и същност. Най-настоящите стопански интереси, към които се стремяха капиталистите и против които социалистите водеха вятърномелничеви борби, се оказа не само нереални и абстрактни стигайки до фрезеологичност, но също и като икономическо суеверие и празни химери. Ясно се показа, че не материалното, а представата за това материално е двигателната сила, колкото и погрешна да е тази представа следователно представите, а не материалното е това, което ръководи масите.
Даже и представата за материалния интерес, която се счита за нещо извънредно конкретно и действително, ще стане исторически действена само тогава, когато тя бъде издигната до висотата на вяра, когато не ще бъдат вече броени жертвите, които и се принасят, а нейната себестойност ще служи за обещетение и оправдание само на всичко, което се упражнява в нейното име.
Това време на най-нечувания парадокс вярваше в егоизма. Той не беше вече отричан, не беше боядисван идеалистично; напротив! Човечеството потегли за смъртта в осветеното име на стопанските жизнени интереси, които заобиколи с една светлина на славата, и в името на свещения егоизъм, който сам се издигна до небесата. Материалното се обяви за единствено идеалното нещо и с това материалистичният свят завърши своя път. Нали капиталистите нарекоха това идеализиране на материалното като единствено действително и съществено отечество, а марксистите го нарекоха открито: социализъм!
към текста >>
"марксисткия социализъм само затъмнява днес съдбовния въпрос, пред който е поставено човечеството, той обвързва свободните сили на едно
конкретно
решение, държи мисленето в полумрака на един надживян вече свят на догмите, отказва действието чрез тъмни пророкувания, мрачни авторитети и мистични символи.
"марксисткия социализъм само затъмнява днес съдбовния въпрос, пред който е поставено човечеството, той обвързва свободните сили на едно конкретно решение, държи мисленето в полумрака на един надживян вече свят на догмите, отказва действието чрез тъмни пророкувания, мрачни авторитети и мистични символи.
Той изопачава свободния изглед на човечеството".
към текста >>
227.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Това е най-нагледно, когато разглеждаме тези нещо не абстрактно, а
конкретно
.
И обратно: онова, което имаме в нашата глава като процес на разрушението, то е продължение на онова, което е съществувало преди раждането, съответно преди зачатието. Разрушението започва първо с нашето раждане, защото едвам тогава получаваме ние главата, преди това нямаше никакво разрушение. Сега ние засягаме действително края на една извънредно важна тайна на мировото съществувание. Това, което живее в нашата глава, чрез което влизаме в отношение с другите хора и с външната природа, то е продължение на това, което става в духовните светове, преди да влезем във физическото тяло. Когато прозрем основно това, тогава стигаме до там да разберем, как от духовния свят действуват силите във физическия свят.
Това е най-нагледно, когато разглеждаме тези нещо не абстрактно, а конкретно.
към текста >>
228.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Тази представа е много трудна, тъй като поставя човека
конкретно
в онова, което е Космическо в нашето Земно Битие.
Аз характеризирах това от друга гледна точка преди няколко месеца. Онова, което постоянно се случва в Земята чрез разместването на основните Земни субстанции, чрез обединяването (на тези субстанции) с мъртвите човешки тела, е дейност във всички отношения сравнима с дейността на волята, която между раждането и смъртта се упражнява от нас непрекъснато, безсъзнателно, когато движението, разрушаващо така, както се руши един труп, протича в нашата нервна и сетивна система. Между раждането и смъртта волята, понеже е обединена с нашия Аз, работи чрез разрушителните сили в границите на нашата кожа. Същата тази воля работи космически в нашия труп след смъртта ни, в мисленето и формирането на идеи от цялата Земя, когато предаваме своя труп на Земята. По този начин, ние сме космически обединени с онова, което можем да наречем душевно-духовен процес на цялото Земно Битие.
Тази представа е много трудна, тъй като поставя човека конкретно в онова, което е Космическо в нашето Земно Битие.
Тя показва връзката на човешката воля с начина на работа на Всемирната Космическа Воля в Земното Битие, в разрушението, в причиняването на смъртни състояния.
към текста >>
229.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Нямаше ли такива прекъсвания в хода на нашия живот или, говорейки по-
конкретно
, в ретроспекцията върху жизнения ни път, тогава, като човешки същества, ние щяхме да бъдем изцяло неспособни да възприемем своя Аз.
Сега можем да попитаме: Тези прекъсвания в течение на нашия живот необходими ли са? Да, необходими са.
Нямаше ли такива прекъсвания в хода на нашия живот или, говорейки по-конкретно, в ретроспекцията върху жизнения ни път, тогава, като човешки същества, ние щяхме да бъдем изцяло неспособни да възприемем своя Аз.
Щяхме да виждаме живота си изпълнен просто със света отвън, и в нашия живот изобщо нямаше да има азово съзнание. Това, че сме способни да изживеем, да усетим Аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно. Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота. Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз. В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече.
към текста >>
Съдейки по онова, което самият той е написал, такъв един представител на духа на миналото наскоро е произнесъл доста забележителни думи в Щутгарт, противоречиви опити, напипващи опити да предизвика нов религиозен интерес, нова религиозна опитност, с опити да достигне наистина ново
конкретно
познание за Духовния свят, както в случая на Антропософската Духовна Наука.
Съдейки по онова, което самият той е написал, такъв един представител на духа на миналото наскоро е произнесъл доста забележителни думи в Щутгарт, противоречиви опити, напипващи опити да предизвика нов религиозен интерес, нова религиозна опитност, с опити да достигне наистина ново конкретно познание за Духовния свят, както в случая на Антропософската Духовна Наука.
В "Пиесата на пастирите", представена във Валдорфското училище, един от пастирите, който имал духовно виждане, каза че наистина почти загубил дар слово. Когато прочетох последната страница на "Духовна Наука и Християнство" на Гогартен, трябва да кажа, че и аз почти изгубих способността си да говоря, защото е наистина изумително, че някой би казал такива неща в днешно време. Това са неща като това, че в навечерието на Космическата Нова Година би трябвало да се провокира съзерцаване на сравнението на миналото с неизбежното бъдеще. Какво казва всъщност този представител на религията? Не знам дали се осъзнава цялото му значение.
към текста >>
230.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
С течение на времето възникна задачата за представяне на тези мисли по-
конкретно
, за разкриване на реалните сили зад това или онова явление.
Аз въведох по онова време два израза, дефиниращи двата големи врага на човешкия духовен прогрес. От една страна говорих за "догмата на откровението", а от друга страна за "догмата на обикновената опитност". Желаех да покажа, че едностранчивото развиване на догмата на откровението, така както се е развила в религиозните изповедания, бе точно толкова гибелна, колкото и постоянното налагане на т.н. догми на опитността, т.е. непрекъснатото наблягане само върху всичко онова, което външният сетивен свят, светът на материалните фактически данни, предлага на учените и социолозите.
С течение на времето възникна задачата за представяне на тези мисли по-конкретно, за разкриване на реалните сили зад това или онова явление.
към текста >>
Нищо няма да ни помогне да постигнем
конкретно
вникване в тези неща, освен това да изоставим пътищата на отвлечеността в духовния живот.
Не би ли трябвало достатъчен брой хора, когато чуят за такива неща като това, да могат да намерят себе си и да схванат цялата сериозност на сегашното положение в света? Не е ли време тази сънливост да престане, когато пред нас се появи нещо от този род, посочвайки най-изразително знака на настоящото време тази сънливост, която ни предизвиква да затворим малко очите си, така че да не схванем цялото значение на такова нещо?
Нищо няма да ни помогне да постигнем конкретно вникване в тези неща, освен това да изоставим пътищата на отвлечеността в духовния живот.
А за това трябва първо наистина да добием чувството, че където има само изобилие от думи и фрази за душата и духа, там разговорът е чиста абстракция. Ние трябва да можем да усещаме кога за душата и духа се говори като за реалност. Например, говорейки за човешките способности: Те възникват като прояви от вътрешното същество на човека, когато индивидът израства. Благодарение на някои от своите водачи, човечеството се чувства принудено да се развива съгласно тези способности и сили, които излизат наяве в растящото човешко същество. Но в тази област на нашите чувства може да се вярва, само ако определено възприемаме в проявлението на тези сили и способности едно проявление на Божественото; ако можем да си кажем: Човекът е дошъл в този свят на сетивни реалности от един духовно-душевен свят на същества и онова, което външно се проявява като човешки сили и способности и което развиваме в себе си и в другите, идва от един духовен свят и сега е поставено във физическо човешко тяло.
към текста >>
231.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като
конкретно
, наивно Въображение.
В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н. и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие. Нито отношението на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем.
Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно Въображение.
към текста >>
Би имало
конкретно
понятие за човешкото същество, наистина не спечелено с нашите съзнателни способности за знание, но с инстинктивните способности на човеците от онези времена.
И във Франция през 18-то столетие откриваме, че са правени усилия да се разбере човешкото същество, да се отговори на въпроса: какво всъщност е човешкото същество в действителност? Правени са усилия да се разбере.човека чрез силата на знанието, което той самият проявява: и намираме трудове като този „Човекът като машина“ от Дела Метрие. И това не беше резултат на внезапната идея на един човек, но на една световно-историческа необходимост на еволюцията. Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология.
Би имало конкретно понятие за човешкото същество, наистина не спечелено с нашите съзнателни способности за знание, но с инстинктивните способности на човеците от онези времена.
И какво е останало от това? Математически линии и енергии, разстлани в чиста абстракция над космоса. Картината на човешкото същество бе тази на една машина. Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи. Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически.
към текста >>
232.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Притъпен Азов волев живот и будните образи на мислите-сенки – Пробуждане на Азът чрез илюзията на сетивата Свързване с мъртвите чрез
конкретни
представи, а не чрез абстрактни мисли За обрата на сетивните изживявания по време на живота след смъртта Фойербах и неговата философия Рихард Вагнер Целокупност на сетивните възприятия: топлина, светлина, химизъм, живот Опровержение на твърдението, че „големината" е относителна Проблемът за духовните стойности Изгубване на собственото същество в интелектуализма и неговото утвърждаване в действия, произтичащи от чистото мислене.
Притъпен Азов волев живот и будните образи на мислите-сенки – Пробуждане на Азът чрез илюзията на сетивата Свързване с мъртвите чрез конкретни представи, а не чрез абстрактни мисли За обрата на сетивните изживявания по време на живота след смъртта Фойербах и неговата философия Рихард Вагнер Целокупност на сетивните възприятия: топлина, светлина, химизъм, живот Опровержение на твърдението, че „големината" е относителна Проблемът за духовните стойности Изгубване на собственото същество в интелектуализма и неговото утвърждаване в действия, произтичащи от чистото мислене.
към текста >>
233.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Обаче ние трябва много по-
конкретно
да осмислим онзи духовен принцип, който е в нас и който представлява зародиша на бъдещия свят.
Обаче навлизаме ли по този начин, така да се каже, във вътрешното зло на човека, същевременно добиваме съзнание за това, как се изграждат и движат духовните импулси в това вътрешно зло, където материята по степенно се разрушава, където материята се подхвърля на хаоса, и тогава ние сме съвсем близо до възникването на онази наша свръхсетивна съставна част, която наричаме Духът-Себе (Geistselbst)*10. Тогава ние възприемаме вече самия творящ Дух. Защото докато моралните закони действуват върху материята, докато я хаотизират и разрушават, ние имаме в себе си по естествен и природен начин, един духовно-действуващ принцип.
Обаче ние трябва много по-конкретно да осмислим онзи духовен принцип, който е в нас и който представлява зародиша на бъдещия свят.
към текста >>
234.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ето защо ние не трябва да отстъпваме в страх пред необходимостта да се издигнем до една среща с реални и
конкретни
духовни Същества.
Това, което се разиграва външно в човечеството -доколкото то пребивава в духовния свят намира своето обяснение единствено от гледището на антропософската Духовна Наука, и всякакви днешни антропологии и тям подобни са просто една игра с терминологията. Всъщност това, което днес антрополози и други хора пишат за конфигурацията на човека върху Земята, за диференцирането на човечеството и т.н. то изобщо не предлага ориентиращи и насочващи гледни точки, защото това, което се изработва като понятие, се групира после по съвсем външни признаци. Това, което днес трябва да се направи, е да се прегрупират не понятията, а цялото. Истинският смисъл на нещата нахлува в тях, само ако те се разглеждат духовно.
Ето защо ние не трябва да отстъпваме в страх пред необходимостта да се издигнем до една среща с реални и конкретни духовни Същества.
към текста >>
Ние сме длъжни да достигнем до това състояние, че да говорим за Духа така
конкретно
, както говорим и за детайлите в природния свят.
Знаете ли, скъпи мои приятели, нашата епоха говори за Духа само в общи линии, но тя прави това най-вече от леност и за свое удобство.
Ние сме длъжни да достигнем до това състояние, че да говорим за Духа така конкретно, както говорим и за детайлите в природния свят.
И чак тогава ще възникне едно истинско познание за човека, чак тогава ще се изпълни онзи древен призив, издигнат още в Гърция: „Познай себе си! “
към текста >>
235.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Напълно е възможно да се говори нагледно и
конкретно
за Кармата и нейните въздействия върху хората.
Напълно е възможно да се говори нагледно и конкретно за Кармата и нейните въздействия върху хората.
И след като ние твърдим, че човекът има един живот преди раждането, и че от духовния свят той слиза в земна инкарнация като единно цяло от физическо, етерно, астрално тяло и Аз, можем да добавим и това, че неговата Карма, която той донася от предишния си земен живот, се включва в тази етерна ударна сила, която човек извлича от планетарната система.
към текста >>
236.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Това което носим в нашия Дух, ще приложим
конкретно
в света, само ако го разпознаем като нещо
конкретно
и в света на висшите Йерархии.
Доколкото ние изследваме този Дух като духовни хора, той не ни се открива в твърде диференциран вид. Наистина той показва определени нюанси, обаче пред нас той застава като нещо единно. И за да вникнем наистина в този човешки Дух, както и в отношенията му със света, ние се нуждаем от Духовната Наука, от Антропософията. Не достигнем ли до Антропософията, тогава този единен недиференциран и неопределен човешки Дух се излъчва на вън в света и по този начин възниква неясния, безконтурен пантеизъм. Ако обаче поискаме да изучим този човешки Дух именно чрез Антропософията, тогава в света и в човека нахлуват висшите духовни Йерархии.
Това което носим в нашия Дух, ще приложим конкретно в света, само ако го разпознаем като нещо конкретно и в света на висшите Йерархии.
В нашия душевен живот постоянно наблюдаваме преливане на мисли, чувства и воля; този душевен живот ние можем да изучим, само ако разгледаме диференцираните душевни функции в съотношенията им с физическото, етерното, астралното тяло и Азът, т.е. ако разгледаме мисленето в пространството между физическото и етерното тяло, така да се каже, като съобщителна връзка между тези две тела; чувствата в пространството между етерното и астралното тяло. И ако искаме да изучим волевия живот, ние трябва да се обърнем към силовите съотношения и взаимодействия между Азът и астралното тяло. Ето такава е реалността на човека, такъв е неговия душевен живот.
към текста >>
237.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Понякога може би е по-приятно за подобни неща да се говори в академична и абстрактна форма, а не с
конкретни
образи, обаче съвременната Духовна Наука, антропософската Духовна Наука има конкретна и строга за дача: да проникне в непосредствения бит и да назове всичко с точните му имена.
Понякога може би е по-приятно за подобни неща да се говори в академична и абстрактна форма, а не с конкретни образи, обаче съвременната Духовна Наука, антропософската Духовна Наука има конкретна и строга за дача: да проникне в непосредствения бит и да назове всичко с точните му имена.
Само така хората могат да се издигнат до едно истинско и здраво светоусещане.
към текста >>
238.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
На времето човекът израстваше
конкретно
в специфично-човешките си свойства.
Ако се върнем назад към епохата на Овена, ще открием онези четири често срещани професии, които макар и непрекъснато модифицирани все още държаха човека в постоянна и здрава връзка с природата. Ако се върнем още по-назад в епохата на Телеца, в Третата, Втората и Първата следатлантска епоха, в последната, предпоследната атлантска епоха и т.н. отново до епохата на Рибите, ние бихме открили тогавашния човек като едно етерно същество, което никога още не е слизало във физическия свят. Да, през онази предишна епоха на Рибите, човекът беше етерно същество, а в съвременната епоха на Рибите той общо взето повтаря своето тогавашно развитие. И той го повтаря от средата на 15 век, макар и по един твърде абстрактен начин.
На времето човекът израстваше конкретно в специфично-човешките си свойства.
От тогава насам той израства в своите абстракции, защото машините с които толкова се гордеем са също една абстракция. Така че с новото настъпване на Риби, човекът неизбежно попада в онези елементи, които започват да „разхлабват“ старите връзки; През следващата епоха на Водолея, това „разхлабване“ ще напредва и тогава, ако не се придържа към духовния свят, човек просто ще отпадне от еволюцията и ще изгуби всякакви връзки със света на Космоса. Именно заради това повторение, човекът е длъжен да се съобразява с духовния свят.
към текста >>
239.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако човек не е в състояние да разграничи Азът, астралното тяло и етерното тяло, той никога не ще може да обхване душевния живот; ако тези неща не бъдат разбрани
конкретно
и точно, ние никога няма да стигнем до това, което представляват мислите, чувствата и волята.
Ако човек не е в състояние да разграничи Азът, астралното тяло и етерното тяло, той никога не ще може да обхване душевния живот; ако тези неща не бъдат разбрани конкретно и точно, ние никога няма да стигнем до това, което представляват мислите, чувствата и волята.
И ако отнесем този възглед към нашата съвременна епоха, какво се получава тогава?
към текста >>
240.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И ако говорим за тези неща
конкретно
, ако говорим за тях в съответствие с действителността, ние задължително трябва да се съобразим и с конкретната гледна точка, защото, така да се каже, човек никога не може да избяга от действителността.
Той си казва: По време на живота между раждането и смъртта а съвременните математици изобщо не се съобразяват с другия живот, който протича между смъртта и раждането практически човекът се намира във външния свят и го възприема от определена гледна точка. Изобщо при човека винаги трябва да отчитаме и неговия ъгъл на виждане, неговата гледна точка. Нали разбирате светът изглежда съвсем различно в зависимост от това, дали го гледаме от тази страна, или го гледаме откъм отвъдната страна. Ако съм застанал отвъд, това би внесло вече съществена разлика; тогава аз бих Ви наблюдавал от една друга гледна точка.
И ако говорим за тези неща конкретно, ако говорим за тях в съответствие с действителността, ние задължително трябва да се съобразим и с конкретната гледна точка, защото, така да се каже, човек никога не може да избяга от действителността.
към текста >>
Виждате ли, древното ясновидство извличаше математиката именно от тези
конкретни
отношения: Световното триизмерно пространство, гледната точка, поставена навсякъде в безкрайността, сферите и средищният център на непосредствения наблюдател.
Виждате ли, древното ясновидство извличаше математиката именно от тези конкретни отношения: Световното триизмерно пространство, гледната точка, поставена навсякъде в безкрайността, сферите и средищният център на непосредствения наблюдател.
Древната математика тръгваше от тук. Днешната математика също стана абстрактна и тя работи по-скоро с формули, отколкото с действителния свят. Ако обаче надникнем достатъчно дълбоко в нея, може би ще стигнем поне до едно предчувствие, че това, което математиците днес са принудени да изучават, координатната система, полярните координати, всъщност е заложено във вътрешната структура на Вселената.
към текста >>
241.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Замислете се, че когато говори за своята съвест, човек има предвид нещо съвсем реално; а когато трябва да даде
конкретно
обяснение за своята съвест, той изведнъж попада в нещо дифузно и неопределено.
И тук Вие, скъпи мои приятели, получавате една точна представа за нещо, което иначе остава прекалено абстрактно.
Замислете се, че когато говори за своята съвест, човек има предвид нещо съвсем реално; а когато трябва да даде конкретно обяснение за своята съвест, той изведнъж попада в нещо дифузно и неопределено.
По отношение на моралната импулсивност, съвестта е твърде реално изживяване. Но когато размишляваме за нея в съответствие с официалната наука, т.е. както размишляваме за топлината, светлината и т.н., тогава ние попадаме в един истински хаос. Но точно сега Вие получавате едно важно указание, един важен отговор от духовния свят. Отговорът от духовния свят Вие внасяте във Вашето физическо и етерно съществувание.
към текста >>
242.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Абстракцията стана малко по малко една абстракция на понятия и
конкретно
стана малко по малко нещо, което беше само външно в сетивното.
Това, от което човек извършваше опитност под формата на понятия и идеи имаше още характер на обект, на същност. Подтикнах ви да отбележите, и, малко по малко реалности, като граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, музика, астрология бяха станали тотално абстрактни. В древните времена, хората считаха, че да се проникне в живата област на тези науки, това значеше да се влезе във връзка така както го казах тогава с абсолютно реални същности. Но още от тази епоха и още по-на пред, до следващите епохи, тази граматика, реторика, диалектика и т.н., бяха станали съвсем слаби и абстрактни, без устойчивост, нито пък нещо друго; те бяха там почти само като дреха, би могло да се каже, по-скоро, по отношение на това, което имаха в древните времена. И тази еволюция продължи.
Абстракцията стана малко по малко една абстракция на понятия и конкретно стана малко по малко нещо, което беше само външно в сетивното.
И тези две течения, както виждаме през ІХ век и под влиянието на които хората се освободиха от така мъчителната вътрешна борба, тези течения продължиха чак до модерната епоха. Ние ще ги срещаме на едно място повече, на друго по-малко.
към текста >>
243.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Трябва да се разберат Отец, Сина и Светия Дух, ако искаме
конкретно
да разберем по точен и правилен начин божественото известяване.
В недрата на еволюиращото човечество, божественият принцип, действащ в смисъла на християнството, не може да бъде разбран без Троицата; и когато едно друго божествено известяване взема мястото на Троицата, тогава това съвсем не е, в основата си, християнско известяване.
Трябва да се разберат Отец, Сина и Светия Дух, ако искаме конкретно да разберем по точен и правилен начин божественото известяване.
към текста >>
244.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Илюстрирах ви това чрез нещо
конкретно
.
Илюстрирах ви това чрез нещо конкретно.
Предположете, че гледате нещо във външния свят, да речем, на пример, една машина. Имате образа на машината. В смисъла, в който Гьоте го описва, това поражда един последователен образ, който дава резонанс кратко, после престава да дава резонанс. Тогава имате мисълта за машината, която се задържа по-дълго време, но която също престава да дава резонанс. Но машината из праща, освен това, още нещо във вашия духовен организъм.
към текста >>
245.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
За тези въпроси трябва да се постъпва по следния начин: един ден се концентрирате върху мъртъв във възможно най-пълно спокойствие, живеете с него в нещо съвсем
конкретно
-,значи трябва да се концентрирате върху нещо, което е една конкретна действителна опитност, което той е обичал тук на земята в своя живот: там, можете да се приближите малко по малко към мъртвия.
Ще постигнете общуване с мъртъв, като най-общо правило, само ако се научите да му задавате въпроси по най-точния начин.
За тези въпроси трябва да се постъпва по следния начин: един ден се концентрирате върху мъртъв във възможно най-пълно спокойствие, живеете с него в нещо съвсем конкретно -,значи трябва да се концентрирате върху нещо, което е една конкретна действителна опитност, което той е обичал тук на земята в своя живот: там, можете да се приближите малко по малко към мъртвия.
към текста >>
246.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем
конкретно
да посочва как действа това божествено мирово управление.
Не е достатъчно за действителната наука за духа да говори само в общи абстрактни фрази, че съществува едно общо божествено управление на света.
Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем конкретно да посочва как действа това божествено мирово управление.
Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване. Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света. Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден. Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно. Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят.
към текста >>
247.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Нека сравним колко живо, колко
конкретно
е било всичко, което сме преживели преди десет години, и колко бледа, сенчеста е мисълта, представата, с която днес си го спомняме.
Не му е възможно затова, защото преди всичко той винаги възприема света само в настоящия момент. С нашите очи можем да виждаме света и неговите явления само в настоящия момент. С ушите си можем да чуваме звуци само в настоящия момент. И така е с всичките ни сетива. Всичко, което представлява миналото на нашия собствен земен живот, можем да го знаем само от спомените, това означава в избледнели мисли.
Нека сравним колко живо, колко конкретно е било всичко, което сме преживели преди десет години, и колко бледа, сенчеста е мисълта, представата, с която днес си го спомняме.
Всичко, което надхвърля настоящия момент, представлява само сенчест спомен за обикновеното съзнание. Но този сенчест спомен може да се разпали до по-висш живот. И това става чрез методите, които днес не искам да обсъждам, методите за медитиране в мисли, за концентрация върху определени мисли, за самовъзпитание и т.н.
към текста >>
248.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Позволете ми най-напред, за да не говоря само с абстрактни мисли, а с
конкретни
, да дам някои примери.
Тогава разбираме как изобщо не може да се каже, че физическата природа на човека е едно, а духовността е друго. В детето физическата природа се вижда така, че се възприема как непосредствено, много повече, отколкото е възможно това някога при възрастния човек, духовността работи вътрешно върху физическото, духовността изцяло прониква физическото. Като възрастни хора имаме дух, когато се нуждаем от него, за да мислим за света. Детето има дух, когато само се нуждае от него, за да изгражда подобно на духовен скулптор своя собствен организъм. И много повече, отколкото се вярва, физическият организъм на човека е създание на това, което като заключена в детето духовност гради през целия следващ земен живот именно в този човешки организъм.
Позволете ми най-напред, за да не говоря само с абстрактни мисли, а с конкретни, да дам някои примери.
Който погледне детето само външно с физическата наука, разгледа го както масата за сециране или както обикновената физиология показва неговата организация - не духовно разгледана, той не вижда как всички отделни жестове, засягащи детето, въздействат върху физическия организъм, изживяват се в него. Искам да кажа например, че на детето му се вика; то се занимава с нещо и възрастният го навиква. Съвсем друго въздействие има върху детето, ако възрастният му викне, отколкото ако ние викнем на някой възрастен човек. Когато се викне на детето, трябва да помислим, че то още не е организирано като възрастния. Възрастният има своите сетивни органи на повърхността на своя организъм.
към текста >>
249.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Там поглеждаме вътре в нас с едно друго съзнание, което имаме тогава, и гледайки в нас, имаме така
конкретно
съдържание, както на Земята го имаме, когато гледаме външния свят.
Между смъртта и новото раждане изживяването е съществено различно. Точно по времето на съществуването ни между смъртта и новото раждане, което може да се сравни със средата на земния ни живот, когато като тридесет-четиридесет годишни сме в разцвета на физическите си сили, точно по средата на времето между смъртта и новото раждане е обратното в сравнение със земния ни живот.
Там поглеждаме вътре в нас с едно друго съзнание, което имаме тогава, и гледайки в нас, имаме така конкретно съдържание, както на Земята го имаме, когато гледаме външния свят.
Само когато тук, на Земята, поглеждаме външния свят, около нас ние имаме съществата на трите или четирите царства, съществата на минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Ние ги имаме около нас, както те ни се представят със сетивно съдържание. Когато между смъртта и новото раждане поглеждаме в споменатото време в самите нас, около нас нямаме нещата на природата, а един свят от същества, от онези същества, които описваме като съществата на висшите духовни йерархии. Тук имаме външни мирови възприятия от нещата, а в духовния свят имаме вътрешни възприятия, възприятия на същества. Ние се оглеждаме около нас, но не виждаме органи като тези, които носим в нас тук, на Земята, а откриваме цял свят от същества, ако имаме правилното съзнание за това.
към текста >>
250.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В тази посока можем да изложим още
конкретни
неща.
В тази посока можем да изложим още конкретни неща.
Последния път, когато говорих тук пред вас, казах, че във времето между смъртта и новото раждане човекът изживява състоянието, че в своята вътрешност той изцяло става едно със съществата на висшите йерархии. Там той всъщност забравя себе си. Той сам е висшите йерархии. Но той не би се завърнал никога към себе си, ако не би могъл да угаси в себе си това чувстване на висшите йерархии. Тогава в известен смисъл той излиза извън себе си, но именно чрез това се връща към себе си.
към текста >>
251.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И ако се обърнем съвсем
конкретно
срещу хилядите абстракции, които днес ни заобикалят отвсякъде, ние трябва да заявим: В небесните зони човекът е поставен в мрежата на една строга закономерност, която обаче от земна гледна точка е напълно скрита от него, макар и той да е интимно вплетен в метеорологичните явления на атмосферата.
Това, което хората приемат за едно случайно събитие, в сферата на Духа показва истинските си и закономерни причини. С помощта на метеорологията, земният човек може да извлече много подробности от света, в който той ще попадне след своята смърт.
И ако се обърнем съвсем конкретно срещу хилядите абстракции, които днес ни заобикалят отвсякъде, ние трябва да заявим: В небесните зони човекът е поставен в мрежата на една строга закономерност, която обаче от земна гледна точка е напълно скрита от него, макар и той да е интимно вплетен в метеорологичните явления на атмосферата.
към текста >>
По този начин, скъпи мои приятели, аз се постарах да Ви открия истинските и
конкретни
връзки между нещата, а не да ви занимавам с разни измислици и художествени списания.
По този начин, скъпи мои приятели, аз се постарах да Ви открия истинските и конкретни връзки между нещата, а не да ви занимавам с разни измислици и художествени списания.
към текста >>
252.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И ние можем да потвърдим, не алегорично, а съвсем
конкретно
: Това, което човек душевно поражда в себе си и това, което той изнася навън докато спи чрез своя Аз и своето астрално тяло, всичко то се натрупва и „складира" по време на летните месеци, за да се изнесе по време на зимата далеч в просторите на Космоса.
Вътре в тези имагинации пребивават докато спим нашият Аз и нашето астрално тяло. През зимата обаче нещата се променят. Тогава около Земята се носят неясни, откъснати една от друга и разлети фигури, което има за последица това, че винаги с настъпването на есента, човешкият Аз и човешкото астрално тяло докато спим се отделят от физическото и етерно тяло и проникват далеч в просторите на Космоса. По време на горещото лято, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло остава, тъй да се каже, по скоро в духовно-душевната атмосфера на човека. По време на зимата, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло, е изнесено далеч навън в просторите на необятния Космос.
И ние можем да потвърдим, не алегорично, а съвсем конкретно: Това, което човек душевно поражда в себе си и това, което той изнася навън докато спи чрез своя Аз и своето астрално тяло, всичко то се натрупва и „складира" по време на летните месеци, за да се изнесе по време на зимата далеч в просторите на Космоса.
към текста >>
253.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Строго погледнато, морален живот може да възникне само в онези области на съществуването, където „моралното" придобива най-
конкретни
и реални очертания, подобни на реалните природни феномени от живота между раждането и смъртта.
Представете си само, че в началото на сътворението действително лежи Кант-Лапласовата мъглявина с нейните механични сили и механични закони; представете си как от тези подвижни и променливи маси постепенно се раждат земните природни царства с техните обективни и неутрални природни закони, за да се стигне до появата на човека. В този случай неговите морални импулси биха били просто сънища. Защото всичко онова, което той нарича „морално", би изчезнало наред с неизбежното унищожение на Земята според механичните закони на тази космогония. Ако искаме да погледнем честно в тази космогония, ние трябва да признаем, че там никога не може да възникне някакво оправдание на един или друг морален живот.
Строго погледнато, морален живот може да възникне само в онези области на съществуването, където „моралното" придобива най-конкретни и реални очертания, подобни на реалните природни феномени от живота между раждането и смъртта.
Когато човекът е поставен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят. В тези действия е истинският морален свят. Да, там е действителният морал, докато тук на Земята съществува само един далечен отблясък от истинския морал. Обаче човекът принадлежи и на двата свята. Моралът става за него една реалност само ако Антропософията пробуди в душата му предчувствие и разбиране за тези неща.
към текста >>
254.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
След време обаче, този процес добива все по-
конкретни
форми, този процес все повече и повече се облагородява; това, което преди можеше да се сравни с бушуващи духовни бури и покушения, сега се изпълва с хармонизиращи движения, които в същото време създават ясното усещане: Ето, сега нещо се обръща към мен и ми говори.
Изобщо това потъване на астралното тяло в етерното и физическото тяло може да се прояви по хиляди начини. Нека да си представим свистенето, което се получава ако потопим едно горящо дърво в съд с вода; за човека, който едва сега започва да вниква в тези неща, те могат да му се явят точно по този най-елементарен и най-абстрактен начин.
След време обаче, този процес добива все по-конкретни форми, този процес все повече и повече се облагородява; това, което преди можеше да се сравни с бушуващи духовни бури и покушения, сега се изпълва с хармонизиращи движения, които в същото време създават ясното усещане: Ето, сега нещо се обръща към мен и ми говори.
Какво иска да ми извести то?
към текста >>
255.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
От едната страна стоеше Антропософското Движение, което тъкмо тогава набираше сили и определяше своите
конкретни
цели.
Необходимостта от друг път съществува за онези хора, на които е трудно да вървят по пътя на Антропософията. Засега те трябва да следват един друг път, който ако мога така да се изразя ще се слее с антропософския път едва по-късно. По този начин се откриха перспективи за две самостоятелни движения.
От едната страна стоеше Антропософското Движение, което тъкмо тогава набираше сили и определяше своите конкретни цели.
То не позволи никакво объркване в специалните изследователски области, които се разкриваха в хода на неговото развитие. От своя страна научните занимания в тези области не попречиха на самото Антропософско Движение. Ние трябва да сме наясно: Антропософският импулс беше този, който ръководеше Антропософското Движение. Обстоятелството, че в хода на времето възникна едно или друго поле за научна работа вътре в Антропософското Движение, не доведе до никакво отслабване на общия антропософски импулс. До определена степен този антропософски импулс беше прокаран в отделните области на науката, но не и до там, че Антропософията да заприлича на днешната химия, на днешната физика или биология.
към текста >>
256.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова
конкретни
изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта.
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта.
Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения. Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно. Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека. И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот. Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
към текста >>
257.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И благодарение на това се стига до изясняване на
конкретни
импулси от мировата история, излизащи от Духовни Същества: ако се говори само за някакво абстрактно-Божествено, то няма да може да се стигне в този смисъл до нещо ясно.
Но това, което се разиграва в мировата история, може да ни стане разбираемо само тогава, когато се изхожда от разбирането на свръхсетивните действия, стоящи в неговата основа.
И благодарение на това се стига до изясняване на конкретни импулси от мировата история, излизащи от Духовни Същества: ако се говори само за някакво абстрактно-Божествено, то няма да може да се стигне в този смисъл до нещо ясно.
към текста >>
От момента, когато се обръщат към
конкретни
Духовни Същества, които се намират в такива взаимоотношения, че, например, известни задачи се предават от една група на друга, при това известни групи изостават, други вървят по пътя на нормалното развитие, а сега обратно, стремят се напред бурно, твърде бързо; от момента, когато научават, че в духовния свят има многообразие от различни същества, които често се борят едни с други, а често си и помагат едни на други, едва от този момент получават възможност да обемат с помощта на човешки понятия това, което става зад кулисите на мировата история в свръхсетивния Космос без да изпадат в недопустими противоречия.
От момента, когато се обръщат към конкретни Духовни Същества, които се намират в такива взаимоотношения, че, например, известни задачи се предават от една група на друга, при това известни групи изостават, други вървят по пътя на нормалното развитие, а сега обратно, стремят се напред бурно, твърде бързо; от момента, когато научават, че в духовния свят има многообразие от различни същества, които често се борят едни с други, а често си и помагат едни на други, едва от този момент получават възможност да обемат с помощта на човешки понятия това, което става зад кулисите на мировата история в свръхсетивния Космос без да изпадат в недопустими противоречия.
към текста >>
Защото тогава възникват
конкретни
понятия.
Защото тогава възникват конкретни понятия.
Тогава виждат, как на Запад неправомерните Архангели се намесват в правомерната дейност на Началата, оказвайки вредно влияние, което влошава и отслабва доброто, което се намира в случващото се там по време на борбата. И ние виждаме как на Изток, носещите добро Архангели направляват, като помощници и защитници това, което формират не съвсем правилно, не съвсем съответстващо на човечността, изостаналите Духове на Формата. И ние виждаме тогава, как в следствие на сблъсъка на тези двете течения в Средна Европа се образува непрекъсната бъркотия, възникват стълкновения между реформацията и нейните противници, приели такива размери по време на Тридесетгодишната война, а също и станалите след това битки.
към текста >>
Но те могат да дойдат до него само тогава, когато пред душевният им взор бъдат поставени
конкретни
реални събития от Духовния свят и те няма да се ограничават само с абстрактни общи мисли за Божеството, за което ние, собствено, нищо не можем да кажем, което можем само да именуваме, като нещо всеобемащо.
За човека на съвремието е особено важно да разбере в детайли, че отделният човек е отражение на свръхсетивното и че от друга страна, историческите събития са също отражения на свръхсетивното. И по никакъв друг начин, освен по този, човек няма да намери обратния път към Божествено-духовния свят. Само с едни голи абстракции за нещо Божествено днес може да се обръщаме само към тези, които не искат още да започнат да учат и мислят в съответствие със съвременния духовен живот. Но техният брой постоянно ще намалява, а числото на тези, които ще искат така да учат и мислят, постоянно ще нараства. И те трябва отново да бъдат доведени до религиозния живот.
Но те могат да дойдат до него само тогава, когато пред душевният им взор бъдат поставени конкретни реални събития от Духовния свят и те няма да се ограничават само с абстрактни общи мисли за Божеството, за което ние, собствено, нищо не можем да кажем, което можем само да именуваме, като нещо всеобемащо.
С това пак се посочва, скъпи мои приятели, от друга гледна точка, една от задачите, които сега стоят и трябва да стоят пред антропософското познание.
към текста >>
258.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова
конкретно
, че отново да създава и устройва празници.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си. Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл. Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл.
Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници.
И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>
Обаче хората ще могат да вършат това, само ако са в състояние да работят непосредствено,
конкретно
и живо със своите мисли, не само просто да размишляват, отдръпвайки се от природните процеси, а да мислят в хода на тези процеси, да мислят заедно с увяхващите листа и зреещите плодове така михаелически, както великденски те мислят заедно с покълващия и пищен растителен свят.
Хората отново ще трябва да се научат да свързват годишния кръговрат с духовния свят. Съвременният човек не бива да се ограничава само с езотерични занимания; днес отново е наложително той да осъществява езотериката.
Обаче хората ще могат да вършат това, само ако са в състояние да работят непосредствено, конкретно и живо със своите мисли, не само просто да размишляват, отдръпвайки се от природните процеси, а да мислят в хода на тези процеси, да мислят заедно с увяхващите листа и зреещите плодове така михаелически, както великденски те мислят заедно с покълващия и пищен растителен свят.
към текста >>
259.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Както днес ние научаваме езика, подражавайки възрастните, без да са налице
конкретни
занимания, както днес ние развиваме много качества, които просто израстват от нашата вътрешна природа, така и през онези епохи праучителите упражняваха едно тайнствено въздействие върху възрастните, и това не беше едно абстрактно обучение, а чисто и просто в определена възраст хората някак си разбираха, че са знаещи.
Ние често сме чували как – връщайки се назад в Земното развитие – стигаме до онези древни епохи, когато хората имаха не само онова инстинктивно ясновидство, за което аз говорих и в днешната лекция, но като свои учители те имаха и такива Същества, които никога не са притежавали физическо тяло, такива по-висши духовни Същества, които са разполагали само с етерно тяло, чиито наставления към хората не се изразявали в това да им говорят, както ние днес говорим, а се изразявали в това, че те са влагали мъдрост в хората, че те тъй да се каже, са инжектирали мъдрост в тяхното етерно тяло. Хората просто знаеха, че тези повисши Същества се намират наоколо, точно така, както и ние знаем, че един учител може да е тук или там в своето физическо тяло. През всички времена, включително и в католическата църква обучението, което провеждаха тези по-висши духовни Същества е било обозначавано като прамъдрост, онази прамъдрост, която някога е съществувала, и чиито далечен отблясък днес имаме в лицето на Ведите и на философията Веданта. Тази прамъдрост никога не е съществувала в писмен вид, хората не са размишлявали върху нея, понеже тя е израствала в самите тях; ето защо не бива да си представяме, че праучителите са провеждали някакво обучение, близко до днешното.
Както днес ние научаваме езика, подражавайки възрастните, без да са налице конкретни занимания, както днес ние развиваме много качества, които просто израстват от нашата вътрешна природа, така и през онези епохи праучителите упражняваха едно тайнствено въздействие върху възрастните, и това не беше едно абстрактно обучение, а чисто и просто в определена възраст хората някак си разбираха, че са знаещи.
Както днес в определена възраст на човека му порастват зъби или пък той става полово зрял, така и през онези епохи знанието изгряваше в човешката душа. И аз вярвам, че доста студенти биха били радостни, ако днес би могло да се случи нещо подобно, тъй че знанието да влезе в тях без да полагат някакви специални усилия.
към текста >>
260.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
За нас “Духът” се изпълва със значение едва тогава, когато Духът започне да ни говори в конкретните подробности, когато всеки миг Духът
конкретно
се открива за нас, когато той може да ни дари с утеха, надежда и радост.
За нас “Духът” се изпълва със значение едва тогава, когато Духът започне да ни говори в конкретните подробности, когато всеки миг Духът конкретно се открива за нас, когато той може да ни дари с утеха, надежда и радост.
Философските спекулации за някакъв пантеистичен дух нямат никакъв смисъл. Живият Дух, който ни говори от природата, също както човешката душа ни говори от човека – тъкмо той е, който със своята оживотворяваща сила може да навлезе в човешкото сърце.
към текста >>
261.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И затова приказките от старите времена са толкова удивително
конкретни
, съдържателни, защото разказвачите са могли да разговарят с гномите и ундините, а не просто да ги слушат.
Това е необичайно интересно явление. Дотогава човек се явява за гномите и ундините като отвъдно същество. И затова за тях е малко загадъчно как човек се появява вече в доста завършен вид. И за педагогическата и възпитателска фантазия би било доста оживяващо, ако човек, чрез приемане на духовното знание, наистина би могъл да се пренесе в душата на природните духове, за да възприеме техните виждания в замяна на това, което той може да им разкаже за децата. Защото така се създава прекрасна приказна фантазия.
И затова приказките от старите времена са толкова удивително конкретни, съдържателни, защото разказвачите са могли да разговарят с гномите и ундините, а не просто да ги слушат.
Тези духове на природата понякога са много егоистични. Те стават мълчаливи, когато не им разказват нещо, което им е любопитно. И най-добрият разказ за тях е този, който им разказва за дяволиите на малчуганите. Тогава се узнава много и от тях, което може да премине в настроението на приказките. Да, именно за практическия духовен живот може да се окаже невероятно значимо това, което днес се струва на човек съвсем фантастично.
към текста >>
262.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Във всяка монотеистична религиозна система на древността, ние неизбежно ще открием преклонението пред едно Божество, а
конкретно
в християнското вероизповедание, това е „първото лице" на Божеството или Бог Отец.
Във всяка монотеистична религиозна система на древността, ние неизбежно ще открием преклонението пред едно Божество, а конкретно в християнското вероизповедание, това е „първото лице" на Божеството или Бог Отец.
към текста >>
263.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и
конкретно
съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и
конкретно
да си представи една разходка до Базел и обратно.
Човекът се движеше не просто като местеше ходилата и нозете си, а според законите по които Меркурий управляваше всяко движение в Космоса. Човекът не се впускаше в мъчителни усилия, за да спечели някаква мъдрост, която впрочем в материалистическата епоха е само едно безумие, а непосредствено се потапяше в мъдростта на Юпитер; обаче той можеше да се потопи в мъдростта на Юпитер, единствено чрез това, че можеше да се съедини с Лунните Същества, които наблюдаваха този Юпитер. И ако човек постигаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло поставен в стихията на Лунната светлина. Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана според това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система. Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно.
Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си представи една разходка до Базел и обратно.
към текста >>
264.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И по такъв начин, в силициевия диоксид, съдържащ се в земната белтъчна атмосфера, е имало навсякъде имагинации, -
конкретно
, външно откриваеми.
във "Форми на Мистериите" (GA 232)./ Те стигали до виждане на това, че преди обкръжението на Земята (сегашната атмосфера) е било не такова: на мястото на днешната атмосфера като обкръжение на Земята е имало крайно разреден белтък, летливо-течно белтъчно вещество. И те виждали, как всичко живо на Земята е черпело сили за своето съществуване от това летливо-течно белтъчно вещество, което било разпространено над Земята; и също, всичко живеело в това вещество. Те виждали, как това, което вече съществувало в някакъв смисъл вътре във веществото, - фино разпределено, навсякъде стремящо се към кристализация (виж рис. на стр. 35, червеното), - как това, което съществувало в необичайно разредено състояние във вид на силициев диоксид било всъщност нещо като сетивен орган за Земята и е могъл да възприема в себе си от всички страни имагинации и влияния от обкръжаващия Космос.
И по такъв начин, в силициевия диоксид, съдържащ се в земната белтъчна атмосфера, е имало навсякъде имагинации, - конкретно, външно откриваеми.
към текста >>
265.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Защото указанията на тези учители са били в основата си обективни и
конкретни
.
Наблюдавайки в духа ставащото между такъв розенкройцерски учител и ученика, можем да чуем множество беседи, които още един път показват, - макар и във форми, характерни за своето време, - как мъдростта на боговете живее и се разпространява по земята.
Защото указанията на тези учители са били в основата си обективни и конкретни.
Кой да е розенкройцерски учител е бивал намерен в своето уединение от ученика, който не се е щадил, за да го намери. Гледайки в кротките очи на учителя, от които се е изливала речта на боговете, такъв ученик е получавал в пълно смирение примерно такива указания:
към текста >>
266.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но тук действително не трябва отново абстрактно да продължаваме този начин на мислене, а трябва да продължим
конкретно
.
А сега да преминем към човешкото естество. Виждате ли, когато навлезем във времето, ние всъщност вече по двояк начин преминаваме границата на физическото. Когато описваме животното, ние трябва да вървим нататък във времето.
Но тук действително не трябва отново абстрактно да продължаваме този начин на мислене, а трябва да продължим конкретно.
Внимавайте сега, как се продължава конкретно.
към текста >>
Внимавайте сега, как се продължава
конкретно
.
А сега да преминем към човешкото естество. Виждате ли, когато навлезем във времето, ние всъщност вече по двояк начин преминаваме границата на физическото. Когато описваме животното, ние трябва да вървим нататък във времето. Но тук действително не трябва отново абстрактно да продължаваме този начин на мислене, а трябва да продължим конкретно.
Внимавайте сега, как се продължава конкретно.
към текста >>
267.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И ще се види, че чрез една така
конкретно
приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли.
Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза.
И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли.
Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично. И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба. Когато хората ще се издигнат над това отвратително безгрижие, тогава като възпитатели ще можем да добием поглед за това, какви чудни кармически нишки са изпредени от един човек към друг от миналите съществувания. И тогава в развитието на децата ще бъде приложено онова, което може да действа изравнително.
към текста >>
268.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Естествено такива съдби могат да служат само като примери; но когато свържем разглеждането с
конкретни
човешки съдби и обгърнем при това с поглед кармата, изхождайки от тук, ние вече можем да придобием разбиране за начина, по който кармата действа изобщо върху хората.
Естествено такива съдби могат да служат само като примери; но когато свържем разглеждането с конкретни човешки съдби и обгърнем при това с поглед кармата, изхождайки от тук, ние вече можем да придобием разбиране за начина, по който кармата действа изобщо върху хората.
към текста >>
269.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Въпреки че това има своите съмнителни страни, аз не се поколебах да разгледам пред вас отделни
конкретни
кармически връзки, за които вярвам, че те наистина ще хвърлят силна светлина върху същността на човешката карма, на човешката съдба.
А именно едно обективно разглеждане в това отношение може да ни подбуди, да виждаме кармата в истинската светлина.
Въпреки че това има своите съмнителни страни, аз не се поколебах да разгледам пред вас отделни конкретни кармически връзки, за които вярвам, че те наистина ще хвърлят силна светлина върху същността на човешката карма, на човешката съдба.
А утре ще продължим по-нататък.
към текста >>
270.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И така всички предпазливи съображения трябва да бъдат оставени настрана, за да говорим
конкретно
за нещата, които са налице.
Аз признавам, че сега непрекъснато трябва да си задавам въпроса: - Трябва ли или не трябва да кажа това? Но считам, че нищо не помага, ако за тези неща говорим само абстрактно.
И така всички предпазливи съображения трябва да бъдат оставени настрана, за да говорим конкретно за нещата, които са налице.
Нека светът приеме нещата така, именно както той може да ги приеме. За разпространението на духовното човекознание съществуват вътрешни духовни необходимости. Човек се подчинява на това, което се ражда в него от духовната необходимост и не проявява външна «съпротива». Опортюнизмът е нанесъл достатъчно вреда на Антропософското общество; в бъдеще той не трябва вече да се практикува. И даже когато нещата би трябвало да действат парадоксално, те в бъдеще просто трябва направо да бъдат казвани.
към текста >>
271.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Разглеждането на кармата, което провеждаме тук и което в последно време ни доведе до много
конкретни
случаи на кармически връзки, трябва да донесе материал за обсъждане не само на отделни човешки връзки, а също и на исторически връзки.
Разглеждането на кармата, което провеждаме тук и което в последно време ни доведе до много конкретни случаи на кармически връзки, трябва да донесе материал за обсъждане не само на отделни човешки връзки, а също и на исторически връзки.
Ето защо към примерите, които разгледах, бих искал днес и утре да прибавя още някои неща, днес някои подготвителни неща, а утре ще прибавя към тях кармическите разглеждания.
към текста >>
272.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Конкретни
кармически връзки.
Конкретни кармически връзки.
Бейкън от Верулам и Комениус. Маркс и Енгелс. Ото Хауснер
към текста >>
273.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
За да можем да почувстваме това, за да можем в следващите лекции да преминем повече към това, което, бих искал да кажа, че съвсем интимно засяга самите нас и ни показва как стоим в кармичните взаимовръзки, трябва да бъдат преведени
конкретни
примери.
Една такава мисъл не трябва да застава пред нас само теоретически, една такава мисъл трябва да обхване живота на нашите чувства, на цялата ни душа, да проникне в нашето сърце. Трябва да почувстваме, как самите ние, които така, както сме тук, сме съществували на Земята много пъти и всеки път, когато сме се намирали тук, в нашите души сме приемали онова, което ни е предлагала съответната цивилизация. Ние сме го свързали с нашата душа. Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и едно ново раждане, така че когато по този начин поглеждаме назад в миналото, определено се чувстваме вкоренени в цялостта на човечеството.
За да можем да почувстваме това, за да можем в следващите лекции да преминем повече към това, което, бих искал да кажа, че съвсем интимно засяга самите нас и ни показва как стоим в кармичните взаимовръзки, трябва да бъдат преведени конкретни примери.
И с такива конкретни примери аз се опитах да покажар как изживяното, изработеното в предишни времена от някоя личност, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата.
към текста >>
И с такива
конкретни
примери аз се опитах да покажар как изживяното, изработеното в предишни времена от някоя личност, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата.
Една такава мисъл не трябва да застава пред нас само теоретически, една такава мисъл трябва да обхване живота на нашите чувства, на цялата ни душа, да проникне в нашето сърце. Трябва да почувстваме, как самите ние, които така, както сме тук, сме съществували на Земята много пъти и всеки път, когато сме се намирали тук, в нашите души сме приемали онова, което ни е предлагала съответната цивилизация. Ние сме го свързали с нашата душа. Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и едно ново раждане, така че когато по този начин поглеждаме назад в миналото, определено се чувстваме вкоренени в цялостта на човечеството. За да можем да почувстваме това, за да можем в следващите лекции да преминем повече към това, което, бих искал да кажа, че съвсем интимно засяга самите нас и ни показва как стоим в кармичните взаимовръзки, трябва да бъдат преведени конкретни примери.
И с такива конкретни примери аз се опитах да покажар как изживяното, изработеното в предишни времена от някоя личност, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата.
към текста >>
Тези са нещата, които извеждат навън от сензационното, което лесно може да се свърже с идеи за
конкретни
реинкарнационни условия и които въвеждат в разбирането на историческия живот.
Какво мислите: В 8-то и в 9-то столетие, хората са се събирали около огъня в гората и са говорили по друг начин, различен от този, по който имаше основание да се говори в 19-то столетие, когато вече действаше Хегел, когато всичко се уреждаше с диалектиката. Но опитайте се да си представите гората в Североизточна Франция в 9-то столетие. Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещи на техния тогавашен език. И преведете си това в математическо-диалектическата форма на 19-то столетие, тогава ще имате това, което се намира у Маркс и Енгелс.
Тези са нещата, които извеждат навън от сензационното, което лесно може да се свърже с идеи за конкретни реинкарнационни условия и които въвеждат в разбирането на историческия живот.
И човек най-добре се предпазва[10] от заблуждения, когато не се спира на сензационното, когато не само иска да знае как стои работата с прераждането, - а когато човек се стреми да разбере всичко онова, което в развитието на историята е свързано с щастието и нещастието, със страданието и радостта на човечеството, когато човек се стреми да разбере всичко това от повтарящите се земни съществувания на отделните хора.
към текста >>
274.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В нашите последни разглеждания тук ставаше въпрос за обсъждането на
конкретни
кармически връзки, което винаги се правеше не за да се разказват сензации относно редуващите се земни съществувания, а за да стигнем постепенно до едно действително
конкретно
разбиране на съдбовните връзки в човешкия живот.
В нашите последни разглеждания тук ставаше въпрос за обсъждането на конкретни кармически връзки, което винаги се правеше не за да се разказват сензации относно редуващите се земни съществувания, а за да стигнем постепенно до едно действително конкретно разбиране на съдбовните връзки в човешкия живот.
И аз описах редуващите се земни съществувания, просто ги описах така, както те могат да бъдат наблюдавани при повечето исторически личности, за да си създадем понятие за това - което не е особено лесно, - как един земен живот въздейства на друг земен живот. При това винаги трябва да се има предвид, че от дорнахското Коледно събрание[1] насам в антропософското движение е влязло едно ново течение. И относно това течение бих искал сега съвсем накратко да кажа няколко встъпителни думи.
към текста >>
И понеже, както казах, все повече и повече искам да ви запозная с начина, по който кармата
конкретно
действа, бих искал да обърна вниманието ви върху две личности на 19-то столетие, имената на които трябва да са познати на повечето от вас, от които едната е била особено повлияна в предземния си живот от Бейкън, а другата от Амос Комениус.
И понеже, както казах, все повече и повече искам да ви запозная с начина, по който кармата конкретно действа, бих искал да обърна вниманието ви върху две личности на 19-то столетие, имената на които трябва да са познати на повечето от вас, от които едната е била особено повлияна в предземния си живот от Бейкън, а другата от Амос Комениус.
към текста >>
275.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Едва когато съзрем и схванем по-тънките, по-интимните черти на един човек, когато
конкретно
схванем тези черти, те ни отвеждат през живота между смъртта и едно ново раждане обратно в миналия живот.
За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуалност, каквато ни се представя в Конрад Фердинанд Майер. И при изследването на кармическите връзки през няколко земни съществувания не получаваме никаква особено голяма помощ, когато насочваме погледа си върху много по-значимите неща. Това, което е най-очебийно при човека, което възприемаме когато срещнем човека или научаваме от историята нещо за него, той го е получил всъщност предимно от земната околна среда. Като човек ние сме много повече, отколкото си мислим, продукт на заобикалящата ни земна среда. Чрез възпитанието ние приемаме онова, което се намира в заобикалящия ни земен свят.
Едва когато съзрем и схванем по-тънките, по-интимните черти на един човек, когато конкретно схванем тези черти, те ни отвеждат през живота между смъртта и едно ново раждане обратно в миналия живот.
към текста >>
Обаче това, което се явява като завършена в себе си индивидуалност, която откриваме разглеждайки литературните творби на Конрад Фердинанд Майер, - понеже там той се изявява именно в рязко очертани форми като един художник, когото съвсем определено можем да охарактеризираме, защото той се изразява именно в
конкретни
форми, - точно това заблуждава, защото от тези ясно очертани форми човек веднага бива насочен към неустойчивата, двойствена човешка същност.
Така в душата именно на тази личност Конрад Фердинанд Майер, ние имаме нещо продължаващо да действа, което е съставено от подробности на миналите въплъщения.
Обаче това, което се явява като завършена в себе си индивидуалност, която откриваме разглеждайки литературните творби на Конрад Фердинанд Майер, - понеже там той се изявява именно в рязко очертани форми като един художник, когото съвсем определено можем да охарактеризираме, защото той се изразява именно в конкретни форми, - точно това заблуждава, защото от тези ясно очертани форми човек веднага бива насочен към неустойчивата, двойствена човешка същност.
към текста >>
276.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но щом се потопи в своята вътрешност с образи, които правят душевните изживявания
конкретни
, той успява да проникне в тази вътрешност.
Тук наистина действа изпълненият с вътрешен пламък култ. Обаче всичко, което е от рода на култа, не само външният култ, а разбирането на света в образи, действа така, че човекът прониква до своята вътрешност. Докато с отвлечени понятия и представи човек иска да стигне в своята вътрешност с цел да се самопознае, работата не върви.
Но щом се потопи в своята вътрешност с образи, които правят душевните изживявания конкретни, той успява да проникне в тази вътрешност.
Тогава човек се улавя вътре в себе си.
към текста >>
277.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Това изминаване в обратен ред на земния живот, когато е описано не само принципно, както го направих в моята книга «Теософия», а се опитваме да го опишем
конкретно
и нагледно, както бих искал да направя това сега, именно това изминаване в обратен ред на земния живот е извънредно интересно.
Така че след смъртта ние минаваме през областта на лунните същества. Но чрез това в космическия етер много силно се фиксира онова, което ние изживяваме и което помага за коригиране на нашите собствени дела, както току-що описах.
Това изминаване в обратен ред на земния живот, когато е описано не само принципно, както го направих в моята книга «Теософия», а се опитваме да го опишем конкретно и нагледно, както бих искал да направя това сега, именно това изминаване в обратен ред на земния живот е извънредно интересно.
То съставлява една много важна част от живота на човека след смъртта.
към текста >>
Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и
конкретно
понятията, с които борави, че с тях да сече дърва.
Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост.
Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва.
Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия. Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт. Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция. Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност.
към текста >>
278.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
От лекциите, които бяха изнесени тук като исторически лекции, в които се взе под внимание мисълта за прераждането[5] и които доведоха до съвсем
конкретни
примери, как действат нещата под повърхността на външната история, как онова, което живее в една епоха, се пренася в една по-късна епоха чрез прераждащите се хора.
От лекциите, които бяха изнесени тук като исторически лекции, в които се взе под внимание мисълта за прераждането[5] и които доведоха до съвсем конкретни примери, как действат нещата под повърхността на външната история, как онова, което живее в една епоха, се пренася в една по-късна епоха чрез прераждащите се хора.
Всичко, което съществува между смъртта и едно ново раждане, съдейства за изграждането на онова, което се пренася чрез хората от един земен живот в друг. Днес би било добре, ако много души можеха да си извоюват тази обективност, към която се събуди едно разбиране, когато охарактеризирах именно онези хора, живели в залеза на епохата на Разсъдъчната или Разбиращата душа.
към текста >>
Днес, мои мили приятели, пред вашите души исках да представя най-вече
конкретно
-програмното в това направление.
Това е, което исках да охарактеризирам днес. Ние трябва да стигнем дотам, че с едно дълбоко вътрешно съучастие да се издигнем над обикновената история и да проявим копнеж към онази история, която трябва да бъде четена и то да бъде четена в духа. Тази история трябва все повече и повече да се култивира в антропософското движение.
Днес, мои мили приятели, пред вашите души исках да представя най-вече конкретно-програмното в това направление.
Някои неща бяха казани афористично, но връзката в тези афоризми ще ви се разкрие, когато се опитате да проследите онова, което исках да кажа по-малко интелектуално и много повече като го почувствате с цялото си човешко същество, - да го почувствате познавайки и да го познаете чувствайки, - за да може все повече и повече не само това, което се казва, но и това, което се слуша в нашите кръгове да бъде действително носено от духовността.
към текста >>
279.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и животинското естество витаят и тъкат тези
конкретно
разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън.
И когато един такъв човек, който се стремеше към познание, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и животинското естество, когато беше въведен в живите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън.
Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и животинското естество витаят и тъкат тези конкретно разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън.
И самият той със своето етерно тяло се чувстваше вплетен в тъкането на земното с неговата тежест, на водата с нейната живителна сила, на въздуха с неговата събуждаща усещане сила, на огъня с неговата запалваща аза сила. В това се чувстваше вплетен човекът. Той чувстваше това като дар на поучението, получено от богинята Природа, приемница и метаморфоза на Прозерпина. И усилията на учителите бяха насочени към задачата да доведат учениците до предчувствието за това живо общуване с изпълнената от Бога и от божествената субстанция природа; да проникнат до тъкането и живота на елементите.
към текста >>
280.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност
конкретно
става сборът същества от йерархията на Ангелите.
Естествено ние не трябва да си представяме, че когато се издигнем в най-висшите царства, там ще можем да напипаме, да хванем с ръце интелигентността, както тук във физическия свят хващаме дърветата или храстите. Що е «интелигентност»? Такива общи неща, разбира се, няма в действителност. Интелигентност са взаимните правила за поведение на висшите йерарахии. Какво правят тези йерархии, как се отнасят те едни към други, какви са те едни спрямо други, това е космическа интелигентност.
И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите.
Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели. Тази е действителността. Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората. Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот.
към текста >>
Когато говорим
конкретно
, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели.
Що е «интелигентност»? Такива общи неща, разбира се, няма в действителност. Интелигентност са взаимните правила за поведение на висшите йерарахии. Какво правят тези йерархии, как се отнасят те едни към други, какви са те едни спрямо други, това е космическа интелигентност. И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите.
Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели.
Тази е действителността. Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората. Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот. Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека.
към текста >>
281.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но това става действително,
конкретно
едва тогава, когато го разгледаме също действително в конкретния случай.
Така по един изненадващ начин се получават взаимовръзките в живота. Кой въобще може да разбере един земен живот с обикновеното съзнание! Той може да бъде разбран само тогава, когато знаем, какво се намира в основата на една душа. Теоретически мнозина знаят, че в основата на душата са складирани редуващите се земни съществувания.
Но това става действително, конкретно едва тогава, когато го разгледаме също действително в конкретния случай.
към текста >>
Виждате ли, как по този начин нещата, отнасящи се до повтарящите се земни прераждания и кармата, които отначало могат теоретически да бъдат обяснени, стават
конкретни
.
Виждате ли, как по този начин нещата, отнасящи се до повтарящите се земни прераждания и кармата, които отначало могат теоретически да бъдат обяснени, стават конкретни.
Обаче тогава онова, което се представя в земния живот, става действително прозрачно. Какво представлява един отделен човешки земен живот, когато той не може да бъде разглеждан на основата на миналите земни съществувания!
към текста >>
282.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но липсва смелост у хората да свържат онова, което
конкретно
става в земната област, също и с конкретните форми на духовния живот.
Когато хвърлим поглед назад в различните епохи на човешкото историческо развитие, ние ще видим, как в по-древни времена човешката дейност на Земята навсякъде е била свързана с онова, което става в свръхсетивния свят. Не че при по-голямата част от човечеството в последно време липсваше известно абстрактно съзнание за свръхсетивното; това не може да се каже.
Но липсва смелост у хората да свържат онова, което конкретно става в земната област, също и с конкретните форми на духовния живот.
към текста >>
283.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И както казах последния път, ние отново трябва да добием смелост, да внесем в настоящето онова древно чувство на мистериите, което не свързва просто физическите събития с един общ пантеистичен, теистичен или както искате го наречете духовен живот, а е в състояние
конкретно
да проследи отделните събития и човешките изживявания в тези събития чак до духовните първопричини и до произвеждащите ги духовни същества.
В крайна сметка антропософията е израснала от духовния живот на настоящето. Макар и по нейното съдържание непосредствено да няма нищо общо с този духовен живот на настоящето, в много отношения тя е израснала кармически от него и ние наистина трябва да насочим поглед върху някои неща, които привидно не принадлежат към онова, което непосредствено действа в антропософията. Ние трябва да насочим поглед също и върху такива неща, за да обхванем в нашия духовен кръгозор всичко, което в течение на времето е съдействало в различните течения, които споменах. Аз казах, че получаваме действително разбиране за това, което става външно на физическото поле, едва когато насочим поглед върху задния фон на тези събития, върху това, което се влива от духовното поле в тези събития ставащи на физическото поле.
И както казах последния път, ние отново трябва да добием смелост, да внесем в настоящето онова древно чувство на мистериите, което не свързва просто физическите събития с един общ пантеистичен, теистичен или както искате го наречете духовен живот, а е в състояние конкретно да проследи отделните събития и човешките изживявания в тези събития чак до духовните първопричини и до произвеждащите ги духовни същества.
към текста >>
284.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тя умря с този копнеж, без чрез това да може да намери в този тогавашен земен живот едно
конкретно
заключение, без да може да намери отговор на въпроса, който я измъчваше.
И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път. Той се посвети именно на този път да изследва произхода на мисловната инспирация. Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде мисленето получава своето вдъхновение. Това живееше в него като един единствен, велик копнеж - да намери произхода на мисленето в духовния свят. И накрая тази личност беше изцяло изпълнена с този копнеж.
Тя умря с този копнеж, без чрез това да може да намери в този тогавашен земен живот едно конкретно заключение, без да може да намери отговор на въпроса, който я измъчваше.
Тогава времето беше още неблагоприятно за намирането на такъв отговор.
към текста >>
285.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Предпочитам много повече да описвам такива неща по
конкретни
изживявания на душата, отколкото чрез абстрактни обяснения.
Днес разгледахме един случай, който ни учи, какво може да изпита една душа в тази епоха.
Предпочитам много повече да описвам такива неща по конкретни изживявания на душата, отколкото чрез абстрактни обяснения.
към текста >>
286.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но когато човек описва този духовен свят с подробности, хората често се ядосват, понеже не искат да признаят, че може да се говори
конкретно
и с подробности за съществата и процесите на духовния свят.
Тук на Земята също не очакваме хората да говорят за една ливада както пантеистите или монистите, или абстрактните философи говорят за Бог, а се изисква да се опише ливадата с всички нейни подробности. Също така е и относно духовния свят. Също и там трябва да се има способността да се разкажат конкретните подробности. Това днес още е нещо необикновено за човека. Когато се говорят общи приказки за духовността, че има един духовен свят и така нататък, то тези, които не са вкостенели материалисти го приемат.
Но когато човек описва този духовен свят с подробности, хората често се ядосват, понеже не искат да признаят, че може да се говори конкретно и с подробности за съществата и процесите на духовния свят.
Но все повече и повече трябва реално да се говори за духовния свят, ако не се иска човешката цивилизация да изпадне в хаос. Защото също и земните събития остават тъмни, когато не се опознае това, което те закриват.
към текста >>
И няма полза по абстрактен начин да се описва, как арабизмът е дошъл от Испания в Европа; човек може да разбере събитията, само когато опознае вътрешните
конкретни
факти.
По-късно се разкри и един друг път - този на кръстоносните походи, където европейците директно опознаха източната култура, която обаче се намираше вече в упадък. Много от тайните на източната култура донесоха те, така че точно в западната цивилизация под повърхността на християнството лежи онова, което от ориентализма е дошло чрез арабизма. Но всичко това не би могло да бъде разбрано, ако се погледне само отвън. Всичко това трябва да се разгледа отвътре. Отвътре погледнато, то изглежда така, че чрез войните, чрез спечелените битки арабизмът беше отблъснат, че арабите, носители на мохамеданството, маврите и други са били отблъснати, но душите на тези хора се прераждат по-нататък; те идват отново и продължават да действат.
И няма полза по абстрактен начин да се описва, как арабизмът е дошъл от Испания в Европа; човек може да разбере събитията, само когато опознае вътрешните конкретни факти.
към текста >>
287.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Историческият живот, развитието и човешката същност получават
конкретни
взаимовръзки чрез това.
Би могло да се каже, че се е разигравала една съзаклятническа реално-диалектическа игра с тези идеи на съпротива срещу господаря - почти както в стария Рим. Тази личност, на която й беше отнета собствеността и възможността да господства, става най-големият бунтовник в цялата област с непреклонна воля именно срещу онзи, който му беше отнел собствеността. И тази личност се роди през деветнадесети век и вътрешно душевно и мисловно стана това, което можеше да се породи от тази предишна инкарнация. Той стана Карл Маркс[9], вожда на социалистите. И сега помислете, мои мили приятели, колко се просветлява световната история, когато се разгледа по този начин; когато действително могат да се проследят душите от една епоха в друга; как от една епоха в друга се пренася това, което се поражда в душата.
Историческият живот, развитието и човешката същност получават конкретни взаимовръзки чрез това.
към текста >>
288.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но ние разбираме това изграждане на историята, само ако можем да погледнем, а не само абстрактно да приказваме, да можем
конкретно
да разгледаме онова, което се случва с човека между смъртта и едно ново раждане.
Чрез какво всъщност преминават в новата епоха нещата, които като причини и следствия се намират в предишните епохи на историческото развитие? Самите хора ги пренасят. Вие всички, които стоите тук, сте донесли от вашите преживявания през по-ранни епохи това, което изживявате в съвременната епоха на цивилизацията. Хората сами изграждат историята.
Но ние разбираме това изграждане на историята, само ако можем да погледнем, а не само абстрактно да приказваме, да можем конкретно да разгледаме онова, което се случва с човека между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
289.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Така аз
конкретно
искам да ви обрисувам етапите, в които между смъртта и едно ново раждане човекът уравнява своята карма.
Аз искам да ви опиша, как постепенно се изгражда кармата, как тя се изгражда като един нов живот, когато човекът отново се появи на Земята, след като е прекарал времето между смъртта и новото раждане. Първото време, което ние прекарваме след смъртта, се изживява по този начин, че чрез взаимния ни живот с лунните същества ние взимаме решението да изживеем нашата карма.
Така аз конкретно искам да ви обрисувам етапите, в които между смъртта и едно ново раждане човекът уравнява своята карма.
към текста >>
290.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние можем да опознаем цялата човешка същност само в нейната връзка с това Триединство; там се разглежда това
конкретно
.
Когато разгледаме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца? - Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля. Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството. Това обаче, което ни дава импулса да разберем, че ние не живеем само в тялото, а - когато е привършило развитието на тялото, - отново се събуждаме, биваме събудени като дух, то живее в нас като импулса на така наречения Свети дух.
Ние можем да опознаем цялата човешка същност само в нейната връзка с това Триединство; там се разглежда това конкретно.
Срещу тази конкретност се изправя мохамеданството, абстракцията: «Няма никакво друго божествено същество, освен самият Бог-Отец, единственият бог». Отец е всичко, не се признава никакво троично разчленяване на Бога. - Този непосредствен бащин протест е самият Мохамед, такива бяха и неговите приемници.
към текста >>
291.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Също и тук искам да илюстрирам с
конкретни
случаи.
Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи.
Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм. Нещо особено беше този учител по история. Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици. След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции. Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят.
към текста >>
292.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Този Импулс на Михаел, който може да бъде схванат
конкретно
по този начин, който може да бъде проследен в множество паметници тук на Земята, на който човек очебиещо се натъква, когато гледа чудесните игри на природата около разрушение замък на Артус, Антропософското Движение има особената задача да го донесе в света защото той трябва да проникне в течение на столетията в цивилизацията, ако тази цивилизация не трябва да загине.
Обаче фактът, че Кармата беше съединила голям брой души, онези, които честно са влезли в Антропософското Движение, с такива минали преживявания, това прави от Антропософското Движение едно истинско Движение на Михаел, едно Движение, което действително ще възобнови Християнството. Това е вложено в Кармата на Антропософското Движение. Това е вложено обаче също в Кармата на много отделни хора от онези, които са дошли по честен начин в Антропософското движение.
Този Импулс на Михаел, който може да бъде схванат конкретно по този начин, който може да бъде проследен в множество паметници тук на Земята, на който човек очебиещо се натъква, когато гледа чудесните игри на природата около разрушение замък на Артус, Антропософското Движение има особената задача да го донесе в света защото той трябва да проникне в течение на столетията в цивилизацията, ако тази цивилизация не трябва да загине.
към текста >>
293.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и
конкретно
онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания. И едва когато сме се занимавали известно време с това, да разгледаме Кармата на такива исторически личности в течение на повтарящите се земни съществувания, тогава усвояваме едно душевно настроение за това, как стои въпросът със собствената Карма. Ето защо днес искаме да разгледаме историческата Карма, личности на историята, които са извършили това или онова, за което знаем, и след това да извлечем това познато от онова, което е било така да се каже записано в тяхната Карма от повтарянето на техния земен живот. Благодарение на това ще стигнем до възгледа, че нещата, които стават в една историческа епоха, са пренесени в нея от хората от минали епохи.
И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
към текста >>
Вземете само отделни
конкретни
случаи.
Сега, след като поставих пред Вашите души това, бих искал да обърна вниманието върху факта, колко интересен става от историческа гледна точка въпросът за Кармата.
Вземете само отделни конкретни случаи.
към текста >>
294.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Онзи, който е минал до известна степен през посвещението, при него изживяванията стават много по-
конкретни
.
При нея идеите не могат да се подкрепят чрез нещо външно уловимо с ръка, обаче те се крепят едни други взаимно. Прочетете първо една единствена антропософска книга, тогава може да се случи да я оставите настрана, защото сте свикнали да виждате всичко доказано осезателно, Вие ще я оставите настрана, защото в нея нищо не е доказано. Но четете все повече и повече, тогава ще откриете, че идеите се подкрепят едни други взаимно и се подържат както небесните тела. Човек може да разбере вече нещата, даже и когато не е един посветен, обаче чрез науката на посвещението нещата стават още по-значително плътни Те се изживяват по друг начин. Ето защо онзи, който е стигнал достатъчно далече, може също да говори в една друга форма върху тази човешка съдба изтъкана от миналото, настоящето и бъдещето.
Онзи, който е минал до известна степен през посвещението, при него изживяванията стават много по-конкретни.
Пред Вас стои един човек, той Ви разказва нещо, Вие го слушате. Така както се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език. За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот. Той слуша един вътрешен говор. Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно.
към текста >>
295.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Духовните упражнения са давани на
конкретни
ученици съобразно техните индивидуални качества.
Духовните упражнения са давани на конкретни ученици съобразно техните индивидуални качества.
Така че читателят може сам за себе си да реши на кои упражнения да наблегне повече и кои мантри му въздействат най-силно.
към текста >>
296.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Те не можеха да прибягнат до никакви
конкретни
умения, посредством които съществуването на духовен свят можеше да бъде показано нагледно, но въпреки това те не желаеха да видят външния свят завладян изцяло от материализъм.
И така ситуацията в средата на XIX век беше такава, че човечеството като цяло, особено цивилизованото човечеството, притежаваше способността за духовно виждане дълбоко долу в подсъзнанието, само че имаше и склонност към материализъм. Имаше, обаче, в действителност и много хора, които знаеха че има духовен свят, които знаеха, че точно както сме заобиколени от въздух, така сме заобиколени и от духовен свят. Но в същото време тези хора бяха обременени с определено чувство на отговорност.
Те не можеха да прибягнат до никакви конкретни умения, посредством които съществуването на духовен свят можеше да бъде показано нагледно, но въпреки това те не желаеха да видят външния свят завладян изцяло от материализъм.
И така през XIX век една трудна задача се изправи пред онези, които бяха посветени, една ситуация, в същността на която се налагаше въпросът: Трябва ли да продължаваме да пазим в ограничени кръгове познанието, което е дошло до нас от древни времена и само да наблюдаваме, докато цялото човечество, заедно с културата и философията, потъва в материализъм? Ще посмеем ли просто да бъдем зрители, докато това се случва? Те не посмяха да направят това, особено онези, които се занимаваха наистина сериозно с тези неща.
към текста >>
297.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Също така не трябва да изтъкваме теоретичния израз "външната действителност е майа", а пък да действаме сякаш самата външна реалност е от първостепенна важност, когато
конкретно
се изправяме пред нея в света.
Това са някои от гледните точки, които могат да ни помогнат да осъзнаем най-важните условия за живота на нашето Движение. Когато е казано, че външната реалност е майа, тогава тази майа също трябва да бъде докрай проучена.
Също така не трябва да изтъкваме теоретичния израз "външната действителност е майа", а пък да действаме сякаш самата външна реалност е от първостепенна важност, когато конкретно се изправяме пред нея в света.
към текста >>
298.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тези импулси обаче не идват по неопределения, неясен начин мислен в пантеизма; те идват от
конкретни
същества, сред които могат да бъдат открити също и душите на децата, умиращи в ранно детство.
Но начинът на живот на душите на Земята пряко няма нищо общо с начина им на живот на оня свят. Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни животи имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа. Следователно е изцяло погрешно да си представяме, че бебето живее като бебе. Ние откриваме, че душите, които умират в ранно детство, имат задачи свързани с онова от което Земята има нужда, за да се добие необходимия запас от духовни сили за бъдещи дейности. Съответно човешките същества не могат да работят на Земята, ако до тях не идват импулси от духовните светове.
Тези импулси обаче не идват по неопределения, неясен начин мислен в пантеизма; те идват от конкретни същества, сред които могат да бъдат открити също и душите на децата, умиращи в ранно детство.
към текста >>
Наистина е странно, но окултният изследовател открива, че това дали на детето още не са или вече са му израснали вторичните зъби, има
конкретно
последствие в духовния свят.
Представете си, че едно дете умира преди да са му поникнали всички вторични зъби, или скоро след това.
Наистина е странно, но окултният изследовател открива, че това дали на детето още не са или вече са му израснали вторичните зъби, има конкретно последствие в духовния свят.
Приемайки, че детето умира на възраст от 8 или 9 години ние откриваме, че там работят някои от импулсите, които иначе проникват във физическия свят. Откриваме, че това са силите, които би трябвало да са проникнали в зъбите, но сега са на разположение на детето. Особено в случая на дете което умира рано, изгубило е първите зъби, но още не са, или едва са му поникнали вторите зъби, може да наблюдава, колкото и да е странно, че това дете има определени сили, и че тези сили са точно от същия вид като онези, които на физически план като цяло допринасят за растежа на зъбите в организма.
към текста >>
Това са връзки, които ни показват как духовният свят от другата страна на Прага работи във физическия свят в отделни,
конкретни
реалности.
Помислете за безкрайно дълбоката връзка тук. Силите на размножаване се преобразяват в духовния свят в помощни сили за душите, опитващи се възможно най-скоро да слязат долу във физическия свят.
Това са връзки, които ни показват как духовният свят от другата страна на Прага работи във физическия свят в отделни, конкретни реалности.
Освен това, ние не се учим истински да познаваме физическия свят ако не осъзнаваме, че тези сили се развиват като следствие на факта, че човешкото същество отхвърля определени зъби и развива други. Пубертетът отново се причинява от разгръщането на сили. Когато човешкото същество действително достига пубертета, силите имат съвсем различни функции.
към текста >>
299.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Това не са никакви празни общи понятия, които принадлежат на една пуста теория, с едно богато,
конкретно
съдържание, пълножизнени и ненагледни.
И в книгата върху Винкелман: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло той се чувствува в света като в едно велико, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на удоволствие му осигурява едно чисто, свободно очарование: тогава вселената, ако тя би могла да чувствува себе си, достигнала до нейната цел, би възлекувала и би се удивлявала на достигнатия връх в нейното развитие и същество". Тук се съдържа истински Гьотевото излизане над непосредствената природа, без да се отдалечи ни най-малко от това, което съставлява същността на природата. На него му е чуждо това, което той самият намира при много особено надарени хора: "особеността да чувствува един вид боязън пред действителния живот, да се оттегли в самия себе си, да създаде в самия себе си един собствен свят и по този начин да върши най-превъзходното към вътрешността". Гьоте не бяга от действителността, за да си създаде един абстрактен свят на мислите, който няма нищо общо с тази действителност; не, той се задълбочава в нея, за да намери в нейните вечни промени, в нейното развитие и движение нейните непроменящи се закони, той застава срещу индивида, за да види в него първообраза. Така в неговия дух се роди първичното растение, също първичното животно, които не са нищо друго освен идеите на животното, идеите на растението.
Това не са никакви празни общи понятия, които принадлежат на една пуста теория, с едно богато, конкретно съдържание, пълножизнени и ненагледни.
Ненагледни /видими/ естествено не за външните сетива, а само за онази висша способност на виждането, за която Гьоте говори в статията върху "Съзерцателната разсъдъчна способност". В Гьотевия смисъл идеите са също така обективни както цветовете и формите на нещата, но те са възприемаеми само за онзи, чиято способност за схващане нещата е нагласена за тази цел, както цветовете и формите съществуват само за виждащия, но не за слепия. Ако ние не застанем срещу обективното именно с един възприемащ дух, то не ни се разкрива. Без инстинктивната способност да възприемаме идеи, тези идеи остават за нас винаги едно затворено поле. Шилер е вникнал тук по-дълбоко от който и да е друг в устройството на Гьотевия гений.
към текста >>
300.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Изкуството обхваща много различни области: архитектурата, пластика /скулптура/, музика, поезия, живопис и други, и бихме могли да кажем: ако бихме искали да установим чрез опита на ясновидеца отношенията между различните изкуства, тогава пред нашия поглед застава
конкретно
различието на изкуствата много по-пълнозначително отколкото това, което философията би искала да обхване чрез думата изкуство.
Изкуството обхваща много различни области: архитектурата, пластика /скулптура/, музика, поезия, живопис и други, и бихме могли да кажем: ако бихме искали да установим чрез опита на ясновидеца отношенията между различните изкуства, тогава пред нашия поглед застава конкретно различието на изкуствата много по-пълнозначително отколкото това, което философията би искала да обхване чрез думата изкуство.
Чрез постигане на възможността да изживеем мисловното съдържание на света и духовното съдържание на света с помощта на превърнатите в мислене емоционално чувствуване и воление, ние стигаме до там, да установим едно забележително отношение към архитектурата.
към текста >>
Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки
конкретни
форми.
Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено. Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз. Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма. Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме. Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас.
Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми.
Тогава се показва следното.
към текста >>
301.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ясновидството се потопява съзнателно в това, което лежи като импулс на основата художествената фантазия, като вътрешно изживяване, което не може да бъде охарактеризирано само абстрактно, както това става днес, а така
конкретно
, че ние намираме отново всяка отделна фаза в конфигурацията на собственото тяло.
Живописта и това, което се изразява там, бива изживяно вътрешно, където нервната вълна и кръвната вълна се срещат. Художественият процес е съзнателен, обаче импулсите са несъзнателни.
Ясновидството се потопява съзнателно в това, което лежи като импулс на основата художествената фантазия, като вътрешно изживяване, което не може да бъде охарактеризирано само абстрактно, както това става днес, а така конкретно, че ние намираме отново всяка отделна фаза в конфигурацията на собственото тяло.
Древните времена са чувствували правилно, че по отношение на архитектурата всяка форма, всяка мярка съществува в собственото поставяне на човека във външния свят. Древната архитектура произхожда от друго чувствуване на тези размерни отношения в сравнение с готическата, но и двете произхождат от едно чувствуване на собствените отношения на равновесие с отношенията на Макрокосмоса. Тук ние познаваме, как човекът е в неговото устройство едно копие на Макрокосмоса. Ето защо тялото е било наречено храм на душата. В такива изрази се крие много истина.
към текста >>
302.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
При музикалните произведения е важно, че на ясновидеца му е ясно, че изживява музикалното произведение напълно душевно, а именно така, че
конкретно
душевното се чувствува свързано с музикалното.
Трябва да направя една забележка, какво разбирам аз под думата "ясновидски". Аз не разбирам това като едно постоянно състояние, а само в моментите, в които се пренасям в такова състояние на ясновиждане. Ето защо това не значи, че ясновидецът изживява музикално така, както това е посочено сега, в други времена, освен когато той иска. В други времена той изживява музикалното така, както го изживява всеки друг човек. Той може да сравни това, което изживява и това, което изпитва, когато изживява ясновидски музикалното произведение на изкуството.
При музикалните произведения е важно, че на ясновидеца му е ясно, че изживява музикалното произведение напълно душевно, а именно така, че конкретно душевното се чувствува свързано с музикалното.
По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество. Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление. Веднъж това чувствуващо воление има един нюанс насочен повече към волението, другият път повече към чувствуването. Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното. Той го изживява така, че не отделя обективния тон от субективно изживения тон, а в ясновидското изживяване тези двете са едно; душата се разлива така, както тоновете се разливат едни в други, само че всичко е одухотворено.
към текста >>
303.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И наистина, понятието „народ“ се изпълни с
конкретно
съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха.
И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха.
Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено. За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света. Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език. Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло. Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език.
към текста >>
В хода на същата тази епоха понятието „народ“ ставаше все по-точно и по-
конкретно
.
Представителите на Египетско-халдейската епоха ако биха си служили с нашите изрази никога не биха говорили за човешкото физическо тяло така, както сме свикнали да говорим ние. Ние говорим за него така, сякаш то представлява целия човек. Обаче представителите на Египетско-халдейската епоха усещаха физическото тяло по такъв начин, сякаш в него те виждаха само последиците от всичко онова, което живее в етерното тяло като мисловно съдържание. За хората от Египетско-халдейската епоха физическото тяло беше един образ на човешката мисъл. Те далеч не му отдаваха онова значение, което му отдават днешните хора.
В хода на същата тази епоха понятието „народ“ ставаше все по-точно и по-конкретно.
И ние с право можем да кажем: Човекът все повече и повече ставаше гражданин на Земята.
към текста >>
304.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ето до какво се свеждаше колосалният устрем на Гьоте: да не приема с лека ръка божествено-духовните послания, които се опитва да изрази със своите думи, да не транспонира с лека ръка божествено-духовния свят в случайни очертания, линии и форми, понеже той винаги смяташе, че когато някой говори за божествено-духовния свят по романтичен начин, това е относително лесно, но не и изчерпателно; защото божествено-духовният свят трябва да участва в Земния живот не приблизително, а съвсем
конкретно
.
Ето защо Гьоте, като художник, навсякъде в природните форми и в човешките действия търсеше онова, за което вярваше: Да, макар и тук да съм изправен пред едно сетивно-физическо проявление, аз мога чрез съответен подход и без да изневерявам на сетивно-физическата му природа да го пречистя и усъвършенствувам, така че през пречистената сетивна форма да прозира самият божествено-духовен свят.
Ето до какво се свеждаше колосалният устрем на Гьоте: да не приема с лека ръка божествено-духовните послания, които се опитва да изрази със своите думи, да не транспонира с лека ръка божествено-духовния свят в случайни очертания, линии и форми, понеже той винаги смяташе, че когато някой говори за божествено-духовния свят по романтичен начин, това е относително лесно, но не и изчерпателно; защото божествено-духовният свят трябва да участва в Земния живот не приблизително, а съвсем конкретно.
към текста >>
305.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И после, когато се обръщаше към своите чувства, той срещаше не онези абстрактни чувства, за които говорим в нашата абстрактна епоха, а нещо
конкретно
, което свързваше в едно цяло вътрешното изживяване на дишането, вътрешното изживяване на кръвообращението и така нататък.
И после, когато се обръщаше към своите чувства, той срещаше не онези абстрактни чувства, за които говорим в нашата абстрактна епоха, а нещо конкретно, което свързваше в едно цяло вътрешното изживяване на дишането, вътрешното изживяване на кръвообращението и така нататък.
Но по този начин човекът усещаше, че се движи не по Земната повърхност, а всред планетарното пространство. И той, примерно, не си казваше, че милиони кръвни телца циркулират в неговия организъм, а си казваше: Ето, сега пътищата на Меркурий и Марс се пресичат с пътищата на Слънцето и Луната. Да, тогавашният човек усещаше себе си като разлят из целия Космос. Но имаше и още нещо. Потъвайки в своите мисли, човекът усещаше, че пребивава по-скоро в пространството на неподвижните звезди, а потъвайки в своите чувства, той усещаше, че пребивава в сферата на подвижните планети.
към текста >>
Обаче за Рафаело те са били съвсем
конкретни
.
Днес тези въпроси изглеждат парадоксални и дори безсмислени.
Обаче за Рафаело те са били съвсем конкретни.
И какво усещане са предизвиквали те у него? У него те са предизвиквали приблизително следното усещане: Да, ти трябва да изкупиш своето прегрешение спрямо действителния свят не как да е, а по духовен начин. Всичко, което си вкарал в един единствен миг, сега ти трябва да го изнесеш извън времето и пространството. Ти не бива да го оставяш във времето и пространството, защото там то се превръща в не истина. Ти трябва да превърнеш този миг във вечност.
към текста >>
306.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Един художник е толкова по-велик, колкото по-голяма мъдрост сваля в сетивния свят и, за да се изразя съвсем
конкретно
, колкото повече съумява да рисува Ангелите по такъв начин, че хората да ги смятат за плуващи облаци, понесени в морето от светлина.
И така, в посока нагоре ние се приближаваме към сферата на мъдростта.
Един художник е толкова по-велик, колкото по-голяма мъдрост сваля в сетивния свят и, за да се изразя съвсем конкретно, колкото повече съумява да рисува Ангелите по такъв начин, че хората да ги смятат за плуващи облаци, понесени в морето от светлина.
А какво виждаме в по-долната част на картината? Тук, чрез истински красивото, ние виждаме самата Мария, която се издига към сферата на мъдростта и Тициан е съумял да извае нейната красота по такъв приказен начин, понеже тя все още не е пристигнала горе, а е само на път към висшите сфери. И тук всичко се проявява така, че ние сме обвзети от чувството: Да, ако се издигне още съвсем малко, тя действително ще навлезе в мъдростта. В този случай изкуството няма какво повече да каже. Слизайки към по-долната част на картината, ние стигаме до апостолите и за тях аз вече споменах: Чрез един особен нюанс в цветовете, художникът се стреми да изобрази тяхната прикованост към Земята.
към текста >>
307.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Написани са между 1910 и 1913; представляват сценично изобразяване на „съдбовни сблъсъци“ и „душевни конфликти“ в живота на
конкретни
личности.
Написани са между 1910 и 1913; представляват сценично изобразяване на „съдбовни сблъсъци“ и „душевни конфликти“ в живота на конкретни личности.
Премиерите им са осъществени в Мюнхен под ръководството на самия Рудолф Щайнер. Днес те са включени като редовни представления в Гьотеанума, Дорнах.
към текста >>
308.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но е необходимо по въпроса да се направят съвсем
конкретни
изследвания.
Изглежда, че днес в поставянето на въпроси не присъства нещо особено хомеопатично! На първо място, нали така, тук няма много какво да се добави, освен това, което е налице и при която и да е друга човешка способност. Напълно можем да приемем, въпреки че мога да се произнеса единствено с предпазливост, защото това е въпрос, с който още не съм се занимавал истински изследователски, но спокойно можем да приемем, че също и тази инстинктивна наличност на едно абсолютно тоново съзнание при определен брой хора - смятам при по-малко на брой хора, отколкото човек обикновено си мисли - се отнася до някоя особеност на етерното или на астралното тяло, която след това се отразява по някакъв начин във физическото тяло.
Но е необходимо по въпроса да се направят съвсем конкретни изследвания.
Струва ми се обаче твърде вероятно това абсолютно тоново съзнание да се основава на факта, че в случая е налице точно определено устройство на ухото. Така че вероятно - но както казах, бих искал да се произнеса съвсем предпазливо - имащият толкова много функции орган, между другото и орган на равновесието за някои равновесни отношения, вероятно има нещо общо с абсолютно-то тоново съзнание.
към текста >>
309.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Днес има много хора, които вземат нещата абстрактно; а когато се отнасяме към нещата
конкретно
, въпросите в дадена област не могат да се задават произволно.
След като днес хората са изгубили всяка сетивна и мисловна връзка с духовните светове, те често задават напълно абстрактни въпроси, които от гледна точка на духовното прозрение са лишени от какъвто и да е смисъл. Често например, се задава въпросът за т.н. пренатално или предрожденно възпитание, с други думи, за възпитанието на детето по време на бременността; т.е. преди неговото физическо раждане.
Днес има много хора, които вземат нещата абстрактно; а когато се отнасяме към нещата конкретно, въпросите в дадена област не могат да се задават произволно.
Често съм прибягвал до следния пример: Виждаме на улицата някакви следи. Веднага възниква въпросът: Откъде са те? От една кола. А защо тя е минала по този път? Защото пътниците, които са били вътре, искали да стигнат до определено място.
към текста >>
Нека сега да разгледаме тази задача по-
конкретно
.
Нека сега да разгледаме тази задача по-конкретно.
Между многото връзки, които човек поддържа с външния свят, най-важната е дишането. Веднага след раждането, ние вдишваме първата глътка въздух. В майчината утроба, дишането е все още, така да се каже, в подготвителен стадий и далеч не осъществява някаква значителна връзка с външния свят. Това, което наричаме „дишане" в истинския смисъл на тази дума, започва едва тогава, когато детето напусне утробата на майката. Да, дишането означава много, твърде много за човешкото същество, понеже тук е представен онзи троичен организъм, онази троична система на физическия човек, за която Вие знаете от моите книги и лекции.*5
към текста >>
А същественото, което предлагаме, се свежда до съвсем
конкретни
мерки.
Ето как цялата преподавателска и възпитателска дейност следва да бъде съобразена с една по-висша област, така че да се изградят необходимите навици за правилно дишане, както и за правилен ритъм при смяната между будност и сън. Естествено, при възпитанието и преподаването ние ще прилагаме такива методи, които нямат нищо общо с една „дресура" на дишането, с една „дресура" на заспиването и пробуждането. Всичко това ще остане на заден план.
А същественото, което предлагаме, се свежда до съвсем конкретни мерки.
Обаче ние трябва да сме в пълно съзнание относно всичко, което вършим. Когато преподаваме на детето един или друг учебен предмет, трябва да сме напълно наясно, че в известно отношение спомагаме предимно за проникването на духовно-душевните сили във физическото тяло, но в друг случай улесняваме проникването на физическото тяло в духовно-душевните пространства на детето.
към текста >>
310.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Твърде интересно е да проследим, как инстинктът чиито външни форми са съвсем
конкретни
и ясни за разбиране едновременно се вдълбочава и унифицира, колкото повече го разглеждаме като нагон.
И така, нашето физическо тяло се обитава от етерното тяло, което го изпълва и прониква от край до край. За външните сетива, етерното тяло е напълно скрито и невидимо. Ако обаче се обърнем към проявите на волята, ще установим, че прониквайки във физическото тяло, етерното тяло обхваща също и това, което в рамките на физическото тяло съществува като инстинкт, В този случай, инстинктът се превръща в нагон. В рамките на физическото тяло, волята е инстинкт; след като етерното тяло овладее инстинкта, волята се превръща в нагон.
Твърде интересно е да проследим, как инстинктът чиито външни форми са съвсем конкретни и ясни за разбиране едновременно се вдълбочава и унифицира, колкото повече го разглеждаме като нагон.
към текста >>
Сега желанието може да приеме още по-
конкретни
форми.
Сега желанието може да приеме още по-конкретни форми.
В този случай то се доближава до намерението. И тогава човекът стига до един вид представа за това, как би осъществил още по-добре определено действие, ако би трябвало да го повтори. Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и волеви елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре. Тук стигаме до огромното влияние на така нареченото подсъзнание. Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път.
към текста >>
311.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Когато говорим за дейността на окото, ухото или за обонянието, би трябвало да тръгваме от съвсем
конкретни
и нагледни примери.
Вземете например онези сетива, които са известни на днешните психолози и физиолози, и ще установите дори ако се ограничите само в областта на физиологията, че сетивният процес на окото е нещо съвсем различно от сетивният процес на ухото. Тези два сетивни органа са напълно различни. Съвсем по друг начин стоят нещата при осезанието; досега то изобщо не е проучено както трябва. Нека обаче да останем при окото и ухото. Те осъществяват две толкова различни дейности, че включването им в някаква обща „сетивна дейност" е само една празна теория.
Когато говорим за дейността на окото, ухото или за обонянието, би трябвало да тръгваме от съвсем конкретни и нагледни примери.
И тогава ще открием една толкова голяма разлика между тях, че днешните психолози веднага ще се откажат от навика да ни лансират т.н. обща физиология на сетивата.
към текста >>
312.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Вие трябва да сте сигурни, че съставните части на този процес, който Ви позволява да формулирате горното съждение, са нещо
конкретно
, нещо което може да бъде обхванато от светлината на съзнанието.
Тук Вие сте, бих казал, в рамките на една напълно съзнателна дейност. И разбира се, би било твърде зле, ако в акта на познанието, яснотата на Вашето съзнание е смутена поради едни или други причини. Представете си, че докато формулирате една мисъл, част от Вашия Аз потъва някъде в областта на несъзнаваното, в резултат на което стигате до окончателното съждение! Представете си, че Вие казвате: „Този човек е добър! " Сега Вие формулирате едно съждение.
Вие трябва да сте сигурни, че съставните части на този процес, който Ви позволява да формулирате горното съждение, са нещо конкретно, нещо което може да бъде обхванато от светлината на съзнанието.
Ако би трябвало да приемете, че някакъв демон или природен механизъм свързват „този човек" с „е добър", тогава Вие няма да сте напълно будни и с част от Вашето съждение бихте останали в мрака на несъзнаваното. Същественото в познавателния процес е, че от началото до края Вие участвувате в него с будно и ясно съзнание.
към текста >>
313.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
При стареца, у когото чувствата са наистина свързани с мисленето, понятията и идеите звучат топло, те са именно лични,
конкретни
, истинни; докато при мъжа и жената в зряла възраст, понятията и идеите са по-скоро теоретични, абстрактни, звучат книжно.
Защо се вслушваме в старците, когато те споделят своите лични опитности? Защото в хода на живота, те са свързали личните си усещания със своите понятия и идеи. Те не ни занимават с теории, а с личните си емоционални изживявания, интегрирани, така да се каже, в техните понятия и идеи.
При стареца, у когото чувствата са наистина свързани с мисленето, понятията и идеите звучат топло, те са именно лични, конкретни, истинни; докато при мъжа и жената в зряла възраст, понятията и идеите са по-скоро теоретични, абстрактни, звучат книжно.
към текста >>
314.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Да вземем
конкретно
един човек, който се интересува прекалено силно от себе си.
Когато обсъждам тези въпроси от духовна гледна точка, искам да Ви покажа как именно детският темперамент се включва в кармата, как в детския темперамент действително се появява нещо, което може да се опише като следствие на преживявания от предишен живот.
Да вземем конкретно един човек, който се интересува прекалено силно от себе си.
Затова, че той просто е самотен, трябва да се интересува сам от себе си. Затова че много често трябва да се занимава със себе си, е принуден от обстоятелствата да дойде в положение на преобразуване на душевното в телесното. В следващия живот той носи това много силно изразено телесно като отношение към външния свят. Той става сангвиник. Ние не трябва да разглеждаме "карма" морално, а причинно.
към текста >>
315.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Такива
конкретни
неща са полезни.
Да предположим, че няколко деца са влюбени в учител, който в къщи си има четири, пет или шест деца. А той използува най-простото средство; поканва увлеклите се деца на разходка и взема на нея и собствените си деца. Това ще помогне много. Но децата не трябва да забележат, че той ги е поканил с тази цел.
Такива конкретни неща са полезни.
към текста >>
316.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Мисля, че можете да разберете връзката между осъществяваното от нашата духовна наука в отделните
конкретни
области, и това, което в съвремието и в близкото бъдеще ще се роди от необходимостта на епохата като големи предизвикателства на времето, като исторически изисквания и необходимости на човечеството.
Така че, въпросите, пред които сме изправени трябва да бъдат приведени в една духовна атмосфера. Това е нещото, което трябва да намери място в човешките души като убеждение. И още веднъж бих желал да подчертая: Може да се дискутира относно това, колко дълго време или колко малко време ще е нужно, докато едно подобно убеждение проникне в човешките души. Но ако това убеждение не проникне в човешките души, все пак остава сигурно, че ще се постигне това, към което човечеството се стреми несъзнателно.
Мисля, че можете да разберете връзката между осъществяваното от нашата духовна наука в отделните конкретни области, и това, което в съвремието и в близкото бъдеще ще се роди от необходимостта на епохата като големи предизвикателства на времето, като исторически изисквания и необходимости на човечеството.
То беше залегнало и в основата на често казваното от мен: духовната наука трябва да бъде разглеждана във връзка с големите исторически задачи на съвремието. Хората днес са безкрайно далеч от способността да преценяват нещата по току що описания начин. В човечеството трябва да се създаде едно напрежение, напрежение на незадоволеност, за да може да се стигне от противоположното, от чистите материални стремления, да се роди стремежа към спиритуалното, към духовността. Защото как ще се ориентират хората в големия въпрос, който ги доведе дотам да разбират точно противоположното като Мая, идеология?
към текста >>
Виждате ли, импулсът, който кара човешките души от Ориента и Окцидента да мислят е различен, когато го схванем
конкретно
идеално.
Но какво изплува?
Виждате ли, импулсът, който кара човешките души от Ориента и Окцидента да мислят е различен, когато го схванем конкретно идеално.
Но той съдържа и своеобразното, че предизвиква еднакво душевно настроение в Ориента и в Окцидента. Това душевно настроение също трябва да бъде обгърнато с поглед. Това, че ориенталците обозначават външния свят като Мая това е древно. Това мистично схващане на света като Мая имаше своето огромно значение в древните времена. В съвремието то отсъствува.
към текста >>
С това вие можете
конкретно
да видите, защо трябва да произлизат конфузни неща.
С това вие можете конкретно да видите, защо трябва да произлизат конфузни неща.
Защо Луйо Брентано дефинира понятието Капитал, което съвпада с понятието Предприемач, така, че при него работникът е и капиталист, предприемач? Защото той разбира се е един много умен съвременен господин, но няма представа, че, за да се извлече от Капитала действиетелно понятие е нужно и известно интуитивно познание!
към текста >>
317.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Това именно се има впредвид, когато отново и отново повтарям, че ние трябва да се научим да напускаме мъртвото абстрактно понятие и да навлизаме в живото
конкретно
.
Поради тази причина в гьотеанизма е даден тона за това, което трябва да се търси в тази пета следатлантска епоха. В известен смисъл науката ще трябва да се пробуди в смисъла на Гьоте, да премине от мъртвото към живото.
Това именно се има впредвид, когато отново и отново повтарям, че ние трябва да се научим да напускаме мъртвото абстрактно понятие и да навлизаме в живото конкретно.
А това, което казах онзи ден и вчера, е в основата си пътя навътре към това живо конкретно понятие.
към текста >>
А това, което казах онзи ден и вчера, е в основата си пътя навътре към това живо
конкретно
понятие.
Поради тази причина в гьотеанизма е даден тона за това, което трябва да се търси в тази пета следатлантска епоха. В известен смисъл науката ще трябва да се пробуди в смисъла на Гьоте, да премине от мъртвото към живото. Това именно се има впредвид, когато отново и отново повтарям, че ние трябва да се научим да напускаме мъртвото абстрактно понятие и да навлизаме в живото конкретно.
А това, което казах онзи ден и вчера, е в основата си пътя навътре към това живо конкретно понятие.
към текста >>
С това обаче само искам да намекна, че може да се осъзнае нещо, което надхвърля границите на егоистичната човешка участ, което е свързано с участта на групи от хора, така че може да се диференцира
конкретно
извън границите на земята.
С това обаче само искам да намекна, че може да се осъзнае нещо, което надхвърля границите на егоистичната човешка участ, което е свързано с участта на групи от хора, така че може да се диференцира конкретно извън границите на земята.
Ако насочим духовния си взор към едно такова обгръщане и схващане на човешките съдби в земното пространство, ако се интересуваме интензивно за надхвърля щото личната участ, то ние настройваме душата да проумее нещо по-висше от обикновения Ангел: а именно Архангела. Мисли за това, какво означава съществото на Архангела, съвсем не идват на човек, ако той остане само в регионите, които засягат егоистичните хора. Ако се проповядва само в регионите на егоистичните хора, то колкото и проповедниците да говорят за божественото, те говорят само за Ангела. Защото това, че се нарича различно е само една лъжа, това не прави нещата такива каквито са. Едва когато хората започнат да се интересуват за участта в пространството, тогава душата ще започне да се настройва за това, да се издигне до съществото на Архангела.
към текста >>
318.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Как може да стане това
конкретно
през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни.
Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот. Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят. Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>
319.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Как може да стане това
конкретно
през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни.
Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот. Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят. Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>
320.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
За да постигнем разбиране, нека вземем нещата по възможност
конкретно
.
Нещата се свеждат до това, контактът между учителя и детето да е напълно потопен в един художествен елемент. Така много от нещата, които учителят трябва да извърши в даден момент по отношение индивидуалността на детето, добиват един вид интуитивен, инстинктивен характер.
За да постигнем разбиране, нека вземем нещата по възможност конкретно.
Да си представим, че пред себе си имаме дете, което ни създава педагогически затруднения по следния начин: Забелязваме, че възгледите които му поднасяме, усещанията, които се стремим да възбудим в него, представите, които искаме да му предадем, всички те предизвикват в системата на главата една толкова силна циркулация и една толкова силна нервна възбуда, че в известна степен това, което аз се опитвам да предам на детето, не може да премине от главата към останалия организъм. Физическото устройство на главата става в известен смисъл частично меланхолично. Детето се затруднява да пренесе от главата към останалия организъм това, което вижда, което чувствува, а също и това, което му са дава чрез други импулси. Наученото в известен смисъл остава в главата. То не успява да проникне надолу в останалия организъм.
към текста >>
321.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тук отново трябва да кажа нещо абстрактно, което обаче в действителност е нещо много
конкретно
.
Тук отново трябва да кажа нещо абстрактно, което обаче в действителност е нещо много конкретно.
Виждате ли, човек се изправя пред загадките на Всемира и той търси тяхното разрешение. Ала днес човекът мисли следното: разрешението на всемирната загадка трябва да се намира в някаква книга, трябва да бъде някъде там, разрешението трябва да бъде изразено чрез някакви идеи. Помислете си само, че има хора – познавам такива – които таят в себе си един изключителен страх пред едно такова разрешение на всемирните загадки. Защото те казват: За Бога! , ако някой наистина успее да разреши всемирните загадки и да впише това разрешение в една книга, какво ще правят тогава всички онези хора, които ще дойдат след това?
към текста >>
322.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тъй че трябва да заявим: Днес всеки би могъл да се изказва тъкмо по социалния въпрос, но малцина имат търпението и постоянството, както и възможността да усвояват
конкретни
и специални познания.
Тъй че трябва да заявим: Днес всеки би могъл да се изказва тъкмо по социалния въпрос, но малцина имат търпението и постоянството, както и възможността да усвояват конкретни и специални познания.
Ето защо по отношение на социалния въпрос ние имаме зад себе си една епоха, за която трябва да кажем: Слава Богу, че тя стои зад нас. Това е епохата на утопиите, епохата, през която, бих казал, по един романизиран начин се твърдеше как трябва да живеят хората на бъдещето, за да намерят своя рай на Земята. Не става дума за това дали тези утопии са били представени в писмен вид или някой се е опитал да ги осъществи в реалния свят, какъвто е случаят с Оуен в Англия или Опенхаймер18 в Германия. Дали се описват утопии в една книга, от която се вижда как те не могат да бъдат осъществени, или някъде се изграждат стопански паразити под формата на една малка колония, която може да съществува само защото останалият свят е все още тук и затова, когато този свят си отиде с него залязва и въпросната колония, в общи линии по отношение на съвременното човечество и неговия социален живот това е едно и също.
към текста >>
323.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ако искаме да го характеризираме по-
конкретно
, по-точно, следва да допълним: в хода на по-новото историческо развитие Англия се превърна в най-голямата търговска нация.
Нещата стоят така, че въпросите, обсъждани в тази книга са едни за Изтока, Русия, Азия, други са за Средна Европа и съвсем различни за Запада, за Англия и Америка. До този извод стига всяко трезво мислене, което е запазило своя усет за реалността. Защото онова, което описах в последната лекция, а именно как индустриалният световен ред възникна от предишните два потока, тъй че той продължи да се развива редом с тях като един особен поток, всичко това произлезе главно под влиянието на западните страни. То се разви под влиянието на онова, което през 18. век се утвърди в западните страни като нрави, навици, социален ред.
Ако искаме да го характеризираме по-конкретно, по-точно, следва да допълним: в хода на по-новото историческо развитие Англия се превърна в най-голямата търговска нация.
Онова, което – бих казал – се повтаря на всеки три думи в пролетарския социален въпрос, капитала, в Западна Европа то се разви под влиянието на търговските отношения.
към текста >>
Едва тогава ние ще открием мястото си в стопанските асоциации и едва там социалният въпрос може да бъде
конкретно
поставен – и винаги се налага да го казвам – частично разрешен.
Ето защо в своя най-дълбок смисъл социалният въпрос е един духовен въпрос: Как ние разпространяваме сред хората обединително действуващите духовни сили?
Едва тогава ние ще открием мястото си в стопанските асоциации и едва там социалният въпрос може да бъде конкретно поставен – и винаги се налага да го казвам – частично разрешен.
към текста >>
324.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Особено Ви благодаря, че тук в Оксфорд можахме
конкретно
да осъществим онзи художествено-евритмичен импулс, който възникна в Дорнах и който бихме искали да стане достояние на целия свят.
Обаче, уважаеми дами и господа, това, че можах да изнеса пред Вас тези лекции е нещо, за което бих искал да Ви благодаря най-сърдечно. Благодаря на г-жа Макензи, оглавяваща този комитет, без чиито старания целият Оксфордски цикъл нямаше да се състои. На първо място изказвам истинска и найсърдечна благодарност към г-жа Макензи, а после и към целия комитет, който с помощта си застана на нейна страна.
Особено Ви благодаря, че тук в Оксфорд можахме конкретно да осъществим онзи художествено-евритмичен импулс, който възникна в Дорнах и който бихме искали да стане достояние на целия свят.
Ето защо сърдечно благодаря и на всички онези, които имаха заслуга за цялото начинание. Вие ще почувствувате, че тази благодарност е наистина сериозна, ако добавя и още нещо. Геотеанизмът в Дорнах е като един вид изходна точка за онова, което ще стане реалност, едва след като са възможни такива неща, каквито станаха тук в Оксфорд. Ние също се нуждаем от разбиране и добросърдечност, и Вие ще се досетите за това, след като споменавам тук, че през ноември ще се наложи да прекъснем изграждането на нашата сграда в Дорнах, понеже не разполагаме с необходимите средства. Обаче ние вярваме, че все пак те ще се намерят някъде по света, но засега нещата не вървят.
към текста >>
325.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Към тези формообразуващи сили трябва да подходим
конкретно
, а не хипотетично, приемайки някаква жизнена сила тези формообразуващи сили трябва да бъдат насочени
конкретно
.
Ако вземете например някакъв ембрион, достигнал в развитието си до степен на гаструлация. Вие можете да разрежете гаструлата, да я прережете по средата, и всяка една от двете части отново ще се закръгли и ще развие в себе си способността да оформи и трите части на предното, средното и задно черво. И така, разрязваме гаструлата и откриваме, че всяка една от частите се отнася така, както би се отнасяло не разрязаното цяло. Вие знаете, че този опит може да бъде проведен и с нисшите животни, дори и с дъждовните червеи. Когато от определени нисши животни отрежем части, същите отново се оформят, така че, изхождайки от вътрешните им формообразуващи сили отново получаваме това, което сме отрязали.
Към тези формообразуващи сили трябва да подходим конкретно, а не хипотетично, приемайки някаква жизнена сила тези формообразуващи сили трябва да бъдат насочени конкретно.
Защото ако погледнем внимателно, ако действително проследим това, което стои пред нас, то виждаме например следното: виждаме, че ако да кажем, в един много ранен стадий отрежем нещо от тялото на жабата, то останалият организъм, организмът, от който сме отрязали, се възстановява. Който има материалистичен начин на мислене, ще каже: е да, в раната съществуват сили на напрежение в раната се възстановява това, което току що е било изрязано. Но това не може да бъде така.
към текста >>
И така, за да говорим
конкретно
, да вземем, но само като пример, някакъв орган да кажем белия дроб или нещо подобно: при такива органи би се установило, че сме им отнели формообразуващи принципи, за да използуваме тези принципи за своята духовно-душевна дейност.
А сега си представете, че по повод на нещо, което ние наричаме болест (по този въпрос ще говоря по-късно по един по-точен начин), въвеждаме в организма това, което сме му отнели. Или представете си, че тези формообразуващи сили, съществуващи в природата извън човека, които сили ние сме отнели от нашия организъм, тъй като ги използуваме за духовно душевна дейност, представете си, че прилагайки дадено растение или нещо подобно, под формата на лечебно средство, ние връщаме организма тези сили и го свързваме с това, което в момента му липсва. Ние помагаме на организма, като му даваме това, което първоначално сме му отнели, за да можем да бъдем хора. Тук вече виждате да просветлява нещо, което бихме могли да наречем лечебен процес: извикваме на помощ онези сили от външната природа, които ние, като нормални хора, нямаме, и които прилагаме, за да може нещо в нас да стане по-силно, отколкото е при нормалния човек.
И така, за да говорим конкретно, да вземем, но само като пример, някакъв орган да кажем белия дроб или нещо подобно: при такива органи би се установило, че сме им отнели формообразуващи принципи, за да използуваме тези принципи за своята духовно-душевна дейност.
Ако от растителното царство вземем именно онези сили, които сме отнели от белия дроб, и ако при някакво нарушение в белодробната система ги въведем в човека, то с това ние помагаме на белодробната дейност. Виждате, тук би възникнал въпросът: кои сили в природата извън човека са подобни на силите, залегнали в основата на човешките органи, които сили са били извлечени за целта на духовно-душевната дейност? Тук виждате път, по който от обикновения опитен метод в терапията може да се достигне до един вид рацио в терапията. Тук, наред със заблужденията, възцарили се по повод на нервната система, които заблуждения се отнасят до човешката природа, съществува и едно друго значително заблуждение, което днес ще засегна, но което по-късно искам да разгледам по-отблизо, заблуждение относно природата извън човека. Виждате ли, в материалистичната епоха постепенно се стига до представата за и един вид еволюция на външните същества, от тъй нареченото най-просто до най-сложното.
към текста >>
326.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо
конкретно
, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост.
Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно. Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява. И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето. И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден. И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека.
Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост.
Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем. Това, което действително стремящия се към познание изявява като преклонение пред древната мъдрост, не произлиза от някакъв общ стремеж към тази древна мъдрост, но то може да произлиза именно от проникването в определени, съвсем конкретни обстоятелства. И така, ако искаме да търсим светлинния елемент, то трябва да насочим погледа си към всичко, което в нашата планетарна система в известен смисъл е разположено над Слънцето, в марсовия, юпитеровия, сатурновия елемент.
към текста >>
Това, което действително стремящия се към познание изявява като преклонение пред древната мъдрост, не произлиза от някакъв общ стремеж към тази древна мъдрост, но то може да произлиза именно от проникването в определени, съвсем
конкретни
обстоятелства.
И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето. И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден. И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост. Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем.
Това, което действително стремящия се към познание изявява като преклонение пред древната мъдрост, не произлиза от някакъв общ стремеж към тази древна мъдрост, но то може да произлиза именно от проникването в определени, съвсем конкретни обстоятелства.
И така, ако искаме да търсим светлинния елемент, то трябва да насочим погледа си към всичко, което в нашата планетарна система в известен смисъл е разположено над Слънцето, в марсовия, юпитеровия, сатурновия елемент.
към текста >>
327.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Сега става дума за следното, да си дадем сметка, кое е това външно,
конкретно
нещо, което ни позволява да говорим за това родство на етерното с физическото.
Сега става дума за следното, да си дадем сметка, кое е това външно, конкретно нещо, което ни позволява да говорим за това родство на етерното с физическото.
За сега абстрактно бихме могли да кажем: етерното стои по-близо до астралното, отколкото до физическото. И така, ние ще трябва да се спрем на това двойно родство, според което етерното от една страна е свързано с физическото, а от друга страна с астралното, и ще трябва да потърсим нещо, което в известна степен да ни въведе в това двойно родство. И сега, по възможност конкретно, бих желал да ви представя, как можете да навлезете в това двойно родство. Тръгнете някой път да кажем по някоя алея с липови дървета и се опитайте да си представите, как, минавайки по тази алея от липови дървета, Вие преминавате през уханието на цъфналите липи. Представете си, че тук протича определен процес: между всичко онова, което да кажем по нервен път се разпространява във вашите обонятелни органи и това ухание на липи.
към текста >>
И сега, по възможност
конкретно
, бих желал да ви представя, как можете да навлезете в това двойно родство.
Сега става дума за следното, да си дадем сметка, кое е това външно, конкретно нещо, което ни позволява да говорим за това родство на етерното с физическото. За сега абстрактно бихме могли да кажем: етерното стои по-близо до астралното, отколкото до физическото. И така, ние ще трябва да се спрем на това двойно родство, според което етерното от една страна е свързано с физическото, а от друга страна с астралното, и ще трябва да потърсим нещо, което в известна степен да ни въведе в това двойно родство.
И сега, по възможност конкретно, бих желал да ви представя, как можете да навлезете в това двойно родство.
Тръгнете някой път да кажем по някоя алея с липови дървета и се опитайте да си представите, как, минавайки по тази алея от липови дървета, Вие преминавате през уханието на цъфналите липи. Представете си, че тук протича определен процес: между всичко онова, което да кажем по нервен път се разпространява във вашите обонятелни органи и това ухание на липи. И ако насочите вниманието си към този процес на възприемане на липовото ухание, то пред себе си ще имате в известен смисъл разтварянето на вътрешността, на обонятелната Ви способност по посока на липовото ухание, липовия аромат, и ще трябва да кажете: тук се извършва определен процес, чрез който нещо от вътрешността се отваря за нещо външно и двете страни, поради своето вътрешно родство, осъществяват нещо съвместно. И трябва да си кажете: това, което чрез липовия аромат се разпръсква навън, и което без съмнение почива на известно взаимодействие на флората с цялото извънземно обкръжение, на тази флора, разтваряща себе си по посока на извънземното обкръжение, това в известен смисъл, чрез самото обонятелно възприемане, бива отведено навътре. Ето тук, по един вътрешен път, тъй като Вие възприемате това явление, на Вас без съмнение Ви е дадено нещо, което, изхождайки от етерното тяло, въздействува върху астралното тяло, защото без него Вие не бихте могли да възприемате; иначе това би бил просто един жизнен процес.
към текста >>
Но виждате ли, днес наистина става дума за това, най-после, за целите на оплодяването на действителната наука от страна на духовната наука, да се изкачим над абстрактно-мистичното и наистина
конкретно
да проникнем в Духа.
И така, вземете сега заедно мириса и вкуса. В момента, в който Вие чрез помирисване и вкусване се изправяте срещу флората, Вие всъщност навлизате в онези отношения, които етерният елемент осъществява в двете посоки, към астралния и към физическия елемент Вие истински навлизате в етерното, т.е. в негови отпечатък, когато насочите вниманието си към мириса и вкуса. Там, където в човека има процес на помирисване и на вкусване, там в основата си имаме едно, намиращо се във физическия свят, откровение на етерното, в неговата връзка спрямо астралния и физически елемент. Ето така, в известен смисъл, ние самите се намираме на повърхността на човека, когато по този начин изследваме процесите на помирисване и вкусване.
Но виждате ли, днес наистина става дума за това, най-после, за целите на оплодяването на действителната наука от страна на духовната наука, да се изкачим над абстрактно-мистичното и наистина конкретно да проникнем в Духа.
Защото действително, каква полза, ако хората все си говорят за това, че трябва да обхванем божественото в човека, след като под това божествено те разбират най-много нещо съвсем абстрактно божествено. Този подход в разглеждането ще стане едва тогава плодотворен, когато можем да се спрем на конкретните явления, когато в този конкретен смисъл можем да наблюдаваме навлизането на процесите навътре, когато например в лицето на помирисването и вкусването наистина видим това, което е сродно на човека и живее, когато разглеждаме етерното, как то навлиза навътре, и как в този може би най-груб горен сетивен процес, виждаме непосредствено нахлуването на външните процеси навътре. Така изключително важно е за нашето време, да се издигнем над просто абстрактното, над мистичното.
към текста >>
И винаги трябва да подчертавам, че нещата се свеждат именно до това
конкретно
вникване.
По посока надолу имате уплътняването, образуването на сол. А което вкусвате в растението, е това, което все още е задържан процес на образуване на сол. Но когато тук се включи солта и когато откриете солта в самото растение, т.е. когато тези растения съдържат соли, то същите представляват нещо, което в самото растение е прекрачило прага на растителната същност, където растението е отпечатало собствените си схеми в собствената си същност. Ето тук имате рацио по отношение на лечебните средства; ето тук, бих желал да кажа в известен смисъл започва да просветлява по отношение на флората, защото вникваме в това, което тук става.
И винаги трябва да подчертавам, че нещата се свеждат именно до това конкретно вникване.
към текста >>
328.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото виждате ли, напредвайки във Вашия медико-медитативен живот, все по-добре успявайки да влезете в хармония с медитативния живот, така че да се почувствувате като медитиращ човек, Вие действително все повече ще се приближавате към едно
конкретно
реално себепознание.
Но всяка подобна система съдържа в себе си тенденцията, да се превърне цялата в човек. Всъщност всяка една от тези 4-ри системи се стреми към това, да стане цялата човек. Бих желал да кажа: бъбрекът със своите функции бих желал да стане цял човек, сърцето желае да стане цял човек, чернодробната система желае да стане цял човек, белодробната система желае да стане цял човек. И наистина от значение е да се убедим в тези неща, идващи тук в съображение, така че да насочим своето внимание, или по-добре казано своето усещане, към това, как сами върху себе си бихме могли да наблюдаваме определени въздействия на извън човешкото върху човека. Надали бихме могли да не посочим ясно границата между природонаучното и духовнонаучното.
Защото виждате ли, напредвайки във Вашия медико-медитативен живот, все по-добре успявайки да влезете в хармония с медитативния живот, така че да се почувствувате като медитиращ човек, Вие действително все повече ще се приближавате към едно конкретно реално себепознание.
Това конкретно, реално себепознание наистина не бива да бъде пренебрегвано, когато става дума за такива позитивни задачи в живота, като например лекуването. Това, напредвайки в медитацията, Вие ще забележите, че започвате да осъзнавате неща в собствения си организъм, които преди това са били напълно неосъзнати за Вас. Само трябва да си давате сметка за това, което изплува във Вашето съзнание, и тогава Вие ще осъзнаете нещо, за което сега все още трудно би могло да се говори в публични лекции пред лаици, защото в такъв случай би се появила една съвсем определена тенденция. Ако бихте говорили върху подобни неща, като това елементарно нещо, на което искам да обърна внимание сега, то днес, при съвременното морално разбиране на човечеството, тези неща биха били споделени с един по-широк кръг от хора. И тогава веднага би възникнал въпросът: да, но защо това да не бъде използувано?
към текста >>
Това
конкретно
, реално себепознание наистина не бива да бъде пренебрегвано, когато става дума за такива позитивни задачи в живота, като например лекуването.
Всъщност всяка една от тези 4-ри системи се стреми към това, да стане цялата човек. Бих желал да кажа: бъбрекът със своите функции бих желал да стане цял човек, сърцето желае да стане цял човек, чернодробната система желае да стане цял човек, белодробната система желае да стане цял човек. И наистина от значение е да се убедим в тези неща, идващи тук в съображение, така че да насочим своето внимание, или по-добре казано своето усещане, към това, как сами върху себе си бихме могли да наблюдаваме определени въздействия на извън човешкото върху човека. Надали бихме могли да не посочим ясно границата между природонаучното и духовнонаучното. Защото виждате ли, напредвайки във Вашия медико-медитативен живот, все по-добре успявайки да влезете в хармония с медитативния живот, така че да се почувствувате като медитиращ човек, Вие действително все повече ще се приближавате към едно конкретно реално себепознание.
Това конкретно, реално себепознание наистина не бива да бъде пренебрегвано, когато става дума за такива позитивни задачи в живота, като например лекуването.
Това, напредвайки в медитацията, Вие ще забележите, че започвате да осъзнавате неща в собствения си организъм, които преди това са били напълно неосъзнати за Вас. Само трябва да си давате сметка за това, което изплува във Вашето съзнание, и тогава Вие ще осъзнаете нещо, за което сега все още трудно би могло да се говори в публични лекции пред лаици, защото в такъв случай би се появила една съвсем определена тенденция. Ако бихте говорили върху подобни неща, като това елементарно нещо, на което искам да обърна внимание сега, то днес, при съвременното морално разбиране на човечеството, тези неща биха били споделени с един по-широк кръг от хора. И тогава веднага би възникнал въпросът: да, но защо това да не бъде използувано? Би възникнал въпросът: и така, трябва да медитирам, но това аз бих могъл да постигна по-лесно, ако просто въведа в себе си едно или друго вещество.
към текста >>
329.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Трябва обаче да насочим погледа си към отделните
конкретни
симптоми.
болести на духа на човека бел. прев.), тъй като духът е винаги здрав, и духът всъщност не може да заболее. Безсмислие е да се говори за болести на духа. Винаги става дума за това, че духът бива препятствуван от физическия организъм да прояви себе си чрез своите способности и никога не става въпрос за същинско заболяване на духовния или на душевния живот. Всичко, което се проявява пред нас, са само симптоми.
Трябва обаче да насочим погледа си към отделните конкретни симптоми.
Тук става дума за следното, да наблюдавате например развитието на това, което бихме могли да наречем първа предпоставка и след това по-нататъшното развитие на нещо като религиозно безумие или друго нещо, подобно нему наистина всички тези изрази са неточни, тъй като начинът на изразяване в тази област е изключително конфузен, но ние все пак трябва да употребяваме тези думи. Всичко това, разбира се, са само симптоми.
към текста >>
330.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-
конкретни
понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него.
Това ние можем да постигнем най-добре, ако опитаме да емулсираме фино маслото във вода и да лекуваме човека с маслени бани. Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо.
Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него.
Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации. Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент. Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне. Този процес, чието протичане наблюдаваме над разцъфналия растителен свят, и който спрямо цялата Земя притежава характера на кръг, навсякъде целият този процес е централизиран в самото животно; при него той е положен във вътрешността.
към текста >>
331.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото човек се чувствува много по-удобно сред тъй многобройните вещества на външния свят, ако по този начин може да се позовава на прафеномени, а не на тъй наречените абстрактни природни закони, които всъщност веднага ни изоставят, ако искаме да подходим към нещо
конкретно
.
"И ако открием правилната мяра между сладкото подсилване отвътре и масленото отслабване отвън, тогава достигаме до старост", така се казвали древните лекари. "Нека чрез въздействието на маслото бъде отнето от организма ти вредното земно въздействие, като за целта се мажеш с масло, и ако си в състояние, ако не си твърде слаб в устройството си, подсили азовите сили чрез вино и мед, тогава именно ти ще подсилиш онези сили, които ще ти помогнат да достигнеш до старост". Това са неща, които е трябвало да разяснят работа та по един прафеноменален начин. Хората са искали чрез факти, а не чрез поучения да посочат пътя на човека. Това е нещо, към което ще трябва отново да се върнем.
Защото човек се чувствува много по-удобно сред тъй многобройните вещества на външния свят, ако по този начин може да се позовава на прафеномени, а не на тъй наречените абстрактни природни закони, които всъщност веднага ни изоставят, ако искаме да подходим към нещо конкретно.
Страшно лесно е да бъдат изговорени някои от прафеномените. Бих желал да Ви представя някои съвсем прости прафеномени. Ето един: "постави краката във вода, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще усилят кръвотворението". Ето тук имате един прафеномен, който много добре ни показва пътя. "измий си главата, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще регулират отделянето".
към текста >>
332.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тази тясна свързаност се проявява, когато изследваме
конкретно
взаимното проникване на душевното състояние и на физическото състояние.
Това са неща, които по такъв начин осветляват човека, и които същевременно представляват указания за това, как можем от субстанциите, заобикалящи човека, от противодействията да извлечем лечебни ефекти. Трябва да сме наясно, скъпи приятели, че тъкмо духовната наука трябва да посочи, как тъй наречените душевни заболявания в много отношения произхождат от органите, и как органичните заболявания са вече в силна степен свързани с душевно-духовните въздействия. това е една трудна глава в медицината. Материализмът, който от една страна подхожда съвсем механично или физично спрямо тъй наречените физически заболявания, т.е. който разглежда човека малко или повече като един апарат, този материализъм при характеристиката при тъй наречените душевни заболявания в основата си достига до това, да дава просто едно голямо описание на психичните симптоми, тъй като материализмът отдавна е изгубил представа за връзката между духовно-душевния елемент и физически-телесния.
Тази тясна свързаност се проявява, когато изследваме конкретно взаимното проникване на душевното състояние и на физическото състояние.
Ако се запитаме: какво всъщност стимулира душевните заболявания?
към текста >>
333.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Ако искаме правилно да разглеждаме физическото тяло, естествено трябва да се издигнем и до правилното
конкретно
разглеждане на етерното тяло.
Днес ще разгледаме човека по отношение на взаимовръзката му с неговата свръхсетивна същност, за да разберем от тази гледна точка патологичните и терапевтичните проявления. Вчера трябваше да характеризираме физическото тяло и казахме, че същинска физическа дейност в човека има само в главата.
Ако искаме правилно да разглеждаме физическото тяло, естествено трябва да се издигнем и до правилното конкретно разглеждане на етерното тяло.
Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата. В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото тяло и висшите, надсетивните съставни същности на човека. Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез мисленето, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци. Те са там като отпечатъци, в известен смисъл като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности. Само физическото тяло няма още отпечатък в главата; то си го изгражда едва с течение на живота.
към текста >>
Тук обаче първо трябва да кажа, че смъртта на човека настъпва съвсем
конкретно
тогава, когато цялата му вътрешна организация премине във физическото така, че вече не може да действа никакъв процес на храненето.
Има и нещо четвърто. То е същото, което по определен начин е полярно на смъртта.
Тук обаче първо трябва да кажа, че смъртта на човека настъпва съвсем конкретно тогава, когато цялата му вътрешна организация премине във физическото така, че вече не може да действа никакъв процес на храненето.
Това е смъртта от старост. Смъртта от старост е невъзможността да се приемат вещества в организма. Това явление може много рядко да се наблюдава, защото обикновено човекът умира по-рано поради други причини, а не когато същинското крайно изтощение настъпи в последната си степен. Но то е действително спиране на храненето. Тялото не може повече да извършва процеса на храненето, то е станало прекалено физическо, така че противоположността на смъртта е храненето и то принадлежи в човека към физическото тяло.
към текста >>
334.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Черният дроб винаги е посредникът при осъществяването на замислената идея в
конкретно
действие и това става чрез системата веществообмен-крайници.
– има такива хора – обаче в последния момент не мога да се кача във вагона, нещо ме спира и аз не мога да стъпя на стъпалото! – Виждате ли, понякога засечките на волята се проявяват по много странен начин. Но когато те се проявят, следва да имаме предвид, че винаги е налице някакъв малък дефект в черния дроб.
Черният дроб винаги е посредникът при осъществяването на замислената идея в конкретно действие и това става чрез системата веществообмен-крайници.
И така, всеки орган изпълнява някаква посредническа функция.
към текста >>
335.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Но когато се стигне до
конкретни
действия, които не се свеждат до продължение на импулси от миналото, а до извличане на нови импулси от духовния свят – а те трябва да бъдат извличани – тогава работата опира преди всичко до засилване на чувството на отговорност и до пробуждане на съвестта.
Открито мога да заявя, скъпи мои приятели, че ако в наши дни бихме могли да разчитаме на едно по-силно чувство за отговорност, ние бихме могли да постигнем много повече. Но понеже в нашата епоха съвестта не е достатъчно будна, за много неща се налага да пазим мълчание. Когато хората чуват: може да се направи това, може да се направи онова, те са склонни да се присъединят към общата инициатива. Те имат желание да свършат нещо.
Но когато се стигне до конкретни действия, които не се свеждат до продължение на импулси от миналото, а до извличане на нови импулси от духовния свят – а те трябва да бъдат извличани – тогава работата опира преди всичко до засилване на чувството на отговорност и до пробуждане на съвестта.
А тези духовни качества се развиват само, ако човек знае за какво точно става дума. Ето защо тук е необходимо да се знае, че става дума за една дълбока намеса в кармическите процеси, които иначе биха продължили по свой собствен начин между смъртта и следващото ново раждане. При възпитанието на непълноценните деца нещата стоят така, че това, което ние правим тук, цялата ни намеса в работата на Боговете, е нещо, което би трябвало да продължи и по-късно. Ако си представим тези думи не като някаква теория, а им позволят истински да проработят в нашата душа, ние, естествено винаги ще сме изправени пред избора: или да направим, което сме длъжни, или да се откажем от него. Обаче не бива да забравяме: Всяка стъпка, предприета с оглед на това, което човек извлича от духовния свят, го кара да се оглежда наляво, надясно или напред, и винаги да търси някакво ново решение, воден от своята вътрешна смелост.
към текста >>
336.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Когато става дума за
конкретни
задачи в рамките на младежкото движение, следва да се съобразяваме и със самите млади хора.
Виждате ли, става дума за нещо, което засяга онези млади хора – а Вие също сте част от тях – които по някакъв начин са се посветили на една забележителна професия, която може да упражни оздравителното си въздействие върху цялото човечество. Днешното младежко движение е една голяма необходимост, то е нещо извънредно важно и във висша степен интересно също и за хората от по-старото поколение. Тези мои думи не бива да се разбират погрешно. И така, никой не бива да застава срещу младежкото движение. От друга страна, не можем да укоряваме по-възрастните, че не проявяват достатъчно разбиране към по-младите; все пак голяма част от несполуките се дължат на това, че първите не приемат достатъчно сериозно вторите.
Когато става дума за конкретни задачи в рамките на младежкото движение, следва да се съобразяваме и със самите млади хора.
Естествено, онези, които имат опит в тези неща, следва да обърнат внимание на това. При младите има нещо, което често пъти дава много лош отпечатък върху всички техни начинания. И това е суетата. Суетата откриваме навсякъде в основата на младежкото движение, и то не като израз на някакво лошо възпитание, а защото волята по необходимост засилва вътрешните способности, при което ариманическите влияния подхранват суетата. Виждате ли, през живота си аз съм имал възможността да наблюдавам доста многообещаващи хора на различна възраст.
към текста >>
Ето защо толкова често сме свидетели на общи приказки за велики мисии и задачи, като в същото време никой не обръща внимание на малките,
конкретни
неща, без които не може.
При младите има нещо, което често пъти дава много лош отпечатък върху всички техни начинания. И това е суетата. Суетата откриваме навсякъде в основата на младежкото движение, и то не като израз на някакво лошо възпитание, а защото волята по необходимост засилва вътрешните способности, при което ариманическите влияния подхранват суетата. Виждате ли, през живота си аз съм имал възможността да наблюдавам доста многообещаващи хора на различна възраст. Имал съм възможност отблизо да наблюдавам много подобни случаи, които ясно показваха, че епохата, която настъпи след Кали Юга беше съпроводена с рязко нарастване на суетата и то главно на нейните особени разновидности, засягащи младите хора и подтискащи онези качества, които са присъщи именно на днешните млади хора.
Ето защо толкова често сме свидетели на общи приказки за велики мисии и задачи, като в същото време никой не обръща внимание на малките, конкретни неща, без които не може.
към текста >>
337.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Но сега най-важното е да задаваме
конкретни
въпроси и да не мислим за нищо друго.
Вие смятате, че трябва да се започне с нещо основополагащо и аз предложих първоначално да се изучи това, което изнасям в този лекционен цикъл. Ако сме недоволни от него и останем с абстрактното очакване, че например трябва да се основе едно напълно ново движение, тогава бихме се оказали пред опасността от една голяма заблуда. – И така, Л. дойде при мен и каза, че този основополагащ импулс трябва да се разпространи навсякъде, а самият Лауенщайн би трябвало да стои в центъра на света; този беше първоначалният повод, нали така? – Е, това не е толкова лошо.
Но сега най-важното е да задаваме конкретни въпроси и да не мислим за нищо друго.
към текста >>
338.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
"В началото бе словото... "Какво
конкретно
се има предвид с разбирането на Словото, не абстрактно, както правят обикновено това тълкуване на Евангелието: това, което отново
конкретно
, приложено спрямо действителния човек, дава разбиране за начина, по който азовото устройство се намесва във физическото човешко тяло.
Още по-сложно е разбирането на Азовото устройство. Тук е необходимо да разберем, какво е казано в първия стих на Евангелието на Йона.
"В началото бе словото... "Какво конкретно се има предвид с разбирането на Словото, не абстрактно, както правят обикновено това тълкуване на Евангелието: това, което отново конкретно, приложено спрямо действителния човек, дава разбиране за начина, по който азовото устройство се намесва във физическото човешко тяло.
към текста >>
И ако той е добър интерпретатор, теологическото се превръща за него в нещо изключително
конкретно
, ако той се вслуша в това, което те знаят да му кажат, казвам това в кавички.
При определени обстоятелства от описанията, които правят, от това, което, ако говорим лекарски, такъв един "пациент" разказва. Пасторът наистина може да научи изключително много езотерично-теологически не ща.
И ако той е добър интерпретатор, теологическото се превръща за него в нещо изключително конкретно, ако той се вслуша в това, което те знаят да му кажат, казвам това в кавички.
Много от това, което се преподава в католическата теология, произхожда от общуването на просветени, образовани изповедници с техните изповядващи се, които се развиват в тази посока.
към текста >>
339.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ето защо днес, всъщност винаги, когато говорим за такива неща би трябвало да се говори
конкретно
, днес ще Ви разкажа един конкретен случай, който ще Ви изложа едни по-висши взаимоотношения в здравето на човека.
Но ако се движим в подобни, бих искал да кажа, плиткоумни представи, то сигурно не бихме достигнали до реалните взаимоотношения.
Ето защо днес, всъщност винаги, когато говорим за такива неща би трябвало да се говори конкретно, днес ще Ви разкажа един конкретен случай, който ще Ви изложа едни по-висши взаимоотношения в здравето на човека.
Виждате ли, през 19-ия век живее един човек. Такъв, какъвто е бил през 19-ия век, ние ще го опознаем по-късно. Бих желал първо да Ви отведа в едно негово по-предишно прераждане. , не бих казал непосредствено предходното, но което е решаващо за прераждането му през 19-ия век има своите най-значителни последици. Тогава този човек е бил инкарниран в една местност в Южния Ориент, и е живял в едно обкръжение от хора, които хора изключително много обичали животните.
към текста >>
340.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Помислете си само как днес, често с най-добри намерения някой се изправя да говори например за някакво младежко събрание, макар че неговите стремежи аз напълно признавам, изключително трудно е, когато някому, който трябва да изпълни душата си с нещо
конкретно
, му хрумне да каже: първото, най-важното е да се обединим!
Помислете си само как днес, често с най-добри намерения някой се изправя да говори например за някакво младежко събрание, макар че неговите стремежи аз напълно признавам, изключително трудно е, когато някому, който трябва да изпълни душата си с нещо конкретно, му хрумне да каже: първото, най-важното е да се обединим!
, през последните години обединяването се превърна в нещо безконечно. Хората се обединиха, но все още никой не е усетил, че когато всичко се обедини така: 0 0 0 0 0 0 и т.н. ще излезе нещо. Едно съзнание, което засега е празно, прикрепено към едно съзнание, което също е празно, прикрепено към едно трето съзнание, което също е празно, това не дава нищо! Обратно на това е необходимо само условието на изпълнението, това, което е в основата на всички нули, което е единицата /1/, тогава Вие ще имате нещо.
към текста >>
341.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но точното наблюдение на света също така ни окриля за това, което
конкретно
трябва да вършим.
Правилните мисли, произхождащи от Космоса, трябва да окрилят човешкото действие чак до сферата на конкретното. Те и несъзнателно вършат това, като карат работещия в канцеларията човек, който също носи мисли в себе си, макар и от време на време, тласкан от своя инстинкт, да прави различни екскурзии. Само че човекът не знае връзката между тези неща. Но това и не е чак толкова важно. То става важно едва когато бъде видяно в рамките на едно медицинско или пасторско наблюдение.
Но точното наблюдение на света също така ни окриля за това, което конкретно трябва да вършим.
към текста >>
342.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Защото сказките на Рудолф Щайнер никога не са се родили в отвлечения свят на научния кабинет, а те се обръщаха към определени хора с
конкретни
въпроси, които възникваха от борбата с действителните задачи на заобикалящия свят.
При четенето на следващите сказки от 1920 година трябва да се има предвид, че слушателите бяха запознати с по-голяма част на съдържанията на основните трудове на Рудолф Щайнер. Следователно това трябва да се предположи и при читателя.
Защото сказките на Рудолф Щайнер никога не са се родили в отвлечения свят на научния кабинет, а те се обръщаха към определени хора с конкретни въпроси, които възникваха от борбата с действителните задачи на заобикалящия свят.
Самият Рудолф Щайнер стоеше сред бушуването на тези създаващи история събития с незабравимата будност, обзор и енергия на неговото същество неуморно обяснявайки, насочвайки, предупреждавайки и действувайки. Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя научен кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум. И всичко това беше свързано с хиляди малки и големи грижи и изисквания на една такава дейност. Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила. Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея.
към текста >>
343.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила
конкретно
в човешкия организъм.
И когато проникнете след това с поглед онова, което става, ще забележите, че в сетивото на равновесието и в сетивото на движението не става нищо друго, освен едно живо математизиране. И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот. Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина.
И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм.
И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас. Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля.
към текста >>
Това значи да чувствува човек
конкретно
своята връзка с Космоса.
Тук в изживяването на математиката се примесва нещо ново. Тук в изживяването на математиката, което иначе е чисто интелектуално, образно казано интересува само нашия ум, тук се примесва нещо, което засяга целия човек и което при такива оста нали млади духове като Новалис не е нищо друго освен едно чувствуване на факта: това, което ти съзерцаваш като математически хармонии, с което протъкаваш явленията на вселената, това всъщност не е нищо друго, освен онова, което те е изтъкало през време на първия период на твоето детско развитие тук на Земята.
Това значи да чувствува човек конкретно своята връзка с Космоса.
И когато е минал така работейки чрез едно вътрешно изживяване, което някои считат за чист образ на фантазията, защото не са минали действително през него, когато се проникне с едно такова изживяване, тогава, много уважаеми присъствуващи, той добива понятието за това, което духовният изследовател изживява минавайки през онова вътрешно развитие, което намирате описано цялостно в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”. Тогава духовният изследовател се издига до едно по-нататъшно развитие и изпитва едно такова изживяване, когато с развитото чувство пристъпва към едно задълбочено схващане на математизирането. Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото мислене, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек. Тогава по този път, но работейки постоянно вътрешно, провеждайки една вътрешна работа по-упорита и твърда от онази, която се извършва в лабораторията или в астрономическата обсерватория или на някое друго научно място, тогава човек се научава да познава онова, което стои в основата на математиката, тази проста психическа човешка тъкан, което обаче може да бъде разширено и може да се получи нещо много по-обширно. Тогава работейки с математиката той се научава да познава, що е инспирация.
към текста >>
344.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-
конкретно
съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието.
Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности. Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене. Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта. Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията. И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем.
Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието.
Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете . . . . .срещу духовния външен свят. Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието. Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
към текста >>
345.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква
конкретно
чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание.
От това следва един особен факт, който може би ще Ви изглежда парадоксално, когато Ви го опиша за първи път, който обаче почива абсолютно върху една действителност.
Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание.
Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие. Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията.
към текста >>
Не, разкрива се нещо
конкретно
богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина.
По този начин ние добиваме едно истинско познание на човека. Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм. О, това себепознание е различно от много представи на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено.
Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина.
Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р. Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука.
към текста >>
346.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Трябва
конкретно
да се вгледате в строежа на клетката и ще получите обяснение за конкретния строеж само в случай, че видите в клетката отражение на целия космос.
Тогава цялото образувание ще изглежда малко по-иначе. В структурата на скелета вие имате копирани всички отношения в планетната система и въобще в звездната система.
Трябва конкретно да се вгледате в строежа на клетката и ще получите обяснение за конкретния строеж само в случай, че видите в клетката отражение на целия космос.
към текста >>
Но всичко, явяващо се съвсем
конкретно
, в науката просто се е превърнало в крайни абстракции.
Но всичко, явяващо се съвсем конкретно, в науката просто се е превърнало в крайни абстракции.
Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание. Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността. Но той е бил погълнат от това, което не съответства на действителността, което е измислено – от молекулата; вътрешно атомите е нужно да се изследват астрономически. Тук пак трябва да се стремим към астрономическото математизиране, което се добавя към звездния свят. И така, виждате, че от едната страна стои действителността: движението, силовото въздействие на звездите и ембриологичното развитие, в което не живее нищо друго, освен това, което живее в звездния свят.
към текста >>
Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина
конкретно
да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността.
Но всичко, явяващо се съвсем конкретно, в науката просто се е превърнало в крайни абстракции. Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание.
Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността.
Но той е бил погълнат от това, което не съответства на действителността, което е измислено – от молекулата; вътрешно атомите е нужно да се изследват астрономически. Тук пак трябва да се стремим към астрономическото математизиране, което се добавя към звездния свят. И така, виждате, че от едната страна стои действителността: движението, силовото въздействие на звездите и ембриологичното развитие, в което не живее нищо друго, освен това, което живее в звездния свят. В това се съдържа действителността. Тук трябва да се търси тя; от другата страна е абстракцията.
към текста >>
347.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-
конкретно
изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98.
Тази заблуда или, по-добре е да се каже, илюзия, е принудила Коперник, за запазване на паралелността на земната ос да смята за причина за тази паралелност известно годишно движение, което се противопоставя на движението на Земята по своята орбита и е надарено с тази нееднаквост, което значително е усложнило неговата система. Кеплер първи е забелязал, че паралелността на въртене на кълбо трябва да се съхранява от самосебе си при най-различни движения на центъра на кълбото. Тази забележка значително опростила системата на Коперник…“. Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г.
в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98.
Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс“ GA 295. След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г.
към текста >>
348.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо
конкретно
, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци.
Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността. След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка. Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система. Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи.
Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци.
Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване. Ще стигнем до това оздравяване, ако вземем предвид още нещо друго.
към текста >>
349.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Задълбочавайки се в нещо
конкретно
, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено определение за пространството.
Сега се пита, няма ли да намерим някъде основание да се види, че евклидовото пространство не може, собствено, да се запази в тази твърдост. Тук, разбира се, стигам до това, което причинява голямо затруднение на повечето хора по простата причина, че сега те не мислят в съответствие с действителността; защото те винаги са уверени, че може да се разчита на една безкрайна верига от концепции, като едно нещо логично следва след друго, като математически и логически се правят изводи безкрай. В противовес на днешните научни склонности ние трябва да се научим да мислим, изхождайки от действителността, съвсем да не си позволяваме да си градим някакъв образ поне без да го проверим за съответствие с действителността.
Задълбочавайки се в нещо конкретно, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено определение за пространството.
Знам, че представите, които развивам тук, могат да се натъкнат на силно противодействие. Но когато действително се обръща внимание на такива неща, няма начин да не е така. Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на организмите. Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-планетна система, е възникнало посредством подбор от всичко това, което е било отделено. Бяха предложени такива теории.
към текста >>
350.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Трябва да си представим тези отношения по-
конкретно
, отколкото просто като отношения между образ и реалност, и тук ще призовем на помощ това, за което вече говорихме.
Трябва да си представим тези отношения по-конкретно, отколкото просто като отношения между образ и реалност, и тук ще призовем на помощ това, за което вече говорихме.
Обръщаме внимание на това, което стои в основата на нашата метаболитна система, и на действащите сили, съществуващи вътре и свързани със земното действие, с радиалността, на практика с радиуса. И така, разглеждайки себе си в съответствие с това, което в самите нас е противоположно на организацията, която донася нашите знания, от заобикалящата сфера се насочваме към Земята. Всички радиуси вървят по направление към центъра на Земята. Тук в радиалното имаме това, което интуитивно разпознаваме, благодарение на което реално се усещаме. Тук имаме не това, което ни изпълва с действието на образите, когато само осъзнаваме, а тук имаме това, което в нашето преживяване на самите себе си се проявява като реалност.
към текста >>
351.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
От една страна обърнахме поглед към движението на небесните тела, и макар още да не сме разглеждали
конкретно
тези неща – това предстои да направим, – все пак получихме поне обща представа за това, че имаме работа именно с определена подредба на движещите се космически тела.
Днес бих искал да ви насоча към това, как такива разглеждания водят към съвсем определени резултати.
От една страна обърнахме поглед към движението на небесните тела, и макар още да не сме разглеждали конкретно тези неща – това предстои да направим, – все пак получихме поне обща представа за това, че имаме работа именно с определена подредба на движещите се космически тела.
От друга страна, обърнахме поглед и към формообразуването на човека. От време на време хвърляхме погледи също и към растителното и животинско формообразуване и ще постъпваме така и занапред, привличайки тези неща в помощ на нашето разглеждане. Но основно насочихме погледа си към формата на човека. При това се изясни, че формата на човека е свързана с изразяващото се в движението на небесните тела – ще формулирам изреченията си колкото се може по-внимателно.
към текста >>
352.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И така, изразявайки се
конкретно
, ще кажете: ако на Земята причините водят до това, че изригването на вулкана става отгоре, то връзката на причините на Слънцето е представена така, че нещо подобно на вулканичното изригване става отвън навътре, така че неговата природа удържа всички неща заедно по друг начин, защото всичко ту се разлита в безкрайните простори, ту се устремява към центъра.
Тогава стигате до представен образ, който ви позволява по определен начин да обедините заедно емпиричните резултати.
И така, изразявайки се конкретно, ще кажете: ако на Земята причините водят до това, че изригването на вулкана става отгоре, то връзката на причините на Слънцето е представена така, че нещо подобно на вулканичното изригване става отвън навътре, така че неговата природа удържа всички неща заедно по друг начин, защото всичко ту се разлита в безкрайните простори, ту се устремява към центъра.
към текста >>
353.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в
конкретно
пространство, разположено между Слънцето и Земята.
Ако без предубеденост разгледате топлинната част на спектъра и химическата част на спектъра в съвсем различното им поведение по отношение на определени реагенти, ще откриете, че още в спектъра имате противоположност, която днес представих между действието на Земята и Слънцето. В самия спектър имаме образ на противоположността между Земята и Слънцето, доколкото тази противоположност пак се изразява в целия човешки организъм. Във всяко докосване до някое тяло действат чрез осезанието Слънцето и Земята. Така и в спектъра на свой ред действат Слънцето и Земята.
Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в конкретно пространство, разположено между Слънцето и Земята.
При конкретни явления никога нямаме работа с абстрактно пространство, а навсякъде съществуват само конкретни неща, и с това трябва да се съобразяваме. Иначе ще се стигне до обясненията на небесната система по добре известния модел[6]: взема се капка масло, плуваща във вода, изрязва се кръг от картон, поставя се вътре, пробожда се с игла и започва да се върти. Капката масло става плоска, от нея се отделят малки капчици: планетната система е готова! Обяснявайки това на слушателите се казва: „Виждате, че това е планетната система”. – Сравняват я с външната планетна система, с коперниковата система, и казват: „Тази и тази са подобни”.
към текста >>
При
конкретни
явления никога нямаме работа с абстрактно пространство, а навсякъде съществуват само
конкретни
неща, и с това трябва да се съобразяваме.
Ако без предубеденост разгледате топлинната част на спектъра и химическата част на спектъра в съвсем различното им поведение по отношение на определени реагенти, ще откриете, че още в спектъра имате противоположност, която днес представих между действието на Земята и Слънцето. В самия спектър имаме образ на противоположността между Земята и Слънцето, доколкото тази противоположност пак се изразява в целия човешки организъм. Във всяко докосване до някое тяло действат чрез осезанието Слънцето и Земята. Така и в спектъра на свой ред действат Слънцето и Земята. Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в конкретно пространство, разположено между Слънцето и Земята.
При конкретни явления никога нямаме работа с абстрактно пространство, а навсякъде съществуват само конкретни неща, и с това трябва да се съобразяваме.
Иначе ще се стигне до обясненията на небесната система по добре известния модел[6]: взема се капка масло, плуваща във вода, изрязва се кръг от картон, поставя се вътре, пробожда се с игла и започва да се върти. Капката масло става плоска, от нея се отделят малки капчици: планетната система е готова! Обяснявайки това на слушателите се казва: „Виждате, че това е планетната система”. – Сравняват я с външната планетна система, с коперниковата система, и казват: „Тази и тази са подобни”. – Много добре, но не трябва да се забравя, че господин учителят е присъствал тук и е произвел въртенето.
към текста >>
354.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това особено качество на вкуса на едно вещество, по-подчертан към върха на езика и постепенно намаляващ до пълно изчезване към дъното на небцето, беше нещо абсолютно действително,
конкретно
; по този начин човекът имаше вътрешна опитност за посоката отпред-назад, нещо, което днес е станало невъзможно за него.
Присъщо е на съвременното научно схващане тези три основни посоки да се разглеждат по един чисто външен начин, без те да бъдат изживени вътрешно; отвън се наблюдават функциите на организма и движенията на тялото. Ако на една психология достойна да носи това име би било възможно да проучи душите на хората от миналото, би се знаело, че тогава човекът е имал едно вътрешно чувство на тези три посоки, чувство изцяло психологическо. Той действително е имал чувството, вътрешното чувство на движението отпред назад; знаел е, например, да прави разлика между вкуса, изразен в неговата сила, на храните, според това, дали те са били поставени в предната или в задната част на небцето.
Това особено качество на вкуса на едно вещество, по-подчертан към върха на езика и постепенно намаляващ до пълно изчезване към дъното на небцето, беше нещо абсолютно действително, конкретно; по този начин човекът имаше вътрешна опитност за посоката отпред-назад, нещо, което днес е станало невъзможно за него.
Той няма вече нито живото чувство на това, което дължи на факта, че погледът на неговите очи се кръстосва, кръстосване, което им позволява лъчите им да се срещат в определена точка. Нито пък има вече конкретното чувство на това, което върши, когато придвижва своята дясна ръка наляво и своята лява ръка надясно. Но още повече той е изгубил посоката на светкавицата на една мисъл, която го прониква отгоре надолу до сърцето. Тези три перпендикулярни посоки на пространството, отдясно наляво, отпред назад, отгоре надолу, за които по-рано е имал една вътрешна опитност, са основата, върху която ние изграждаме пространството с трите измерения. Това пространство е от влечената форма на първичното чувство.
към текста >>
355.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Ако би се изразил по-
конкретно
, по-живо, той би казал: вие започвате с това, че умъртвявяте света, като прилагате към него изчислението на безбройно малките величини, диференциалното изчисление; след това съединявате вашите диференциали в интеграли, но с това съвсем не сте възстановили един жив свят, вие получавате само един образ, една илюзия.
Под този аспект се явяват на Бъркли последствията, които щеше да донесе приложението на инфинитезималното изчисление.
Ако би се изразил по-конкретно, по-живо, той би казал: вие започвате с това, че умъртвявяте света, като прилагате към него изчислението на безбройно малките величини, диференциалното изчисление; след това съединявате вашите диференциали в интеграли, но с това съвсем не сте възстановили един жив свят, вие получавате само един образ, една илюзия.
В действителност една интеграла не е друго освен една привидност, и Бъркли много добре беше почувствувал това. Още веднъж, да се диференцира, значи да се умъртвява; да се интегрира, значи да се събират костите и прахът, за да се възстанови първичната форма; но в действителност се получава само един скелет, една схема без живот.
към текста >>
356.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Човекът е забравил, че в миналото е имал едно действително впечатление, едно
конкретно
впечатление за тези три посоки.
Ние видяхме вече в миналите сказки, пространството и неговите посоки са станали в тази епоха нещо от влечено.
Човекът е забравил, че в миналото е имал едно действително впечатление, едно конкретно впечатление за тези три посоки.
От сега нататък той не държи вече никаква сметка за това, Той не поставя централната точка, от която те изхождат, там, където тя може действително да бъде почувствувана, т.е. в самия себе си; той я поставя независимо къде в пространството. Тройният скелет на пространството има от сега нататък едно независимо съществуване, но същевременно то е нещо въображаемо, отвлечено, без живо отношение с външния свят, нито с вътрешното същество на човека.
към текста >>
357.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Когато говореха за мисълта или за волята, те влагаха още в тези думи нещо много по-
конкретно
отколкото ние.
Нека помислим например за хората от 15-то, от 16-то столетие.
Когато говореха за мисълта или за волята, те влагаха още в тези думи нещо много по-конкретно отколкото ние.
Четейки техните съчинения ние имаме впечатлението, че за тях мисълта е била нещо твърде действително, една съвкупност от сили, които се взаимно сблъскват в тях. Те още имаха живото чувство за техните мисли. През тази епоха тези неща не бяха така отвлечени, каквито са станали от тогава насам.
към текста >>
Тези движения бяха по-
конкретни
отколкото днес.
Също така опитността за етерното тяло му даваше същевременно познанието на течния организъм. И когато възприемаше така отвътре астралното тяло, той влизаше в допир с всичко, което в човешкото тяло е въздух, газ. Защото човекът не е съставен само от твърдо и течно вещество; той е също така едно газообразно, въздухообразно същество. Ние вдишваме и издишваме въздуха. В миналото съдържанието на душата се намираше в особена връзка с тези движения на въздуха в нас.
Тези движения бяха по-конкретни отколкото днес.
Нашите чувства, нашата мисъл, изолирани от това, което е тяхната насрещна материална страна, въздуха, са станали отвлечени.
към текста >>
358.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Искам да вземем за пример селското стопанство, за да говорим
конкретно
, а не общо.
Искам да вземем за пример селското стопанство, за да говорим конкретно, а не общо.
Днес например има най-различни тъй наречени националикономически книги и доклади, в които са включени също глави за селското стопанство от социаликономическа гледна точка. Там се разсъждава как върху социаликономически принципи трябва да се изгражда селското стопанство. Има книги за изграждане на селското стопанство въз основа на социаликономически идеи. Всичко това изнесените националикономически доклади и написаните такива книги всичко това е явна безсмислица. Днес обаче безсмислия се упражняват в най-широки кръгове.
към текста >>
359.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Всъщност тези неща трябва да се разглеждат само
конкретно
.
В по-нататъшния ход на нашите обсъждания ще се опрем на това познание относно развитието на растенията и изграждането на организма на животните, което постигнахме в предшестващите дни. Поне накратко ще разгледаме някои от духовно-научните представи за вредителите от растителен и животински вид, както и така наречените болести по растенията.
Всъщност тези неща трябва да се разглеждат само конкретно.
Затова също и там, където малко може да се говори общо, понеже нещата трябва да бъдат разглеждани специфично, най-напред ще дам примери, които, като се вземат за отправни точки на по-нататъшни изследвания, могат да доведат до понататъшни резултати. Бих желал сега да разгледам същността на плевелите, на така наречените растителни вредители.
към текста >>
360.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Те повече не се залавят с фактите, не се занимават с
конкретни
обекти, те са погълнати от своите методи, така че днес може да се правят изследвания, обаче в тях няма нищо повече от методи.
Чуваме хората да говорят: това ние също сме го правили досега, ние сме специалисти в тази работа, това ние го владеем с нашите методи и без съмнение можем да даваме преценка за него. Само че резултатът, до който те стигат, противоречи на това, което ние сме открили с приложението на нашите методи. Тогава те казват, че ние грешим; и ние от опит знаем, че когато искаме само да подражаваме на учените, тогава те ни казват, че могат същото да го приложат по-добре. В тези случаи съвсем не трябва да се отрича, че те могат по-добре да го приложат, даже и поради това, че в последните години в научната област методите погълнаха самата наука, методите изядоха самата наука. Науките се сведоха до методи, те вече имат само методи.
Те повече не се залавят с фактите, не се занимават с конкретни обекти, те са погълнати от своите методи, така че днес може да се правят изследвания, обаче в тях няма нищо повече от методи.
Виждали сме, как тези учени, които имат своите превъзходни точни методи се разгневяват, когато антропософите идват и нищо друго не правят, освен да боравят със същите тези методи. Какво доказва това? Оказва се, че при хубавите неща, които можем да направим така, при отличните изследвания и проучвания, които са направени в Биологичния институт, че всичко това няма никакъв друг резултат, освен да разгневява хората, когато в своите доклади нашите учени говорят за същите методи. Хората се разяряват, когато чуват да се изразяват в друга форма нещата, които те са свикнали да затварят в определени мисловни схеми.
към текста >>
Общо взето човек трябва да обръща внимание на това, което е
конкретно
; от него се вижда какво трябва да се приложи.
Общо взето човек трябва да обръща внимание на това, което е конкретно; от него се вижда какво трябва да се приложи.
Както от тридесет и двете букви могат да се съставят най-различни комбинации, също така трябва да се постъпва с това, което ще бъде изнесено в тези лекции, понеже от всички тях постепенно ще се сглоби това, което се очаква. Ако човек иска да говори за практическите въпроси на основата на 60 сътрудници, тогава наистина се касае за това, да се намерят практическите указания и практическите данни за тези конкретни земеделски стопани. И първото нещо, което трябва да се направи, е да се събере всичко, което знаем в това направление. Едва след това ще се наложат първоначалните опитни серии и ще се касае наистина да се работи практически. Затова има нужда от най-активни членове.
към текста >>
Ако човек иска да говори за практическите въпроси на основата на 60 сътрудници, тогава наистина се касае за това, да се намерят практическите указания и практическите данни за тези
конкретни
земеделски стопани.
Общо взето човек трябва да обръща внимание на това, което е конкретно; от него се вижда какво трябва да се приложи. Както от тридесет и двете букви могат да се съставят най-различни комбинации, също така трябва да се постъпва с това, което ще бъде изнесено в тези лекции, понеже от всички тях постепенно ще се сглоби това, което се очаква.
Ако човек иска да говори за практическите въпроси на основата на 60 сътрудници, тогава наистина се касае за това, да се намерят практическите указания и практическите данни за тези конкретни земеделски стопани.
И първото нещо, което трябва да се направи, е да се събере всичко, което знаем в това направление. Едва след това ще се наложат първоначалните опитни серии и ще се касае наистина да се работи практически. Затова има нужда от най-активни членове. Това, от което се нуждаем са истинските практици в Антропософското Общество, които не пренебрегват принципа, че именно практиката изисква неща, които не могат да се постигнат от днес за утре. Когато тези, които нарекох централни антропософи, вярват, че един професор или земеделец, или пък лекар, след като в продължение на десетилетия е бил поставен в определена среда, може да възприеме антропософските убеждения от днес до утре, това е едно заблуждение.
към текста >>
361.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Всепроникващият централен екологичен аспект за създаването и оформянето на земеделското стопанство стои тук под допълнителната, от повисш порядък гледна точка, че материалната проява на живота на Земята има точно
конкретно
-духовен, това означава нематериален източник и че тази духовност във всеки момент определя, и трябва да определя живота на Земята.
Всепроникващият централен екологичен аспект за създаването и оформянето на земеделското стопанство стои тук под допълнителната, от повисш порядък гледна точка, че материалната проява на живота на Земята има точно конкретно-духовен, това означава нематериален източник и че тази духовност във всеки момент определя, и трябва да определя живота на Земята.
Поради това съществува живот и само тогава той остава трайно продуктивен и здравословен. Описанието съдържа опиращото се на личния опит на автора на лекциите убеждение, че в съвременен, строго експериментален и контролируем смисъл е възможно тази духовност да се достигне и опознае.
към текста >>
Отнася се до
конкретни
свръхсетивни опитности.
Следователно отнася се до разширяване на разглеждането на действителността откъм духовната страна и до произтичащите от него последици за практиката. Щайнер често е казвал кое е важно за него и това се вижда от цялото негово творческо дело.
Отнася се до конкретни свръхсетивни опитности.
Който поне малко се е занимавал с житейския път на Щайнер и някои негови изявления, той разбира това съвсем ясно, дори без оглед на въпроса дали самият той може да прецени споделените подробности. След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности. Тогава много скоро идва и изложението за индивидуалните духовно-душевни пътища, по които човек може да достигне такива свръхсетивни съдържания.10 Ръководен от всепроникващата амбиция да разбере всяка нова информация, свързана с все по-ново съдържание чрез сетивно наблюдение и облягащия се на него ум, човек по този начин достига само едната страна на действителността, която обаче притежава много повече страни, които по принцип са достъпни за възприемане чрез лични опитности. Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече познание от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората положат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки.
към текста >>
От него винаги по един съвсем нов начин се прибавя допълнително съдържание от свръхсетивни опитности, като всичко става по-сложно, по-точно и в известна степен духовно-
конкретно
.
Това „учение за слоевете“ не е ново за историята на културата, а още от Аристотел пронизва философията и теологията, макар не винаги в еднаква форма и при всички философи. В нашето столетие от страна на философите то беше защитено най-ясно може би от Николай Хартман.[1] Проучи ли се Рудолф Щайнер и сравнят ли се неговите описания, става много ясно, че при Щайнер не става въпрос за продължение на философията.
От него винаги по един съвсем нов начин се прибавя допълнително съдържание от свръхсетивни опитности, като всичко става по-сложно, по-точно и в известна степен духовно-конкретно.
Но от тези опитности, както и от философските възгледи природната наука остава незасегната. Тя не иска да знае нищо за това. Изключенията потвърждават правилото. Тя се придържа само към външния, сетивния опит, получаван все повече чрез инструменти. Те отвеждат съзнанието в подсетивни области, които са доловими вече само с технически уреди.
към текста >>
362.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Регулираното протичане, в смисъла на живеещото във времето цяло, е същинската реалност на живота.[17] Когато поискаме да я достигнем чрез съзнанието, тогава трябва да навлезем
конкретно
в тази обмяна, да преминем от знание към съпреживяване.
В един жив организъм обаче става обмяна на веществата. Организмът остава, но неговите вещества непрекъснато се сменят. При животното и човека това става по-интензивно, отколкото при растенията, но все пак важи и за тях. Промяната е единствено трайното, постоянното. Всичко тече.
Регулираното протичане, в смисъла на живеещото във времето цяло, е същинската реалност на живота.[17] Когато поискаме да я достигнем чрез съзнанието, тогава трябва да навлезем конкретно в тази обмяна, да преминем от знание към съпреживяване.
Това не е лесно и прекрачва границите на онова, което обикновено правим при познанието.
към текста >>
Колкото и да е важно едно такова основно осмисляне, трябва да се запитаме дали и как можем да дойдем до
конкретно
преживяване на такива сили.
Колкото и да е важно едно такова основно осмисляне, трябва да се запитаме дали и как можем да дойдем до конкретно преживяване на такива сили.
Това има предвид Щайнер с термина „проникване, да се поставим вътре в нещата“, но то не е възможно с обикновените шест сетива.
към текста >>
363.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от
конкретни
жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса.
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях. Човекът е, или беше убеден в продължение на десетилетия, че няма друг път. Този метод се ограничава с веществата.
Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса.
Постижението и способността за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дейност на живите същества, които се подреждат в хармония едно с друго. Че днес земеделското стопанство се използва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22]
към текста >>
364.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но остатъци от тези древни вещества, и по-
конкретно
, остатъци от силите на тези древни вещества още се намират в Земята навсякъде.
Тези три вещества са разчупени, раздробени, превърнати в зърна; в такъв вид се намират те днес в скалните породи. Те образуват основната маса от най-твърди скални масиви. И така, те, от времето когато Земята е била още мека, под въздействието на разни действащи в Земята сили, са били раздробени, разчупени и смесени едно с друго и в разпръснат вид се намират днес в планините.
Но остатъци от тези древни вещества, и по-конкретно, остатъци от силите на тези древни вещества още се намират в Земята навсякъде.
От тези остатъци под въздействието на мировото пространство се изграждат растенията.
към текста >>
365.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Виждате ли, можете да забележите това във всички
конкретни
случаи, във всички подробности.
Виждате ли, можете да забележите това във всички конкретни случаи, във всички подробности.
Ще дойде време, когато този американски «Буратино» (дървено човече) - това може да се отнесе до всеки - ще почне да говори. Тогава той ще говори нещо много приличащо на европейската антропософия. Можем да кажем така: ние в Европа създаваме антропософията на духовна основа, по духовен начин; американецът я създава по природен начин. Ето защо, излагайки антропософията, аз често посочвам следното: ето това е антропософия, а ето това е нейната американска карикатура. Това е карикатура на антропософията.
към текста >>
366.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Както за действията на отделния военачалник можем да кажем, че за представите на отделните войници и воински подразделения те - действията на командира - постоянно представляват повече или по-малко тъмна, подсъзнателна задкулисна основа, по същия начин и масата на отделните
конкретни
представи и чувства съставлява задкулисната основа на понятието «аз».
И така, на първо място авторът предлага да се състави съответна представа (за «аза»). Като отговор той казва: «Това е резултантна от всички възможни представи, особено от тези, които свеждат в повече или по-малко компактно цяло преките взаимоотношения на организма с външния свят. Това е общо понятие за всичко изброено, също както понятието растително царство обхваща в себе си безкрайното число от всички растения. Думата «аз» - сега следва най-интересното! - думата «аз» е представител на всички тези представи, както военачалникът, командирът е представител на всички отделни войници.
Както за действията на отделния военачалник можем да кажем, че за представите на отделните войници и воински подразделения те - действията на командира - постоянно представляват повече или по-малко тъмна, подсъзнателна задкулисна основа, по същия начин и масата на отделните конкретни представи и чувства съставлява задкулисната основа на понятието «аз».
към текста >>
367.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Става дума за това, че съвременният начин на мислене влезе в такова русло, че е ясно: всички тези разговори за християнство нищо не представляват, необходимо е нещо по-
конкретно
.
Става дума за това, че съвременният начин на мислене влезе в такова русло, че е ясно: всички тези разговори за християнство нищо не представляват, необходимо е нещо по-конкретно.
И така, следва да се знае, че и медицината може да бъде християнска, ако човек знае например следното. Да допуснем, че някой открива съвсем точно, че човек, който още като дете редовно е ядял захар, хваща рак на черния дроб[8] -това е ариманическо израждане на черния дроб, - и тук трябва да се знае, че като противодействие следва да се приложи нещо луциферическо. Както човек различава топло от студено, така трябва да различава луциферическото и ариманическото. Ако на човек са му вкочанясали ръцете и краката, значи той е ариманизиран. Ако ние го обгърнем в топлина, в топъл шал, в палто, това е луциферическо и то противодейства (на вкочаняването).
към текста >>
368.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Автор на въпроса: Може ли да чуем нещо по-
конкретно
за личността на Исус Христос?
Автор на въпроса: Може ли да чуем нещо по-конкретно за личността на Исус Христос?
към текста >>
369.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
По-нататъшното трябва
конкретно
да го обвържа с това, че пчелата-работничка, достигайки зрелост, ставайки възрастна, излита навън и лети към цветята, към дърветата.
За да ви стане понятно по-нататъшното, трябва да ви кажа нещо, което отначало може да ви се стори съмнително, тъй като за него е необходимо методично, точно изследване. Въпреки това то е така.
По-нататъшното трябва конкретно да го обвържа с това, че пчелата-работничка, достигайки зрелост, ставайки възрастна, излита навън и лети към цветята, към дърветата.
Със своите кукички на краката тя може да се прикрепя (изобразява го на рисунка), а след това да изсмуква нектар и да събира цветен прашец. Прашец, който тя носи на своето тяло, по което той полепва. За снемането на прашеца има особено приспособление, така наречените четчици на задните крачка. А нектарът тя всмуква с хоботчето си. Част от нектара използва за собственото си хранене, но по-голямата част запазва в своето медено коремче.
към текста >>
370.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Това в подробности може
конкретно
да се проследи в човешкия организъм.
Както в корема на човека «седи» етерното тяло, както в средната част на човека «седи» астралното тяло, така в човешката глава «седи», помещава се «азът», «азът» като такъв; последното няма да го отрече нито един човек. Работата е там, че този «аз» като такъв има отношение с топлинния елемент точно както физическото тяло има отношение към твърдото, етерното тяло - с течното, а астралното тяло - с газообразно-то. Всичко, което зависи от собствения «аз», привежда в движение топлинното начало.
Това в подробности може конкретно да се проследи в човешкия организъм.
«Азът» като такъв е свързан също с кръвта и затова кръвта произвежда топлина. Обаче «азът» като такъв, това, което човек преживява в съзнанието си, е свързано също и с отделяното от жлезите с вътрешна секреция. Затова хормоналните секрети, секретите на жлезите са свързани с топлината. «Азът» като такъв е и това, което препятства ферментацията, действайки от свръхсетивното посредством силите на главата. Може да се каже така: етерното тяло се бори с гниенето на белтъците, астралното тяло се бори с гранясването на мазнините, «азът» се бори с ферментацията на захарта и нишестето.
към текста >>
Конкретно
средната част на главния мозък отслабва; само предната част на главния мозък остава изправна, тя по-малко е подложена на пренапрягане, за да се справи с ферментацията на картофите.
Поради ниското съдържание на белтъчини те са добър хранителен продукт за човека. Вследствие на ниското съдържание на белтъчини картофите - ако обаче човек умерено ги употребява заедно с други продукти - са добро средство за храна. Обаче картофите съдържат извънредно много нишесте, което вътре в човека трябва да се превърне в захар; отначало в декстрин, а после в захар. Преди вече съм ви казвал; ако човек прекалява с картофите, главата му е принудена твърде много да работи; това е естествено, защото главата трябва да препятства процеса на ферментация. Ето защо възниква слабост в главата при хората, които ядат прекалено много картофи, принуждавайки главата си страшно да се пренапряга, за да се справи с ферментацията на картофите.
Конкретно средната част на главния мозък отслабва; само предната част на главния мозък остава изправна, тя по-малко е подложена на пренапрягане, за да се справи с ферментацията на картофите.
Именно поради това, че картофената диета толкова широко се разпространи в новото време, възникна материализмът, защото източникът на материализма се намира в предния мозък.
към текста >>
371.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Именно в такава форма бих могъл днес
конкретно
да ви отговоря на зададения въпрос.
Следователно астрологията, науката за звездите само тогава ще бъде приведена в порядък, когато тя бъде свързана с антропологията, с науката за човека. За това става дума.
Именно в такава форма бих могъл днес конкретно да ви отговоря на зададения въпрос.
Действително става така, че такива важни неща, като тези, за които ви разказах във връзка с Русо и Ван Хелмонт, не могат да бъдат разбрани, ограничавайки се в разглеждането само на Земята. Но такива важни неща трябва да се разбират. Хората започнаха да проявяват склонност към материализъм даже в употребата на думите. Например как наричат явлението, когато някой човек може да парализира животно със своя поглед? Наричат го магнетизъм.
към текста >>
372.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Той изхожда не от нещо
конкретно
, а започва: понятието компромис - при това излага ултимативно изискване, също сочещо неговата изначална неотстъпчивост.
Четвърти казва: но все пак трябва да видим от какво изхождат едната и другата страна. Това казват неевреите. И ето че започва евреинът: всичко това са глупости! Понятието компромис, компромисът се състои в това, че хора с различни мнения се уравновесяват, компенсират се един с друг и отстъпват. Той внася нещо абстрактно: понятието компромис.
Той изхожда не от нещо конкретно, а започва: понятието компромис - при това излага ултимативно изискване, също сочещо неговата изначална неотстъпчивост.
Ако човек казва: «В какво се състои понятието компромис? » - и т. н., той вече има в себе си някаква представа за това и иска да я демонстрира. Обаче евреинът не започва с това, а започва: понятието компромис! С това се изявява йеховистката представа: «Йехова каза!
към текста >>
373.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
А
конкретно
, ако се вгледаме към много от това, което става в съвременната наука, ще се наложи да кажем, че във всички свои клонове тази наука е интелектуална, но несъмнено не е мъдра.
Древните евреи правели разлика между мъдрост и интелект. Днес всеки човек, притежаващ интелект, го смятат в същото време и за мъдър. Но всъщност това не е така. Може да притежаваш интелект, но да измисляш всевъзможни глупости. Посредством интелекта се измислят всевъзможни глупости.
А конкретно, ако се вгледаме към много от това, което става в съвременната наука, ще се наложи да кажем, че във всички свои клонове тази наука е интелектуална, но несъмнено не е мъдра.
Още в прастари времена евреите са различавали едно от друго «хокма» и «бина», древната мъдрост и древната интелектуалност. Следователно човешката глава и всъщност всичко, което в човека принадлежи към сетивно-възприема-щата система, включително и отнасящите се към нея нерви, са обозначавали с три термина: «кетер», «хокма», «бина» -корона, мъдрост, интелектуалност.
към текста >>
374.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Още повече, че някога това е било, най-малкото, нещо съвсем
конкретно
.
Сега стигаме до следното: в главата за трансценден-талната аперцепция Кант, подобно на паяк, изплита от самия себе си целия свят с всички дървета, облаци, звезди и т. н. Да, той го изплита, тъче го, така казва. Обаче това, което му се удава действително да изплете и с което се налага постоянно да се сблъсква в тази изключително обширна глава, се оказват в действителност именно самите тези представи - само преработени по по-съвременен начин, - за които на последното занятие ви говорих, рисувайки дървото Сефирот. При това Кант ги дава в чисто азбучна форма, а не така, че с тяхна помощ да може нещо да се прочете, нещо да се узнае!
Още повече, че някога това е било, най-малкото, нещо съвсем конкретно.
Но Кант го е оплел така, че казва: светът се състои, първо, от количества, второ, от качества, трето, от отношения, четвърто, от модалности. След това всяко от тези понятия на свой ред има по три подпонятия: например количеството включва в себе си единство, множественост и всеобщност. Качеството включва в себе си действителност, отрицание и ограничение и т. н. Това са дванадесет понятия - три пъти по четири е дванадесет, - и от тях човек може да изплете света. Обаче добрият Кант не е изплел с това, извличайки го от себе си, целия свят.
към текста >>
375.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Китайците нямали фантазия, те правели само нещо
конкретно
, отделно, но прониквайки мислено в него.
Така те можели една след друга да направят една до друга двадесет, тридесет глави! Толкова много им идвало на ум при вида на една глава. Или при вида на растение, когато го рисували, на тях тутакси им идвало в главата, че то може едновременно да бъде и друго - и едновременно се рисували много, много млади растения, израстващи от старото растение. Така е било с древните индуси. Те са притежавали колосална фантазия.
Китайците нямали фантазия, те правели само нещо конкретно, отделно, но прониквайки мислено в него.
Индусите имали колосална фантазия.
към текста >>
Вас все повече и повече ще ви интересуват отделни,
конкретни
особености, но следващия път ще отделям внимание на поставените въпроси и така постепенно ще се придвижваме напред.
Но все пак подготвяйте въпроси.
Вас все повече и повече ще ви интересуват отделни, конкретни особености, но следващия път ще отделям внимание на поставените въпроси и така постепенно ще се придвижваме напред.
Сега не мога да ви кажа кога ще се състои следващото занятие. Трябва да пътувам до Норвегия и след десет или четиринадесет дни ще ви кажа кога ще е следващото занятие.
към текста >>
376.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Сега, ако някой от вас има такова желание, би могъл да зададе въпрос за нещо по-
конкретно
.
Сега, ако някой от вас има такова желание, би могъл да зададе въпрос за нещо по-конкретно.
към текста >>
377.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако с днешните,
конкретни
познания започнем истински да изучаваме и разбираме писмените източници, които са възникнали в Индия, Азия, Египет и даже в Гърция, ще открием, че хората тогава далеч са ни изпреварвали.
От друга страна, господа, необходимо е да констатираме, че във времето, което отстои от нас, може да се каже, на три-четири хиляди години, са възникнали възгледи, от които днес можем не само много да научим, но на които трябва да се възхищаваме.
Ако с днешните, конкретни познания започнем истински да изучаваме и разбираме писмените източници, които са възникнали в Индия, Азия, Египет и даже в Гърция, ще открием, че хората тогава далеч са ни изпреварвали.
Само че своите знания те са овладявали по съвсем различен начин, отколкото това се прави в днешно време.
към текста >>
378.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, ако днес погледнем в направлението, където изгрява Слънцето на 21 март, зад изгряващото Слънце ще открием съзвездието Риби, напълно
конкретно
съзвездие.
Представете си просто, че Земята видимо се намира тук (изобразява го на дъската). Изгревът на Слънцето става при определено местонахождение на Слънцето на небосвода. Да допуснем, че анализираме изгрева на Слънцето на 21 март, през пролетта. Тогава установяваме определената точка на небосвода, в която се намира Слънцето в момента на изгрева.
Виждате ли, ако днес погледнем в направлението, където изгрява Слънцето на 21 март, зад изгряващото Слънце ще открием съзвездието Риби, напълно конкретно съзвездие.
Намирайки се в съзвездието Риби, Слънцето изгрява вече много столетия, макар и не на едно и също място. Точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч. Виждате ли, преди една година Слънцето е изгряло, намирайки се малко по-назад, а преди още една година - още по-назад. Така че Слънцето не изгрява през цялото време в една и съща точка. Това е съзвездието Риби (изобразява го на дъската); в продължение на столетия, много дълго ние намираме точката на пролетното равноденствие в съзвездието Риби, но не винаги е било така.
към текста >>
379.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Получава се, че те вече нищо ясно не знаят, а ето това е нещо
конкретно
!
Проклятието на новото време се състои в това, че всичко трябва да бъде пресметнато и толкова. Да се научим не само да пресмятаме, но и да постъпваме с всички неща в съответствие с това, какво те представляват, можем само когато бъде изучена науката за звездите. Днес работата стои така, че човек вече предварително е предубеден и когато чува за науката за звездите, той казва: всичко това e една глупост, ние отдавна знаем, че звездите на нищо не влияят. Обаче глупостта е именно в това, когато се казва, че звездите не влияят! Защото какво се получава, когато хората казват, че не вярват в съществуването на звездните влияния върху всичко, което се намира на Земята?
Получава се, че те вече нищо ясно не знаят, а ето това е нещо конкретно!
Да вземем например капитала. Той може да се изрази в цифри, него можеш да го пресметнеш. А какво се установява на базата на такива сметки? Ако се иска само да се пресметне това, какво е капиталът, се получава, сякаш е все едно, кой владее капитала. Ако капиталът работи само като някаква сума, получена в резултат на пресмятания, би трябвало да е едно и също, независимо от това, отделен човек ли го владее или е колективно владение.
към текста >>
НАГОРЕ